Мирослава Кацарова: Когато ни е трудно, се катерим нагоре
Певицата Мирослава Кацарова открива джаза като ученичка в Английската гимназия в Пловдив, където учи френски. Завършила е богословие и философия в Софийския университет. Започва да пее джаз при започване на 90-те години като студентка, а първият независим албум „ Бяло в бяло ” излиза през 2001 година Оттогава е издала още два албума - „ Vuelvo al sur " и „ My Cinema ”. Води две излъчвания по радио Джаз FM „ Дезафинадо " и " Singin’ Swingin ". Организатор е на Пловдив Джаз Фест, който е продължение на Пловдивските джаз вечери. На 23 май Мирослава Кацарова бе отличена с премия „ Пловдив ” за цялостната идея и реализация на Пловдив Джаз Фест през 2017 година
- Победи ли джазът чалгата?
- Това е дълга битка, то е развой. Не е нещо, което може да се случи за няколко години. Нямам такива илюзии. По-скоро си мисля, че хората към този момент стартират да отварят вътрешния си поглед, да осъзнават, че има и други красиви музикални пространства. Все повече да се отърсват от този примитивен провинциализъм, който ги обрича, меко казано, на неприятен усет.
Мисля си, че колкото повече светът се отваря и колкото повече духовните, естетически и екзистенциални граници изчезват, толкоз повече на човек му е елементарно да види другото хубаво.
Що се отнася до борбите, които аз повеждам, те са вътре в мен. Водя ги миролюбиво. И се пробвам да се държа благородно на бойното поле, доколкото това достойнство е съвместимо с сходен вид спорове. Понякога е доста тежко. Но битката със скепсиса при хората на изкуството е всекидневие.
- Имате ли самочувствието, че променяте хората?
- Ние не сме възпитатели, само че мисля, че можем да повлияем на средата, да покажем, че съществува и другата музика. Не императивно обаче. Не си фантазирам, че мога да трансформира света коренно. Все отново това е много маниакална мисъл, по-характерна за тирани и агресори. Аз избирам по-мекия метод. Хората и без друго към този момент откриват света на джаза. Той самият става много уголемен и като жанрово развиване. Не е толкоз мъчнопроходим, както е бил до 90-те години на предишния век.
- На кой книжовен род бихте оприличили джаза?
- Хубавото на джаза е, че той съдържа в себе си всичко. Толкова е свободомислещ, че е резистентен на всевъзможни дефиниции. Не може да бъде лимитиран. Той е философия, метод на мислене. Най-интересни за мен постоянно са били опитите на актьора да доближи на сцената рамките на своята персона, да ги надмогне. Големите джаз музиканти го умеят с лекост, те са като че ли допрени от Бог. Това е ирационално, някакъв тип магия. Последният концерт от Пловдив Джаз Фест 2017, който бе на един от моите най-любими саксофонисти - Джошуа Редман, го потвърди. Когато музиката е приоритет, когато човек е предан с духа си, тялото не съществува. Аз просто не знам по какъв начин този човек си взимаше въздух. Не бе подвластен даже от чисто биологичните закони. Имах възприятието, че е свръхчовек. Така че, не - не мога да намеря определение за джаза посредством литературата. Аз оприличавам в него всичките си обичани писатели. А описът е дълъг, както в онази известна джаз пиеса - My Favourite Things, прочула се през Колтрейн.
В момента чета Мирча Картареску, той тотално ме е обсебил. Започвам да се нервирам на себе си, че не мога да се показвам като него и в никакъв случай няма да мога. Той ме стъписва. Откри ми една от тайните на зрелостта - да си мислиш, че си доста добър човек, е огромна заблуда. Човек все нещо неприятно прави в живота си и би трябвало да го регистрира. Трябва да има сетивата да прави разлика сред неприятното и положителното, с цел да не си фантазира, че е някакъв позитивен воин, а в действителност да прави несгоди. Както се споделя в християнството - една от най-големите победи на дявола е да ни кара да си мислим, че той не съществува.
- Как вашата компетентност „ Богословие и философия ” рефлектира върху музиката ви?
- Това са неща, които се преплитат и взаимно се проникват. Мисля, че човек, който застава на сцената, би трябвало да има какво да каже. Не можеш да тъпчеш на едно място и да се повтаряш до безспир. Така омръзваш освен на себе си, само че и на целия свят. Един от най-важните уроци е, че човек не трябва да се взима насериозно. Да си вършиш работата - ето в това е смисълът. Каквото и да се случи в близост, в случай че си човек, който гледа съществено на нещата, които прави, няма по какъв начин да не успееш. Разбира се, неточности се вършат. Уди Алън споделя, че в случай че не бъркаме, тъпчем на едно място. Не би трябвало да стопираме да учим. Непрекъснато се развличам с това, че узнавам нови неща. И не ме е боязън да си призная, че нещо не знам. Питам. И знам какъв брой доста не знам.
- Бихте ли дали жертва на комерсиализма, с цел да извършите музиката си по-популярна?
- Аз не разделям нещата на комерсиални и некомерсиални, а на смислени и несмислени. Понякога има доста смислени комерсиални планове и това не е необичайност в джаза. Бих показала Майкъл Франкс или Ал Жиро с някои от албумите му. Или пък да вземем за пример Боби Макферин, който е популярен. „ Don’t Worry, Be Happy ” e най-комерсиалната му ария, само че въобще не може да бъде упрекната в това, че е плоска или лековата. Макар самият той да си признава, че я е написал инцидентно, и да я дефинира като детска, тя носи своето обаяние. Стана емблема на един цялостен интервал, стана като анекдот. Така че зависи дали нещо ми харесва същински и дали се оприличавам в него, а не дали то е комерсиално, или не.
Парите в последна сметка също са значими. Не мога да флиртувам, да се върша на онеправдана, унизена и оскърбена и да кажа, че съм над тези неща. В последна сметка всички актьори, които каним на Пловдив Джаз Фест, са международни звезди и си знаят цената. Поставят условия, които са тежки и сложни, изключително за нашата бедна страна. И все пак ние ги почитаме и ги одобряваме.
- Кой финансира Пловдив Джаз Фест?
- 30% публично се дават от Фондация Пловдив 2019, тъй като Пловдив Джаз Фест е част от формалната стратегия на събитията за Европейска столица на културата. Но другата част ние сами си я осигуряваме.
- В този смисъл не би ли било добре премия " Пловдив ", която спечелихте преди дни, да има по-голямо финансово изражение - точно с цел да обезпечи финансиране за сходни планове?
- Научих се през годините да не бъда мрънкащ актьор. Много имам вяра в този принцип, който до някаква степен се покрива с пазарния. В качеството си на самостоятелен актьор през последните 20 години аз сама съм търсила способи да се осигуря. Джазът е бездомна музика в България. Ние нямаме театри, оперни салони, изобщо места, в които да сме приютени и в които Министерството на културата да ни дава в подмяна на продадените билети някаква дотация. В това отношение джазът е много изтикан настрана. Хубавото в цялата история е, че ние, джаз музикантите, се научихме по какъв начин да оцеляваме през тези години. Развихме дотам вътрешната си вътрешен глас и това да оцеляваме в името на музиката, че открихме пътища там, където те бяха невидими. Това ме накара да бъда по-креативна, изобретателна, да се усещам изобретател. Когато правиш всичко с чисто сърце, нещата се случват. Много имам вяра в този неписан закон. Опитвам се да осветлявам нещата - това, което върша, да е ярко, да не е машинация, да не ощетявам артистите. Изхождайки от цялата тази настройка, срещам хора, които ми имат вяра.
- Помагате на млади гении. Едно момче - Петър Бечев, неотдавна ми описа, че сте го окрилили, сравнявайки го с Майкъл Бубле. За тези младежи това е невероятна поддръжка.
- Знам, нали съм била на тяхното място! Знам какъв брой е значимо някой да ти каже: „ Давай, дерзай! ”. А другояче децата са ни доста значими. Затова направихме младежкия конкурс. От една страна, имаме политика да пускаме деца до 12-годишна възраст без вход на концертите ни. От друга страна, пък имаме понижение за студенти и пенсионери.
- Ще издадете ли нещо от Пловдив Джаз фест 2018?
- Мога да издам едно име. Ян Гарбарек. Няма човек, който да не е почнал да слуша джаз с неговите албуми. Дори тези, които са трансформирали музикалните си усети в годините, са слушали Гарбарек и знаят какъв брой е трогателен. Този негов звук на саксофона няма по какъв начин да бъде комплициран. А да не приказваме какъв брой огромен мъдрец е. Той ще закрие Пловдив Джаз Фест 2018. Това беше наша отколешна фантазия. Да си пожелаем да изкачваме персоналните си планини. То е ясно - когато ни е мъчно, се катерим нагоре.
- Победи ли джазът чалгата?
- Това е дълга битка, то е развой. Не е нещо, което може да се случи за няколко години. Нямам такива илюзии. По-скоро си мисля, че хората към този момент стартират да отварят вътрешния си поглед, да осъзнават, че има и други красиви музикални пространства. Все повече да се отърсват от този примитивен провинциализъм, който ги обрича, меко казано, на неприятен усет.
Мисля си, че колкото повече светът се отваря и колкото повече духовните, естетически и екзистенциални граници изчезват, толкоз повече на човек му е елементарно да види другото хубаво.
Що се отнася до борбите, които аз повеждам, те са вътре в мен. Водя ги миролюбиво. И се пробвам да се държа благородно на бойното поле, доколкото това достойнство е съвместимо с сходен вид спорове. Понякога е доста тежко. Но битката със скепсиса при хората на изкуството е всекидневие.
- Имате ли самочувствието, че променяте хората?
- Ние не сме възпитатели, само че мисля, че можем да повлияем на средата, да покажем, че съществува и другата музика. Не императивно обаче. Не си фантазирам, че мога да трансформира света коренно. Все отново това е много маниакална мисъл, по-характерна за тирани и агресори. Аз избирам по-мекия метод. Хората и без друго към този момент откриват света на джаза. Той самият става много уголемен и като жанрово развиване. Не е толкоз мъчнопроходим, както е бил до 90-те години на предишния век.
- На кой книжовен род бихте оприличили джаза?
- Хубавото на джаза е, че той съдържа в себе си всичко. Толкова е свободомислещ, че е резистентен на всевъзможни дефиниции. Не може да бъде лимитиран. Той е философия, метод на мислене. Най-интересни за мен постоянно са били опитите на актьора да доближи на сцената рамките на своята персона, да ги надмогне. Големите джаз музиканти го умеят с лекост, те са като че ли допрени от Бог. Това е ирационално, някакъв тип магия. Последният концерт от Пловдив Джаз Фест 2017, който бе на един от моите най-любими саксофонисти - Джошуа Редман, го потвърди. Когато музиката е приоритет, когато човек е предан с духа си, тялото не съществува. Аз просто не знам по какъв начин този човек си взимаше въздух. Не бе подвластен даже от чисто биологичните закони. Имах възприятието, че е свръхчовек. Така че, не - не мога да намеря определение за джаза посредством литературата. Аз оприличавам в него всичките си обичани писатели. А описът е дълъг, както в онази известна джаз пиеса - My Favourite Things, прочула се през Колтрейн.
В момента чета Мирча Картареску, той тотално ме е обсебил. Започвам да се нервирам на себе си, че не мога да се показвам като него и в никакъв случай няма да мога. Той ме стъписва. Откри ми една от тайните на зрелостта - да си мислиш, че си доста добър човек, е огромна заблуда. Човек все нещо неприятно прави в живота си и би трябвало да го регистрира. Трябва да има сетивата да прави разлика сред неприятното и положителното, с цел да не си фантазира, че е някакъв позитивен воин, а в действителност да прави несгоди. Както се споделя в християнството - една от най-големите победи на дявола е да ни кара да си мислим, че той не съществува.
- Как вашата компетентност „ Богословие и философия ” рефлектира върху музиката ви?
- Това са неща, които се преплитат и взаимно се проникват. Мисля, че човек, който застава на сцената, би трябвало да има какво да каже. Не можеш да тъпчеш на едно място и да се повтаряш до безспир. Така омръзваш освен на себе си, само че и на целия свят. Един от най-важните уроци е, че човек не трябва да се взима насериозно. Да си вършиш работата - ето в това е смисълът. Каквото и да се случи в близост, в случай че си човек, който гледа съществено на нещата, които прави, няма по какъв начин да не успееш. Разбира се, неточности се вършат. Уди Алън споделя, че в случай че не бъркаме, тъпчем на едно място. Не би трябвало да стопираме да учим. Непрекъснато се развличам с това, че узнавам нови неща. И не ме е боязън да си призная, че нещо не знам. Питам. И знам какъв брой доста не знам.
- Бихте ли дали жертва на комерсиализма, с цел да извършите музиката си по-популярна?
- Аз не разделям нещата на комерсиални и некомерсиални, а на смислени и несмислени. Понякога има доста смислени комерсиални планове и това не е необичайност в джаза. Бих показала Майкъл Франкс или Ал Жиро с някои от албумите му. Или пък да вземем за пример Боби Макферин, който е популярен. „ Don’t Worry, Be Happy ” e най-комерсиалната му ария, само че въобще не може да бъде упрекната в това, че е плоска или лековата. Макар самият той да си признава, че я е написал инцидентно, и да я дефинира като детска, тя носи своето обаяние. Стана емблема на един цялостен интервал, стана като анекдот. Така че зависи дали нещо ми харесва същински и дали се оприличавам в него, а не дали то е комерсиално, или не.
Парите в последна сметка също са значими. Не мога да флиртувам, да се върша на онеправдана, унизена и оскърбена и да кажа, че съм над тези неща. В последна сметка всички актьори, които каним на Пловдив Джаз Фест, са международни звезди и си знаят цената. Поставят условия, които са тежки и сложни, изключително за нашата бедна страна. И все пак ние ги почитаме и ги одобряваме.
- Кой финансира Пловдив Джаз Фест?
- 30% публично се дават от Фондация Пловдив 2019, тъй като Пловдив Джаз Фест е част от формалната стратегия на събитията за Европейска столица на културата. Но другата част ние сами си я осигуряваме.
- В този смисъл не би ли било добре премия " Пловдив ", която спечелихте преди дни, да има по-голямо финансово изражение - точно с цел да обезпечи финансиране за сходни планове?
- Научих се през годините да не бъда мрънкащ актьор. Много имам вяра в този принцип, който до някаква степен се покрива с пазарния. В качеството си на самостоятелен актьор през последните 20 години аз сама съм търсила способи да се осигуря. Джазът е бездомна музика в България. Ние нямаме театри, оперни салони, изобщо места, в които да сме приютени и в които Министерството на културата да ни дава в подмяна на продадените билети някаква дотация. В това отношение джазът е много изтикан настрана. Хубавото в цялата история е, че ние, джаз музикантите, се научихме по какъв начин да оцеляваме през тези години. Развихме дотам вътрешната си вътрешен глас и това да оцеляваме в името на музиката, че открихме пътища там, където те бяха невидими. Това ме накара да бъда по-креативна, изобретателна, да се усещам изобретател. Когато правиш всичко с чисто сърце, нещата се случват. Много имам вяра в този неписан закон. Опитвам се да осветлявам нещата - това, което върша, да е ярко, да не е машинация, да не ощетявам артистите. Изхождайки от цялата тази настройка, срещам хора, които ми имат вяра.
- Помагате на млади гении. Едно момче - Петър Бечев, неотдавна ми описа, че сте го окрилили, сравнявайки го с Майкъл Бубле. За тези младежи това е невероятна поддръжка.
- Знам, нали съм била на тяхното място! Знам какъв брой е значимо някой да ти каже: „ Давай, дерзай! ”. А другояче децата са ни доста значими. Затова направихме младежкия конкурс. От една страна, имаме политика да пускаме деца до 12-годишна възраст без вход на концертите ни. От друга страна, пък имаме понижение за студенти и пенсионери.
- Ще издадете ли нещо от Пловдив Джаз фест 2018?
- Мога да издам едно име. Ян Гарбарек. Няма човек, който да не е почнал да слуша джаз с неговите албуми. Дори тези, които са трансформирали музикалните си усети в годините, са слушали Гарбарек и знаят какъв брой е трогателен. Този негов звук на саксофона няма по какъв начин да бъде комплициран. А да не приказваме какъв брой огромен мъдрец е. Той ще закрие Пловдив Джаз Фест 2018. Това беше наша отколешна фантазия. Да си пожелаем да изкачваме персоналните си планини. То е ясно - когато ни е мъчно, се катерим нагоре.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ