Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е
Петър Сапунджиев е доктор инж. по електроника, занимава се с алпинизъм и планинарство, обича снега, студа и зимното предизвикателство още от дребен. Запознава се по-подробно с активността на Българския антарктически институт, до момента в който работи върху особено измервателно устройство, належащо за базата ни на ледения континент. По-късно се причислява към екипа като инженер и за трета поредна година е част от българската антарктическа експедиция.
- Като част от логистичния екип на полярната експедиция, какви бяха дилемите Ви тази година?
- Българската антарктическа база е доста комплицирано оборудване, което дава условия на учените да работят по своите планове, само че също включва и жилищно и работно помещение с електричество, вода, отопление, измервателни устройства. Всичко това има потребност от поддръжка, което е задачата на логистичния екип. Аз се занимавам с енергийната и информационна система и с метеорологичната инсталация.
- Какви проучвания и научни открития вършиме на ледения континент?- Всички назовават Антарктида лабораторията на планетата, тъй като е доста изолиран континент, който не е превзет от хората. На него можем да забележим синтезирано процеси, които се случват по цялата Земята. Например на Антарктида е открита озоновата дупка и се следят промени, свързани с световното стопляне, изследват се биологични типове, чието оцеляване зависи от температурата. Български геолози работят по планове за разкриване и анализиране на фосилизирани типове. Оказва се, че континентът е имал тропичен климат, там е било джунгла и в този момент намираме останки от този интервал.
- Какво Ви впечатли най-силно при първото Ви идване на о-в Ливингстън? Първият ми допир с необитаваната и дива част на Антарктида. Това се случи на нос Хана когато отидохме на полеви лагер, обвързван с геоложки планове. На това място кипи същинският живот. Има колонии на пингвини, където те се развъждат и отглеждат дребните си, има летящи птици, тюлени и морски слонове. Влиянието на хората към момента е доста едва и животът е същински, органично див. Това е единственото място, където има почва и условия да пораства зеленина – мъхове. Най-силно ме впечатли по какъв начин природата работи в най-чистия си тип. Навсякъде е осеяно с останки от кости на пингвини и даже на китове. Разхождах се по брега и ме обзе изключително възприятие, тъй като виждах същества, които са напуснали света, само че това е доста уравновесена гибел. Знаеш, че пингвинът е станал храна на някоя скуа да вземем за пример, а тя си е нахранила дребните. Всичко там работи в тъничък баланс, без пагубност или тягостно чувство. Една колежка сподели, че това е като бряг на гибелта, а за мен беше бряг на живота, тъй като всяко нещо е починало, с цел да се роди друго.
- По какъв метод индивидът си взаимодейства с природата и животните на Антарктида? - Истината е, че има доста строги регулации за това по какъв начин да се държиш там. Например растителните типове, които са на сушата, са мъхове и лишеи и ние поставяме старания да не стъпваме върху тях. Нямаме право да доближаваме животните, макар че някои пингвини са много любопитни и от време на време се доближават към нас. Чисто еволюционно те не са привикнали с такова огромно създание като индивида и стоят на разстояние. А тюлените и морските слонове единствено наподобяват застрашително, те си лежат и понякога сумтят и ръмжат.
- В тази връзка по какъв начин звучи Антарктида?- Всички си мислят, че там е доста безшумно, единствено че ние сме на брега и постоянно го има шума на морето. Базата ни се намира в залив, който отвред е заобиколен от ледници. Те са 50-60 метра високи и постоянно в морето падат ледени парчета, а звукът, който се чува, може да се съпостави с екот от гръм. Нашите експедиции се случват по време на антарктическото лято, когато е размножителният интервал на всички животни. Толкова е шумно, че първата вечер, която изкарах покрай пингвинска колония, имах чувството, че съм в метрото в час пик. Това са хиляди пингвини, които са доста гръмогласни, цялостен оркестър, крякат, търсят се, викат се един различен, от време на време се чува едно гърлено надълбоко ръмжене от морските слонове. За мен това е един от най-опияняващите и благи мемоари, тъй като вечер си лягаш в палатката и чуваш звуци, които ги няма другаде на планетата.
- Какво е чувството да си на толкоз отдалечено и мъчно налично място? - Физическото чувство е доста по-различно от всичко, с което сме привикнали, тъй като Антарктида е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята. Климатът е подобен, че чисто еволюционно ние не принадлежим на това място. Свикнали сме когато вървим да усещаме почвата, а там, поради студа и ледниковите процеси, земята не съдържа органично вещество в познатия ни тип. Има пясък и натрошени камъчета, само че е необичайно да вървиш върху почвата и да знаеш, че в случай че пуснеш едно семенце в нея, няма да поникне нищо. Като на друга планета е.
Що се отнася до прочувствената част, съгласно мен всеки я изживява по друг метод. Лично аз обичам вечер, когато сме завършили с работата, да се отделя малко. Отивам на скалите и просто виждам морето, а в мен се появява това чувство, че съм просто точица на един бряг, някъде по средата на нищото. Представям си милионите години, в които вълните са се разбивали в този бряг и не е имало човек, който да ги следи!
- Често ли изпитвате самотност, носталгия, изолираност?- Всеки, който отива на Антарктида, е с предварителна конфигурация, че в случай че има някакъв проблем, може да разчита само на хората, които са в близост. Парадоксално е по какъв начин се съчетават такава едромащабна, брутална изолираност от света с тъкмо противоположното - чувство за претъпканост, тъй като базата ни е дребна и спим по 3-4 души в стая, храним се всички дружно, непрекъснато чуваш нечий глас или се разминаваш с някого.
- Били ли сте очевидец на нещо извънредно до момента в който сте били на Антарктида?- Определено средата те предизвика и изключително при първата експедиция сънувах доста, живи, странни сънища. Никой няма пояснение за това, случва се на множеството от нас.
- Има ли нещо, което Ви липсва, до момента в който сте там?- Да, за три месеца си откъснат от фамилията си, от работата си и от естествения поток на живота. Липсват ми околните хора, а също и пресни плодове, тъй като след прочут интервал плодовете и зеленчуците привършват, липсва ми и кисело мляко, само че не и тази година. От испанския транспортен съд, с който пътувахме, взех две дребни кофички кисело мляко. То беше испанско, само че в него си имаше типичните бактерии, които има и в българското. Интересно е какъв път са „ извървели “, с цел да стигнат до най-отдалеченото място на Земята. И по този начин на смешка, взех решение да го подквася, пък да забележим какво ще се получи. А то стана толкоз гъсто и хубаво.
- По какъв метод се отрази Covid епидемията на тазгодишната експедиция?- Заради изолираността на Антарктида пандемията не се отразяваше на живота ни до момента в който сме там. Пътуването обаче беше доста по-сложно от предходните пъти. На кораба, с който в началото трябваше да пристигнем на остров Ливингстън, пламна Covid и той беше спрян и върнат в Испания, а нашето потегляне от България се отсрочи. За да се качим на различен транспортен съд, който щеше да ни води до базата, трябваше да изкараме двайсет дни строга карантина в хотел в Пунта Аренас. Всеки един от нас беше в обособена стая, като само от личния състав ни оставяха храна на вратата.
- Застрашен ли е леденият континент от човешка инвазия?- Дейностите, които човек може да прави на Антарктида, са контролирани в интернационален контракт, в който се не разрешава извличането и потреблението на каквито и да е запаси от континента, както и предявяването на искания към тях. Според някои учени рано или късно хората ще се доберат до ледения континент. Там има доста запаси, които ще желаяме да използваме, за жалост е въпрос на време и не би трябвало да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е.
- Какво е бъдещето на българската база и на научните ни експедиции?- В момента антарктическият ни институт се намира в напредък. Строи се нова съвременна лаборатория, която ще даде условия, технологии и съоръжение за все по-разнообразни научни планове. Очакваме в най-скоро време да имаме български транспортен съд, с цел да не сме подвластни от превоза на други страни. Въпреки че сме доста дребна страна, ние имаме непрекъснато антарктическо наличие, а това е извънредно влиятелно и за науката ни, и за България.
- Като част от логистичния екип на полярната експедиция, какви бяха дилемите Ви тази година?
- Българската антарктическа база е доста комплицирано оборудване, което дава условия на учените да работят по своите планове, само че също включва и жилищно и работно помещение с електричество, вода, отопление, измервателни устройства. Всичко това има потребност от поддръжка, което е задачата на логистичния екип. Аз се занимавам с енергийната и информационна система и с метеорологичната инсталация.
- Какви проучвания и научни открития вършиме на ледения континент?- Всички назовават Антарктида лабораторията на планетата, тъй като е доста изолиран континент, който не е превзет от хората. На него можем да забележим синтезирано процеси, които се случват по цялата Земята. Например на Антарктида е открита озоновата дупка и се следят промени, свързани с световното стопляне, изследват се биологични типове, чието оцеляване зависи от температурата. Български геолози работят по планове за разкриване и анализиране на фосилизирани типове. Оказва се, че континентът е имал тропичен климат, там е било джунгла и в този момент намираме останки от този интервал.
- Какво Ви впечатли най-силно при първото Ви идване на о-в Ливингстън? Първият ми допир с необитаваната и дива част на Антарктида. Това се случи на нос Хана когато отидохме на полеви лагер, обвързван с геоложки планове. На това място кипи същинският живот. Има колонии на пингвини, където те се развъждат и отглеждат дребните си, има летящи птици, тюлени и морски слонове. Влиянието на хората към момента е доста едва и животът е същински, органично див. Това е единственото място, където има почва и условия да пораства зеленина – мъхове. Най-силно ме впечатли по какъв начин природата работи в най-чистия си тип. Навсякъде е осеяно с останки от кости на пингвини и даже на китове. Разхождах се по брега и ме обзе изключително възприятие, тъй като виждах същества, които са напуснали света, само че това е доста уравновесена гибел. Знаеш, че пингвинът е станал храна на някоя скуа да вземем за пример, а тя си е нахранила дребните. Всичко там работи в тъничък баланс, без пагубност или тягостно чувство. Една колежка сподели, че това е като бряг на гибелта, а за мен беше бряг на живота, тъй като всяко нещо е починало, с цел да се роди друго.
- По какъв метод индивидът си взаимодейства с природата и животните на Антарктида? - Истината е, че има доста строги регулации за това по какъв начин да се държиш там. Например растителните типове, които са на сушата, са мъхове и лишеи и ние поставяме старания да не стъпваме върху тях. Нямаме право да доближаваме животните, макар че някои пингвини са много любопитни и от време на време се доближават към нас. Чисто еволюционно те не са привикнали с такова огромно създание като индивида и стоят на разстояние. А тюлените и морските слонове единствено наподобяват застрашително, те си лежат и понякога сумтят и ръмжат.
- В тази връзка по какъв начин звучи Антарктида?- Всички си мислят, че там е доста безшумно, единствено че ние сме на брега и постоянно го има шума на морето. Базата ни се намира в залив, който отвред е заобиколен от ледници. Те са 50-60 метра високи и постоянно в морето падат ледени парчета, а звукът, който се чува, може да се съпостави с екот от гръм. Нашите експедиции се случват по време на антарктическото лято, когато е размножителният интервал на всички животни. Толкова е шумно, че първата вечер, която изкарах покрай пингвинска колония, имах чувството, че съм в метрото в час пик. Това са хиляди пингвини, които са доста гръмогласни, цялостен оркестър, крякат, търсят се, викат се един различен, от време на време се чува едно гърлено надълбоко ръмжене от морските слонове. За мен това е един от най-опияняващите и благи мемоари, тъй като вечер си лягаш в палатката и чуваш звуци, които ги няма другаде на планетата.
- Какво е чувството да си на толкоз отдалечено и мъчно налично място? - Физическото чувство е доста по-различно от всичко, с което сме привикнали, тъй като Антарктида е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята. Климатът е подобен, че чисто еволюционно ние не принадлежим на това място. Свикнали сме когато вървим да усещаме почвата, а там, поради студа и ледниковите процеси, земята не съдържа органично вещество в познатия ни тип. Има пясък и натрошени камъчета, само че е необичайно да вървиш върху почвата и да знаеш, че в случай че пуснеш едно семенце в нея, няма да поникне нищо. Като на друга планета е.
Що се отнася до прочувствената част, съгласно мен всеки я изживява по друг метод. Лично аз обичам вечер, когато сме завършили с работата, да се отделя малко. Отивам на скалите и просто виждам морето, а в мен се появява това чувство, че съм просто точица на един бряг, някъде по средата на нищото. Представям си милионите години, в които вълните са се разбивали в този бряг и не е имало човек, който да ги следи!
- Често ли изпитвате самотност, носталгия, изолираност?- Всеки, който отива на Антарктида, е с предварителна конфигурация, че в случай че има някакъв проблем, може да разчита само на хората, които са в близост. Парадоксално е по какъв начин се съчетават такава едромащабна, брутална изолираност от света с тъкмо противоположното - чувство за претъпканост, тъй като базата ни е дребна и спим по 3-4 души в стая, храним се всички дружно, непрекъснато чуваш нечий глас или се разминаваш с някого.
- Били ли сте очевидец на нещо извънредно до момента в който сте били на Антарктида?- Определено средата те предизвика и изключително при първата експедиция сънувах доста, живи, странни сънища. Никой няма пояснение за това, случва се на множеството от нас.
- Има ли нещо, което Ви липсва, до момента в който сте там?- Да, за три месеца си откъснат от фамилията си, от работата си и от естествения поток на живота. Липсват ми околните хора, а също и пресни плодове, тъй като след прочут интервал плодовете и зеленчуците привършват, липсва ми и кисело мляко, само че не и тази година. От испанския транспортен съд, с който пътувахме, взех две дребни кофички кисело мляко. То беше испанско, само че в него си имаше типичните бактерии, които има и в българското. Интересно е какъв път са „ извървели “, с цел да стигнат до най-отдалеченото място на Земята. И по този начин на смешка, взех решение да го подквася, пък да забележим какво ще се получи. А то стана толкоз гъсто и хубаво.
- По какъв метод се отрази Covid епидемията на тазгодишната експедиция?- Заради изолираността на Антарктида пандемията не се отразяваше на живота ни до момента в който сме там. Пътуването обаче беше доста по-сложно от предходните пъти. На кораба, с който в началото трябваше да пристигнем на остров Ливингстън, пламна Covid и той беше спрян и върнат в Испания, а нашето потегляне от България се отсрочи. За да се качим на различен транспортен съд, който щеше да ни води до базата, трябваше да изкараме двайсет дни строга карантина в хотел в Пунта Аренас. Всеки един от нас беше в обособена стая, като само от личния състав ни оставяха храна на вратата.
- Застрашен ли е леденият континент от човешка инвазия?- Дейностите, които човек може да прави на Антарктида, са контролирани в интернационален контракт, в който се не разрешава извличането и потреблението на каквито и да е запаси от континента, както и предявяването на искания към тях. Според някои учени рано или късно хората ще се доберат до ледения континент. Там има доста запаси, които ще желаяме да използваме, за жалост е въпрос на време и не би трябвало да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е.
- Какво е бъдещето на българската база и на научните ни експедиции?- В момента антарктическият ни институт се намира в напредък. Строи се нова съвременна лаборатория, която ще даде условия, технологии и съоръжение за все по-разнообразни научни планове. Очакваме в най-скоро време да имаме български транспортен съд, с цел да не сме подвластни от превоза на други страни. Въпреки че сме доста дребна страна, ние имаме непрекъснато антарктическо наличие, а това е извънредно влиятелно и за науката ни, и за България.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ