Автентичният патриотизъм срещу фалшивия: Писатели и граждани почетоха Алеко Константинов
Писатели и жители означиха 160-ата годишнина от рождението на огромния публицист Алеко Константинов при неговия монумент на столичния бул. „ Витоша “.
По време на събитието артистът Руси Чанев прочете фрагменти от „ Бай Ганьо “ пред събралото се голям брой. Присъстващите в публиката също имаха опция да прочетат свои обичани цитати от създателя, написа " ".
На отбелязването на годишнината участваха писателите Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Алек Попов, Калин Терзийски и други
Писателят Георги Господинов разяснява, че Алеко Константинов е измежду най-европейските български писатели. По думите му честването на рождението на създателя на „ До Чикаго и обратно “ е „ най-хубавото начало на една година, която се обрисува сложна “.
Писателката Здравка Евтимова акцентира: Романът „ Бай Ганьо “ би трябвало да се преглежда като един международен разказ, вечен. Защото незнаещият човек, дали живее в България, дали в Шанхай, Калкута или Ню Йорк, постоянно ще бъде един Бай Ганьо. Може да носи името Джак или някакво испанско или индийско име, само че той ще носи тези характерности – безочливост, липса на познания, липса на умения. Стига до едно равнище и оттатък него заличава себе си. “
Проф. Александър Кьосев, един от уредниците на честването, означи, че има същински и подправен национализъм, а Алеко е образецът, по който се учим и разграничаваме кое е същинското и кое – подправеното.
На въпрос кой национализъм доминира в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев увери, че доминира този на Алеко. „ Но той е безмълвен, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е писклив и доста забележим, и затова основава чувството, че е повече, само че това не е правилно “, повтори отдавнашна своя теза професорът.
Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не ненавижда своя Бай Ганьо, не го презира, а го подлага на критика, от време на време му се присмива, само че все пак изпитва дълбока прочувствена връзка с него. „ Те са в една общественост, те са българи и Алеко Константинов желае да се грижи за своя Бай Ганьо, различен е въпросът дали противоположното е правилно “, добави проф. Кьосев.
„ Събитието е и самобитен митинг против подмяната на родолюбието с неговите подправени двойници и изпразнени от наличие знаци. Убедени сме, че любовта към родината не е в празните приказки, непотребните демонстрации и развяването на байраци, а в грижата и практическата работата за нея, в отговорността и спазването на законите ѝ, в отвореността към света. Недоволни сме, че този безмълвен цивилен национализъм, идващ заветите на Алеко Константинов, не е показан в българския парламент и няма място в политическия живот “, написа проф. Кьосев преди няколко дни.
С изключение на Нова телевизия, публичните медии не изпратиха екипи. Събитието бе отразено по БНР, Marginalia, площад „ Славейков “, Mediapool, „ Актуално “, „ Фактор “, Deutsche Welle, портал „ Култура “.
С изключение на Асоциацията на учителите по български език и литература и на българските учебни заведения в чужбина, множеството от цивилен и политически организации, от които уредниците чакаха поддръжка не участваха.
Единствената политическа организация, която се включи е клуб 9.XII от Да, България.
Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 година в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва приблизително обучение в град Николаев в Русия през 1881 година и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 година. Работи в София като арбитър, прокурор, юрист, юрист на свободна процедура. Двукратно е уволняван по политически аргументи. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.
Член е на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение „ Славянска сказка “, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Член на Демократическата партия на Петко Каравелов, в чиито печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 година край с. Радилово.
Писателската си активност стартира с лирика. В „ До Чикаго и обратно “ (1894) разказва пътуването си до Америка и наблюдава цивилизационните разлики. Талантът му на хуморист и психолог личи и в книгата „ Бай Ганьо “. Автор е на пътеписи, разкази и фейлетони. Превежда от съветски и френски език.
По време на събитието артистът Руси Чанев прочете фрагменти от „ Бай Ганьо “ пред събралото се голям брой. Присъстващите в публиката също имаха опция да прочетат свои обичани цитати от създателя, написа " ".
На отбелязването на годишнината участваха писателите Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Алек Попов, Калин Терзийски и други
Писателят Георги Господинов разяснява, че Алеко Константинов е измежду най-европейските български писатели. По думите му честването на рождението на създателя на „ До Чикаго и обратно “ е „ най-хубавото начало на една година, която се обрисува сложна “.
Писателката Здравка Евтимова акцентира: Романът „ Бай Ганьо “ би трябвало да се преглежда като един международен разказ, вечен. Защото незнаещият човек, дали живее в България, дали в Шанхай, Калкута или Ню Йорк, постоянно ще бъде един Бай Ганьо. Може да носи името Джак или някакво испанско или индийско име, само че той ще носи тези характерности – безочливост, липса на познания, липса на умения. Стига до едно равнище и оттатък него заличава себе си. “
Проф. Александър Кьосев, един от уредниците на честването, означи, че има същински и подправен национализъм, а Алеко е образецът, по който се учим и разграничаваме кое е същинското и кое – подправеното.
На въпрос кой национализъм доминира в България – на Алеко или на Бай Ганьо, проф. Кьосев увери, че доминира този на Алеко. „ Но той е безмълвен, работен, той е практическа грижа за страната, а другият е писклив и доста забележим, и затова основава чувството, че е повече, само че това не е правилно “, повтори отдавнашна своя теза професорът.
Според него най-важният завет е, че Алеко Константинов не ненавижда своя Бай Ганьо, не го презира, а го подлага на критика, от време на време му се присмива, само че все пак изпитва дълбока прочувствена връзка с него. „ Те са в една общественост, те са българи и Алеко Константинов желае да се грижи за своя Бай Ганьо, различен е въпросът дали противоположното е правилно “, добави проф. Кьосев.
„ Събитието е и самобитен митинг против подмяната на родолюбието с неговите подправени двойници и изпразнени от наличие знаци. Убедени сме, че любовта към родината не е в празните приказки, непотребните демонстрации и развяването на байраци, а в грижата и практическата работата за нея, в отговорността и спазването на законите ѝ, в отвореността към света. Недоволни сме, че този безмълвен цивилен национализъм, идващ заветите на Алеко Константинов, не е показан в българския парламент и няма място в политическия живот “, написа проф. Кьосев преди няколко дни.
С изключение на Нова телевизия, публичните медии не изпратиха екипи. Събитието бе отразено по БНР, Marginalia, площад „ Славейков “, Mediapool, „ Актуално “, „ Фактор “, Deutsche Welle, портал „ Култура “.
С изключение на Асоциацията на учителите по български език и литература и на българските учебни заведения в чужбина, множеството от цивилен и политически организации, от които уредниците чакаха поддръжка не участваха.
Единствената политическа организация, която се включи е клуб 9.XII от Да, България.
Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863 година в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва приблизително обучение в град Николаев в Русия през 1881 година и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 година. Работи в София като арбитър, прокурор, юрист, юрист на свободна процедура. Двукратно е уволняван по политически аргументи. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет.
Член е на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение „ Славянска сказка “, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Член на Демократическата партия на Петко Каравелов, в чиито печатни издания сътрудничи. Убит е на 11 май 1897 година край с. Радилово.
Писателската си активност стартира с лирика. В „ До Чикаго и обратно “ (1894) разказва пътуването си до Америка и наблюдава цивилизационните разлики. Талантът му на хуморист и психолог личи и в книгата „ Бай Ганьо “. Автор е на пътеписи, разкази и фейлетони. Превежда от съветски и френски език.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ