Петро Хурин казва, че здравето му никога не е било

Петро Хурин споделя, че здравето му в никакъв случай не е било същото, откогато преди 40 години е изпратен да разчиства региона на Чернобил след най-тежката нуклеарна повреда в света - Аварията в Чернобил. Той прави тов а интервщ за " Ройтерс " преди отбелязването на 40 години от най-голямата нуклеарна повреда в Европа, трансформирала живота на милиони.

Той е измежду стотиците хиляди така наречен " ликвидатори ", мобилизирани да почистват следствията след детонацията в четвърти реактор на Чернобилската атомна електроцентрала на 26 април 1986 година Бедствието разпръсна радиоактивни облаци над огромна част от Европа.

Тридесет и един служащи и пожарникари умират директно след повредата , главно от остра лъчева болест. Хиляди други по-късно умират от болести, свързани с радиацията, като рак , въпреки че общият брой на жертвите и дълготрайните здравни последствия остават предмет на яростни разногласия.

По това време Хурин работи във компания, която доставя багери и строителна техника. През юни 1986 година тя го изпраща в неразрешената зона към Чернобил. От 40-те души, изпратени от компанията, през днешния ден са живи единствено петима, споделя той.

Саркофагът на АЕЦ Чернобил е развален

След офанзива с дрон

" Няма нито един човек от Чернобил, който да е в положително здраве ", споделя 76-годишният мъж. " Това е гибел от хиляди дребни рани. "

Съветските управляващи се пробват да прикрият мащаба на злополуката, като даже отхвърлят да анулират първомайския церемониал в Киев, на към 100 километра южно от централата. Днешното украинско държавно управление постоянно акцентира несъответстващата реакция на тогавашните управляващи и опитите им да скрият истината.

Хурин споделя, че някои негови сътрудници са си извадили медицински бележки, с цел да избегнат изпращането в Чернобил, само че той самичък е решил да отиде.

" Осъзнавах, че колкото и дребен да е моят принос, върша нещо, с цел да укротя този атомен звяр ", споделя той.

Работейки по 12 часа на промяна, Хурин употребява екскаватор, с цел да товари изсъхнал бетон, разбъркан с олово - доставян по река - върху камиони, които го транспортират до реактора. Там материалът е употребен за построяването на солиден саркофаг, който да задържи радиацията.

" Прахът беше ужасяващ ", спомня си той. " Работиш половин час с респиратор и той става кафяв като обелка от лук. "

Още след четири дни стартира да изпитва тежки признаци - мощно главоболие, болки в гърдите, кръвотечения и железен усет в гърлото. Лекарите го лекуват, само че след още една промяна той едвам може да върви и се опасява, че му остават " един-два дни живот ".

" Закараха ме в болничното заведение и лекарите първо направиха кръвен тест ", споделя Хурин. " Прободоха всички пръсти и излизаше бледа течност, само че не и кръв. "

Съветските лекари отхвърлят да слагат диагноза лъчева болест - по думите му това не е било разрешено тогава . Вместо това му споделят, че страда от вегетативно-съдова дистония - нервно разстройство, постоянно свързвано със стрес.

Преди повредата Хурин в никакъв случай не е употребил болничен. След нея обаче п рекарва към седем месеца в разнообразни лечебни заведения, в това число с кръвопреливания.

По-късно му слагат диагнози като анемия - постоянно свързвана с радиационно облъчване - стенокардия, панкреатит и редица други болести.

По стандартите на сънародниците си той е живял дълго. Според данни на Световната здравна организация междинната дълготрайност на живота на мъжете в Украйна е била към 66 години през 2021 година, след спад по време на пандемията.

Днес, към този момент пенсионер, Хурин живее със брачната половинка си Олга в Черкаска област. Въпреки здравословните проблеми той продължава да свири на баян - тип акордеон - и да написа песни и стихове.

Той води битка, с цел да получи специфична инвалидна пенсия за ликвидаторите от нуклеарната злополука.

Но животът му е белязан и от друга покруса - съветската инвазия в Украйна през 2022 година Той и брачната половинка му постоянно посещават мемориал в Холодний Яр, отдаден на техния внук Андрий Воробкало - украински боец, умрял преди три години на 26-годишна възраст.

След като щерка му отпътува да работи в Европа, Хурин и брачната половинка му отглеждат Андрий от четиригодишен. Когато стартира войната, той напуща работата си в Гърция и се връща да пази родината си.

" Остави всичко и пристигна да пази Украйна ", споделя Хурин пред " Ройтерс ", застанал до мемориалния камък на внука си. " Мислим за него непрекъснато.

" Грийнпийс " предизвестява за риск от изпускане на радиоактивен прахуляк от АЕЦ " Чернобил "

Вътрешната радиационна обвивка на нуклеарната централа е изложена на риск от " неконтролиран колапс "