Пилотът на Тодор Живков загива в инцидента. Искали да попречат

Пилотът на Тодор Живков умира в случая. Искали да попречат на разкриването на огромни злоупотреби в БГА „ Балкан “. България е в потрес, откакто в жестоката авиокатастрофа над летище София намират гибелта си 30 души, измежду които и обичаната естрадна певица Паша Христова.
Елитен екип от следователи на Държавна сигурност се заема с дело №449/71, което би трябвало да отговори на за какво се разруши Ил-18 и кой е отговорен за нещастието. В първите две елементи на поредицата ви разказахме за свидетелствата на оживялата певица Мария Нейкова и Милко Марев, основен инженер на авиотехническата база на БГА „ Балкан “.
В злополуката умират шестима души от екипажа на самолета. Първи водач е Борис Луканов, летец, на който е разчитал и тогавашният първи в страната – Тодор Живков.

Пътниците, които се качват на самолета за Алжир на 21 декември 1971 година, се усещат привилегировани. Ще имат достойнството да летят с не какъв да е, а с въздушния ас Борис Луканов.
По това време той е на 43 години, а към този момент има зад тила си над 5 милион километра на борда като водач. Борис Луканов е летецът, който откарва първия държавен и партиен началник Тодор Живков на импровизирано посещаване в Съединени американски щати през 60-те години.
По това време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА „ Балкан “ се е смятало за същинско събитие. Луканов получава персонален подарък от Живков за своето майсторско пилотиране.

Неговият наследник Красимир Луканов се захваща с персонално следствие на злополуката, което разкрива пред вестник „ 168 часа “ преди 10 години.
Красимир Луканов твърди, че повода за нещастието е атентат, целящ да се прикрият злоупотреби в БГА „ Балкан “. Според сина на водача е позволена умишлена неточност при свързването на елероните на Ил-18, с цел да бъдат запушени устите на неговия татко и на втория водач Васил Драганов.
Факт е, че самолетът не е бил облетян преди полета – рутинна процедура за всяка машина, предходна през ремонт, какъвто е казусът с Ил-18.
„ От събраните доказателства по делото е открито, че повода за злополуката е погрешно осъществен ремонт “, написа в заключението на Държавна сигурност. „ Допуснато е погрешно подсъединяване на въжета, в резултат на което при излитането самолетът не е могъл да откри нужното равновесие, наклонил се е на едната си страна и е аварирал. Неправилното осъществяване на интервенцията по ремонта се дължи на груба немарливост. “

Делото по този начин и не стига до съд. На околните на починалите са раздадени компенсации, потърпевшите също прибират по няколко хиляди лв..
Властта желае казусът да бъде завършен един път вечно, само че въпросите не престават да висят със страшна мощ даже през днешния ден, 47 години след нещастието.
Някои от оживелите имат свои версии за злополуката.
„ Инцидентът беше съзнателно провокиран – безапелационен е починалият към този момент артист Борис Годжунов в свое изявление. – Това го разбрах след време от мои другари, които работеха в Министерство на вътрешните работи. Мишената е бил вторият водач. Той е имал желание да изиска среща с Тодор Живков, с цел да му разкрие злоупотреби в БГА „ Балкан “. За да отстранен него, инсценират самолетна злополука, породена от инцидентна техническа неточност. Това е, което знам аз. “

Веднага след злополуката през 1971 е назначена държавна комисия, която разкрива редица пропуски при ремонта на Ил-18.
„ Основната и най-вероятна причина за нещастието е неправилният монтаж на въжетата на елероните към съответните вериги на кормилото, осъществена в авиобаза – летище София – написа в документа. Изключва се неточност при пилотирането на екипажа.
От 13 до 21 декември, т.е. няколко часа преди излитането, самолетът е бил на постоянен регламентиран обзор.
Извършила се е замяна на въжетата на елероните. Тази виновна интервенция, която се извършва за повторно в базата и за първи път от избраните за нея в тази ситуация авиотехници и инженери, не е била обезпечена с никакви предварителни организационни мероприятия от страна на управителния инженерен личен състав. Точно противоположното. Главният инженер въз основата я разпорежда на началника на цеха, той – на сменния инженер, той – на съответния чорбаджия, а последният на двама реализатори авиотехници. Те освен че не са инструктирани, само че не им е дадена и технологията на тези интервенции.

Авиотехниците в никакъв случай преди този момент не са работили по периодически механически обслужвания, а единствено по оперативни такива. В процеса на работа техниците срещат ред усложнения и се обръщат за помощ към своя началник на група, който им дава брошура на съветски език, заради което те не могат да се оправят и още веднъж се обръщат за помощ.
При сходен „ инструктаж “ и застраховане техниците по монтажа явно не са могли да се оправят, при което очевидно са разменили свързването на въжетата с веригите. “
Случайни ли са всички тези неточности? Защо в последна сметка няма осъдени?
Мистър Сенко изпуска полета
Илюзионистът Мистър Сенко също би трябвало да пътува с съдбовния полет за Алжир, само че изпуска самолета.

След това той се зарича в никакъв случай да не лети.
„ Никога не се качвам на аероплан, откакто по една чиста случайност не седнах в онази машина – споделя Сенко на свои другари. – Оттогава ми остана навикът да блъскам по две гроздови ракии на обяд, пък да става каквото ще. Разбира се, за магьосник като мен не е проблем да избегна една самолетна злополука, но ужасно беше. “
Инфо: spomen