Съвсем нарочно в Пиемонт
Пиемонт, втората по величина италианска област след Сицилия, рядко е първо предпочитание, когато кроим проекти да посетим Ботуша. Там отиват или хора, които желаят да учат инженерни науки в Торино, или почитатели на „ Ювентус “ – още веднъж в Торино, или просветени фуудита като Нели Ангелова, управител връзки в „ Нестле “, поради кулинарните благосъстояния. В главата на такива хора избухва същинска ода на насладата единствено като си помислят за белия трюфел, за джандуята, ориза арборио, за винените сортове Небиоло, Бароло, Барбареско. Култът към тях се практикува с посещаване на фамилни мазета, фермерски пазари и сагри – фестивали на характерните артикули.Нели е пътувала в множеството от 28-те области на Италия, само че Пиемонт има особено място в сърцето й и тя от време на време се връща там. Последния път отсяда в Алба – малко градче на 65 км от Торино с нормалната забита на централния площад камбанария на катедралата, по която се ориентираш накъде да поемеш, с изобилието от остерии и тратории. Алба, която бихме могли да побългарим на Бяла, е известна като столицата на белия трюфел, даже съгласно легендата е получила името си таман от него. Наричат го „ брилянтът на кухнята “, а и цените са му такива – към 5000 евро за кг. Президентът Труман ще да е бил в действителност удовлетворен, когато през 1954 година получил като подарък от жителите на Алба трюфел рекордьор с тегло 540 година Казват, че било като признателност за филантропичната помощ, която пристигнала от Америка в Италия по проекта „ Маршал “.И по този начин, щом човек е в Алба, значи ще яде трюфели. В Пиемонт това е някак наложително, както и пиенето на Небиоло, Бароло и Барбареско – съгласно специалисти това са най-аристократичните виновност в Италия, като бароло се води по-елитното. Нели дефинира дегустацията му като „ супершамар за сетивата “.Тя посещава за дегустация на пет виновност фамилната маза Travaglini във винопроизводителния район Гатинара. Още с основаването на избата през 50-те години на 20. век за виновността се основава неповторима асиметрична бутилка. При разливане по чашите издутата й част събира утайките, тъй че се отстрани потребността от декантиране на виното. Тъмното стъкло пък не позволява проникването на слънчеви лъчи и подсигурява запазването на качеството на превъзходната напитка в него. Travaglini са първите, които изнасят Небиоло за Съединени американски щати, а от този момент присъщите бутилки са комплимент за всяка изискана софра. Нели в типичния си изразителен жанр споделя за изживяното в Travaglini по този начин: „ Казваш Небиоло, кръстиш се и започваш да пиеш “.По пътя сред Гатинара и градчето Арборио в долината на река По се виждат многочислени оризища, където се ражда най-хубавият ориз за чудесното кремообразно ризото. Ето по какъв начин стигаме до типичното ризото alla piemontese, всекидневно поднасяно с твърдо сирене, индийско орехче и говежди бульон, с вино Бароло и гъби. Друго, което Нели поръчва на драго сърце в дребните фамилни ресторантчета, пазещи славата на долче вита, е Витело тонато. Вареното телешко се нарязва на тънки филии и се покрива – малко парадоксално – с парченца риба звук, консервирана с цаца и каперси, като най-после се залива с лека майонеза.В Пиемонт не са най-големите фенове на пастата, въпреки всичко в предишното тя се е считала за храна на бедните, само че се отсрамват с аньолоти – равиоли с плънка от месо, твърдо сварени яйца и сирене, и Таярин, Tajarin, известни още като Ангелски коси поради дължината си, и направени от яйчено тесто. Таяринът е коронно ядене на провинция Ланге и нормално се сервира със соса, останал от печенето на месото. При саламите и сирената най-известни са направените в региона на Асти. Пиемонт не е област за прошуто, споделя Нели, само че не като укор. Със брачна половинка й в никакъв случай, в никакъв случай не пропущат опция да обиколят фермерските пазари и да купят колбаси с трюфел или киснати в бароло – по този начин, към този момент назад вкъщи, могат да изпитат същата приятна „ пиемонтска “ страст. В северната част на региона известни са дивечовите салами. От пиемонтските сирена международна популярност има Бра – неслучайно в едноименния град от 1997 година
се провежда конгрес на производители на сирена от целия свят. Оттук е и твърдото Грана падано, както и познатото на ценителите Робиола от Рокаверано. Нели знае наизуст по кое време в кой град се организира фермерският пазар. В Асти да вземем за пример е в четвъртък, в Алба е в събота. Огромно наслаждение е да минаваш от сергия на сергия и да дегустираш от десетките сирена и салами, които приказливите продавачи на драго сърце ти показват. Дори да не знаеш къде се провежда пазарът – а от време на време това е опразнен за случая паркинг, постоянно можеш да се ориентираш по това накъде вървят възрастните дами с изправени гърбове, теглещи пазарски чанти на колелца.Ако поръчвате десерт в Пиемонт, надали ще е без присъединяване на шоколад в него. И няма по какъв начин да е другояче. Защото точно тук, а не в Швейцария, занаятчия Сушар прави първия шоколад със захар. Тук е основан и почутият лешников шоколад Джандуя. Джандуята с изключение на мрачен шоколад, масло, сметана и захар, би трябвало да съдържа най-малко 30% лешникова паста, и то единствено от сорта лешници Тонда джентиле деле Ланге, отличаващи се със мощния си усет. Пиемонт е лешниковата област на Италия. В Пиемонт всяка баба прави Джандуя, споделя Нели. Тя е дотам визитна картичка на региона, че по време на Зимната олимпиада в Торино през 2006 година присъщите с формата си на обърната лодка бонбони джандуйоти станаха вкусният знак на събитието. А да споделяме ли, че от джандуята до нутелата крачката е напълно дребна. Прави я точно пиемонтският сладкар Пиетро Фереро, който с брат си Джовани създава след Втората международна война версия на джандуята за намазване върху филия, с която учениците и служащите да си вършат сандвичи.Десертите, както и цялата кухня на Пиемонт, са мощно повлияни от Франция. Исторически региона се е люшкала сред Франция и Италия, изяснява спецификата Нели. В Пиемонт има един необикновен аристократизъм, въпреки всичко Торино е бил столица на Италия през втората половина на 19. век, отсам потегля самата концепция за обединяване на политически разпокъсания Ботуш. Пиемонтци се славят с необикновен темперамент, с галантност, изтънченост, перфекционизъм, който се отразява и на архитектурата в градовете, и на кухнята, даже на цените – не прекаляват с тях. Те ценят историята си, паркетът в фамозното кафене Fiorio в Торино може и да скърца извънредно, само че пък е от основаването на кафенето през 18. век! Хората тук имат естествена грациозност и ненатрапчивост, помпозността им е непозната, те не тръбят за качествата на трюфелите и виновността си (забравихме да споменем и белите виновност от Гави), просто знаят, че оферират най-хубавото. Ако желаете да ги ядосате, поръчайте си просеко вместо тукашното пенливо вино асти спуманте. И очаквайте да чуете – мадам, не предлагаме просеко.Посещението на Нели в Пиемонт приключва на брега на езерото Лаго Маджоре, покрай Стреза, малко градче, в което може да опитате крем брюле, само че направено от сирена, и да вземете корабче до островите Боромео, носещи името на аристократично семейство, закупило ги през 16. век и трансформирало ги в слисващ образец на градинското и интериорното изкуство.Елена Костюкович, написала превъзходната и преиздавана и в Италия книга „ Храната – италианското благополучие “ (у нас от ИК „ Авлига “), твърди, че през есента Пиемонт е най-истински. Тогава се отварят бутилките с младо вино, от земята му се вади новата годишна продукция трюфели, от хълмовете и планините му слизат мъгли – въпреки всичко името му идва от лат. Pedemontium или Pedemontis и значи „ в подножието на планината “ поради околните Алпи и Апенини. Но за познавачите всеки сезон в Пиемонт е добър. Тук, край град Бра, се намира фамозният Университет на усета на придвижването „ Слоу фууд “, борещо се за „ мудна “ кулинария, учредена на локални артикули. В Бра прочее е роден Карло Петрини, създателят на „ Слоу фууд “, което се трансформира в международен феномен. А в пиемонтския град Алесандрия е роден различен популярен италианец – Умберто Еко. В името на розата, виното и лешниците – едно странствуване до Пиемонт може единствено да обогати усета и душата ни.
се провежда конгрес на производители на сирена от целия свят. Оттук е и твърдото Грана падано, както и познатото на ценителите Робиола от Рокаверано. Нели знае наизуст по кое време в кой град се организира фермерският пазар. В Асти да вземем за пример е в четвъртък, в Алба е в събота. Огромно наслаждение е да минаваш от сергия на сергия и да дегустираш от десетките сирена и салами, които приказливите продавачи на драго сърце ти показват. Дори да не знаеш къде се провежда пазарът – а от време на време това е опразнен за случая паркинг, постоянно можеш да се ориентираш по това накъде вървят възрастните дами с изправени гърбове, теглещи пазарски чанти на колелца.Ако поръчвате десерт в Пиемонт, надали ще е без присъединяване на шоколад в него. И няма по какъв начин да е другояче. Защото точно тук, а не в Швейцария, занаятчия Сушар прави първия шоколад със захар. Тук е основан и почутият лешников шоколад Джандуя. Джандуята с изключение на мрачен шоколад, масло, сметана и захар, би трябвало да съдържа най-малко 30% лешникова паста, и то единствено от сорта лешници Тонда джентиле деле Ланге, отличаващи се със мощния си усет. Пиемонт е лешниковата област на Италия. В Пиемонт всяка баба прави Джандуя, споделя Нели. Тя е дотам визитна картичка на региона, че по време на Зимната олимпиада в Торино през 2006 година присъщите с формата си на обърната лодка бонбони джандуйоти станаха вкусният знак на събитието. А да споделяме ли, че от джандуята до нутелата крачката е напълно дребна. Прави я точно пиемонтският сладкар Пиетро Фереро, който с брат си Джовани създава след Втората международна война версия на джандуята за намазване върху филия, с която учениците и служащите да си вършат сандвичи.Десертите, както и цялата кухня на Пиемонт, са мощно повлияни от Франция. Исторически региона се е люшкала сред Франция и Италия, изяснява спецификата Нели. В Пиемонт има един необикновен аристократизъм, въпреки всичко Торино е бил столица на Италия през втората половина на 19. век, отсам потегля самата концепция за обединяване на политически разпокъсания Ботуш. Пиемонтци се славят с необикновен темперамент, с галантност, изтънченост, перфекционизъм, който се отразява и на архитектурата в градовете, и на кухнята, даже на цените – не прекаляват с тях. Те ценят историята си, паркетът в фамозното кафене Fiorio в Торино може и да скърца извънредно, само че пък е от основаването на кафенето през 18. век! Хората тук имат естествена грациозност и ненатрапчивост, помпозността им е непозната, те не тръбят за качествата на трюфелите и виновността си (забравихме да споменем и белите виновност от Гави), просто знаят, че оферират най-хубавото. Ако желаете да ги ядосате, поръчайте си просеко вместо тукашното пенливо вино асти спуманте. И очаквайте да чуете – мадам, не предлагаме просеко.Посещението на Нели в Пиемонт приключва на брега на езерото Лаго Маджоре, покрай Стреза, малко градче, в което може да опитате крем брюле, само че направено от сирена, и да вземете корабче до островите Боромео, носещи името на аристократично семейство, закупило ги през 16. век и трансформирало ги в слисващ образец на градинското и интериорното изкуство.Елена Костюкович, написала превъзходната и преиздавана и в Италия книга „ Храната – италианското благополучие “ (у нас от ИК „ Авлига “), твърди, че през есента Пиемонт е най-истински. Тогава се отварят бутилките с младо вино, от земята му се вади новата годишна продукция трюфели, от хълмовете и планините му слизат мъгли – въпреки всичко името му идва от лат. Pedemontium или Pedemontis и значи „ в подножието на планината “ поради околните Алпи и Апенини. Но за познавачите всеки сезон в Пиемонт е добър. Тук, край град Бра, се намира фамозният Университет на усета на придвижването „ Слоу фууд “, борещо се за „ мудна “ кулинария, учредена на локални артикули. В Бра прочее е роден Карло Петрини, създателят на „ Слоу фууд “, което се трансформира в международен феномен. А в пиемонтския град Алесандрия е роден различен популярен италианец – Умберто Еко. В името на розата, виното и лешниците – едно странствуване до Пиемонт може единствено да обогати усета и душата ни.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ