Петдетница е: Какво се прави, а кое е забранено
Петдесетница е един от най-важните християнски празници както в България, по този начин и по света. През 2025 година православните християни означават Петдесетница през днешния ден, на 8 юни. Празникът се пада постоянно в неделя, петдесет дни след Великден. Неразривно с празника е обвързван Денят на Светия Дух , който се празнува незабавно по-късно, в понеделник.
Значение на Петдесетница – Рожденият ден на Църквата
Според Евангелието, 50 дни след Възкресението, апостолите се събират в Йерусалим за молитва. Изведнъж Светият Дух слиза над тях като огнени езици, изпълва ги с божествена берекет и им дава да приказват на разнообразни езици. Това събитие се приема за началото на Христовата черква и нейната международна задача.
В православната традиция празникът се свързва и с Света Троица , тъй като символизира разкриването на триединния Бог – Отец, Син и Свети Дух. С апостолите, получили подарък на проповядване, се изявява и пълнотата на божествената истина.
Тържествено свещенодействие и църковна символика
Поради основното си значение, литургията на Петдесетница е извънредно тържествена. Светата литургия се слива с вечернята, а неповторим обред е наличието на осветена орехова шума, която свещеникът разпръсква над вярващите – знак на слизането на Светия Дух. Тези листа се носят у дома и се пазят до идната Петдесетница, като защитят дома и носят берекет.
Българските национални традиции на Петдесетница
На този ден къщите и църквите се украсяват с брезови клончета, цветя и трева. Този бит идва от старозаветната черква, когато къщите и синагогите са били украсявани със зеленина в памет на това по какъв начин всичко е цъфтяло и се раззеленявало на планината Синай в деня, когато Мойсей е получил скрижалите на закона.
На Петдесетница наложително се палят свещи в памет на мъртвите родственици.
Един от обичаите на празника е обвързван със събирането на всички близки на огромна софра с вкусна вечеря.
Задължително е домакинята да постави нова завивка - това символизира новото начало и просперитета на дома.
На трапезата се поставят ястия с месо, може да се сервира риба, както и млечни артикули, плодове и компот.
Друга традиция е обвързвана с ореховите листа, които символизират огнените пламъци или езиците над дома на апостолите. Тези листа се разпръскават в църквата преди литургията и след нея вярващите ги отнасят в дома си.
На този ден орехови листа се носят и на гробищата. След като на Спасовден душите на мъртвите се прибират, откакто са излезли на Великден, на Петдесетница се върви на гробището. Това се прави рано сутринта като се носи орехова шума. Тя се разстила на гробовете, с цел да пази сянка на покойниците. След това се отива на черква и още веднъж се носят орехови листа. Те се разстилат по пода, вярващите коленичат върху тях и си затварят очите. Вярва се, че по този метод те ще имат опцията да видят своите умряли близки.
В Ловешко постоянно се употребяват липови листа и клони, а в Троянско празникът е прочут и като „ празник на липата “ , тъй като се има вяра, че тогава дърветата обръщат листата си надолу. Вярващите излизат от църквата, преминавайки под венец от липови клони за здраве и благоденствие.
Символиката и приложението на осветената шума
Освен обредно значение, осветената орехова или липова шума намира необятно приложение в семейството – слага се сред тъкани за отбрана от молци, в хамбарите срещу вредители, а димът ѝ служи за лечение на заболели хора и животни. С нея се украсяват къщи, стопанства и постройки – сходно на Гергьовденската зеленина.
Какво е неразрешено на Петдесетница
Празникът е обвързван с редица забрани , които вярващите прецизно съблюдават:
Работа : Забранено е осъществяването на физически труд, в това число ръкоделие, работа в градината или на полето. Тези, които нарушават възбраната, ги грозят проблеми. Копаене на земя : Смята се, че копаенето на земята на този ден може да докара до загуба на реколтата и други неприятности. Строителство и поправки : Не се предлага осъществяването на строителни действия или поправки в дома. Кавги и спорове : Избягвайте разногласия и напрежение, защото това опонира на духа на празника. Гадаене и окултни практики : Заниманията с гадаене или други неправедни действия са строго неразрешени. Преяждане и алкохол : Преяждането се смята за грях, а потреблението на алкохол не се предлага. Сладки произведения : Избягвайте потреблението на сладки храни. Шумни събития : Не се провеждат шумни тържества или събития.
Спазването на тези забрани е израз на почитание към духовния темперамент на празника и блян към вътрешно филтриране и обновяване.
Ден на Светия Дух и Русалска седмица
На идващия ден – понеделник – православната черква празнува Деня на Светия Дух , третото лице на Светата Троица. Според българските обичаи това също е ден, отдаден на душите на умрелите. В някои райони имат вяра, че в случай че завали дъжд в този ден, това са „ сълзите на душите “, които напущат околните си.
В навечерието на празниците доста хора търсят излекуване, преспивайки до параклиси и манастири, отдадени на Света Троица или Светия Дух. От този празник стартира и Русалската седмица – тайнствен интервал, изпълнен със суеверия и обреди за отбрана от свръхестествени сили.
Значение на Петдесетница – Рожденият ден на Църквата
Според Евангелието, 50 дни след Възкресението, апостолите се събират в Йерусалим за молитва. Изведнъж Светият Дух слиза над тях като огнени езици, изпълва ги с божествена берекет и им дава да приказват на разнообразни езици. Това събитие се приема за началото на Христовата черква и нейната международна задача.
В православната традиция празникът се свързва и с Света Троица , тъй като символизира разкриването на триединния Бог – Отец, Син и Свети Дух. С апостолите, получили подарък на проповядване, се изявява и пълнотата на божествената истина.
Тържествено свещенодействие и църковна символика
Поради основното си значение, литургията на Петдесетница е извънредно тържествена. Светата литургия се слива с вечернята, а неповторим обред е наличието на осветена орехова шума, която свещеникът разпръсква над вярващите – знак на слизането на Светия Дух. Тези листа се носят у дома и се пазят до идната Петдесетница, като защитят дома и носят берекет.
Българските национални традиции на Петдесетница
На този ден къщите и църквите се украсяват с брезови клончета, цветя и трева. Този бит идва от старозаветната черква, когато къщите и синагогите са били украсявани със зеленина в памет на това по какъв начин всичко е цъфтяло и се раззеленявало на планината Синай в деня, когато Мойсей е получил скрижалите на закона.
На Петдесетница наложително се палят свещи в памет на мъртвите родственици.
Един от обичаите на празника е обвързван със събирането на всички близки на огромна софра с вкусна вечеря.
Задължително е домакинята да постави нова завивка - това символизира новото начало и просперитета на дома.
На трапезата се поставят ястия с месо, може да се сервира риба, както и млечни артикули, плодове и компот.
Друга традиция е обвързвана с ореховите листа, които символизират огнените пламъци или езиците над дома на апостолите. Тези листа се разпръскават в църквата преди литургията и след нея вярващите ги отнасят в дома си.
На този ден орехови листа се носят и на гробищата. След като на Спасовден душите на мъртвите се прибират, откакто са излезли на Великден, на Петдесетница се върви на гробището. Това се прави рано сутринта като се носи орехова шума. Тя се разстила на гробовете, с цел да пази сянка на покойниците. След това се отива на черква и още веднъж се носят орехови листа. Те се разстилат по пода, вярващите коленичат върху тях и си затварят очите. Вярва се, че по този метод те ще имат опцията да видят своите умряли близки.
В Ловешко постоянно се употребяват липови листа и клони, а в Троянско празникът е прочут и като „ празник на липата “ , тъй като се има вяра, че тогава дърветата обръщат листата си надолу. Вярващите излизат от църквата, преминавайки под венец от липови клони за здраве и благоденствие.
Символиката и приложението на осветената шума
Освен обредно значение, осветената орехова или липова шума намира необятно приложение в семейството – слага се сред тъкани за отбрана от молци, в хамбарите срещу вредители, а димът ѝ служи за лечение на заболели хора и животни. С нея се украсяват къщи, стопанства и постройки – сходно на Гергьовденската зеленина.
Какво е неразрешено на Петдесетница
Празникът е обвързван с редица забрани , които вярващите прецизно съблюдават:
Работа : Забранено е осъществяването на физически труд, в това число ръкоделие, работа в градината или на полето. Тези, които нарушават възбраната, ги грозят проблеми. Копаене на земя : Смята се, че копаенето на земята на този ден може да докара до загуба на реколтата и други неприятности. Строителство и поправки : Не се предлага осъществяването на строителни действия или поправки в дома. Кавги и спорове : Избягвайте разногласия и напрежение, защото това опонира на духа на празника. Гадаене и окултни практики : Заниманията с гадаене или други неправедни действия са строго неразрешени. Преяждане и алкохол : Преяждането се смята за грях, а потреблението на алкохол не се предлага. Сладки произведения : Избягвайте потреблението на сладки храни. Шумни събития : Не се провеждат шумни тържества или събития.
Спазването на тези забрани е израз на почитание към духовния темперамент на празника и блян към вътрешно филтриране и обновяване.
Ден на Светия Дух и Русалска седмица
На идващия ден – понеделник – православната черква празнува Деня на Светия Дух , третото лице на Светата Троица. Според българските обичаи това също е ден, отдаден на душите на умрелите. В някои райони имат вяра, че в случай че завали дъжд в този ден, това са „ сълзите на душите “, които напущат околните си.
В навечерието на празниците доста хора търсят излекуване, преспивайки до параклиси и манастири, отдадени на Света Троица или Светия Дух. От този празник стартира и Русалската седмица – тайнствен интервал, изпълнен със суеверия и обреди за отбрана от свръхестествени сили.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ