Камелия Кучер с нов роман - slava.bg
Писателката Камелия Кучер след години пътешестване по света се завръща дефинитивно в България със фамилията си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер приключва образованието си в Женева. Любовта към книгите съпровожда целия живот на Камелия. През 2018 година излиза дебютният й разказ „ Дом “, а идната година -„ Нощ “. Двете книги имат към този момент по няколко издания и са измежду номинациите за най-престижните литературни награди.
Действието в новия й разказ „ Сън “(издателство Хермес) се развива в Лисабон, 1978 година След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която татко им - Фернао, не може да запълни. Алешандре, наследил музикалния гений на майка си, получава късмет за стипендия в влиятелно учебно заведение. Въпреки несъгласието на татко си.
Същия ден Жоао среща Белен, която живее във превъзходно имение, пазещо тайната на фамилното благосъстояние. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи ориста му. Въпреки несъгласието на татко си.
В града, където се долавя шепотът на къщите и вълните на океана, историите на три фамилии се преплитат на фона на диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и фадото, посредством което приказват изтерзаните души. Лисабон, 2019 година -Жоао Торга, сполучлив бизнесмен, купува имението, в миналото знак на притегателната мощ на Белен и на обожанието му към нея. Връщайки се при започване на своя път, Жоао пробва да се сдобри със извоюваното и изгубеното.
Да се научи да приема изборите на Алешандре и Илва, конфликтите с непреклонния темперамент на татко си, наличието на Белен. Имението, покрито с бръшлян, спи 100 години сън, от който Жоао цялостен живот се пробва да разсъни любовта на живота си. И да прогони призраците от предишното. „ До пианото стои момиче, облечено с бяла рокля. Раменете й са изправени, даже бих споделил, че стойката й е горда, но – не знам за какво си го помислям – момичето излъчва горест.
Какво прави там? Бялата й рокля е дълга до глезените, а материята е въздушна и по никакъв начин не подхожда на хладното време на открито. За момент вземам решение, че е боса, само че в действителност обувките й са с цвета на кожата, съвсем невидими – и те са несъответствуващи за късна есен. Косата й е буйна и с необикновен, кехлибарен цвят.
Спуска се до под кръста и наподобява несресана – прекомерно дълга и разпиляна е. Прилича на видение, на сън в мъгляво утро. “- Из „ Сън “ от Камелия Кучер.
Действието в новия й разказ „ Сън “(издателство Хермес) се развива в Лисабон, 1978 година След загубата на майка им Жоао, Алешандре и Илва се учат да живеят с пустотата, която остава след нея. Пустота, която татко им - Фернао, не може да запълни. Алешандре, наследил музикалния гений на майка си, получава късмет за стипендия в влиятелно учебно заведение. Въпреки несъгласието на татко си.
Същия ден Жоао среща Белен, която живее във превъзходно имение, пазещо тайната на фамилното благосъстояние. Погълнат от магичната аура и гласа на момичето, в което се влюбва, Жоао поема по пътя, който ще бележи ориста му. Въпреки несъгласието на татко си.
В града, където се долавя шепотът на къщите и вълните на океана, историите на три фамилии се преплитат на фона на диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и фадото, посредством което приказват изтерзаните души. Лисабон, 2019 година -Жоао Торга, сполучлив бизнесмен, купува имението, в миналото знак на притегателната мощ на Белен и на обожанието му към нея. Връщайки се при започване на своя път, Жоао пробва да се сдобри със извоюваното и изгубеното.
Да се научи да приема изборите на Алешандре и Илва, конфликтите с непреклонния темперамент на татко си, наличието на Белен. Имението, покрито с бръшлян, спи 100 години сън, от който Жоао цялостен живот се пробва да разсъни любовта на живота си. И да прогони призраците от предишното. „ До пианото стои момиче, облечено с бяла рокля. Раменете й са изправени, даже бих споделил, че стойката й е горда, но – не знам за какво си го помислям – момичето излъчва горест.
Какво прави там? Бялата й рокля е дълга до глезените, а материята е въздушна и по никакъв начин не подхожда на хладното време на открито. За момент вземам решение, че е боса, само че в действителност обувките й са с цвета на кожата, съвсем невидими – и те са несъответствуващи за късна есен. Косата й е буйна и с необикновен, кехлибарен цвят.
Спуска се до под кръста и наподобява несресана – прекомерно дълга и разпиляна е. Прилича на видение, на сън в мъгляво утро. “- Из „ Сън “ от Камелия Кучер.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ