Писателят Александър Шпатов, който е и част от Инициативния комитет

Писателят Александър Шпатов , който е и част от Инициативния комитет за унищожаване на паметника на Съветската войска в София, написа пост в обществената мрежа Фейсбук, в който разяснява събитията от вчерашния ден и създалото се напрежение в столицата. В него участваха и политически сили като Българска социалистическа партия и Политическа партия „ Възраждане “ . Публикуваме разбора на Шпатов без редакторска интервенция:

„ Много се приказва, че мястото на МОЧА било в музея. Но музей за демонтираните скулптури няма – има изложба навън за социалистическото изкуство (където акцентът е върху създателите, стила на соцреализма и т.н.), а би трябвало исторически музей (какъвто няма, в никакъв случай не е имало и никой не възнамерява да има), който да сложи и изясни Альошата и всички други пропагандни извращения в историческия им (а не в художествения им) подтекст. Подходящо място за подобен музей – паркът до летището. Представете си единствено какъв брой туристи би привлякъл!

Много се приказва и че на мястото на МОЧА би трябвало да има български монумент, а и също – че Княжеската градина (бившата „ Царска детска градина “) въпреки всичко би трябвало да резервира някакъв спомен за пропагандните извращения. Демонтажът на статуите от върха на чудовищно грозния 37-метров тотем надалеч не значи, че някой има проект за премахването на постамента и на целия комплекс, заемащ общо над 6 декара повърхност.

Та ето ви и една моя концепция: освен ремонт, само че и деконструкция. Когато статуите се демонтират, дано един служащ с флекс отдели българската майка от руския боец, както и българските деца от навалицата с изфабрикуваните ликуващи посрещачи. И след това – когато мраморните основи на МОЧА се разчистят, дано тези скулптури се върнат в Княжеската градина само че без гигантоманските им пиедестали. (а техни копия да останат за музея до летището).

Паметник на българската майка и на българските деца в някогашната Царска детска градина.

Освободени от „ освободителите си “.

Никой не приказва обаче за десетките други пропагандни тотеми из цялата страна. Демонтажът на МОЧА официално е поради констуктивни, а не идеологически или исторически аргументи. А какво вършим с комунистическите капища, които не са напукани и рискови? Въпросът може да се реши единствено на законово равнище – с експлицитна смяна в Закона, обявяващ комунистическия режим в България за незаконен.

Трябва един път и вечно да се уточни, че паметниците на тоталитарната агитация подлежат на унищожаване. Има основна разлика да вземем за пример сред Альошата в Пловдив и паметника на Българо-съветската дружба във Варна от една страна и „ 1300 години България “ в Шумен или паметника на Левски в Карлово, от друга и те не може и не би трябвало да се употребяват с една и съща законова отбрана като недвижимо материално културно завещание.

Именно тъй като жалоните на поробителя (по думите на един от техните създатели, Любомир Далчев) не са монументи, а принадлежности на пропагандата, чието място може да бъде само в исторически музей, а не в центъра на съвсем всеки български град. Все даваме Полша за образец. Там въпросът е решен през 2017 навръх законово равнище. Дали и в България това е допустимо? Гледайки жалката сага за МОЧА, напредваща с миши стъпчици, към този момент мощно се колебая в „ положителните сили “. “