Петя Георгиева е доктор по икономика. Била е главен експертен

Петя Георгиева е лекар по стопанска система. Била е основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция „ Бюджет “ на Министерството на финансите. Днес е икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Автор е на проучвания и разбори, стопански помощник е на Правната стратегия на института. Обръщаме се към нея по наболелия проблем в здравната система – дефицит на медицинските сестри в България.  Какво демонстрира анализът на ИПИ, отдаден на казуса с дефицита на медицински сестри в България и какви ограничения оферирате за решаването му? Анализът на ИПИ демонстрира сериозен дефицит на медицински сестри в България – проблем, който нито е нов, нито е елементарно решим. За да се приближим към интернационалните стандарти за качество на услугата, са ни нужни сред 5 и 10 хиляди сестри в допълнение.За страдание, младежите не избират тази специалност, защото в очите им тя е тежка и зле платена. Обучението е дълго и част от студентите не приключват. Тези пък, които приключват сполучливо, постоянно избират да я упражняват отвън страната. Решаването на казуса изисква незабавни дейности. Най-напред следва да се покачат възнагражденията на експертите по здравни грижи – колкото е допустимо повече, по-скоро и съгласно опциите на бюджета. Тази стъпка ще задържи тези, които сега работят, да не изоставен работата си. Ще даде и сигнал за вероятност на бъдещите медицински експерти.От изключителна значимост обаче е да се сътвори съответен механизъм, тъй че средствата да доближат точно до медицинските сестри. Важно е да се обмисли и редуциране на периода на образование с към една година. Това е допустимо при съблюдаване на условията на европейските наставления.  Коя е най-важната и належаща промяна в опазването на здравето в страната, която би трябвало да бъде направена? Здравеопазването е система от взаимносвързани действия, постоянно, като се пипне едно, се скапва друго в системата. Но в случай че би трябвало да избера единствено една смяна, значима и постижима, въпреки и мъчно, това ще бъде промяна на болничната карта. Големият брой лечебни заведения у нас е мощно наболял проблем. Никой ръководещ до момента не се е наемал да го реши, тъй като провокира мощна и разбираема опозиция. Въпреки това обаче необятната мрежа от лечебни заведения пречи. Тя маскира лесния достъп до опазване на здравето в районите, обещавайки на хората грижа, само че в действителност разпилява запаси. Така част от лечебните заведения не съумяват да привлекат пациенти, да наемат и да задържат задоволителен и добре дипломиран личен състав и да предложат качествени услуги.Те попадат в затворения кръг все по-малко пациенти да ги търсят, което в допълнение утежнява финансовото им положение. От друга страна, България има нуж-да от дълготрайни здравни грижи, които сега съвсем не се дават.Част от актуалните лечебни заведения биха могли да се трансформират в заведения за подобен вид здравни или обществени услуги. Оптимист съм, само че от ръководещите зависи да предложат по какъв начин да стане тази промяна, без да се наруши достъпът на хората до болнична помощ. 

Aнализът може да бъде прочетен на страницата на Института за пазарна стопанска система под рубриката „ Здравен развъдник на ИПИ “