Има ли живот след смъртта
Петте огромни религии дават разнообразни отговори на въпросите за Страшния съд, душата и отвъдното, написа „ Дойче веле” (Deutsche Welle)
Според християните след гибелта душата напуща тялото. После тя отива в Чистилището, където бива отсъдено дали да попадне в Рая или в Ада. В множеството християнски общности се има вяра, че в случай че погребалните ритуали не бъдат осъществени вярно душата може да остане на непречистена, да витае и даже да се трансформира в злобен дух. Тези вярвания, които не са канонични, са в основата на легендите за вампирите. На Балканите се е считало, че това са зли духове, сходни на сенки, които атакуват живи хора.
Прераждането на душите
Минали прераждания, карма и бъдещи животи са записани на палмови листа
Тайната на задгробния живот (видео)
Душата съгласно канона обаче възкръсва с настъпването на Страшния съд. От XIV век насам християните имат вяра, че душите на праведниците не чакат до Страшния съд, с цел да се срещнат с Бог.
Щом настъпи Страшният съд ще се отворят гробовете и хората ще възкръснат за нов живот. Християните имат вяра, че таман това ще стане в деня, когато Господ ще отсъди дали хората са живели честно и в правата религия. Многобройни средновековни картини демонстрират по какъв начин праведниците се въздигат на небето, а грешниците потъват в пъкъла.
Мнозина християни имат вяра, че тогава ще настъпи Божието царство, където няма да има никакви несгоди - по този начин, както го е обявил Исус.
Според исляма след гибелта ангел отделя душата от тялото. Покойният учи книгата на своя живот и прави равносметка на вярата и на делата си. След непоколебим разпит ангелите оповестяват дали покойникът има място в Рая. В противоположен случай го санкционират още в гроба. Мюсюлманите, умрели за вярата си, попадат напряко в Рая. Според исляма, може да има както духовно, по този начин и материално съживяване.
В деня на Страшния съд при мюсюлманите положителното получава премия, а злото - наказване. Част от мюсюлманите имат вяра, че Господ ще прояви състрадание, други се притесняват, че дяволът ще донесе безпорядък. В последна сметка всички имат вяра, че неверниците ще бъдат унищожени, а праведните - избавени.
В Райските градини правоверният мохамеданин ще откри всичко, за което мечтае душата му: реки от вино, скъпоценности, одежди. За него ще се грижат девици и юноши, а от горната страна ще се излива Божията берекет. Мюсюлманските теолози нямат единно мнение по въпроса дали праведниците персонално ще видят Аллах.
Според юдейската вяра, Господ взима при себе си духа и душата на индивида. Тялото почива в гроба, до момента в който Бог не го призове да се върне от мъртвите. Мнозина почитатели на юдейството имат вяра в материалното си възкресение. Тъкмо заради това в тази вяра изключително тачат покоя на мъртвите и се грижат за поддържането на гробовете.
Не всички почитатели на юдаизма имат вяра, че след гибелта ги чака Божи съд. Близките оплакват покойниците и се молят на Бог, с цел да го омилостивят. Чак в късната фаза от развиването на юдейската вяра се появява концепцията за Ада.
В юдаизма се има вяра, че един ден в целия свят ще се възцари Царството на Месията, а оракул Илия ще възвести началото му. В това царство към този момент няма да има ненавист, злоба и конкуренция, а праведниците ще бъдат огрявани от Божията светлина.
Според индуизма след гибелта стартира кръговратът на преражданията, които могат да се повтарят безчет пъти. Според схващането за кармата, от всеки живот в идващия се предава една непреходна субстанция, която надживява гибелта. А крайната цел е тази субстанция да се измъкне от изтощителния кръговрат.
В индуизма не познават Страшния съд. В тази вяра човек така да се каже самичък се съди посредством своите каузи. Тъкмо неговите каузи приживе предопределят кармата му. Добрините и злините, които прави, предрешават в какво ще се прероди. Дългият кръговрат на преражданията служи за филтриране.
На края на реинкарнационния цикъл индуистите ги чака мир и единство с абсолюта на Божественото. Когато завърши с преражданията, индуистът ще се завърне към положение на цялостно и хармонично благополучие.
Според будизма след гибелта човек се преражда - като човек, животно или растение. Онова, което Буда назовава „ жажда”, поддържа този кръговрат. Не съществува душа или някаква непреходна субстанция, всички измерения на човешката персона са тленни и възобновими.
Будистите също имат вяра, че бъдещето зависи само от човешките каузи. Добрият човек може в развиването си да доближи даже божествено ниво или да стане най-малко полубог или дух. Ако обаче си правил зло, в идващия живот ще стане дявол или фантом.
Будистът реализира нирвана, когато посредством житейския си път успее да раздра кръговрата на преражданията. Нирваната е положение на дефинитивна приятност, когато човек е преодолял както страданията, по този начин и всички свои стремежи и копнежи. Будистите имат вяра, че с медитация тя е постижима още приживе. Според едни тя е празнина, съгласно други - прояснение.
Според християните след гибелта душата напуща тялото. После тя отива в Чистилището, където бива отсъдено дали да попадне в Рая или в Ада. В множеството християнски общности се има вяра, че в случай че погребалните ритуали не бъдат осъществени вярно душата може да остане на непречистена, да витае и даже да се трансформира в злобен дух. Тези вярвания, които не са канонични, са в основата на легендите за вампирите. На Балканите се е считало, че това са зли духове, сходни на сенки, които атакуват живи хора.
Прераждането на душите
Минали прераждания, карма и бъдещи животи са записани на палмови листа
Тайната на задгробния живот (видео)
Душата съгласно канона обаче възкръсва с настъпването на Страшния съд. От XIV век насам християните имат вяра, че душите на праведниците не чакат до Страшния съд, с цел да се срещнат с Бог.
Щом настъпи Страшният съд ще се отворят гробовете и хората ще възкръснат за нов живот. Християните имат вяра, че таман това ще стане в деня, когато Господ ще отсъди дали хората са живели честно и в правата религия. Многобройни средновековни картини демонстрират по какъв начин праведниците се въздигат на небето, а грешниците потъват в пъкъла.
Мнозина християни имат вяра, че тогава ще настъпи Божието царство, където няма да има никакви несгоди - по този начин, както го е обявил Исус.
Според исляма след гибелта ангел отделя душата от тялото. Покойният учи книгата на своя живот и прави равносметка на вярата и на делата си. След непоколебим разпит ангелите оповестяват дали покойникът има място в Рая. В противоположен случай го санкционират още в гроба. Мюсюлманите, умрели за вярата си, попадат напряко в Рая. Според исляма, може да има както духовно, по този начин и материално съживяване.
В деня на Страшния съд при мюсюлманите положителното получава премия, а злото - наказване. Част от мюсюлманите имат вяра, че Господ ще прояви състрадание, други се притесняват, че дяволът ще донесе безпорядък. В последна сметка всички имат вяра, че неверниците ще бъдат унищожени, а праведните - избавени.
В Райските градини правоверният мохамеданин ще откри всичко, за което мечтае душата му: реки от вино, скъпоценности, одежди. За него ще се грижат девици и юноши, а от горната страна ще се излива Божията берекет. Мюсюлманските теолози нямат единно мнение по въпроса дали праведниците персонално ще видят Аллах.
Според юдейската вяра, Господ взима при себе си духа и душата на индивида. Тялото почива в гроба, до момента в който Бог не го призове да се върне от мъртвите. Мнозина почитатели на юдейството имат вяра в материалното си възкресение. Тъкмо заради това в тази вяра изключително тачат покоя на мъртвите и се грижат за поддържането на гробовете.
Не всички почитатели на юдаизма имат вяра, че след гибелта ги чака Божи съд. Близките оплакват покойниците и се молят на Бог, с цел да го омилостивят. Чак в късната фаза от развиването на юдейската вяра се появява концепцията за Ада.
В юдаизма се има вяра, че един ден в целия свят ще се възцари Царството на Месията, а оракул Илия ще възвести началото му. В това царство към този момент няма да има ненавист, злоба и конкуренция, а праведниците ще бъдат огрявани от Божията светлина.
Според индуизма след гибелта стартира кръговратът на преражданията, които могат да се повтарят безчет пъти. Според схващането за кармата, от всеки живот в идващия се предава една непреходна субстанция, която надживява гибелта. А крайната цел е тази субстанция да се измъкне от изтощителния кръговрат.
В индуизма не познават Страшния съд. В тази вяра човек така да се каже самичък се съди посредством своите каузи. Тъкмо неговите каузи приживе предопределят кармата му. Добрините и злините, които прави, предрешават в какво ще се прероди. Дългият кръговрат на преражданията служи за филтриране.
На края на реинкарнационния цикъл индуистите ги чака мир и единство с абсолюта на Божественото. Когато завърши с преражданията, индуистът ще се завърне към положение на цялостно и хармонично благополучие.
Според будизма след гибелта човек се преражда - като човек, животно или растение. Онова, което Буда назовава „ жажда”, поддържа този кръговрат. Не съществува душа или някаква непреходна субстанция, всички измерения на човешката персона са тленни и възобновими.
Будистите също имат вяра, че бъдещето зависи само от човешките каузи. Добрият човек може в развиването си да доближи даже божествено ниво или да стане най-малко полубог или дух. Ако обаче си правил зло, в идващия живот ще стане дявол или фантом.
Будистът реализира нирвана, когато посредством житейския си път успее да раздра кръговрата на преражданията. Нирваната е положение на дефинитивна приятност, когато човек е преодолял както страданията, по този начин и всички свои стремежи и копнежи. Будистите имат вяра, че с медитация тя е постижима още приживе. Според едни тя е празнина, съгласно други - прояснение.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ