...Пейов! Ние не сме направили и стотната част от онова,

"...Пейов! Ние не сме създали и стотната част от това, което би могли да направиме. Слава богу и дяволу, природата ни не е обидяла нито умствено, нито физически — за какво затова седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете? Признанието смалява виновността и нравствено, и юридически, по тази причина се и разкаяха. В продължението на 8 години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че огромни хора правят дребни работи, а огромните работи се правят от дребни хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, с цел да нанижат гердан от популярност на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и протягат ръка със своите къси мозъци да уловят месеца за рогата! Наистина, ние сички сме напразни с велики хрумвания, само че ти, Ботйов, в случай че си дребосък, то сляз от тия конкили и потъни в калта на ничтожеството, а в случай че си колос, то възседни своята концепция така, както Александър е възсядал своя Буцефал… Пейов, не се смей! Аз не съм кадърен да тракам по портите и да пея балдевските песни на патриотически фасон. Нека вършат това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на барабан и главата си на бомба, пък ще да изляза на битка със стихиите; в случай че падна, то дано съдиите ми кажат, че сегашното ми писмо е било последньото безсъдържателно писмо, а в случай че стана аз самичък арбитър, то ще да дам наличие и на своите нелепости...

Ботйов

Букур.

12 февр. 1876 "

Из писмо на Христо Ботев до Тодор Пеев (Пейов) Стоянов - деятел на българското национално-освободителното придвижване, публицист, драматург и посланик, член на Българското книжовно сдружение. Пълния текст на писмото прочетете.