[Pexels] Този текст е част от специалното издание на Капитал

[Pexels]

Този текст е част от специфичното издание на " Капитал " K:ids. Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Всеки върви през живота си в компанията на най-малко един другар, с който първото, което сте си споделили, е " искаш ли да си играем ". Понякога този толкоз значим приятел не е тъкмо детенцето на прилежащото столче в детската градина или оня от последния чин, само че пък е от годините, в които - къде бавно, къде с ожулени колена – си прекосявал от безгрижния живот на порастващ към този на угрижен пораснал.

Точно този другар ти знае детските секрети. Виждал те е дребен, разреван, комплициран, облечен от " техните ", нашамаросан, див, дисциплиниран, мечтаещ, опитващ. Навъртал се е в игрите ти или се е откроявал на общия учебен декор като цветно леке, което те е предизвиквало да бръкнеш с пръстче в него и да си нашариш лицето или стената в детската стая.

Правил е за теб неща, които единствено ти би могъл да направиш за него. Бил е там, когато си имал потребност от някого, а и когато си нямал, просто тъй като той някак постоянно си е там – в детството... и по-късно. На този другар прощаваш всичко. А и той ти прости, тъй като порастването дружно е тип инициация, която си има своите неписани закони. И най-важният измежду тях е, че детските другарства са вечно.

Представяме ви три двойки другари, чието другарство датира от разнообразни интервали на порастването. Поканихме единия от тях да опише за другия, само че се получиха общи портрети, в които те взаимно се рисуват, изясняват, подлагат на критика и смеят. С детските страсти, с от време на време леко засрамващите мемоари или с историите, които всеки от тях помни по друг метод и е подготвен невъздържано да спори, че е прав. Съвсем по детски. И напълно по другарски.

Фотограф: Цветелина Белутова Калин Врачански и Георги Иванов

Калин Врачански едва ли има потребност от показване, в случай че не сте ходили на спектакъл от 10 години или не сте включвали тв приемника в последните пет. Той е един от най-талантливите млади театрални и кино артисти от последното десетилетие у нас. Той е неузнаваемият Квазимодо в " Парижката Света Богородица ", духовно израстващият Бел Ами в постановката " Бел Ами ", Алеко в " Щастливеца " на Сатирата - режисура, основана по случай шейсетгодишния празник на театъра. Става прочут в по-широк мащаб с ролята си на Камен от сериала " Стъклен дом ", както и с кино лентата " Вила Роза ". Наскоро беше премиерата на кино лентата на Асен Блатечки " Бензин ", а двамата бяха дружно и на турне в Съединени американски щати с постановката " Емигранти ", предопределена за българската аудитория оттатък граница.
Калин избра да показа Георги Иванов – сценарист за някои от най-успешните български сериали като " Стъклен дом ", " Под прикритие ", " Забранена обич ", " Революция Z ". Казват, че са другари от детските си години, тъй като по времето, когато се срещат, са били още " неориентирани деца ". Както знаем, при момчетата този интервал може да продължи по-дълго от елементарното, тъй че одобряваме, че по времето, когато се срещат за пръв път, и двамата са прохождащи хлапета в актуалното си занятие, или както споделя Георги: " Той беше в един частен спектакъл, а аз бях осветител в " Сълза и смях " и още учех драматургия в Нов български. Това беше времето, когато някакви илюзии ти се унищожават, някакви благоприятни условия ти се откриват – ей такова беше! "
Защо избра да представиш Георги?
Калин:
Защото е един от най-близките ми хора, въпреки че доста му се нервирам. Защото е доста непосредствен до мен като светоусещане и до нещата, които ме вълнуват, и това, което си представям, че би било редно да са хората. А и на първо място, тъй като е мой другар и считам, че в случай че се познавахме от деца, щяхме да сме си другари – аз щях да го притеснявам още оттогава, де!

Георги:
Най-хубавото, което стана сред нас, е, че пътят ни се припокрива, вървим в една посока. Представяме си освен работата, само че и живота по еднакъв метод. Вкусът към живота ни е еднакъв.

Първата среща
Георги:
Един ден пристигна директорката на частния спектакъл, където той работеше, и го докара него и сподели, че търси осветител за едно зрелище...

Калин:
Tя ни предложения за едно зрелище за един сценичен фестивал в Авиньон – в остарялата част на Авиньон, където се разполагат 100 подиуми и градът от 100 хиляди поданици внезапно нараства до петстотин хиляди.

Георги:
Самата ни среща беше доста смешна, тъй като директорката го докара в градинката на " Кристал " и ми сподели, че й дотрябвам за осветител. И той стартира да ми разиграва подиуми от представлението и да ми изяснява: " Значи тука има едно такова и аз влизам и тук би трябвало да има светлина ей по този начин " И стартира да ми изяснява като режисьор! Минаха години, преди да схвана, че той обича да режисира всичко – и в всекидневието си, и с приятелите си и със фамилията си – всичко се режисира!

Калин:
Всъщност на този фестивал в Авиньон живяхме един месец дружно и тогава надушихме, че сме от една квас.

Георги:
Един месец сменяхме общежитие, палатки, живяхме със сенегалци в голяма палатка.

Калин:
Имахме сенегалски празненства, със сенегалска музика, сенегалска храма и сенегалски напитки. Научихме ги да играят хоро на папския площад – имаше едни хора с едни тарамбуки и им показахме ритъма на хорото и като ги поведохме по целия папски площад!

Георги:
Там инквизицията едно време е горяла хора, ние направихме едно голямо хоро!

Какво си намерения, като го видя за пръв път?

Калин:
Че е тъп! Еми, не ме схваща, като му изяснявам! Все " Ама ", но какво питаш, бе?! Двеста пъти ти изяснявам: тук желая леке, тук желая кулоар, какво не разбра? И като му го обясня три пъти, си крещя: " Тоя е доста тъп човек. Къде сме тръгнали с него?! "

Георги:
Нека и аз да кажа какво си помислих за него: то това е първото усещане на всички, които го познават – че е супер не тъкмо проведен, но прибързан – желае нещата постоянно да стават от първия път, тъкмо както си го е възнамерявал. И постоянно става – до дъно се бори, в случай че би трябвало, със мощ!
И също, в случай че стане някаква обстановка, той ще е първият, дето хуква да се разправя!

Разкажете занимателна история от времето, когато се срещнахте за пръв път?
Георги:
Веднъж сме дружно в самолета за Франция. И тъй като той е артист, постоянно може да показва, да играе и да прави някакви обстановки. Аз мога да ги изобретявам, обаче в житейски случки съм доста безразсъден – не мога да изиграя нищо. Не мога да си представям, не мога в сериозни обстановки да поддържам връзка с хора И той се възползва от това, че аз в избрани обстановки съм

Калин:
Нелеп! Та отивам аз при стюардесата и й споделям " Вижте, ей там има едно момче, което доста се интересува от курса за стюарди. Бихте ли могли да отидете и да му обясните? " И тя отива при него и: " Да? " И той: " Какво да? "

Георги:
Когато Калин е намислил нещо, у него се усеща едно напрежение, не го свърта и това се предава на всички нас към него. И в един миг идва стюардесата и пита: " Кой е индивидът? " Той споделя: " Това е момчето. " И тя ме кани да я вървя след, без да знам какво ми следва. Завежда ме там и стартира да ми изяснява всевъзможни детайлности за спецификата на работата. И аз, с цел да изляза от неловката обстановка, наквасвам третия от групата, който изпитва боязън от хвърчене. Попитах стюардесата дали не мога по телефона да благопожелавам в цялата кабина рождения ден на третия от групата, който в този миг е сгънат на кълбо от смут и не смее да помръдне. Та стюардесата разгласи пред всички измисления от мен рожден ден и му сподели да пътува без терзания, тъй като статистически има доста повече починали пасажери от автобусни произшествия, в сравнение с от самолетни. И това е, което Калин прави: измисля някаква нелепост, трансферира я на някой от нас и става верижна реакция.

Обща фантазия
Георги:
Когато се срещнахме, изобщо не съм си представял, че един ден аз ще пиша и той ще играе в това, което пиша. Дори тогава на една нова година, когато нито той нито аз имахме кой знае какъв брой огромни триумфи отвън границите на средата тук, ми се обади в три през нощта и ми сподели: " Пожелавам ти да пишеш, а аз да играя в това, което пишеш! " И зимата започнахме да вършим " Стъклен дом ".

А променяте ли се еднообразно във времето, тъй като се познавате от дълго време?

Калин:
Не. Не се променяме еднообразно – той надебелява.

Георги:
Просто някои качества се ускоряват, по какъв начин да го обясня

Прякори имате ли?

Георги:
Той ми споделя Джо. Но когато му би трябвало нещо незабавно, съм " БЕ! " - " Айде, бе! Докога да те очаквам, бе! Давай, бе! " Той ме познава задоволително добре към този момент и знае, че аз работя най-добре под стрес, и когато му би трябвало нещо, той ми основава идеална среда за работа. Даже към този момент се чудя дали да не го въведа в телефона си като " Стресът ". " Стресът " ми звъни!

Калин:
Той в телефона ми е Джо.

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Крум Георгиев и Дима Костова

Крум Георгиев е композитор, написал десетки сполучливи шлагери на Миро, Орлин Павлов, Йоана Драгнева Освен на музикалните среди сърцето му е отдадено и на сугестопедията – сфера, в която работи от повече от 5 години, за които е съумял да съобщи любовта към ученето и вдъховението от италианския език на стотици свои курсисти.
За " Капитал Кидс " Крум избра да показа своята съученичка Дима Костова. Двамата се срещат в Италианския колеж, където не прекарват доста време дружно, тъй като Крум е ангажиран да бъде първенец, а Дима пропуща огромна част от образователния развой в интерес на по-интересни занимания, които сама си намира отвън учебно заведение. Най-шареният им интервал дружно е от времето след лицея, когато отпътуват дружно да учат в Перуджа, където Дима наваксва с италианския език, а Крум учи италианска просвета и изкуство и бизнес връзка.

Защо избра да представиш Дима?
Крум: Защото Дима е извънредно образован човек, доста умозаключителен, доста учещ себе си, от една страна. И от друга, тъй като тя е човек, който с чисто сърце мога да нарека визионер. От тези визионери в бизнеса, които имат отношение към добруването и към възстановяване на качеството на живот на хората. И всички неща, с които се е занимавала до момента, са все в тази посока, а тя се е занимавала с доста и разнообразни неща: била е уредник на най-големия маркетинг семинар в България с гуруто на маркетинга Филип Котлър – събитие, което събра над две хиляди души в НДК от най-различни сфери на бизнеса. А мотивацията да се захване с това беше, че културата на търговията и бизнеса в България има потребност да бъде усъвършенствана.

Дима провежда и концерт на най-големия отбор за инвалиди на Китай в НДК, с който искаше да покаже, че без значение от трайните увреждания, които всеки от членовете на групата има, те можеха да се занимават с нещо пълноценно и да основават хубост.

Впоследствие тя повярва мощно в концепцията за груповите покупко-продажби, която не съществуваше в България. Участваше в основаването на първата в България платформа за групово извършване на покупки, като го правеше с идеалистичното очакване, че това е методът хората да получат нещо доста по-добро. Но концепцията бързо се изроди и Дима си потегли малко след основаването й, защото вместо плюс за бизнеса и за потребителя тази концепция се трансформира в минус и за двете.

Понеже Дима има пристрастеност към здравето, стартира да внася от Франция разтворими безглутенови пшенични фибри, които тук пакетира в еднократни дози. Тоест нещата, с които Дима се занимава, са такива, че трансформират пазара и потреблението, тъй като тя се занимава с реформаторски артикули, които не съществуват у нас. Сега е решила, че желае да възвърне културата на индустриалния коноп в България, откакто това от дълго време е тематика в Европа. В международен мащаб конопът е разгласен за едно от евентуално най-бързо разрастващите се неща в агросектора с многочислени на практика приложения – софтуерни, като сурогат на пластмасата, текстила, храна. Та сега Дима се е свързала с един аграрни производител, който даде земя и средства. И взеха решение да гледат пробно коноп.

Общото премеждие
Крум:
Дима ми оказа помощ в един интервал, в който ми беше доста тежко и нямах доста религия в себе си. Тогава тя реши, че би трябвало да отидем в Щатите на студентска бригада – записването за тези бригади от дълго време беше минало и всички хора бяха отпътували, само че Дима отново съумя да изоре всички вероятни земи да намерим пари да заминем. И с помощта на нея отпътувах там, на място, което ми подейства доста освежаващо и ми даде крила. Това демонстрира, че Дима нищо не може да я спре. Аз останах по-дълго от нея – към година. Върнах се, тъй като доста ми домъчня за всички тук. И когато се прибрах, Дима беше провела сърпрайз празненство с всевъзможни хора от всевъзможни стадии от живота ми – над 60 души. Тогава на празненството разбрах, че съм взел вярното решение да се върна.

Дима:
Наистина имаше доста хора. Крум е един от най-обичаните хора, които познавам в целия си живот.

Забавната преживелица
Дима:
Крум доста умее да извърта нещата, с цел да ги украсява и прави по-интересни. Още споделя на хората, че обичам да минавам през селата с колата си бързо през локвите, с цел да църкам бабичките, насядали на пейките пред къщите.

Крум:
Истина си беше! Казваше, че така и така били клюкарки и по през целия ден единствено седели и създавали интриги!

Имахте ли си прякори?
Дима:
Аз му крещя скумрия, той ми вика пъстърва

Крум:
Аз й крещя Дилма, тъй като тя има доста мъжка сила и съгласно мен в някой минал живот е била персийски принц.

Първи спомен от Дима:
В Италианския колеж – тъй като Дима доста бягаше от часовете, с цел да играе на карти, и беше доста вманиачена по какъв начин наподобява, когато и аз ходех в пансиона да играя на карти, я помня по какъв начин единствено седеше пред огледалото и " Виж по какъв начин наподобявам! ", " Ама в действителност ли по този начин наподобявам? ".

Дима:
Ти естествен ли си, бе?! Аз съм един от най-несуетните хора! Това е била Петя!
Аз си го припомням по какъв начин тренираше да е Мадона във Vogue за един учебен театър. С боди с бюстието с конусите – костюмът беше прецизен!

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Антония Йорданова и Михаил Вучков

Антония е едно от най-разпознаваемите лица на българската мода. Нейният жанр и цветна различност са първото, което я откроява на стилния небосвод. Тя стои зад положителния жанр на голям брой реализатори, както и на водещите в няколко телевизионни излъчвания. Била е и водещ в пионерчето на музикалните малките екрани ММ, а материализацията на цялата цялост от ентусиазъм, въображение и виждане за дрехата и метода, по който може да наподобява тя, Антония показва в своя фешън бранд KNAPP. За " Капитал Кидс " Антония избра да показа своя съученик Михаил Вучков, който познаваме добре като едно от лицата на телевизия ММ, редактор в съвсем всички реалити формати от българския ефир. Мишо е част от организацията на гей парада в София и с помощта на напъните му събитието се снабдява с дълъг маршрут през центъра на столицата, с което се приближава до визията на прайда в огромните европейски градове и Ню Йорк. В предишното той е и основателят на разнообразни културни събития – изложения и пърформанси, които се случват в седмицата на парада. В момента се занимава с киноразпространение, създава лампи по собствен дизайн и има безапелационен блян най-сетне да направи своята трета поред фотографска галерия. И тя, както и първите две, ще има обществена устременост и ще е отдадена на транссексуалните хора в България.
Защо избра да представиш Михаил?
Антония:
С Михаил се познаваме от Училището за приложни изкуства. Той учеше " Аранжиране ", а аз " Текстил ". Исках да показва Михаил, тъй като той постоянно се е занимавал с доста, разнообразни и забавни неща – работил е по всички етажи на телевизионната подчиненост, занимавал се е с музика, с дизайн на лична линия лампи, живял е на доста места, познава доста хора и постоянно, когато сме дружно, се забавляваме извънредно доста. Той е доста забавен и занимателен човек с необикновено възприятие за комизъм.

Мишо от това време
Антония: Изглеждаше изцяло друго от метода, по който наподобява в този момент – беше едно пълничко къдраво момченце, като херувимче, изпълзяло от някъде. Той в този момент е фанатик на тематика здравословен живот и непрестанно внимава по какъв начин се храни, блъска във фитнеса. И в случай че в този момент съпоставиш негова фотография от сегашното със фотография от ученическите години, ще видиш каква голяма промяна е претърпял.
След това доста дълго време не се бяхме срещали, до момента в който не се засякохме още веднъж в ММ. Интересното е, че ние работихме добре дружно, само че не бих споделила, че съм получавала особена поддръжка или отношение от него поради това, че се познаваме от по-рано. По-осъзнатото ни другарство датира от по-късно, когато всеки пое по собствен път след ММ.

Мишо:
Това Тони не го знае, само че тогава, когато я видях в коридорите на малкия екран, чакаща за кастинга, отидох при Роро и му споделих, че я познавам. И знаех, че той към този момент си я беше харесал, тъй като той доста обичаше у индивида да има нещо необичайно, а у Антония странности да искаш. Но отидох при него и му споделих, че Антония е доста крепък човек, доста сериозен и доста виновен.

Интересното е, че с Антония се познаваме от към двайсет и три години и сме доста близки. Антония е доста изчерпателен и безапелационен човек, който постоянно вижда нещата извънредно просто и ясно. Когато не мога да си сформира мнение по някакъв въпрос, стартирам да се осведомявам, да чета, с цел да добия по-ясна визия, и постоянно повече се комплицирам от това. В такива моменти аз съм се обаждал на Антония, с цел да я попитам какво мисли тя по тематиката. Тя напряко сече! Винаги! Толкова й е елементарно да почисти плявата към главното, че ми оказва помощ и на мен.

Първи спомен в учебно заведение
Мишо:
Първото нещо, което би трябвало да се каже за Антония, е, че в никакъв случай не е имало интервал, в който тя да не е била забелязвана. Аз започнах да изучавам в приложното учебно заведение тук незабавно откакто се бях върнал от Русия, където съм живял целия си живот преди този момент. Бях учил в един съветски колеж, а тук беше началото на 90-те, когато незабавно след свалянето на социализма се случваха някакви вакханалии. А аз пристигам на първия образователен ден с панталон с ръбче, лачени обувки, бяла ризка и зализано перчемче. И като мернах Антония, в първия миг си помислих, че е чужденка – има доста мощен мат на лицето и голяма, ОГРОМНА тежка коса. После, след години чак, стана съвременен обликът на Покахонтас, само че Антония беше първа.

Тя учеше " Текстил " и това беше една от специалностите, към които момчетата от " Дърворезба " имаха огромен интерес. И Антония доста бързо се очерта като една огромна любовчийка, Казанова в женски вид. У нея го имаше доста това флиртуване, едно засмукващо такова, едно то сме били деца, но тя си беше една полова Медуза Горгона.

Още тогава беше невероятна. Още тогава беше една от най-хубавите в скиците – на конферанс постоянно имаше шестици. Нейните скици постоянно са били такива, каквито виждаш по малкия екран, като дават филм за някой дизайнер. Другата й мощ беше живописта – по живопис беше една от най-хубавите и най-силно открояващите се.

Също тя постоянно имаше най-странните облекла, най-яките. Тоест виждаш по какъв начин е облечена и в първия миг не можеш да определиш дали са хубави или неприятни, само че сигурно такива, каквито другите нямат. И това беше една от аргументите да си помислиш, че не е отсам. От образна позиция постоянно е била най-различната, най-отличаваща се. Никога няма да не помни джапанките й сърце. Едната джапанка беше едната половина на сърцето, а другата – другата половина. Отстрани изглеждаше все едно е стъпила върху едно огромно розово сърце, а като тръгне да върви, сърцето изглеждаше като разрушено.

Първата изява
Тони:
Не знам. Не помня доста добре случките. Знам, че имаше една доста занимателна в осми клас, само че я забравих.

Мишо:
Аз ще опиша една преживелица, за която Антония и до през днешния ден твърди, че не е вярна, само че е вярна! Бяхме на една процедура отвън София в една станция с ниски парапети на балконите. Момчетата и девойките бяха разграничени, несъмнено, само че, както споделих, тези от дърворезбата имаха огромен интерес към женските паралелки и след часа за лягане всички възпитаници, от цялата процедура, започваха да прескачат през балконите, с цел да стигнат до крайната стая на девойките. И до парапета на последната стая е застанала, кой? Антония, която споделя, че няма да пусне никого, до момента в който не я целуне! И по този начин. После да споделя, че не е любовчийка!