Нова атака срещу Петър Кърджилов, той отговори на обвиненията
Пиарът на Българска академия на науките Петър Кърджилов беше нападнат от Комисията по професионална нравственос към Българското сдружение за връзки с обществеността.
Това стана, откакто министър председателят Бойко Борисов изиска да бъде уволнен поради негово известие до медиите, че „ не прави чест на представителите на българското държавно управление да приписват заслугите си за признаването на българското малцинство в Албания само на себе си”, без да упоменат напъните на доктор Веселка Тончева и нейното достижение.
„ Етичният ПР експерт работи първо за истините, след това за имиджите, споделя в писмо до медиите Кърджилов.
В него се споделя още:
Уважаеми читатели,
пиша този текст във връзка публикуваното Становище на Комисията за професионална нравственос (КПЕ) към Българското сдружение за връзки с обществеността (БДВО). Становището е във връзка изпратеното от служебната ми поща известие до медиите на 14.10. В известието показвам от свое име неодобрение от обстоятелството, че представителите на държавното управление загърбват заслугите на българските учени, и в частност тези на доцент доктор Веселка Тончева, за признаването на българското малцинство в Албания, и ги приписват само на себе си. Темата се разрасна в обществен скандал от една страна поради разграничаващите се от моето известие позиции, които бяха качени в уеб страниците на Българска академия на науките и ИЕФЕМ, макар моите уверения към ръководителите на двете институции, че рецесията е отминала и това тяхно единствено ще я задълбочи. Научната общественост, включително представители на най-висшия орган на Българска академия на науките – Общото заседание порицаха на собствен ред тези позиции и се разграничиха от тях. Вижте да вземем за пример статуса в персоналния профил във Facebook на проф. Лъчезар Аврамов, член на Оценка за съвместимост на Българска академия на науките.
Преди да продължа, желая да ви споделя, че през тези две години и три месеца работих доста добре с съвсем всички сътрудници от ИЕФЕМ – Българска академия на науките, в това число с шефа доцент Петко Христов. Скандали също сме имали, само че постоянно в границите на възпитанието и положителния звук.
Публичният скандал
Публичният скандал се разви най-много поради предлагането към мен да напусна Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, за което научих в диалог по телефона в неделя 15.10 вечерта от шефа на института доцент Петко Христов че е поискано от най-високо равнище – след позвъняване на премиера Бойко Борисов до ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиян Ревалски. За диалог сред премиера Борисов и акад. Ревалски удостовери също гл. ас. доктор Лина Гергова в предаването Честно казано на 23.10 вечерта. Гл. ас. Гергова е чула това в понеделник 16.10 преди обед онлайн от проф. д.ф.н. Албена Георгиева. Думите на проф. Георгиева са били: „ Бойко Борисов се е обадил на акад. Ревалски (заради изявленията в медиите – бел. П. К.) и в този момент пиарът ще би трябвало да изгърми “.
Тъй като имам вяра, че един комуникатор, публицист или ПР експерт би трябвало да се води в работата си на първо място от истината и по-късно от имиджа, сътворих Facebook страницата „ КОЙ е Българска академия на науките и по какъв начин се празнят столове? “, не толкоз, с цел да желая поддръжка против моето планувано освобождение, колкото, с цел да оповестя на обществото истината, че то е в ход точно посредством особено телефонно позвъняване „ от горната страна “, както и да основа общественост от хора, на които им е писнало от това.
Истини и имиджи
Становището на КПЕ към БДВО е оповестено в уеб страницата на БДВО на 21 октомври и беше публикувано в обществената мрежа Facebook през вчерашния ден – 23.10. Съставянето и разпространението на това Становище е изключително преждевременно, освен това без да се изискат пояснения, документи и спомагателна информация от мен, най-вероятно и от другите заинтригувани страни. Това е неправилно и неетично за която и да било етична комисия на професионална асоциация. Професионалните етични комисии, както и контролните препоръки в партиите да вземем за пример, са арбитри. Те носят доста сериозна отговорност, каквато носят съдилища, както и са виновни пред по-висшите съдилищата и най-много пред законите. Още повече това важи за една етична комисия по връзки с обществеността при подобен сериозен случай с огромен публичен интерес.
Становището съдържа няколко неистинни изказвания, които взети дружно доста накърняват моето име и известност.
1. Още в заглавието на Становището има две погрешни неща. Разпространеното от мен известие не е „ позиция на ИЕФЕМ “, а е информация до медиите. На всяка една позиция или декларация се написа „ Позиция… “ или „ Декларация… “, като след текста се написа „ От управлението на… “ или името на шефа. Аз не съм написал нищо такова, в противен случай – оставил съм контактите си, в това число служебния си телефонен номер. Втората неточност: не става въпрос за „ отчитане на заслугите на Института “, а за „ основният принос на учени от Българска академия на науките и персонално този на доцент доктор Веселка Тончева “ Колегите от Етичната комисия са приели за верни още в заглавието на Становището си първите неправилни медийни тълкования на известието. Някои писаха, че било „ Декларация на Българска академия на науките “.
2. „ До: Всички експерти по обществени връзки, публицисти и заинтригувани страни “ А къде тук са учените, чиито точно труд съм защитил със известието си? Не са ли те заинтригувана страна, която заслужава особено внимание, както експертите и публицистите?
3. Как се мерят по принцип по този начин наречените в мнението „ дълбоки вреди на институциите у нас, на специалността на ПР експертите, както и на обществените връзки в целокупност “? И по какъв начин КПЕ към БДВО ги е измерила в съответния случай? Това някаква визия ли е (имидж) или е истина? Само за информация, почитателите на Facebook групата, която сътворих поради този случай са над 600, позитивните мнения в поддръжка на моето известие от 14.10 – над 250, в това число от учени, журналсити и ПР експерти!
4. „ Неговото разгръщане с обвиняванията от страна на ПР експерта, че ще бъде уволнен дисциплинарно, в случай че не напусне доброволно… “ Това е безапелационна лъжа – не става въпрос за обвинявания от моя страна, а за факт, който мога да потвърдя с изпратен до мен имейл от шефа на ИЕФЕМ. Но Комисията не ме е попитала за това, тъй че да им дава този документ.
5. Не съм запитан също дали показвам персонално мнение или не – което ми се приписва като недостиг в Становището. Първо, известието е написано върху бланка на института, само че е подписано единствено от мен като ПР на ИЕФЕМ. Отдолу стои моето име и номер. Второ, 90% от текста на известието ми е подаден от самата доцент доктор Веселка Тончева, за което имам доказателства. Те също не са поискани от мен от Комисията. Трето, резултатите изрично демонстрират, че зад известието, което съм изпратил на 14.10 застават не дребна част от учените от института и Академията. Те към този момент свидетелстваха за това с позитивни писмени мнения в поддръжка на моето решение и храброст.
6. Как сътрудниците от Комисията съумяха да предскажат това: „ Последвалата акция целяща да осветли проблема и да отбрани ПР експерта ще нанесе в допълнение вреди на Българска академия на науките, на институциите в целокупност у нас, както и на ПР специалността. “ Може би са се добрали до прикрит до момента дневник на Нострадамус? Не позволяват ли те, че осветляването на проблема и разкриването на истината ще докара до тъкмо противоположния развой: че ще подкрепи реформирането на Българска академия на науките и институциите в позитивна посока на почтеност и бистрота, в услуга на науката и богатството на обществото, че ще усъвършенства репутацията на ПР специалността като казус на ПР, експерт, който е работил преди всичко в услуга на чиновниците организацията (учените в Академията), а не на своя директен шеф? Защото просто е назрял момента за това, след дългогодишното мизерстване на тези хора, с едни от най-ниските хонорари в страната.
7. „ Изразяваме безпокойство, че въпросът нанася вреди и по имиджа на България. В последните месеци страната ни съумя да направя няколко забележителни крачки във връзка с интернационалните връзки и стабилността на Балканите и сме уверени, че всяка връзка, обвързвана с тази активност, се следи деликатно освен в границите на страната, само че и отвън тях. “ Така изразено това безпокойство, в композиция с всички други вини (някои основателни, други изцяло неоснователни), които ми се приписват в Становището, прави внушението, че с дейностите си аз съм надали не народен изменник! Ако това Становище остане в сегашния му тип в уеб страницата на БДВО, аз обезателно ще заведа дело против Комисията и Дружеството по член 41. (1): „ Всеки има право да търси, получава и популяризира информация. Осъществяването на това право не може да бъде ориентирано против правата и положителното име на другите жители, както и против националната сигурност, публичния ред, националното здраве и морала. “ от Конституцията на Република България.
Задавам тук въпросите: Кое е по значимо за българските жители, които (би следвало да) сме висш сюзерен на републиката? Дали това са „ вредите по имиджа на България “, „ на институциите “, „ на гилдиите “? Или пък по-голям за нас е обстоятелството на съществуването ни, което властта ни предлага: в медийни неистини и полуистини, бедност, телефонно ръководство, всевъзможни зависимости, опасности за здравето и живота ни? Дали не е време българските учени, публицисти, ПР експерти, както и всички други жители, да проявим темперамент и увереност против непрекъснатото ни плячкосване и закани за здравето и живота ни по виновност на политици и институции? Нима не го ли гледахме към този момент този филм преди към 27 години, че и през тези 27, с дребни имиджови корекции при основните герои? Фалшивите основни герои. Не ви ли е някак срамно? На мен персонално ми е много срамно и необичайно... Чувствам се срамно, жалко и неудобно, че ми се постанова да прекарам следобеда си в мислене и писане на този текст. Но имам вяра, че има за какво.
Днес министър председателят бил в Пирогов и споделил „ клиенти “, вместо „ пациенти “. Повечето медии се надпреварваха да маскират грешката. А може пък грешката му да е вярна. Може в действителност да е споделил истината, макар че не го е съгласувал с ПР експертите си. По сходен метод може да е споделил истината и един ПР експерт от Българска академия на науките, без да я е съгласувал с шефа си.
Дали не е време всички дружно да стартираме да работим за истините, вместо за имиджите?
Следва продължение.
Това стана, откакто министър председателят Бойко Борисов изиска да бъде уволнен поради негово известие до медиите, че „ не прави чест на представителите на българското държавно управление да приписват заслугите си за признаването на българското малцинство в Албания само на себе си”, без да упоменат напъните на доктор Веселка Тончева и нейното достижение.
„ Етичният ПР експерт работи първо за истините, след това за имиджите, споделя в писмо до медиите Кърджилов.
В него се споделя още:
Уважаеми читатели,
пиша този текст във връзка публикуваното Становище на Комисията за професионална нравственос (КПЕ) към Българското сдружение за връзки с обществеността (БДВО). Становището е във връзка изпратеното от служебната ми поща известие до медиите на 14.10. В известието показвам от свое име неодобрение от обстоятелството, че представителите на държавното управление загърбват заслугите на българските учени, и в частност тези на доцент доктор Веселка Тончева, за признаването на българското малцинство в Албания, и ги приписват само на себе си. Темата се разрасна в обществен скандал от една страна поради разграничаващите се от моето известие позиции, които бяха качени в уеб страниците на Българска академия на науките и ИЕФЕМ, макар моите уверения към ръководителите на двете институции, че рецесията е отминала и това тяхно единствено ще я задълбочи. Научната общественост, включително представители на най-висшия орган на Българска академия на науките – Общото заседание порицаха на собствен ред тези позиции и се разграничиха от тях. Вижте да вземем за пример статуса в персоналния профил във Facebook на проф. Лъчезар Аврамов, член на Оценка за съвместимост на Българска академия на науките.
Преди да продължа, желая да ви споделя, че през тези две години и три месеца работих доста добре с съвсем всички сътрудници от ИЕФЕМ – Българска академия на науките, в това число с шефа доцент Петко Христов. Скандали също сме имали, само че постоянно в границите на възпитанието и положителния звук.
Публичният скандал
Публичният скандал се разви най-много поради предлагането към мен да напусна Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, за което научих в диалог по телефона в неделя 15.10 вечерта от шефа на института доцент Петко Христов че е поискано от най-високо равнище – след позвъняване на премиера Бойко Борисов до ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиян Ревалски. За диалог сред премиера Борисов и акад. Ревалски удостовери също гл. ас. доктор Лина Гергова в предаването Честно казано на 23.10 вечерта. Гл. ас. Гергова е чула това в понеделник 16.10 преди обед онлайн от проф. д.ф.н. Албена Георгиева. Думите на проф. Георгиева са били: „ Бойко Борисов се е обадил на акад. Ревалски (заради изявленията в медиите – бел. П. К.) и в този момент пиарът ще би трябвало да изгърми “.
Тъй като имам вяра, че един комуникатор, публицист или ПР експерт би трябвало да се води в работата си на първо място от истината и по-късно от имиджа, сътворих Facebook страницата „ КОЙ е Българска академия на науките и по какъв начин се празнят столове? “, не толкоз, с цел да желая поддръжка против моето планувано освобождение, колкото, с цел да оповестя на обществото истината, че то е в ход точно посредством особено телефонно позвъняване „ от горната страна “, както и да основа общественост от хора, на които им е писнало от това.
Истини и имиджи
Становището на КПЕ към БДВО е оповестено в уеб страницата на БДВО на 21 октомври и беше публикувано в обществената мрежа Facebook през вчерашния ден – 23.10. Съставянето и разпространението на това Становище е изключително преждевременно, освен това без да се изискат пояснения, документи и спомагателна информация от мен, най-вероятно и от другите заинтригувани страни. Това е неправилно и неетично за която и да било етична комисия на професионална асоциация. Професионалните етични комисии, както и контролните препоръки в партиите да вземем за пример, са арбитри. Те носят доста сериозна отговорност, каквато носят съдилища, както и са виновни пред по-висшите съдилищата и най-много пред законите. Още повече това важи за една етична комисия по връзки с обществеността при подобен сериозен случай с огромен публичен интерес.
Становището съдържа няколко неистинни изказвания, които взети дружно доста накърняват моето име и известност.
1. Още в заглавието на Становището има две погрешни неща. Разпространеното от мен известие не е „ позиция на ИЕФЕМ “, а е информация до медиите. На всяка една позиция или декларация се написа „ Позиция… “ или „ Декларация… “, като след текста се написа „ От управлението на… “ или името на шефа. Аз не съм написал нищо такова, в противен случай – оставил съм контактите си, в това число служебния си телефонен номер. Втората неточност: не става въпрос за „ отчитане на заслугите на Института “, а за „ основният принос на учени от Българска академия на науките и персонално този на доцент доктор Веселка Тончева “ Колегите от Етичната комисия са приели за верни още в заглавието на Становището си първите неправилни медийни тълкования на известието. Някои писаха, че било „ Декларация на Българска академия на науките “.
2. „ До: Всички експерти по обществени връзки, публицисти и заинтригувани страни “ А къде тук са учените, чиито точно труд съм защитил със известието си? Не са ли те заинтригувана страна, която заслужава особено внимание, както експертите и публицистите?
3. Как се мерят по принцип по този начин наречените в мнението „ дълбоки вреди на институциите у нас, на специалността на ПР експертите, както и на обществените връзки в целокупност “? И по какъв начин КПЕ към БДВО ги е измерила в съответния случай? Това някаква визия ли е (имидж) или е истина? Само за информация, почитателите на Facebook групата, която сътворих поради този случай са над 600, позитивните мнения в поддръжка на моето известие от 14.10 – над 250, в това число от учени, журналсити и ПР експерти!
4. „ Неговото разгръщане с обвиняванията от страна на ПР експерта, че ще бъде уволнен дисциплинарно, в случай че не напусне доброволно… “ Това е безапелационна лъжа – не става въпрос за обвинявания от моя страна, а за факт, който мога да потвърдя с изпратен до мен имейл от шефа на ИЕФЕМ. Но Комисията не ме е попитала за това, тъй че да им дава този документ.
5. Не съм запитан също дали показвам персонално мнение или не – което ми се приписва като недостиг в Становището. Първо, известието е написано върху бланка на института, само че е подписано единствено от мен като ПР на ИЕФЕМ. Отдолу стои моето име и номер. Второ, 90% от текста на известието ми е подаден от самата доцент доктор Веселка Тончева, за което имам доказателства. Те също не са поискани от мен от Комисията. Трето, резултатите изрично демонстрират, че зад известието, което съм изпратил на 14.10 застават не дребна част от учените от института и Академията. Те към този момент свидетелстваха за това с позитивни писмени мнения в поддръжка на моето решение и храброст.
6. Как сътрудниците от Комисията съумяха да предскажат това: „ Последвалата акция целяща да осветли проблема и да отбрани ПР експерта ще нанесе в допълнение вреди на Българска академия на науките, на институциите в целокупност у нас, както и на ПР специалността. “ Може би са се добрали до прикрит до момента дневник на Нострадамус? Не позволяват ли те, че осветляването на проблема и разкриването на истината ще докара до тъкмо противоположния развой: че ще подкрепи реформирането на Българска академия на науките и институциите в позитивна посока на почтеност и бистрота, в услуга на науката и богатството на обществото, че ще усъвършенства репутацията на ПР специалността като казус на ПР, експерт, който е работил преди всичко в услуга на чиновниците организацията (учените в Академията), а не на своя директен шеф? Защото просто е назрял момента за това, след дългогодишното мизерстване на тези хора, с едни от най-ниските хонорари в страната.
7. „ Изразяваме безпокойство, че въпросът нанася вреди и по имиджа на България. В последните месеци страната ни съумя да направя няколко забележителни крачки във връзка с интернационалните връзки и стабилността на Балканите и сме уверени, че всяка връзка, обвързвана с тази активност, се следи деликатно освен в границите на страната, само че и отвън тях. “ Така изразено това безпокойство, в композиция с всички други вини (някои основателни, други изцяло неоснователни), които ми се приписват в Становището, прави внушението, че с дейностите си аз съм надали не народен изменник! Ако това Становище остане в сегашния му тип в уеб страницата на БДВО, аз обезателно ще заведа дело против Комисията и Дружеството по член 41. (1): „ Всеки има право да търси, получава и популяризира информация. Осъществяването на това право не може да бъде ориентирано против правата и положителното име на другите жители, както и против националната сигурност, публичния ред, националното здраве и морала. “ от Конституцията на Република България.
Задавам тук въпросите: Кое е по значимо за българските жители, които (би следвало да) сме висш сюзерен на републиката? Дали това са „ вредите по имиджа на България “, „ на институциите “, „ на гилдиите “? Или пък по-голям за нас е обстоятелството на съществуването ни, което властта ни предлага: в медийни неистини и полуистини, бедност, телефонно ръководство, всевъзможни зависимости, опасности за здравето и живота ни? Дали не е време българските учени, публицисти, ПР експерти, както и всички други жители, да проявим темперамент и увереност против непрекъснатото ни плячкосване и закани за здравето и живота ни по виновност на политици и институции? Нима не го ли гледахме към този момент този филм преди към 27 години, че и през тези 27, с дребни имиджови корекции при основните герои? Фалшивите основни герои. Не ви ли е някак срамно? На мен персонално ми е много срамно и необичайно... Чувствам се срамно, жалко и неудобно, че ми се постанова да прекарам следобеда си в мислене и писане на този текст. Но имам вяра, че има за какво.
Днес министър председателят бил в Пирогов и споделил „ клиенти “, вместо „ пациенти “. Повечето медии се надпреварваха да маскират грешката. А може пък грешката му да е вярна. Може в действителност да е споделил истината, макар че не го е съгласувал с ПР експертите си. По сходен метод може да е споделил истината и един ПР експерт от Българска академия на науките, без да я е съгласувал с шефа си.
Дали не е време всички дружно да стартираме да работим за истините, вместо за имиджите?
Следва продължение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ