Photo credit : NAO Rozhen Невероятно е, че български ученици са

Photo credit: NAO Rozhen

Невероятно е, че български възпитаници са спечелили общо шест медала. Няма по какъв начин да не се радваме на такова достижение, тъй като това демонстрира, че в България има към момента будни, умни и можещи деца. Деца, които са прилежни в учебно заведение и демонстрират интерес към науката. Разбира се, заради ред аргументи една друга огромна част от децата не се интересуват изключително от науката. Тези аргументи са доста и обширни и няма време да се спра на тях. Карл Сейгън в своята книга “Свят, обитаем с демони ” прави доста обширен разбор за това какви са аргументите за загубата на интерес към научните проучвания – тук става въпрос в действителност за загуба на интерес, тъй като всяко едно дете се ражда откривател, задава доста въпроси (възрастта “Защо? ”) и има капацитета да се трансформира в академик. Но заради тези аргументи, коренящи се във възпитанието и в порочните просветителни системи, не всички деца осъществят капацитета си. И по този начин, в учебно заведение се обрисуват разнообразни видове деца – деца, които учат прилежно, демонстрират интерес, явяват се на олимпиади и показват България. Има и деца, които учат прилежно и изкарват висок триумф, само че с отвращение – единствено тъй като са насилвани от родителите, които са осъзнали, че ученето е значимо, само че не са били в положение да обяснят хубостта на науката. Разбира се, има ги и тези деца, които се стремят да избягат от час и да отидат да ритат топка на открито.

Наскоро един осведомен в областта на науката, разглеждайки листите на ръководещата партия за локална власт, беше съумял да открие в тях собствен някогашен съученик, който преди време в учебно заведение е спадал тъкмо към последната група. Коментарът на този осведомен беше къс: “Точно такива хора, които са изгубили всевъзможен интерес към науката, ни ръководят. ” Разбираема е обидата и огорчението на моя осведомен. Това е крещяща неправда.

А нашата форма на ръководство може да се опише със следната дума:. За тази форма ръководещите историята към този момент е признала какво заслужават те – по един огромен тиквен орден.

Управляващата партия в лицето на ГЕРБ непрестанно пропагандира какви са целите на България. Тя “строи ”, само че строи неща, които могат да се видят и пипнат. Ако имаме вяра на локалната агитация, най-величавото достижение на тази власт са автомагистралите и метрото. Нека да не забравяме репликата на нашия министър – ръководител: че метрото е демокрацията. А метрото е народна власт, тъй като манталитетът на мат’риала е подобен. Като се изключи малобройната интелигенция, средностатистическият гласоподавател избира да гледа мачове. А не фотоси от космоса. И отношението на мат’риала към науката не е от през днешния ден. Дядо Петко Славейков преди повече от век е написал следното:

“Аз се отбих преднамерено в село Михалци, дето имах майчини си родственици, с желание да опитам не ще ли би допустимо някак да се установя за преподавател. […] Чорбаджията, не му помня в този момент името, от очи за роднините ми стори да ме попита какъв брой бих им взел да остана за тази зима (идущата) да им изучавам децата.
“Хиляда гроша — рекох аз — за една година и да ме хранят… ”
“Че доста искаш ти ” — сподели той.
“Ний за цялу ляту — прибави един различен от чорбаджийските мекерета — плащами на гуйдарю да ни пасе гуедта и па ни му даваме повеке от двестя грошое, ем дя й то да си гуйдар, а дя й дада си даскал: гуйдарю през целия ден оди да си пиче пу слънциту, тича след гуедта, дъждо гу иди поняуга, а ти жа седиш у килията на сянка, няма дъж, няма вятър… ”.

Та за същия този мат’риал дядо Петко Славейков написа и “Не сме народ, а … ” Същият този мат’риал на следващия ден ще вземе да гласоподава и да избере за властник едно момче, което през днешния ден рита топка, а не което заляга над учебниците.

Има ли някой, който се учудва, че държавното управление е определило българският поданик да заплати милион от джоба си за това, да гледа мачове, а обсерваторията Рожен гние поради това, че не доближават някакви си 250 000 лв.?

Та въпросът, който стои на дневен ред е следният: ще останат ли в България някой ден тези шестима души, които завоюваха награди от интернационална олимпиада? И какво място имат тук те – измежду ръководещите ни с метафорични “тиквени медали ” и измежду пренебрежителното отношение на мат’риала?

Ясно е, че приоритет и най-величавото постижение на днешната власт са автомагистралите, а не науката. Дори държанието на министър-председателя потвърждава това, тъй като, видиш ли, по какъв начин може там някакви си археолози да пречат на великото им строителство.

С тази политика нашите млади олимпийци няма да имат друга опция, с изключение на да се възползват от до момента издигнатото.

Да заловен пътя (магистралата) и да избягат вечно от България.