Окончателно! ВАС отказа на Андрей Гюров да се върне в БНБ, докато тече делото за освобождаването му
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) дефинитивно отхвърли настояването на Андрей Гюров да бъде спряно предварителното осъществяване на решението на Управителния съвет на Българската национална банка (БНБ), че са налице учредения за освобождението му като началник на ръководство „ Емисионно “, написа Лекс нюз
Върховните съдии Мирослав Мирчев (председател на състава), Еманоил Митев, Павлина Найденова, Мария Тодорова и Ива Кечева (докладчик) потвърдиха отхвърли на тричленния състав за прекъсване на позволеното по силата на закона авансово осъществяване.
То е на съображение на член 14, алинея 2 от Закона за Българска народна банка, който планува, че членът на управителния съвет на банката, чието освобождение се предлага, стопира да извършва пълномощията си от деня на решението на управителния съвет, с което са открити основанията за това. Т.е. до момента в който съдът реши дали фактически има учредения за освобождението му, той не може да е на поста си в Управителния съвет.
Андрей Гюров настоя това авансово осъществяване да бъде спряно. От определението на Върховен административен съд излиза наяве, че част от претекстовете на настояването му са „ ограничението на значителен действен риск за действието на ръководство „ Емисионно “ на Българска народна банка и управителния съвет на Българска народна банка “ и „ публичен интерес, който се обосновава със значимите пълномощия на подуправителя – началник на ръководство „ Емисионно “, както и евентуалната основателност на жалбата му против решението на УС.
В определението си петчленният състав припомня, че прекъсването на позволено по силата на закона авансово осъществяване на административен акт от съда цели да предотврати реализирането на разпоредените с него правни последствия до разрешаването на разногласието по отношение на законосъобразността му, в случай че бъде потвърдено от получатела му възможното настъпване на обилни или мъчно поправими вреди.
„ Правилно е признато в обжалваното определение, че с наредбата на член 14, алинея 2, изр. 2-ро ЗБНБ – 1997 законодателят пази публичния, респективно държавния интерес, при осъществяване на пълномощията си членовете на управителния съвет да дават отговор на условията за заемане на длъжността и в този подтекст предотвратява настъпването на вреди при признато от органа противоречие с условията по алинея 1 на член 14 от закона “, декларира Върховен административен съд.
И добавя, че Гюров не е показал доказателства, че разпореденото от закона прекъсване на осъществяването на пълномощията му като член на управителния съвет от деня на решението на УС на Българска народна банка, би могло да му аргументи забележителна или мъчно поправима щета, която да е съответно и ясно дефинирана.
„ Съответно, при неналичието на такива доказателства, а и изказвания за засягане на интерес на лицето, еднакъв по значителност на държавния и публичен интерес, който специфичният закон пази, прекъсването на осъществяването на решението би довело до засягане на по този начин охраняваните държавен и публичен интерес. Това е по този начин, защото членът на УС на Българска народна банка, за който административният орган е приел, че не дава отговор на условията, които са нужни за осъществяването на неговите отговорности, би траял да извършва пълномощията си. Същевременно, изказванията за настъпили вреди или възможното им настъпване в бъдеще, свързани с невъзможността за избран интервал от време жалбоподателят да упражнява професионална активност, са директна последица от оспореното решение на управителния съвет на Българска народна банка и не са противопоставими на предпазения от закона публичен интерес “, написа съдът.
Върховен административен съд отхвърля доводите на Андрей Гюров за надделяващ публичен интерес от прекъсване на предварителното осъществяване.
„ Спирането на осъществяването на пълномощията в хипотезата на открито с решение съображение за предварително освобождение на подуправител или на различен член на УС е категорично планувано от законодателя, от което следва, че не може да бъде квалифицирано като съображение за прекъсване на предварителното осъществяване. Съответно, по този начин твърдяното засягане е непротивопоставимо на охранявания с посочената норма държавен и публичен интерес. Още повече, както е посочено в обжалваното определение, с член 19, алинея 4 ЗБНБ – 1997 категорично е планувано, че управителният съвет на Българска народна банка дефинира заместител на подуправител, който да извършва пълномощията му при негово неявяване “, пишат висшите съдии.
Както е известно, делото във Върховен административен съд против решението на Българска народна банка беше отсрочено за 13 септември 2024 година А за 16 септември 2024 година в АССГ е планувано делото против решението на Комисията за противопоставяне на корупцията, което сложи началото на цялата процедура против Гюров.
