Поетът Бойко Ламбовски пред Фрог: Политиците трябва да се научат, че управлението не е за циркаджии и радикални идиоти
Писател може да стане водач на нацията, може и да се изложи, даже да е прелестен публицист. Писателят не е кумир, нито икона. Най-хубавото от писателя е това, което е написал. Ако е надарен. Важно е да не лъжеш себеи - тогава се получава. Това споделя за Фрог нюз поетът Бойко Ламбовски.
Бойко Ламбовски е роден в София през 1960 година Завършва Френската гимназия в София и Литературния институт „ Максим Горки “ в Москва. Работил е в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е шеф на Центъра за книгата към Министерството на културата, завежда отдел „ Култура “ на вестник „ Сега “.
Поет, журналист и преводач от френски и съветски език. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, британски, съветски, чешки, полски, италиански и други езици. Председател на българския ПЕН-център от 2004 година
Лауреат е на голям брой награди, измежду които „ Владимир Башев “ (1986 г.) – за дебютна книга; „ Гео Милев “ (1997 г.) – за принос в актуалното изкуство; „ Дървената роза “ – за книгата му „ Ален упадък “; Награда на Съюза на българските писатели за журналистика – за книгата „ Глупак в подлеза на света “ – 2008 година
Бойко Ламбовски бе почетен с Голямата премия за литература на Софийския университет „ Св. Климент Охридски” за 2020 година.
- Г-н Ламбовски, какво е за вас 24 май?
- Хубав празник е. Посветен не на поробител или фигура, сред чийто действителен живот и канонизиран облик от време на време има голяма бездна, а на култа към познанието, към знанието. Който е измежду дребното харесвани от мен култове, а се веселя, че и хората на България го харесват. Българският език губи част от досегашнатаси експресивност, цялостни се с англицизми и термини от цифровата област, става безплоден.
- Как ще коментирате преименуването на празника от " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност " в " Ден на българската книжовност, култура и просвета "?
- Ами по какъв начин – в действителност е малко по-точно и по-скромно. Първо, в България за пръв път се чества 24 май, тъй че няма нищо неприятно. Второ – в първото име има несъответствия. „ Славянска книжовност “ е нещо неопределено. Има славянски нации, които пишат на латиница – доста са. Полша, Чехия, Словакия, Словения...Има неславянски нации, които пишат на кирилица – кабардинци, до неотдавна казахи, даже монголци пишеха на кирилица; даргинци, и така нататък кавказки дребни общности. Ако не се неистина, и чеченците употребяват кирилицата, а нямат нищо славянско. Така че второто име ми се вижда по-точно.
- Какво би споделил по въпроса Владимир Вицоцки, в случай че беше жив?
- А, надали би се занимавал с това.
- Обеднява ли българският език?
- Губи огромна част от досегашната си експресивност, за моя тъга изчезват свежи турцизми и арабизми– хаирсъз, наивник, келеме, още цялостен куп други експресивни и смешни думи. Езикът се цялостни с англицизми и термини от цифровата област. Фийдбеквам, даунлодвам, завършвам, скрийншотвам и какво ли не. Никой език не стои на място, това са си естествени процеси. Но е реалност, че учениците четат малко на български, и езикът в действителност обеднява. Става по безплоден. На мен ми е мъчително, абсолютно.
- Задължителен ли е моралът за писателите? Дефицит ли е той в наши дни? Може ли някой публицист да стане водач на нацията?
- Няма нищо наложително за никого. Човекът е свободен, а писателят е човек като всички останали, може би даже малко по саможивец и по самолюбив от останалите хора.
Писател може да стане водач на нацията, може и да се изложи, даже да е прелестен публицист. Великият Кнут Хамсун харесвал Хитлер, след Втората международна война норвежците горели книгите му, от които преди този момент били във екстаз. Разказват, че великият Шекспир пък е спекулирал в дни на апетит с жито, за персонално обогатяване. Поетът Езра Паунд – евреин, е бил адепт на италианския фашизъм, и есетата му са служели на пропагандата за увеличаване на омразата против евреите.
Авторът на текста на великата ария за Втората международна война – Лебедев-Кумач,
„ Ставай, страна огромная “, търтил да бяга в сериозните дни на октомври 1941, когато немците били пред Москва, и тъй като имал доста костюми и хубави движимости, закарал всичко на гарата, желал две купета, с цел да ги смести. В суматохата не се намерил ни трен, ни купе. Той се въртял на гарата, от терзание за живота и движимостите си луднал, и след това станал пациент на психиатрията...Та писателят не е кумир, нито икона. Човек е – слаб и предразположен на недостатъци като всички останали. Най-хубавото от писателя е това, което е написал. Ако е надарен.
- В едно изявление казвате, че ръководството се е трансформирало в лек бизнес. Влияе ли това и на останалите сфери в публичния живот?
-Да, уви.
- Казвате, че " независимост " е голяма дума - като " Бог ". Кога българинът ще се почувства същински свободен?
- Българинът не е нещо неповторимо в света. Той е нито по-добър, нито по неприятен от останалите народи. С леки разлики в това-онова. Свободата, по-точно нейните степени, тъй като цялостна независимост няма никой и на никое място, е функционалност на персоналната воля и израстване, не на националното ръководство.
- Гледате ли с вяра към бъдещето? Или след един популистки избор през юли, отново ще жънем неуспехи?
-Политиката е радостна игра, постоянно за насмешка, в случай че не те визира, и мъчителен опит, в случай че ти танцува по гърба. Второто важи за нас повече, и ме е боязън, че ще гледаме кахърно и стъписано, до момента в който някой извън ни се смее и се радостни. Често сме го правили в историята. Нашата политическа класа би трябвало да се научи, че ръководството е съществено нещо, и не е нито за циркаджии, нито за радикални идиоти.
- Какво ново да чакаме от поета и публициста Ламбовски в скоро време?
- Каквото прати богът на вдъхновението. Тоест музата. Важно е да не лъжеш пред себе си, тогава се получава.
- Бихте ли подарили едно ваше стихотворение на Фрог нюз.
- С наслаждение. Воала.
ПЛАНИНА
На Иван Давидков
1.
В трийсет раници впрегнат, в марш недопечен,
с плач и радостни крясъци,
се изкачваше след другаря Попов
необятният Шести Ве.
Мълчалив като остарял индианец, аз
бях решил да дойде пръв,
та Кристина, светът и целият клас
да си кажат: " Какъв е лъв! "
Можеш всичко, в случай че си влюбен до гибел.
Любовта е популярен дебелоглав.
Любовта е безконечен планински път
и ожулени тил и врат.
Всеки шубрак, всеки камък, всеки трън
бяха гняв, молитва, гърмеж.
Всъщност в никакъв случай, в никакъв случай не съм бил
по-измъчен и по-щастлив.
И висяха над мойта безконечна обич
и подстригана шпиц глава
единствено строгият тил на другаря Попов
и мистичната синева.
Боже мой, аз се качвах и знаех, че
всеки тук е единствен късмет.
И се смееше слънцето като врабче
в аления си упадък.
2.
Стоя на върха. Въртя очи.
Сега какво, накъде?
Мълчи планината, снегът хвърчи,
а хижата спи, яде.
Отдолу глухо ръмжат коли.
Нагоре приижда мрак.
Парадоподобно текат мъгли
и удрят тихо крайник.
Къде са другите? Та нали
вървяхме всички насам?
Дали сме дружно тук, или
е някъде всеки самичък?
Къде е Кристина? Защо до през днешния ден
препусках в тия гори?
Не съм ли я в действителност подминал, без
ръка да подам даже?
Да можех да схвана кое
ни кара да продължим.
Да видех начело контур, само че е
Учителят незабележим.
Добре. Поемам надълбоко мирис
С екстаз неочакван и злобен:
- Не желая твоите писти, връх!
Не съм за слалом пристигнал.
Набъбва, става човешкият късмет
Господня сълза, видях.
Щом има залутани долу, аз
предпочитам да съм от тях.
Щом има долу - има виновност.
Това е моят багаж.
Това е моята планина.
Останалото - мираж.
Бойко Ламбовски е роден в София през 1960 година Завършва Френската гимназия в София и Литературния институт „ Максим Горки “ в Москва. Работил е в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е шеф на Центъра за книгата към Министерството на културата, завежда отдел „ Култура “ на вестник „ Сега “.
Поет, журналист и преводач от френски и съветски език. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, британски, съветски, чешки, полски, италиански и други езици. Председател на българския ПЕН-център от 2004 година
Лауреат е на голям брой награди, измежду които „ Владимир Башев “ (1986 г.) – за дебютна книга; „ Гео Милев “ (1997 г.) – за принос в актуалното изкуство; „ Дървената роза “ – за книгата му „ Ален упадък “; Награда на Съюза на българските писатели за журналистика – за книгата „ Глупак в подлеза на света “ – 2008 година
Бойко Ламбовски бе почетен с Голямата премия за литература на Софийския университет „ Св. Климент Охридски” за 2020 година.
- Г-н Ламбовски, какво е за вас 24 май?
- Хубав празник е. Посветен не на поробител или фигура, сред чийто действителен живот и канонизиран облик от време на време има голяма бездна, а на култа към познанието, към знанието. Който е измежду дребното харесвани от мен култове, а се веселя, че и хората на България го харесват. Българският език губи част от досегашнатаси експресивност, цялостни се с англицизми и термини от цифровата област, става безплоден.
- Как ще коментирате преименуването на празника от " Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност " в " Ден на българската книжовност, култура и просвета "?
- Ами по какъв начин – в действителност е малко по-точно и по-скромно. Първо, в България за пръв път се чества 24 май, тъй че няма нищо неприятно. Второ – в първото име има несъответствия. „ Славянска книжовност “ е нещо неопределено. Има славянски нации, които пишат на латиница – доста са. Полша, Чехия, Словакия, Словения...Има неславянски нации, които пишат на кирилица – кабардинци, до неотдавна казахи, даже монголци пишеха на кирилица; даргинци, и така нататък кавказки дребни общности. Ако не се неистина, и чеченците употребяват кирилицата, а нямат нищо славянско. Така че второто име ми се вижда по-точно.
- Какво би споделил по въпроса Владимир Вицоцки, в случай че беше жив?
- А, надали би се занимавал с това.
- Обеднява ли българският език?
- Губи огромна част от досегашната си експресивност, за моя тъга изчезват свежи турцизми и арабизми– хаирсъз, наивник, келеме, още цялостен куп други експресивни и смешни думи. Езикът се цялостни с англицизми и термини от цифровата област. Фийдбеквам, даунлодвам, завършвам, скрийншотвам и какво ли не. Никой език не стои на място, това са си естествени процеси. Но е реалност, че учениците четат малко на български, и езикът в действителност обеднява. Става по безплоден. На мен ми е мъчително, абсолютно.
- Задължителен ли е моралът за писателите? Дефицит ли е той в наши дни? Може ли някой публицист да стане водач на нацията?
- Няма нищо наложително за никого. Човекът е свободен, а писателят е човек като всички останали, може би даже малко по саможивец и по самолюбив от останалите хора.
Писател може да стане водач на нацията, може и да се изложи, даже да е прелестен публицист. Великият Кнут Хамсун харесвал Хитлер, след Втората международна война норвежците горели книгите му, от които преди този момент били във екстаз. Разказват, че великият Шекспир пък е спекулирал в дни на апетит с жито, за персонално обогатяване. Поетът Езра Паунд – евреин, е бил адепт на италианския фашизъм, и есетата му са служели на пропагандата за увеличаване на омразата против евреите.
Авторът на текста на великата ария за Втората международна война – Лебедев-Кумач,
„ Ставай, страна огромная “, търтил да бяга в сериозните дни на октомври 1941, когато немците били пред Москва, и тъй като имал доста костюми и хубави движимости, закарал всичко на гарата, желал две купета, с цел да ги смести. В суматохата не се намерил ни трен, ни купе. Той се въртял на гарата, от терзание за живота и движимостите си луднал, и след това станал пациент на психиатрията...Та писателят не е кумир, нито икона. Човек е – слаб и предразположен на недостатъци като всички останали. Най-хубавото от писателя е това, което е написал. Ако е надарен.
- В едно изявление казвате, че ръководството се е трансформирало в лек бизнес. Влияе ли това и на останалите сфери в публичния живот?
-Да, уви.
- Казвате, че " независимост " е голяма дума - като " Бог ". Кога българинът ще се почувства същински свободен?
- Българинът не е нещо неповторимо в света. Той е нито по-добър, нито по неприятен от останалите народи. С леки разлики в това-онова. Свободата, по-точно нейните степени, тъй като цялостна независимост няма никой и на никое място, е функционалност на персоналната воля и израстване, не на националното ръководство.
- Гледате ли с вяра към бъдещето? Или след един популистки избор през юли, отново ще жънем неуспехи?
-Политиката е радостна игра, постоянно за насмешка, в случай че не те визира, и мъчителен опит, в случай че ти танцува по гърба. Второто важи за нас повече, и ме е боязън, че ще гледаме кахърно и стъписано, до момента в който някой извън ни се смее и се радостни. Често сме го правили в историята. Нашата политическа класа би трябвало да се научи, че ръководството е съществено нещо, и не е нито за циркаджии, нито за радикални идиоти.
- Какво ново да чакаме от поета и публициста Ламбовски в скоро време?
- Каквото прати богът на вдъхновението. Тоест музата. Важно е да не лъжеш пред себе си, тогава се получава.
- Бихте ли подарили едно ваше стихотворение на Фрог нюз.
- С наслаждение. Воала.
ПЛАНИНА
На Иван Давидков
1.
В трийсет раници впрегнат, в марш недопечен,
с плач и радостни крясъци,
се изкачваше след другаря Попов
необятният Шести Ве.
Мълчалив като остарял индианец, аз
бях решил да дойде пръв,
та Кристина, светът и целият клас
да си кажат: " Какъв е лъв! "
Можеш всичко, в случай че си влюбен до гибел.
Любовта е популярен дебелоглав.
Любовта е безконечен планински път
и ожулени тил и врат.
Всеки шубрак, всеки камък, всеки трън
бяха гняв, молитва, гърмеж.
Всъщност в никакъв случай, в никакъв случай не съм бил
по-измъчен и по-щастлив.
И висяха над мойта безконечна обич
и подстригана шпиц глава
единствено строгият тил на другаря Попов
и мистичната синева.
Боже мой, аз се качвах и знаех, че
всеки тук е единствен късмет.
И се смееше слънцето като врабче
в аления си упадък.
2.
Стоя на върха. Въртя очи.
Сега какво, накъде?
Мълчи планината, снегът хвърчи,
а хижата спи, яде.
Отдолу глухо ръмжат коли.
Нагоре приижда мрак.
Парадоподобно текат мъгли
и удрят тихо крайник.
Къде са другите? Та нали
вървяхме всички насам?
Дали сме дружно тук, или
е някъде всеки самичък?
Къде е Кристина? Защо до през днешния ден
препусках в тия гори?
Не съм ли я в действителност подминал, без
ръка да подам даже?
Да можех да схвана кое
ни кара да продължим.
Да видех начело контур, само че е
Учителят незабележим.
Добре. Поемам надълбоко мирис
С екстаз неочакван и злобен:
- Не желая твоите писти, връх!
Не съм за слалом пристигнал.
Набъбва, става човешкият късмет
Господня сълза, видях.
Щом има залутани долу, аз
предпочитам да съм от тях.
Щом има долу - има виновност.
Това е моят багаж.
Това е моята планина.
Останалото - мираж.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ