Писателят Бисер Тошев дари уникално писмо на Луи Айер на Историческия музей в Лом /снимки/
Писателят Бисер Тошев подари неповторимо писмо на Луи Айер на Историческия музей в Лом във връзка 160 години от рождението на швейцарския възпитател с българско сърце. Писмото с клеймо от 21.09.1894 година е адресирано до създателя на футбола в България Жорж Дьо Режибюс. В него новопристигналият в крайдунавския град швейцарски възпитател написа до своя сътрудник какви спортни принадлежности да му бъдат изпратени за потребностите на учебните заведения в Лом. С това се слага началото на спортното обучение в града и страната. Автентичното писмо е преведено от дългогодишния шеф на Българския културен институт в Париж Диана Игнатова.
Луи Айер е роден на 17 ноември 1865 година в Хомберг, кантон Берн, Швейцария. Получава положително обучение в Лозана, Женева и Ньошател, след което самичък стартира да преподава спортни дисциплини в град Вьове. Той идва дружно с още 9 спортни педагози в България през 1893 година по покана на тогавашния образован министър Георги Живков. Тяхната задача е да провеждат спортното обучение в младата ни страна. Луи Айер е командирован в Лом, където идва на 21 май същата година, с цел да се запознае с ситуацията във възрожденския град и бъдещото си работно място. През септември се завръща за новата образователна година. Луи Айер остава в Лом 9 години и преподава физическо образование от 1894 до 1903 година След това е преподавател още в Силистра и Русе. Въвежда спортовете лека атлетика, гимнастика, повдигане на тежести, битка и бокс. През 1901 г,. издава в Лом дружно със съоснователя на музея в града Симеон Табаков, едно от първите в България " Ръководство по гимнастика ".
През 1895 година Луй Айер основава със съидейници в Лом юнашкото сдружение „ Дунавски левент “ по първообраза на швейцарските гимнастически сдружения и чешкото придвижване „ Сокол “. Те са предвестител на днешните спортни клубове. Юнашките сдружения се трансформират в национално придвижване и са със значителен принос в укрепването на духа на младата българска нация. Те изповядват универсални полезности за хармонично развиване на младежта, съчетани с нашите обичаи и родолюбието на следосвобожденска България. Основният лозунг на организацията е „ Здрави и мощни - заедно за Отечеството ”. По време на балканската война е формиран и „ Юнашки легион “, който се включва интензивно в бойните дейности.
В бойните дейности се включва и самият Луи Айер. Влюбеният в новата си татковина швейцарец взе участие през Междусъюзническата война като пълководец на 1-ва рота на 12-а Лозенградска тайфа от Македоно-одринското опълчение. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За подвиг в багра е създаден в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „ За Храборст “.
След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата „ Pro Bulgaria “ (За България), в която пази българските позиции и подарява всички доходи на българските ветерани от войните. При включването на България в Първата Световна война Луи Айер още веднъж непринудено се включва в армията. Първоначално е причислен към обоза, против което стачкува и е преназначен като офицер в 33-и Свищовски полк. Айер умира на 2 септември 1916 година като пълководец на рота при защитата на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, през днешния ден в Северна Македония.
Споменът за делото на Луи Айер е жив. Венци на барелефа на швейцареца с българско сърце сервираха Община Лом, Българо-швейцарското сдружение „ Луи Айер “ и възпитаници от СУ „ Димитър Маринов “.
Луи Айер е роден на 17 ноември 1865 година в Хомберг, кантон Берн, Швейцария. Получава положително обучение в Лозана, Женева и Ньошател, след което самичък стартира да преподава спортни дисциплини в град Вьове. Той идва дружно с още 9 спортни педагози в България през 1893 година по покана на тогавашния образован министър Георги Живков. Тяхната задача е да провеждат спортното обучение в младата ни страна. Луи Айер е командирован в Лом, където идва на 21 май същата година, с цел да се запознае с ситуацията във възрожденския град и бъдещото си работно място. През септември се завръща за новата образователна година. Луи Айер остава в Лом 9 години и преподава физическо образование от 1894 до 1903 година След това е преподавател още в Силистра и Русе. Въвежда спортовете лека атлетика, гимнастика, повдигане на тежести, битка и бокс. През 1901 г,. издава в Лом дружно със съоснователя на музея в града Симеон Табаков, едно от първите в България " Ръководство по гимнастика ".
През 1895 година Луй Айер основава със съидейници в Лом юнашкото сдружение „ Дунавски левент “ по първообраза на швейцарските гимнастически сдружения и чешкото придвижване „ Сокол “. Те са предвестител на днешните спортни клубове. Юнашките сдружения се трансформират в национално придвижване и са със значителен принос в укрепването на духа на младата българска нация. Те изповядват универсални полезности за хармонично развиване на младежта, съчетани с нашите обичаи и родолюбието на следосвобожденска България. Основният лозунг на организацията е „ Здрави и мощни - заедно за Отечеството ”. По време на балканската война е формиран и „ Юнашки легион “, който се включва интензивно в бойните дейности.
В бойните дейности се включва и самият Луи Айер. Влюбеният в новата си татковина швейцарец взе участие през Междусъюзническата война като пълководец на 1-ва рота на 12-а Лозенградска тайфа от Македоно-одринското опълчение. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За подвиг в багра е създаден в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „ За Храборст “.
След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата „ Pro Bulgaria “ (За България), в която пази българските позиции и подарява всички доходи на българските ветерани от войните. При включването на България в Първата Световна война Луи Айер още веднъж непринудено се включва в армията. Първоначално е причислен към обоза, против което стачкува и е преназначен като офицер в 33-и Свищовски полк. Айер умира на 2 септември 1916 година като пълководец на рота при защитата на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, през днешния ден в Северна Македония.
Споменът за делото на Луи Айер е жив. Венци на барелефа на швейцареца с българско сърце сервираха Община Лом, Българо-швейцарското сдружение „ Луи Айер “ и възпитаници от СУ „ Димитър Маринов “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ