Писател, сценарист, публицист, журналист, един от първите български автори, устремили

Писател, сценарист, журналист, публицист, един от първите български създатели, устремили взор към фантастиката. Павел Вежинов е смелото перо на литературата, осмелило се да разпростира дълбоките пластове на човешката душа – с човечност. „ Нощем с белите коне ", „ Бариерата ", „ Следите остават ", „ Произшествие на тихата улица ", „ Човекът в сянка ", „ Дъх на бадеми ", „ Звездите над нас ", „ Везни " – творбите на Вежинов постоянно се придвижват от листа на филмовия екран, с цел да разкрият безконечната трансформация на човешката душа и отчуждението сред хората, задушили възприятията си с безмилостните разсъждения на студения разум. За пътят към истината, който минава през бариерите на самопознанието, за безконечния блян към хармонията, която носи паметта на живота и законите на съвестта - определени мисли и цитати от Павел Вежинов.

Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават оскъдни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и собствен облик, стават като индивида, който ги носи. Има мръсни пари, има оскъдни пари, има жалки пари. А има и пари, които не костват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари.

„ Това е индивидът – мислех си аз. – Човекът, омесен от тиня, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите, тая примес вероятно ще остане безконечна. "
(От " Бариерата " )

Животът е по-силен от всичко, а песните може би са по-силни и от живота.

Дори пъкълът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата апатия.

Няма смешна любов на тоя свят, има неверна любов, има нещастна любов, има същинска или мислена и всяка от тях е едно от дребните чудеса на живота.

Човек може да излъже себе си, да излъже различен. Но няма по какъв начин да излъже ориста. Та ориста по тази причина е орис.

Единственото избавление против неумолимостта на ориста е да се върви против нея. Така най-малко на човек му остава шансът на инцидентното разминаване.

„ – Ще пристигна време и ще схванеш, че знанието не е всичко – сподели някак безшумно и без предпочитание вуйчо му. А от време на време дори може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото ".

Истинският академик би трябвало да напредва по-солидно и постепенно. Трябва по-малко да има вяра и повече да се съмнява. И по-добре е мъничко да заеква, в сравнение с да приказва напълно безпрепятствено и хубаво.

„ Не е правилно, че движимостите убиват хората – мислеше той. – Всъщност човек загрозява движимостите със своята лакомия за владеене. "

Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се опасяват от самотата повече, в сравнение с от гибелта.

Обикновено така става в живота, човек налита като кьорав единствено върху бедите.

Ум е необходим единствено на тоя, който не има всички благоприятни условия. Нужен му е, с цел да подбере една от вероятностите като най-възможна истина... А за какво е нужно това на природата?... Тя си ревизира всички благоприятни условия и тогава взима решение.
(От „ Нощем с белите коне " )

„ Мрак – мрак отвън времето и пространството – по този начин нормално хората си показват всяко небитие. Но това е една от най-дребните им заблуди. И мракът е битие и където и да сме, каквито и да сме – живи или мъртви, - времето и пространството ще ни мъкнат със себе си, до момента в който самите те съществуват. А дали има нещо отвън тях, над тях, под тях – все едно мрак или светлина, - човешкият разсъдък още не е узрял да разбере. Пък и едва ли ще разбере в миналото. За страдание нашата галактика напълно не е ни първата, ни последната, с цел да можем да знаем всичко за вселените... "
(От „ Везни " )

У децата най-силно ме поразява тяхното живо, творящо въображение. В това отношение те превъзхождат възрастните. Никога не трябва да се сърдим, когато децата измислят. Те не лъжат, тогава те живеят своя същински живот. "

„ Всички книги се пишат мъчно, положителните малко по-лесно... " Това не е някакъв афоризъм, а елементарна истина, до която съм стигнал от личната си процедура. Най-трудно съм писал ония книги, с които след това минимум съм се гордял. А повода е доста елементарна – от крив бук мъчно се дяла право вретено. Когато материалът е добър, когато е „ претърпян " или най-малко когато създателят е имал опция да следи директно събитията или героите, това несъмнено улеснява и неговата работа. Книга по дълг не се написа, даже когато това е публично належащо.

В литературата елементарно няма. Но в тоя разказ („ Нощем с белите коне " ) аз безспорно съм бил улеснен от личния си витален опит. И то от опита на целокупния си живот. Всеки създател има такава книга...

Аз диря истината, без да върша взаимни отстъпки, и я разказвам по този начин, както я разбирам и усещам.

Талантът не е злато, неподатливо на разяждане. По-често той е като пашкул, от който не знаеш по кое време ще изкочи пеперудата.

Истината е, че ориста нито бърка, нито подрежда картите - тя единствено ги раздава.

Думи на Вежинов за София
„ Тоя град от ден на ден изстива в сърцето ми поради измененията, които настъпиха в него. От майка, той стартира да се трансформира у мен в мащеха. Разраствайки се, той сякаш остава без собствен образ, без свое лице, без собствен жанр. В новите си квартали ми се вижда напълно еднотипен и неопределен. Не упреквам никого за нищо, с изключение на актуалната цивилизация за отвратителния път, по който е тръгнала. Волно или несъзнателно ние ставаме жертви на тая цивилизация. Вече даже не мога да мисля, че София е мой роден град, това е тежко и потискащо душевно положение. Тоя град е на всички, което на процедура значи, че е на никой ".

Снимки ~ предоставени на уеб страницата от дъщерята на Павел Вежинов - Павлина Делчева-Вежинова