25-годишен либийски дълг от петролни находища стои зад задържания кораб
Петролни залежи за над 5 милиарда $ в либийските градове Морзук и Гадамеш, открити при сондажи и изследвания на държавната българска компания „ Булгаргеомин” в интервала 1980-1986 година са в дъното на аферата с либийския транспортен съд „ Бадр”.
Танкерът, който от ноември 2017 година е арестуван на пристанището в Бургас по искане на „ Булгаргеомин”, мина във притежание на българското сдружение в края на декември. От родната компания са безапелационни, че промяната на флага на либийския танкер е законосъобразно и към този момент демонстрираха в своя отбрана решение от Върховния съд в Либия, който още през 2004 година постановява либийците да изплатят на „ Булгаргеомин” сумата от 9 милиона $ плюс насъбраните лихви. Към днешна дата задълженията на джамахирията към родната компания приближават 20 милиона $.
След като корабът към този момент носи името „ Бдин” и плава под панамски байрак, Либия незабавно командирова в България Джамал Али Омар ал Барак, който е пратен от премиера на държавното управление на националното единение Файез Сарадж да търси решение на проблема.
Историята с дългогодишния дълг на Либия стартира през 1979 година, когато Тодор Живков и Муамар Кадафи договарят България и Либия взаимно да изследват рандеман на петрол в либийската пустиня. На 18 април 1979 година Живков изпраща в арабската страна министърът на металургията и минералните запаси Стамен Стаменов, който подписва съглашение за взаимно търсене, изследване и рандеман на петрол край градовете Гадамеш и Морзук в Южна Либия.
Договорът е за период от 25 години, като съгласно договора разноските по проучвателната стратегия са напълно за сметка на България. Според сделката, нашата страна би трябвало да получи 15% от цената на добития петрол.
В Либия са изпратени 60 инженери и над 850 служащи, а България влага Щатски долар 170 милиона посредством външнотърговското си сдружение „ Булгаргеомин”.
В интервала 1980-1987 година българите правят общо 68 сондажа в Либия, като откритите извлекаеми нефтени и газови находища и ресурси в Гадамеш и Морзук са на стойност над 5,8 милиарда $. Според контракта, 15% от откритите находища остават за България, т.е. петрол и газ на стойност 882 милиона $.
Падането на Тодор Живков от власт и настъпването на демократичните промени в България обаче внезапно трансформират обстановката в Либия. В смутното време на промяна на режима, либийците вземат решение, че могат да прецакат България и сами да експлоатират откритите от родните инженери и с платена от нас техника нефтени находища.
Либийците саботират опита на България да подписа контракт с канадската компания „ Хъски”, която да експлоатира находищата. След това, през 1994 година, България намира друга канадска компания като вложител – „ Канадиен оксидентал”. Канадците водят тригодишни договаряния с Либия, преди да получат мнение от Муамар Кадафи, че договорката за преотстъпването на находищата в Гадамеш и Морзук няма да се реализира.
Бившият изпълнителен шеф на „ Булгаргеомин” Георги Раковски си спомня, че след 1991 година либийските управляващи провеждат офанзива против „ Булгаргеомин”, като задачата е българската компания да се откаже от най-доходоносния си актив.
„ Либийските институции започнаха да саботират и попречват активността ни и да ни подсказват, че би трябвало колкото се може по-скоро да се изнесем от джамахирията. Координатор на цялата интервенция по заграбването на нефтените залежи бе Абдуллах Ал Сануси. Той обаче надали е работил без глоба от самия Кадафи”, раказва Раковски, представен от столичен седмичник.
Танкерът, който от ноември 2017 година е арестуван на пристанището в Бургас по искане на „ Булгаргеомин”, мина във притежание на българското сдружение в края на декември. От родната компания са безапелационни, че промяната на флага на либийския танкер е законосъобразно и към този момент демонстрираха в своя отбрана решение от Върховния съд в Либия, който още през 2004 година постановява либийците да изплатят на „ Булгаргеомин” сумата от 9 милиона $ плюс насъбраните лихви. Към днешна дата задълженията на джамахирията към родната компания приближават 20 милиона $.
След като корабът към този момент носи името „ Бдин” и плава под панамски байрак, Либия незабавно командирова в България Джамал Али Омар ал Барак, който е пратен от премиера на държавното управление на националното единение Файез Сарадж да търси решение на проблема.
Историята с дългогодишния дълг на Либия стартира през 1979 година, когато Тодор Живков и Муамар Кадафи договарят България и Либия взаимно да изследват рандеман на петрол в либийската пустиня. На 18 април 1979 година Живков изпраща в арабската страна министърът на металургията и минералните запаси Стамен Стаменов, който подписва съглашение за взаимно търсене, изследване и рандеман на петрол край градовете Гадамеш и Морзук в Южна Либия.
Договорът е за период от 25 години, като съгласно договора разноските по проучвателната стратегия са напълно за сметка на България. Според сделката, нашата страна би трябвало да получи 15% от цената на добития петрол.
В Либия са изпратени 60 инженери и над 850 служащи, а България влага Щатски долар 170 милиона посредством външнотърговското си сдружение „ Булгаргеомин”.
В интервала 1980-1987 година българите правят общо 68 сондажа в Либия, като откритите извлекаеми нефтени и газови находища и ресурси в Гадамеш и Морзук са на стойност над 5,8 милиарда $. Според контракта, 15% от откритите находища остават за България, т.е. петрол и газ на стойност 882 милиона $.
Падането на Тодор Живков от власт и настъпването на демократичните промени в България обаче внезапно трансформират обстановката в Либия. В смутното време на промяна на режима, либийците вземат решение, че могат да прецакат България и сами да експлоатират откритите от родните инженери и с платена от нас техника нефтени находища.
Либийците саботират опита на България да подписа контракт с канадската компания „ Хъски”, която да експлоатира находищата. След това, през 1994 година, България намира друга канадска компания като вложител – „ Канадиен оксидентал”. Канадците водят тригодишни договаряния с Либия, преди да получат мнение от Муамар Кадафи, че договорката за преотстъпването на находищата в Гадамеш и Морзук няма да се реализира.
Бившият изпълнителен шеф на „ Булгаргеомин” Георги Раковски си спомня, че след 1991 година либийските управляващи провеждат офанзива против „ Булгаргеомин”, като задачата е българската компания да се откаже от най-доходоносния си актив.
„ Либийските институции започнаха да саботират и попречват активността ни и да ни подсказват, че би трябвало колкото се може по-скоро да се изнесем от джамахирията. Координатор на цялата интервенция по заграбването на нефтените залежи бе Абдуллах Ал Сануси. Той обаче надали е работил без глоба от самия Кадафи”, раказва Раковски, представен от столичен седмичник.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ