Гори, гори... боклук
Петко Ковачев е специалист по енергетика на самодейността " Зелени закони ", която стартира поредност разбори за изгарянето на боклуци за енергийни цели. Целта е да откри дали набиращият сили бизнес се преценява със законите и законовите ограничавания, дали институциите поддържат действителни и налични данни за отпадъците като примитивен енергиен запас и по какъв начин извършват отговорностите си за надзор и мониторинг, и най-важното – по какъв начин изгарянето на боклуци въздейства на качеството на живот на популацията. Ковачев е изпълнителен шеф на Института за зелена политика. Бил е енергиен координатор на CEE Bankwatch Network за България (1997-2006 г.). Работил е по планове, свързани с различните сюжети за енергийно развиване на България, бъдещето на атомната енергетика, финансирането на енергийната успеваемост и ВЕИ от интернационалните финансови иснтитуции.
Националният статистически институт (НСИ) не дава ясна статистика за това какъв брой и какви боклуци се изгарят в България. Задължително е към условно-енергийните индикатори да прибавят и индикатори за количеството и качеството им.
С настъпването на " сезона на мъглите " тематиката за изгарянето на боклуци още веднъж зае съществена позиция в медиите и обществените мрежи. Този път – поради проблемите, до които води изгарянето на отпадъци за " битови " потребности с качеството на въздуха и обвързваните с това здравни последствия за популацията.
Нека на първо време да уточним какво включва изгарянето на боклуци.
Голямата картина може да бъде разказана по този начин:
1. Изгаряне на боклуци за " енергийно оползотворяване " (топло- и/или електроенергия): в кондензационни и топлофикационни ТЕЦ-ове (енергия за пазара) и в пещите на циментовите фабрики (енергия за лични нужди).
2. Изгаряне на боклуци за " битови " потребности (отопление) в домашни условия, в дребни икономически обекти (например автосервизи) или навън (на нерегламентирани сметища, по " улици и площади " в гетата и др.)
3. Изгаряне на характерни типове боклуци (медицински, корабни и др.) за отбрана на публичното здраве. Това изгаряне нормално не е обвързвано със облекчаване на енергийни потребности.
4. Наземно изгаряне за " неутрализиране " на боклуци.
Няколко са значимите въпроси, свързани с изгарянето на боклуци за енергийни потребности в България:
– Доколко такова изгаряне е законно?
– Дали и по какъв начин се регистрира изгарянето на боклуци?
– Какви са здравните последствия от изгарянето на боклуци?
– Как изгарянето на боклуци работи за изчерпването на някои естествени запаси (ресурсна неефективност) и усилва замърсяването?
Изчерпателните отговори на тези въпроси изискват известно време за четене и разбори (информацията по този начин или другояче е налична както в научно-изследователски, по този начин и в известни текстове), с цел да се насложат всички специфики, нюанси или несъгласия. Но и без тях
общата картина е неприятна:
– изгарянето в множеството случаи е нелегално или на ръба на закона;
– отчитането или не съществува, или е отчасти, или резултатите се крият от обществото;
– здравните последствия не се проучват досттъчно или в случай че се проучват, то данните се крият от популацията, сходно на данните за последствията от Чернобил;
– изгарянето на боклуци (включително биомаса) има неподходящо влияние върху някои запаси (напр. по-бързо привършване на запасите от петрол и естествения газ) и несъмнено усилва замърсяването с разнообразни замърсители (диоксини, фурани и др.), въпреки да се счита, че като цяло има по-ниски равнища на излъчвания на въглероден диоксид.
В България отпадъците от първата група (за " енергийно оползотворяване " ) са обхванати някак си от общия енергиен баланс на Национален статистически институт най-малко от 2014 година насам. " Някак си ", тъй като данните за така наречен " невъзобновяеми боклуци – боклуци с небиологичен генезис от икономическите действия и от битовия бранш " (по методологията на НСИ) са меко казано неразбираеми. Според изявленията на Национален статистически институт за интервал от 5 години (2014 – 2018 г.), в България са " оползотворени " боклуци с енергиен еквивалент от 195,5 ктне1. Ако използваме формулата за превръщане на Национален статистически институт това е равно на 2273,78 ГВтч първична сила. От тях изгорените в циментовите пещи боклуци са с енергиен еквивалент 167,6 ктне (85,73%), а тези в ТЕЦ-ове – с енергиен еквивалент 27,9 ктне или 324,49 ГВтч (14,27%).
Разбира се, Национален статистически институт не се занимават с детайлности от вида какъв брой хиляди тона отпадък са изгорени, с цел да се реализира този енергиен еквивалент.
Още по-голям интерес будят следните обстоятелства:
– съгласно Национален статистически институт изгарянето на отпадъци за произвеждане на сила в енергийния бранш стартира през 2017 г.;
– още по-странно е, че статистиката регистрира нулев импорт на боклуци за енергийни цели, а от години се знае, че в България се внасят боклуци както за циментовите фабрики, по този начин и за някои енергийни дружества;
– друга мъчно обяснима " статистика " е тази, че в производството на сила по смесен прийом (топло- и електроенергия) за интервала 2013-2017 година не е вложен нито един грам " битови боклуци (възобновяеми) ", " битови боклуци (невъзобновяеми) " или " промишлени боклуци ", а като произвеждане от " твърда биомаса " са регистрирани едвам 690 ТДж (191,67 Гвтч) сила и то единствено за 2017 година
– и с цел да е объркването цялостно, с изключение на посочените три категории боклуци, каквито съгласно Национален статистически институт не са изгаряни при комбинираното произвеждане на сила, статистиката регистрира и четвърти тип, " други възобновими и боклуци ", за които към този момент има данни и в тонове – за интервала 2013-2016 година са изгорени 45 тона (за 2017 година, последната, за която има данни, е регистриран нулев резултат). Това в енергийни ограничения прави 543 ТДж или 150,83 ГВтч.
Според Национален статистически институт от една страна в българските енергийни компании са изгорени " невъзобновяеми боклуци – боклуци с небиологичен генезис от икономическите действия и от битовия бранш " с енергиен еквивалент 27,9 ктне (324,49 ГВтч), а от друга – в топлоенергийните сдружения, произвеждащи сила по смесен прийом са изгорени " твърда биомаса " (690 ТДж/191,67 Гвтч) и " други възобновими и боклуци " (543 ТДж/150,83 ГВтч). Като стойности двата резултата – 324,49 и 342,50 са близки и би трябвало да отразяват едни и същи процеси.
Въпросите без отговор са явни:
1. Възможно ли е главно да се гори биомаса и тя да е с " небиологичен генезис "?
2. След като се регистрират нулеви стойности за " битови боклуци (възобновяеми) ", " битови боклуци (невъзобновяеми) " и " промишлени боклуци ", то какво се включва в графата " други възобновими и боклуци ", изгаряни в топлофикациите? Възможно ли е това да бъде преведено като " боклуци от импорт "? Ако обаче е по този начин, ще има голямо разминаване сред регистрираните като изгорени 45 тона боклуци и информацията за цели влакови композиции и ТИР-ове с вносни боклуци?
3. Ако обаче се доверим на общия енергиен баланс, където няма посочен импорт на боклуци за енергийни цели, то " други възобновими и боклуци " би трябвало да отразяват боклуци, генерирани в страната. Но пък откакто те не са нито битови, нито промишлени, тогава какви са? Опасни? Химически? Радиоактивни?
И още нещо забавно. При данните за производството на ел. сила е дадена следната записка: " От 01.01.2017 година не се следи разходът на горива за произвеждане на електрическа сила в публични Топлоелектрическа централа ". Дали това също има отношение към изгарянето на боклуци?
Картината в допълнение се замъглява когато се насочим към статистиката за околната среда и по-специално за отпадъците. В данните за индустриалните и рисковите боклуци има данни за количествата, предадени за оползотворяване, само че без да са посочени типовете действия съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 на Закона за ръководство на отпадъците. Там първата активност, R1, е " Използване на отпадъците най-вече като гориво или различен метод за приемане на сила ". За битовите боклуци даже не е посочено какви количества отиват за оползотворяване.
Да обобщим:
1. Статистиката на Национален статистически институт за изгаряните в България боклуци е незадоволителна, с цел да може да се употребява за разбори и оценки на казуса. Законодателят би трябвало да задължи Министерство на околната среда и водите, Изпълнителна агенция по околна среда, общините и включените частни лица да дават данните за отпадъците за изгаряне в количествени, качествени (състав на отпадъците) и условно-енергийни индикатори.
2. Липсата на указател за внасяните боклуци за изгаряне е проблем, който Министерство на околната среда и водите би трябвало да реши неотложно.
3. Национален статистически институт би трябвало да усъвършенства методиката си за набиране и показване в електронен тип (на уеб страницата си) на данните, като разнообрази методите за набирането им с спомагателни засичания на информацията, наблюдения на място, набиране на информация от контролните органи и други, а освен с данни, получавани от съответните сдружения по ел. поща. В допълнение Национален статистически институт би трябвало да вкара процедура за смяна на получените резултати при приемане на доказателства за погрешно докладвани данни от задължените лица.
Националният статистически институт (НСИ) не дава ясна статистика за това какъв брой и какви боклуци се изгарят в България. Задължително е към условно-енергийните индикатори да прибавят и индикатори за количеството и качеството им.
С настъпването на " сезона на мъглите " тематиката за изгарянето на боклуци още веднъж зае съществена позиция в медиите и обществените мрежи. Този път – поради проблемите, до които води изгарянето на отпадъци за " битови " потребности с качеството на въздуха и обвързваните с това здравни последствия за популацията.
Нека на първо време да уточним какво включва изгарянето на боклуци.
Голямата картина може да бъде разказана по този начин:
1. Изгаряне на боклуци за " енергийно оползотворяване " (топло- и/или електроенергия): в кондензационни и топлофикационни ТЕЦ-ове (енергия за пазара) и в пещите на циментовите фабрики (енергия за лични нужди).
2. Изгаряне на боклуци за " битови " потребности (отопление) в домашни условия, в дребни икономически обекти (например автосервизи) или навън (на нерегламентирани сметища, по " улици и площади " в гетата и др.)
3. Изгаряне на характерни типове боклуци (медицински, корабни и др.) за отбрана на публичното здраве. Това изгаряне нормално не е обвързвано със облекчаване на енергийни потребности.
4. Наземно изгаряне за " неутрализиране " на боклуци.
Няколко са значимите въпроси, свързани с изгарянето на боклуци за енергийни потребности в България:
– Доколко такова изгаряне е законно?
– Дали и по какъв начин се регистрира изгарянето на боклуци?
– Какви са здравните последствия от изгарянето на боклуци?
– Как изгарянето на боклуци работи за изчерпването на някои естествени запаси (ресурсна неефективност) и усилва замърсяването?
Изчерпателните отговори на тези въпроси изискват известно време за четене и разбори (информацията по този начин или другояче е налична както в научно-изследователски, по този начин и в известни текстове), с цел да се насложат всички специфики, нюанси или несъгласия. Но и без тях
общата картина е неприятна:
– изгарянето в множеството случаи е нелегално или на ръба на закона;
– отчитането или не съществува, или е отчасти, или резултатите се крият от обществото;
– здравните последствия не се проучват досттъчно или в случай че се проучват, то данните се крият от популацията, сходно на данните за последствията от Чернобил;
– изгарянето на боклуци (включително биомаса) има неподходящо влияние върху някои запаси (напр. по-бързо привършване на запасите от петрол и естествения газ) и несъмнено усилва замърсяването с разнообразни замърсители (диоксини, фурани и др.), въпреки да се счита, че като цяло има по-ниски равнища на излъчвания на въглероден диоксид.
В България отпадъците от първата група (за " енергийно оползотворяване " ) са обхванати някак си от общия енергиен баланс на Национален статистически институт най-малко от 2014 година насам. " Някак си ", тъй като данните за така наречен " невъзобновяеми боклуци – боклуци с небиологичен генезис от икономическите действия и от битовия бранш " (по методологията на НСИ) са меко казано неразбираеми. Според изявленията на Национален статистически институт за интервал от 5 години (2014 – 2018 г.), в България са " оползотворени " боклуци с енергиен еквивалент от 195,5 ктне1. Ако използваме формулата за превръщане на Национален статистически институт това е равно на 2273,78 ГВтч първична сила. От тях изгорените в циментовите пещи боклуци са с енергиен еквивалент 167,6 ктне (85,73%), а тези в ТЕЦ-ове – с енергиен еквивалент 27,9 ктне или 324,49 ГВтч (14,27%).
Разбира се, Национален статистически институт не се занимават с детайлности от вида какъв брой хиляди тона отпадък са изгорени, с цел да се реализира този енергиен еквивалент.
Още по-голям интерес будят следните обстоятелства:
– съгласно Национален статистически институт изгарянето на отпадъци за произвеждане на сила в енергийния бранш стартира през 2017 г.;
– още по-странно е, че статистиката регистрира нулев импорт на боклуци за енергийни цели, а от години се знае, че в България се внасят боклуци както за циментовите фабрики, по този начин и за някои енергийни дружества;
– друга мъчно обяснима " статистика " е тази, че в производството на сила по смесен прийом (топло- и електроенергия) за интервала 2013-2017 година не е вложен нито един грам " битови боклуци (възобновяеми) ", " битови боклуци (невъзобновяеми) " или " промишлени боклуци ", а като произвеждане от " твърда биомаса " са регистрирани едвам 690 ТДж (191,67 Гвтч) сила и то единствено за 2017 година
– и с цел да е объркването цялостно, с изключение на посочените три категории боклуци, каквито съгласно Национален статистически институт не са изгаряни при комбинираното произвеждане на сила, статистиката регистрира и четвърти тип, " други възобновими и боклуци ", за които към този момент има данни и в тонове – за интервала 2013-2016 година са изгорени 45 тона (за 2017 година, последната, за която има данни, е регистриран нулев резултат). Това в енергийни ограничения прави 543 ТДж или 150,83 ГВтч.
Според Национален статистически институт от една страна в българските енергийни компании са изгорени " невъзобновяеми боклуци – боклуци с небиологичен генезис от икономическите действия и от битовия бранш " с енергиен еквивалент 27,9 ктне (324,49 ГВтч), а от друга – в топлоенергийните сдружения, произвеждащи сила по смесен прийом са изгорени " твърда биомаса " (690 ТДж/191,67 Гвтч) и " други възобновими и боклуци " (543 ТДж/150,83 ГВтч). Като стойности двата резултата – 324,49 и 342,50 са близки и би трябвало да отразяват едни и същи процеси.
Въпросите без отговор са явни:
1. Възможно ли е главно да се гори биомаса и тя да е с " небиологичен генезис "?
2. След като се регистрират нулеви стойности за " битови боклуци (възобновяеми) ", " битови боклуци (невъзобновяеми) " и " промишлени боклуци ", то какво се включва в графата " други възобновими и боклуци ", изгаряни в топлофикациите? Възможно ли е това да бъде преведено като " боклуци от импорт "? Ако обаче е по този начин, ще има голямо разминаване сред регистрираните като изгорени 45 тона боклуци и информацията за цели влакови композиции и ТИР-ове с вносни боклуци?
3. Ако обаче се доверим на общия енергиен баланс, където няма посочен импорт на боклуци за енергийни цели, то " други възобновими и боклуци " би трябвало да отразяват боклуци, генерирани в страната. Но пък откакто те не са нито битови, нито промишлени, тогава какви са? Опасни? Химически? Радиоактивни?
И още нещо забавно. При данните за производството на ел. сила е дадена следната записка: " От 01.01.2017 година не се следи разходът на горива за произвеждане на електрическа сила в публични Топлоелектрическа централа ". Дали това също има отношение към изгарянето на боклуци?
Картината в допълнение се замъглява когато се насочим към статистиката за околната среда и по-специално за отпадъците. В данните за индустриалните и рисковите боклуци има данни за количествата, предадени за оползотворяване, само че без да са посочени типовете действия съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 на Закона за ръководство на отпадъците. Там първата активност, R1, е " Използване на отпадъците най-вече като гориво или различен метод за приемане на сила ". За битовите боклуци даже не е посочено какви количества отиват за оползотворяване.
Да обобщим:
1. Статистиката на Национален статистически институт за изгаряните в България боклуци е незадоволителна, с цел да може да се употребява за разбори и оценки на казуса. Законодателят би трябвало да задължи Министерство на околната среда и водите, Изпълнителна агенция по околна среда, общините и включените частни лица да дават данните за отпадъците за изгаряне в количествени, качествени (състав на отпадъците) и условно-енергийни индикатори.
2. Липсата на указател за внасяните боклуци за изгаряне е проблем, който Министерство на околната среда и водите би трябвало да реши неотложно.
3. Национален статистически институт би трябвало да усъвършенства методиката си за набиране и показване в електронен тип (на уеб страницата си) на данните, като разнообрази методите за набирането им с спомагателни засичания на информацията, наблюдения на място, набиране на информация от контролните органи и други, а освен с данни, получавани от съответните сдружения по ел. поща. В допълнение Национален статистически институт би трябвало да вкара процедура за смяна на получените резултати при приемане на доказателства за погрешно докладвани данни от задължените лица.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ