Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим - АЛБЕР КАМЮ
Писател, мъдрец и Нобелов лауреат, Албер Камю е един от най-ярките представители на френската и международна литература на ХХ век.
Като деен участник в политическите събития на своето време, надали е предполагал какъв брой злокобно настоящ ще остане и през днешния ден екзистенциалният му живописен труд „ Чумата “, написан през 1947г.
Повече от 70 години след излизането си „ Чумата “ на Албер Камю влезе в листата на книгите бестселъри.
Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е невредим във връзка с нея. И човек би трябвало да бъде непрекъснато нащрек, с цел да не би в момент на заплеснатост да дъхне в лицето на другия и да му съобщи болестта. Вроденото е микробът. Останалото – здраве, почтеност, морална непорочност, в случай че щете, е резултат от волята, която не трябва в никакъв случай да отпада.
От гледището на чумата, всички – от шефа до последния пандизчия – бяха наказани и за пръв път може би в тъмницата царуваше цялостна правдивост.
Нямам концепция какво ме чака или какво ще се случи, когато всичко това завърши. За момента знам само, че има заболели хора и те се нуждаят от лекуване.
Злото в света идва съвсем постоянно от незнанието и положителната воля може да аргументи толкоз вреди, колкото и злонамереността, в случай че не бъде просветлена. Хората са по-често положителни, в сравнение с неприятни, макар че това не е въпросът. Но те са повече или по-малко невежи и това е, което човек назовава недостатък или добродетел, като най-ужасяващият недостатък е незнанието, което мисли, че знае всичко и което след това позволява да убива. Душата на килъра е сляпа и няма същинска добрина или фина обич без допустимо най-голяма степен на изясненост.
Лично аз видях задоволително хора, които умират за концепция. Не имам вяра в подвиг. Знам, че е елементарно и научих, че може да бъде убийствено. Това, което ме интересува, е да пребивавам и загивам поради това, което човек обича.
Колко мъчно би трябвало да се живее единствено с това, което човек знае, и това, което си спомня, откъснат от това, за което се надява!
Така всеки от нас трябваше да се задоволи да живее единствено за днешния ден, самичък под голямото равнодушие на небето.
Което важи за всички други несгоди на света, важи и за чумата. Може да извиси духовно някого. Но когато човек вижда каква мизерия и какво страдалчество носи, би трябвало да е вманиачен, кьорав или лицемерен, с цел да се помири с чумата.
