Петковден е един от големите народни празници, с които българите

Петковден е един от огромните национални празници, с които българите означават края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно измежду народа като “мърлене ” или “овча женитба ”. Докато трае заплождането, дамите не трябва да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, с цел да се роди здрав и чевръст добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават между тях из махалата.

Зимният Петковден не е единствено празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, само че и дава началото на почитта към настойника на фамилията и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - вършат се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.

Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В националните митове светицата се смесва и с духа - настойник на къщата и фамилията (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – има вяра се, че в случай че човек облече дреха, шита сред тези два огромни празника, ще се разболее.

На този ден имен ден честват: Петя, Петко, Петка, Петрина, Петкана, Пенко, Пенка, Параскева, Парашкева, Паруш, Кева и производните им.