КОЛЕДА: Нова година, ново обаче
Петя Кокудева
Още по тематиката
Най-черното черно
Какво научих за тъмнината и светлината от Господинов, Vantablack, Black Mirror и доктор Стивън Голдфарб тази година
11 дек 2017
КОЛЕДА: Една кучешка година
В която няма Тръмп, Путин и Пеевски, а единствено Визла с нейните уроци по живот
11 дек 2017
Брюксел преди Коледа
" Деспасито " тук звучи в джаз вид. Чистотата е на респект. Колекционирането на винтидж предмети – обичано занимание.
8 дек 2017
Баща в остатък 2
от Дневник,1 дек 2017 Когато за пръв път отидох в Исландия, към момента живеех с твърдото разбиране, че дядо Коледа е един-единствен (без значение дали имаме вяра, или не имаме вяра в него – постоянно става дума за един съответен дядо, нали?). Какво учудване беше да науча, че в Исландия имат цели тринайсет дядоколедовци, така наречен Yule Lads. Единият е дребничък и краде тигани, с цел да облизва мазнините по тях. Другият тряска вратите през нощта. Третият се крие под леглата, четвъртият надзърта през прозорците
Няколко години по-късно попаднах в японския будистки храм Daisho-in, където пред очите ми се откри гледката на стотици скулптури – възпитаници на Буда – с плетени цветни шапчици на главите. Когато разпитах какво значат тези шапки, оказа се, че хората ги плетат в символ на угриженост. Искат да се сближат с боговете, като се погрижат за тях. Каква изненада! Дотогава в моята глава съществуваше основно визията, че господ е този, който се грижи за нас, а не противоположното.
Когато бях в Лапландия пък, открих йойк. Йойк е обичайна песенна форма на северния народ сами. Допреди това някак си нямах подозрения, че една ария принадлежи на оня, който я е основал. За народа сами обаче не е по този начин - съгласно тях всяка ария е владеене на оня, комуто е отдадена, не на създателя си. Така е поради изключително изявената просвета на споделеност у този народ, който не би оживял в суровите условия на Севера без работеща идея за общественост.
В Нова Зеландия за пръв път срещнах маори – коренното население на страната, отпреди европейските заселници. Първа и основна точка в просветителната система на маорите (Ka Hikitia) е да обяснят на децата какво е триумф. За мен като европейка триумфът обичайно се свързва с понятия от сорта на индивидуализъм, персонални достижения, конкуренция, популярност, реализация и прочие За маорите триумфът значи едно - принос. Принос към общността – нещо от теб за другите. А ключът към приноса съгласно тях е да имаш високи (но не нереалистични!) упования и условия към себе си.
Индонезия – мястото, където рухна още една от закостенелите ми показа. В моето общество новогодишните празници се свързват с всенародни веселби, музика, бръщолевене до зори, фойерверки За хундуистите на остров Бали денят на встъпване в новата година е Nyepi, или Денят на тишината. Хората си стоят вкъщи, не приказват с никого, не карат, с цел да не създават звук, не слушат радио, нито гледат телевизия. Забавленията и интензивностите са сведени до най-малко. По улиците е пусто, разхождат се единствено Pecalang – мъже, които наблюдават за възцаряването на безспорна тишина. Новата година по лунния календар стартира с умеенето да замълчиш – за хиндуистите мълчанието е властта на разсъдъка, надмощието на индивида над самия себе си.
Най-големият подарък, който сама си направих през последните години, е развъждането на неутолимо предпочитание да се самооборвам, да изскубвам личните си вкоренелости, да провеждам ненадейни трусове за предразсъдъците, навиците и визиите си за вярно и погрешно, положително и неприятно, триумф и неуспех. За едни покоряването на планински връх е достижение, за други като маорите е изцяло недопустимо, тъй като планинските върхове са синове на главните им богове – Ранги и Папа, по чиито глави не трябва да се тъпче. За някои " изкуство " е дума, която употребяват десетки пъти дневно и с която се разпознават, за други като балиняните такава дума въобще не съществува в езика им (просто тъй като всеки малък подробност от всекидневието си смятат за изкуство, а когато всичко в близост е изкуство, нямаш потребност от специфична дума, с цел да го оразличиш).
Та... поръчайте на Дядо Коледа един чувал разколебавания в личните ви убеждения. Изсипете ги на килима, както правехме като деца, и си сглобете нещо ново и извънредно. Не се тревожете, в случай че старецът не пристигна в точния момент или ви не помни. Нали се разбрахме, че има най-малко 13.
Още по тематиката
Най-черното черно
Какво научих за тъмнината и светлината от Господинов, Vantablack, Black Mirror и доктор Стивън Голдфарб тази година
11 дек 2017
КОЛЕДА: Една кучешка година
В която няма Тръмп, Путин и Пеевски, а единствено Визла с нейните уроци по живот
11 дек 2017
Брюксел преди Коледа
" Деспасито " тук звучи в джаз вид. Чистотата е на респект. Колекционирането на винтидж предмети – обичано занимание.
8 дек 2017
Баща в остатък 2
от Дневник,1 дек 2017 Когато за пръв път отидох в Исландия, към момента живеех с твърдото разбиране, че дядо Коледа е един-единствен (без значение дали имаме вяра, или не имаме вяра в него – постоянно става дума за един съответен дядо, нали?). Какво учудване беше да науча, че в Исландия имат цели тринайсет дядоколедовци, така наречен Yule Lads. Единият е дребничък и краде тигани, с цел да облизва мазнините по тях. Другият тряска вратите през нощта. Третият се крие под леглата, четвъртият надзърта през прозорците
Няколко години по-късно попаднах в японския будистки храм Daisho-in, където пред очите ми се откри гледката на стотици скулптури – възпитаници на Буда – с плетени цветни шапчици на главите. Когато разпитах какво значат тези шапки, оказа се, че хората ги плетат в символ на угриженост. Искат да се сближат с боговете, като се погрижат за тях. Каква изненада! Дотогава в моята глава съществуваше основно визията, че господ е този, който се грижи за нас, а не противоположното.
Когато бях в Лапландия пък, открих йойк. Йойк е обичайна песенна форма на северния народ сами. Допреди това някак си нямах подозрения, че една ария принадлежи на оня, който я е основал. За народа сами обаче не е по този начин - съгласно тях всяка ария е владеене на оня, комуто е отдадена, не на създателя си. Така е поради изключително изявената просвета на споделеност у този народ, който не би оживял в суровите условия на Севера без работеща идея за общественост.
В Нова Зеландия за пръв път срещнах маори – коренното население на страната, отпреди европейските заселници. Първа и основна точка в просветителната система на маорите (Ka Hikitia) е да обяснят на децата какво е триумф. За мен като европейка триумфът обичайно се свързва с понятия от сорта на индивидуализъм, персонални достижения, конкуренция, популярност, реализация и прочие За маорите триумфът значи едно - принос. Принос към общността – нещо от теб за другите. А ключът към приноса съгласно тях е да имаш високи (но не нереалистични!) упования и условия към себе си.
Индонезия – мястото, където рухна още една от закостенелите ми показа. В моето общество новогодишните празници се свързват с всенародни веселби, музика, бръщолевене до зори, фойерверки За хундуистите на остров Бали денят на встъпване в новата година е Nyepi, или Денят на тишината. Хората си стоят вкъщи, не приказват с никого, не карат, с цел да не създават звук, не слушат радио, нито гледат телевизия. Забавленията и интензивностите са сведени до най-малко. По улиците е пусто, разхождат се единствено Pecalang – мъже, които наблюдават за възцаряването на безспорна тишина. Новата година по лунния календар стартира с умеенето да замълчиш – за хиндуистите мълчанието е властта на разсъдъка, надмощието на индивида над самия себе си.
Най-големият подарък, който сама си направих през последните години, е развъждането на неутолимо предпочитание да се самооборвам, да изскубвам личните си вкоренелости, да провеждам ненадейни трусове за предразсъдъците, навиците и визиите си за вярно и погрешно, положително и неприятно, триумф и неуспех. За едни покоряването на планински връх е достижение, за други като маорите е изцяло недопустимо, тъй като планинските върхове са синове на главните им богове – Ранги и Папа, по чиито глави не трябва да се тъпче. За някои " изкуство " е дума, която употребяват десетки пъти дневно и с която се разпознават, за други като балиняните такава дума въобще не съществува в езика им (просто тъй като всеки малък подробност от всекидневието си смятат за изкуство, а когато всичко в близост е изкуство, нямаш потребност от специфична дума, с цел да го оразличиш).
Та... поръчайте на Дядо Коледа един чувал разколебавания в личните ви убеждения. Изсипете ги на килима, както правехме като деца, и си сглобете нещо ново и извънредно. Не се тревожете, в случай че старецът не пристигна в точния момент или ви не помни. Нали се разбрахме, че има най-малко 13.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ