Левът срещу еврото - по стъпките на новия валутен национализъм
Писах към този момент за новите опорки на валутния шовинизъм - да не си даваме лв. в подмяна на неприятното евро. Нали в тази сфера най-малко националистите още не бяха " жънали ", едно че нямат толкоз исторически запис на участия по тематиката, второ, че каквото и да кажат нямат тежест като център на подготвеност.
Говоря като човек, който още в есента 1996 година, дружно със Сашо Божков организирахме(тогава бях вицепрезидент на БИБА) първата кръгла маса за потребността и изгодата от валутен ръб. Бизнесът просто имаше потребност от по-прогнозируема и устойчива среда след хиперинфлацията и политическото разточителство.
Никакъв Ханке още не беше идвал насам. Беше даже странна обстановката тъй като кръгът към Жан Виденов към този момент бе кандисал за въвеждането на борда, до момента в който в Съюз на демократичните сили не всички го възприемаха. Нали бяха съпротива.
Титлата " татко на борда " дадоха на Ханке " служебно ", и то доста по-късно, поради общото му наличие в интернационалната медийна среда по тематиката, а не поради съответния принос за българския валутен ръб. Книгата му от 1991 година, отдадена на въвеждането на валутния ръб в България, нямаше решаващо значение, въпреки че мнозина схванаха защо иде тирада точно от нея. В същина бордът беше въведен у нас под диктовката на МВФ, след разискване на разновидности за политически отговор на рецесията при Жан Виденов. Представата, която Ханке основава в неговата публикация във Форбс " Да живее лв. - България би трябвало да продължи да се придържа към валутния ръб ", че това е било суверенно решение на българското държавно управление, създадено с негово присъединяване и препоръчано на МВФ, не дава отговор на истината.
От позиция на западните държавни управления, които бяха делегирали компетенции на МВФ и СБ, да се оправят с турбуленциите в стопанската система и паричните политики на страните от Източна Европа при прехода им към пазарна стопанска система, стабилизирането на макроикономиечските и финасови параметри на развиването бе
основна причина за следваща интеграция
на страните в Европейски Съюз и НАТО.
Изборът на опцията валутен ръб бе изработен от МФИ едвам откакто изчерпаха другите благоприятни условия и изгубиха тотално доверие в българската политическа класа, че тя може да се самоконтролира и самодисциплинира. Мораториумът върху дълга и двете талази на банкови банкрути не бяха експромпт на номенклатурата, а интегрална част от модел на преход, при който тя трябваше да стане по-богата (като взема, само че не връща заеми, които се обезценяват при инфлация и банкови фалити) и най-много и обезпечават перманентна власт. А това е допустимо единствено посредством всеобща пауперизация. Именно на този декор МФИ взеха решение да наложат " юздите " на валутния ръб, с цел да спасят страната от тотална съсипия, да вкарат де факто външен надзор и контрол (в първите години на споразуменията с МВФ и СБ), с цел да бъдат сигурни, че ще си върнат вложените в България пари. За това и форсираха приватизацията.
Хората, които започнаха от българската страна договарянията с МВФ и СБ, в случай че въобще може да се приказва за договаряния, тъй като си беше еднопосочна улица, не бяха тези, с които Ханке поддържаше контакти.
Стийв Ханке беше сугестиран от интернационалните финансови институции като консултант по тематиката, само че доста по-късно. С и без него валутният ръб щеше да бъде въведен.
Това, което публикацията във Форбс подвеждащо внушава, че
сред валутния ръб и приемането на еврото има тотална несъответственост,
т.е. опцията на преход от твърда привръзка към еврото при валутен ръб към въвеждането на еврото не съществува.
Недопустимо е за академик от неговия сан да сугестира, че българският народ в болшинството си не приема еврото. Това е " истина " от този ред, в който се внушава и че 80 % от българския народ е русофилски. За да се изследват настроенията измежду обществеността би трябвало да има необятен и логичен спор, да има засищане от познания и дезактивация на хибридни старания в истеризация на тематиката - т.е. публичното мнение, което се тества да бъде просветено и в умерено положение.
Но днешните рецензии на Ханке, образец за което е посочената публикация, против приемането на евро и влизането в еврозоната не са просто мнение на академик. Това е контраидеология, която се базира върху презумцията, че Европейски Съюз и еврозоната нямат бъдеще. Не става тирада за механически разбори, а предпоставена мантра, че еврото няма вероятност и негативите от присъединението са повече от възможните му изгоди.
Не е единствено Стийв Ханке, подкрепям контакти с сходни хора и почитам мнението им. Те по свои метод се пробват да ни опазят от греховния плод и искрено избират да чета техните разбори и скепсис, в сравнение с напред изявленията на български политици и министри в интерес на безрезервно и незабавно влизане в зоната без разбор на ползи-рискове. Защото доста постоянно нещо, което е по принцип позитивно, може да се окаже чисто разрушително, заради характера на осъществяване и скритите ползи на пропонентите му.
Проблемът на евроскептици като Ханке е, че те в никакъв случай не са вярвали в мрежовата устойчивост на Европейски Съюз. Останаха в предишното на линеарната съгласуваност и бинарните разбори. Казано с елементарни думи - Еврозоната има доста по-голяма резистентност и адаптивност, в сравнение с ортодоксалните разбори на статистическите данни и линейната естраполация на рискови сюжети демонстрират. И това се дължи на мрежовите характерности, които в Съединени американски щати и в Англия недооценяват.
Криза след рецесия, а еврото оцелява
Друг път ще пиша за какво.
Сега единствено да кажа - не търсете връзка сред Ханке и Кремъл - тъй като валутният шовинизъм е следващия вид шовинизъм, който ще ни завладее като акция и от Запад и от Изток. Очаквайте гастроли на тази тематика от Сидеров и Каракачанов, плюс Нинова - за тях това е просто следващото поле за изява на антиевропейските сили.
Ханке е задоволително добър в анализите си - просто му липсва холистичния и най-много мрежовия взор. И на вас предлагам да наблегнете на доктрина на мрежата.
Ползите от влизането ни в еврозоната са сигурно доста по-значими, задоволително проверими и задоволително сигурни с цел да се колебаем по тематиката. Но не подценявайте офанзивите - видяхте какво стана с Истанбулската спогодба. Като истеризират казуса, като насадят в общественото схващане, че губейки лв., губим и лъва (т.е. държавната ни идентичност), като пуснат клюки, че цените при евро ще скочат в пъти, а пенсионерите ще си изгубят пенсиите и колата ще влезе в реката.
Терзанията на Ханке, че България ще загуби суверенитета си и правото да прави парична политика висят във въздуха. След твърдата ни привръзка и валутния ръб ние де факто не вършим парична политика и консумираме всички последици от паричната политика в Еврозоната. Дори в случай че успеем да пренебрегнем обстоятелството, че влизането в Еврозоната е наложително по контракта за присъединение, въпреки че няма период.
Негативите преливат от Еврозоната и ги получаваме директно и неотложно - покачване на лихвите с едни %, у нас се оказва нарастване с % и половина..Нищо съществено ново не ни чака при приемане на еврото като вреди и опасности, в случай че го създадем премислено и мъдро.
Затова достъпа до финансиране от ЕЦБ е извънреден бонус, най-малко в базисните сюжети, при които по-мащабният достъп до евро води до по-достъпни заеми, по-висок растеж и по-високи приходи.
Да, внушава се, че запасите на валутния ръб, които са гаранцията за стабилността на лв., могат да бъдат изхарчени.
Няма никаква причина, с изключение на безумна концепция на политиците, което не трябва да се изключва като възможност. Валутните запаси на страната понижиха от 46.7 до малко над 41 милиарда лв., само че това стана при изискванията на свръхпокритие на борда - 160% - и решение на централна банка да вкара негативни рента за държани от банките несъразмерни средства в Българска народна банка.
Факт е, че изтеглените от Българска народна банка пари на банките не доведоха до нарастване на заемите, по-голяма част от тези средства се насочиха към чужбина. В този смисъл опасност с " похарчване " на резевните на валутния ръб е мощно пресилена и не е по-различна от казуса с оптималното предписание със свръхликвидността в банкована ни система. Тоест няма никаква отбрана против неблагоразумие, подкрепено от групова изгода и лакомия. Но тук еврото по никакъв метод не е нито причина, нито разследване.
Изключително значимо е след краха на КТБ, в която Българска народна банка не съумя нито да ръководи рецесията, нито да се наложи над прокуратурата,
да влезе " горския ", който да обуздае политическия риск
и случайната интервенция на прокуратура и политизи в банковата ни система. Нуждата от външен спомагателен контрол е повече от остра.
Както виждате, приказките за влизането в банковия съюз секнаха, явно някому не е преференциално. Видно е с просто око, че политическият и олигархичен напън върху Българска народна банка е без казус - задоволителен образец е новия притежател на Общинска банка. На процедура, надзорът на Българска народна банка няма последната дума и е заставен да третира като привилегировани зони избрани банки. Тези кръгове към Кой? не желаят външен контрол, изключително от ЕЦБ и евентуално са в основата на новия валутен шовинизъм и спепсис по отношение на въвеждането на еврото..
Ключовото изискване за приемане на еврото е потвърдена и одобрена самостоятелност на Централната ни банка, а това е все по-пожелателно разбиране.
Има и доста рискови сюжети с игрите с валутния курс (ако излезем от борда) в междинната зона - ЕРМ-2, сякаш в името на тестване на пазарната стойност на лв. при прекосяването към евро. Изобщо има доста зли сили, които търсят своето поле за игра след повече от двадесет години ръб, който им върза ръцете. Спомнете си ранните 90-те години - и в този момент има хора, които имат големи задължения които желаят да изчезнат в хиперинфлация или банкови банкрути (вижте КТБ), хора които желаят да забогатеят ненадейно и вечно, има политици, които желаят да печелят власт върху страховете и суматохата на хората.
Тук Стийв Ханке е несъмнено прав, че някои виждат в участието ни в Еврозоната опция да " разхлабен " малко от строгата дисциплинираност на валутния ръб. Въпреки, че там изобилстват образците в противоположна посока - неявяване на дисциплинираност и предпочитание да похарчиш повече от общото, повече от това, което страната може да си разреши - нали касата е обща. Основната мотивация за новопоявилия се възторг е, че еврофондовете ще намалеят, а властимащите няма да могат да харчат по досегашния метод - на едро, през просото.
Валутният ръб в никакъв случай не е давал отбрана против корупция, разточителство и политическа изгода.
В този смисъл с лев или с евро, корумпираните ще си останат корумпирани, а политиците, които се хранят от неналичието на закони и правдивост, ще не престават да го вършат.
Да перефразираме Шекспир - лев или евро, това не е въпросът?
Илиян Василев, особено за Faktor.bg
Говоря като човек, който още в есента 1996 година, дружно със Сашо Божков организирахме(тогава бях вицепрезидент на БИБА) първата кръгла маса за потребността и изгодата от валутен ръб. Бизнесът просто имаше потребност от по-прогнозируема и устойчива среда след хиперинфлацията и политическото разточителство.
Никакъв Ханке още не беше идвал насам. Беше даже странна обстановката тъй като кръгът към Жан Виденов към този момент бе кандисал за въвеждането на борда, до момента в който в Съюз на демократичните сили не всички го възприемаха. Нали бяха съпротива.
Титлата " татко на борда " дадоха на Ханке " служебно ", и то доста по-късно, поради общото му наличие в интернационалната медийна среда по тематиката, а не поради съответния принос за българския валутен ръб. Книгата му от 1991 година, отдадена на въвеждането на валутния ръб в България, нямаше решаващо значение, въпреки че мнозина схванаха защо иде тирада точно от нея. В същина бордът беше въведен у нас под диктовката на МВФ, след разискване на разновидности за политически отговор на рецесията при Жан Виденов. Представата, която Ханке основава в неговата публикация във Форбс " Да живее лв. - България би трябвало да продължи да се придържа към валутния ръб ", че това е било суверенно решение на българското държавно управление, създадено с негово присъединяване и препоръчано на МВФ, не дава отговор на истината.
От позиция на западните държавни управления, които бяха делегирали компетенции на МВФ и СБ, да се оправят с турбуленциите в стопанската система и паричните политики на страните от Източна Европа при прехода им към пазарна стопанска система, стабилизирането на макроикономиечските и финасови параметри на развиването бе
основна причина за следваща интеграция
на страните в Европейски Съюз и НАТО.
Изборът на опцията валутен ръб бе изработен от МФИ едвам откакто изчерпаха другите благоприятни условия и изгубиха тотално доверие в българската политическа класа, че тя може да се самоконтролира и самодисциплинира. Мораториумът върху дълга и двете талази на банкови банкрути не бяха експромпт на номенклатурата, а интегрална част от модел на преход, при който тя трябваше да стане по-богата (като взема, само че не връща заеми, които се обезценяват при инфлация и банкови фалити) и най-много и обезпечават перманентна власт. А това е допустимо единствено посредством всеобща пауперизация. Именно на този декор МФИ взеха решение да наложат " юздите " на валутния ръб, с цел да спасят страната от тотална съсипия, да вкарат де факто външен надзор и контрол (в първите години на споразуменията с МВФ и СБ), с цел да бъдат сигурни, че ще си върнат вложените в България пари. За това и форсираха приватизацията.
Хората, които започнаха от българската страна договарянията с МВФ и СБ, в случай че въобще може да се приказва за договаряния, тъй като си беше еднопосочна улица, не бяха тези, с които Ханке поддържаше контакти.
Стийв Ханке беше сугестиран от интернационалните финансови институции като консултант по тематиката, само че доста по-късно. С и без него валутният ръб щеше да бъде въведен.
Това, което публикацията във Форбс подвеждащо внушава, че
сред валутния ръб и приемането на еврото има тотална несъответственост,
т.е. опцията на преход от твърда привръзка към еврото при валутен ръб към въвеждането на еврото не съществува.
Недопустимо е за академик от неговия сан да сугестира, че българският народ в болшинството си не приема еврото. Това е " истина " от този ред, в който се внушава и че 80 % от българския народ е русофилски. За да се изследват настроенията измежду обществеността би трябвало да има необятен и логичен спор, да има засищане от познания и дезактивация на хибридни старания в истеризация на тематиката - т.е. публичното мнение, което се тества да бъде просветено и в умерено положение.
Но днешните рецензии на Ханке, образец за което е посочената публикация, против приемането на евро и влизането в еврозоната не са просто мнение на академик. Това е контраидеология, която се базира върху презумцията, че Европейски Съюз и еврозоната нямат бъдеще. Не става тирада за механически разбори, а предпоставена мантра, че еврото няма вероятност и негативите от присъединението са повече от възможните му изгоди.
Не е единствено Стийв Ханке, подкрепям контакти с сходни хора и почитам мнението им. Те по свои метод се пробват да ни опазят от греховния плод и искрено избират да чета техните разбори и скепсис, в сравнение с напред изявленията на български политици и министри в интерес на безрезервно и незабавно влизане в зоната без разбор на ползи-рискове. Защото доста постоянно нещо, което е по принцип позитивно, може да се окаже чисто разрушително, заради характера на осъществяване и скритите ползи на пропонентите му.
Проблемът на евроскептици като Ханке е, че те в никакъв случай не са вярвали в мрежовата устойчивост на Европейски Съюз. Останаха в предишното на линеарната съгласуваност и бинарните разбори. Казано с елементарни думи - Еврозоната има доста по-голяма резистентност и адаптивност, в сравнение с ортодоксалните разбори на статистическите данни и линейната естраполация на рискови сюжети демонстрират. И това се дължи на мрежовите характерности, които в Съединени американски щати и в Англия недооценяват.
Криза след рецесия, а еврото оцелява
Друг път ще пиша за какво.
Сега единствено да кажа - не търсете връзка сред Ханке и Кремъл - тъй като валутният шовинизъм е следващия вид шовинизъм, който ще ни завладее като акция и от Запад и от Изток. Очаквайте гастроли на тази тематика от Сидеров и Каракачанов, плюс Нинова - за тях това е просто следващото поле за изява на антиевропейските сили.
Ханке е задоволително добър в анализите си - просто му липсва холистичния и най-много мрежовия взор. И на вас предлагам да наблегнете на доктрина на мрежата.
Ползите от влизането ни в еврозоната са сигурно доста по-значими, задоволително проверими и задоволително сигурни с цел да се колебаем по тематиката. Но не подценявайте офанзивите - видяхте какво стана с Истанбулската спогодба. Като истеризират казуса, като насадят в общественото схващане, че губейки лв., губим и лъва (т.е. държавната ни идентичност), като пуснат клюки, че цените при евро ще скочат в пъти, а пенсионерите ще си изгубят пенсиите и колата ще влезе в реката.
Терзанията на Ханке, че България ще загуби суверенитета си и правото да прави парична политика висят във въздуха. След твърдата ни привръзка и валутния ръб ние де факто не вършим парична политика и консумираме всички последици от паричната политика в Еврозоната. Дори в случай че успеем да пренебрегнем обстоятелството, че влизането в Еврозоната е наложително по контракта за присъединение, въпреки че няма период.
Негативите преливат от Еврозоната и ги получаваме директно и неотложно - покачване на лихвите с едни %, у нас се оказва нарастване с % и половина..Нищо съществено ново не ни чака при приемане на еврото като вреди и опасности, в случай че го създадем премислено и мъдро.
Затова достъпа до финансиране от ЕЦБ е извънреден бонус, най-малко в базисните сюжети, при които по-мащабният достъп до евро води до по-достъпни заеми, по-висок растеж и по-високи приходи.
Да, внушава се, че запасите на валутния ръб, които са гаранцията за стабилността на лв., могат да бъдат изхарчени.
Няма никаква причина, с изключение на безумна концепция на политиците, което не трябва да се изключва като възможност. Валутните запаси на страната понижиха от 46.7 до малко над 41 милиарда лв., само че това стана при изискванията на свръхпокритие на борда - 160% - и решение на централна банка да вкара негативни рента за държани от банките несъразмерни средства в Българска народна банка.
Факт е, че изтеглените от Българска народна банка пари на банките не доведоха до нарастване на заемите, по-голяма част от тези средства се насочиха към чужбина. В този смисъл опасност с " похарчване " на резевните на валутния ръб е мощно пресилена и не е по-различна от казуса с оптималното предписание със свръхликвидността в банкована ни система. Тоест няма никаква отбрана против неблагоразумие, подкрепено от групова изгода и лакомия. Но тук еврото по никакъв метод не е нито причина, нито разследване.
Изключително значимо е след краха на КТБ, в която Българска народна банка не съумя нито да ръководи рецесията, нито да се наложи над прокуратурата,
да влезе " горския ", който да обуздае политическия риск
и случайната интервенция на прокуратура и политизи в банковата ни система. Нуждата от външен спомагателен контрол е повече от остра.
Както виждате, приказките за влизането в банковия съюз секнаха, явно някому не е преференциално. Видно е с просто око, че политическият и олигархичен напън върху Българска народна банка е без казус - задоволителен образец е новия притежател на Общинска банка. На процедура, надзорът на Българска народна банка няма последната дума и е заставен да третира като привилегировани зони избрани банки. Тези кръгове към Кой? не желаят външен контрол, изключително от ЕЦБ и евентуално са в основата на новия валутен шовинизъм и спепсис по отношение на въвеждането на еврото..
Ключовото изискване за приемане на еврото е потвърдена и одобрена самостоятелност на Централната ни банка, а това е все по-пожелателно разбиране.
Има и доста рискови сюжети с игрите с валутния курс (ако излезем от борда) в междинната зона - ЕРМ-2, сякаш в името на тестване на пазарната стойност на лв. при прекосяването към евро. Изобщо има доста зли сили, които търсят своето поле за игра след повече от двадесет години ръб, който им върза ръцете. Спомнете си ранните 90-те години - и в този момент има хора, които имат големи задължения които желаят да изчезнат в хиперинфлация или банкови банкрути (вижте КТБ), хора които желаят да забогатеят ненадейно и вечно, има политици, които желаят да печелят власт върху страховете и суматохата на хората.
Тук Стийв Ханке е несъмнено прав, че някои виждат в участието ни в Еврозоната опция да " разхлабен " малко от строгата дисциплинираност на валутния ръб. Въпреки, че там изобилстват образците в противоположна посока - неявяване на дисциплинираност и предпочитание да похарчиш повече от общото, повече от това, което страната може да си разреши - нали касата е обща. Основната мотивация за новопоявилия се възторг е, че еврофондовете ще намалеят, а властимащите няма да могат да харчат по досегашния метод - на едро, през просото.
Валутният ръб в никакъв случай не е давал отбрана против корупция, разточителство и политическа изгода.
В този смисъл с лев или с евро, корумпираните ще си останат корумпирани, а политиците, които се хранят от неналичието на закони и правдивост, ще не престават да го вършат.
Да перефразираме Шекспир - лев или евро, това не е въпросът?
Илиян Василев, особено за Faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ