Днес започва Петровият пост. Какво трябва да знаем?
Петров пост
Дни наред живяхме като че ли в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е измежду Своите правилни последователи; чухме на Възнесение думите Му: " ще приемете мощ, по кое време слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете очевидци... до край-земя " (Деян. 1:8); станахме очевидци на осъществяването на обещанието на Господа и дружно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но последователно се потапяме в всекидневието, проблемите ни сграбчват, губим мира в сърцето си, духовната наслада отстъпва незабелязано пред безредици, страхове и грижи. И тъкмо тогава, популярност Богу, наближава Петровият пост.
Нарича се още " Апостолски ", а преди време - " Пост за Петдесетница ", защото поражда по образеца на апостолите, които, откакто приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Колко продължава Петровият пост
Продължителността на Петровия пост е друга според от датата на Пасха. Започва постоянно от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и приключва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се празнуват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне сред 5 и 8 май, изобщо няма пост.
Защо постим след Петдесетница
След Възнесението на Христос доста християни потърпевши страдалчески за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който стартира в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, напомня страданията на първите християни и другите християнски служения. Той е увещание и за заплахата да се върнем към живот без Бога, в случай че не сме непрекъснато бдителни, в случай че изоставим вътрешната си самодисциплина, в случай че животът ни не е непрекъснат нравствен героизъм.
" След продължителния празник Петдесетница постът е изключително нужен, та посредством този героизъм да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух - написа св. Лъв Велики. - След същинското тържество, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, нормално следва всеобщ пост, благодетелно открит за лекуване на душите и телата, заради което следва да го организираме с нужното страхопочитание. "
Като се изпълнили с Духа на истината, сред другите небесни секрети апостолите възприели и учението за духовното самоограничение. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема плодородните блага и с Божия помощ да отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е открила да се отдаваме на пост. Този пост ни е необходим и с цел да съхраним в себе си тези блага, които са ни преподадени посредством Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето персонално християнско служение.
Кога е открит Петровият пост
Установяването на този пост се отнася още към първите времена на християнството. Утвърден в Рим, той последователно е общопризнат и в Цариград, където съгласно свидетелствата е въведен от св. Атанасий Велики.
За църковното определяне на този пост се упоменава в апостолските постановления.
" След Петдесетница се чества една седмица, а след това се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете от Бога, и да постим след облекчението за плътта. "
Той изключително се утвърждава, когато в Константинопол и в Рим (преди разделението) били издигнати храмове, отдадени на първовърховните апостоли Петър и Павел. Освещаването на константинополския храм било осъществено на 29 юни и от този момент този ден станал изключително церемониален и на Изток, и на Запад. В Православната черква се утвърждава и практиката вярващите да се приготвят за празника посредством пост и молитва.
След IV век свидетелствата на отците на Църквата за Апостолския пост стават от ден на ден. За него загатват св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански, а в V в. и Лъв Велики и Теодорит Кирски.
Как да се храним по време на поста
Петровият пост е по-малко непоколебим и щадящ, в сравнение с Великденският пост. Както през Коледния, по този начин и през Петровия пост се позволява риба (освен в сряда и петък). Риба се позволява и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), без значение какъв ден се пада.
Задължителен непоколебим пост се поставя в деня преди празника, на 28 юни, само че в случай че се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се позволява олио и вино.
Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се позволява риба, а в случай че 30 юни съвпадне със сряда или петък, се позволява единствено да се яде постна храна с олио и вино.
Светите отци поучават да не подхващаме прекомерно тежък пост, вследствие на което или напълно да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че рационалният пост не изтощава, а носи лекост, вглъбеност, умереност, наслада, непорочност.
Как да прекараме Петровия пост
От изключителна значимост е да вървим чест на черква и да участваме в богослуженията. Да се постараем най-малко един път по време на поста да се изповядаме и да се причастим. Нито изискванията на живот, нито времето, събитията и така нататък могат да ни извинят за леността и нерадението. Всичко зависи от това, какъв брой съществено се отнасяме към вярата си.
Ако се лишим от богослуженията по време на поста, лишаваме се освен от тяхната хубост и дълбини, а и от това, което придава смисъл на поста и го прави активен - богообщението.
От християнска позиция физическото самоограничение и лишаване е напълно неефикасно, в случай че липсва духовният пост, в случай че целия героизъм на поста не концентрираме върху Бога и не е ориентиран към Него. Ние постим, с цел да усетим Божието наличие в душата си. Чрез поста и молитвата прогонваме от себе си всичко нечисто и нездравословно.
През този интервал от нас се изисква метод на живот, който прилича на поста.
Навремето в православните страни самото общество е създавало подобаваща атмосфера по време на поста, животът потичал в избран темп, по избрани правила, закривали се увеселителните заведения, преустановявали се светските приеми. Светът през днешния ден не се трансформира с началото на поста, по тази причина от нас се изискват особени старания, постанова ни се да преосмисляме връзката сред вътрешния нравствен живот и външното му проявяване.
Домовете ни мъчно могат да се нарекат " оазиси на спокойствието ". Човек се оказва некадърен да се любува на тишината, губи способността за молитвена вглъбеност и молитва изобщо. През поста би трябвало да търсим опция за повече усамотяване, молитва и четене на духовна литература вкъщи, да насочваме вниманието си към вътрешния ни свят и да изследваме себе си.
Що се отнася до времето, прекарано отвън дома, тук мъчно могат да се дават предписания. Трябва единствено да имаме поради, че постът с изключение на всичко друго е и време за търсене и реализиране на смисъла: в професионалния живот, в връзките с другите и във връзка с събитията в живота. И в случай че нашата религия фактически е от първостепенно значение за нас, тя следва да не е нещо настрана, а да се съотнася към живота във всичките му проявления и в цялата му трудност.
Дни наред живяхме като че ли в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е измежду Своите правилни последователи; чухме на Възнесение думите Му: " ще приемете мощ, по кое време слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете очевидци... до край-земя " (Деян. 1:8); станахме очевидци на осъществяването на обещанието на Господа и дружно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но последователно се потапяме в всекидневието, проблемите ни сграбчват, губим мира в сърцето си, духовната наслада отстъпва незабелязано пред безредици, страхове и грижи. И тъкмо тогава, популярност Богу, наближава Петровият пост.
Нарича се още " Апостолски ", а преди време - " Пост за Петдесетница ", защото поражда по образеца на апостолите, които, откакто приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Колко продължава Петровият пост
Продължителността на Петровия пост е друга според от датата на Пасха. Започва постоянно от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и приключва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се празнуват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне сред 5 и 8 май, изобщо няма пост.
Защо постим след Петдесетница
След Възнесението на Христос доста християни потърпевши страдалчески за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който стартира в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, напомня страданията на първите християни и другите християнски служения. Той е увещание и за заплахата да се върнем към живот без Бога, в случай че не сме непрекъснато бдителни, в случай че изоставим вътрешната си самодисциплина, в случай че животът ни не е непрекъснат нравствен героизъм.
" След продължителния празник Петдесетница постът е изключително нужен, та посредством този героизъм да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух - написа св. Лъв Велики. - След същинското тържество, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, нормално следва всеобщ пост, благодетелно открит за лекуване на душите и телата, заради което следва да го организираме с нужното страхопочитание. "
Като се изпълнили с Духа на истината, сред другите небесни секрети апостолите възприели и учението за духовното самоограничение. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема плодородните блага и с Божия помощ да отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е открила да се отдаваме на пост. Този пост ни е необходим и с цел да съхраним в себе си тези блага, които са ни преподадени посредством Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето персонално християнско служение.
Кога е открит Петровият пост
Установяването на този пост се отнася още към първите времена на християнството. Утвърден в Рим, той последователно е общопризнат и в Цариград, където съгласно свидетелствата е въведен от св. Атанасий Велики.
За църковното определяне на този пост се упоменава в апостолските постановления.
" След Петдесетница се чества една седмица, а след това се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете от Бога, и да постим след облекчението за плътта. "
Той изключително се утвърждава, когато в Константинопол и в Рим (преди разделението) били издигнати храмове, отдадени на първовърховните апостоли Петър и Павел. Освещаването на константинополския храм било осъществено на 29 юни и от този момент този ден станал изключително церемониален и на Изток, и на Запад. В Православната черква се утвърждава и практиката вярващите да се приготвят за празника посредством пост и молитва.
След IV век свидетелствата на отците на Църквата за Апостолския пост стават от ден на ден. За него загатват св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански, а в V в. и Лъв Велики и Теодорит Кирски.
Как да се храним по време на поста
Петровият пост е по-малко непоколебим и щадящ, в сравнение с Великденският пост. Както през Коледния, по този начин и през Петровия пост се позволява риба (освен в сряда и петък). Риба се позволява и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), без значение какъв ден се пада.
Задължителен непоколебим пост се поставя в деня преди празника, на 28 юни, само че в случай че се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се позволява олио и вино.
Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се позволява риба, а в случай че 30 юни съвпадне със сряда или петък, се позволява единствено да се яде постна храна с олио и вино.
Светите отци поучават да не подхващаме прекомерно тежък пост, вследствие на което или напълно да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че рационалният пост не изтощава, а носи лекост, вглъбеност, умереност, наслада, непорочност.
Как да прекараме Петровия пост
От изключителна значимост е да вървим чест на черква и да участваме в богослуженията. Да се постараем най-малко един път по време на поста да се изповядаме и да се причастим. Нито изискванията на живот, нито времето, събитията и така нататък могат да ни извинят за леността и нерадението. Всичко зависи от това, какъв брой съществено се отнасяме към вярата си.
Ако се лишим от богослуженията по време на поста, лишаваме се освен от тяхната хубост и дълбини, а и от това, което придава смисъл на поста и го прави активен - богообщението.
От християнска позиция физическото самоограничение и лишаване е напълно неефикасно, в случай че липсва духовният пост, в случай че целия героизъм на поста не концентрираме върху Бога и не е ориентиран към Него. Ние постим, с цел да усетим Божието наличие в душата си. Чрез поста и молитвата прогонваме от себе си всичко нечисто и нездравословно.
През този интервал от нас се изисква метод на живот, който прилича на поста.
Навремето в православните страни самото общество е създавало подобаваща атмосфера по време на поста, животът потичал в избран темп, по избрани правила, закривали се увеселителните заведения, преустановявали се светските приеми. Светът през днешния ден не се трансформира с началото на поста, по тази причина от нас се изискват особени старания, постанова ни се да преосмисляме връзката сред вътрешния нравствен живот и външното му проявяване.
Домовете ни мъчно могат да се нарекат " оазиси на спокойствието ". Човек се оказва некадърен да се любува на тишината, губи способността за молитвена вглъбеност и молитва изобщо. През поста би трябвало да търсим опция за повече усамотяване, молитва и четене на духовна литература вкъщи, да насочваме вниманието си към вътрешния ни свят и да изследваме себе си.
Що се отнася до времето, прекарано отвън дома, тук мъчно могат да се дават предписания. Трябва единствено да имаме поради, че постът с изключение на всичко друго е и време за търсене и реализиране на смисъла: в професионалния живот, в връзките с другите и във връзка с събитията в живота. И в случай че нашата религия фактически е от първостепенно значение за нас, тя следва да не е нещо настрана, а да се съотнася към живота във всичките му проявления и в цялата му трудност.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ