Интервю | Изкуственият интелект е трансформация, която не прилича на нищо досега
Петър Петров е специалист по изкуствен интелект (AI) и шеф AI във фонда за рисков капитал Eleven Ventures. Има дълготраен опит в софтуерната промишленост, създател на консултантската компания AI: Soul and Silicon и създател на едноименната книга „ Изкуствен разсъдък: душа и силиций “. Учил е финанси и невропсихология в City University of New York.
Защо AI е толкоз друг от всички предходни софтуерни пробиви и по какъв начин бързината на неговото развиване ни принуждава да преосмислим акомодацията си? Реални ли са рисковете, които AI носи през днешния ден, и по какъв начин технологиите засягат бизнеса? Какви са провокациите през българския бизнес при внедряването на AI, както и факторите, които вършат една AI компания привлекателна за инвестиция?
За всичко това беседваме с Петър Петров. С него се срещнахме на софтуерния конгрес Webit 2025, където изнесе лекция за развиването на изкуствения интелекти и намирането на място в този безпорядък.
Г-н Петров, казвате, че главната цел на работата Ви е да запознаете хората с изкуствения разсъдък, с цел да могат да се приспособяват към измененията. Кое е първото и главното, което би трябвало да знаят за технологията?
Това, което постоянно се изпуска, е, че изкуственият разсъдък е много друг от всичко останало, с което сме се сблъсквали до момента. Ако се опитваме да си представяме по какъв начин ще се развиват нещата, не е доста потребно да гледаме обратно в историята, тъй като технологиите и измененията, които са се случвали – било то революции или просто някакви универсални изобретения – са от напълно друг диаметър от изкуствения разсъдък.
Ще дам образец: в случай че в предишното е имало някакъв пробив в една просвета, той си остава там. Сега, когато има пробив в AI, този пробив отива към всички промишлености и всички развития.
Как хората и бизнесът изобщо да се ориентират в тази динамичност и в нещо, което се трансформира безусловно всеки ден?
Трудно е фактически, тъй като е извънредно динамично. Аз самият едвам сколасвам, в случай че това ми е работата. Останалите хора, които са заети, ръководят компании или просто си живеят всекидневието се постанова под някаква форма да се осведомят. Може би най-ефективният метод е човек да си откри избрани хора, които „ смилат “ информацията, обработват я и по този начин да може да получава ъпдейти в скъсен вид, само че най-малко да усеща пулса на това какво се случва, изключително в сферата, в която се интересува.
Как AI технологиите се отразяват на доверието, в това число в медиите?
Доверието придобива напълно друго измерение. Става доста значимо да знаеш на кого да вярваш във време, в което технологията прави по този начин, че постоянно е неразличимо дали едно изображение, наличие или видео е AI генерирано, или не. Има го този проблем, че резултатите стават към този момент толкоз положителни, че не могат да се разпознават, и от тази позиция ще става фактически значимо кой е източникът на информацията. Ако се гледат изявленията с хора в обществените мрежи, безусловно може да са фалшифицирани и то с лекост. Това към този момент не изисква особени познания, с цел да може да бъде направено.
Така че фактически огромните медии още веднъж имат преимуществото да имат престиж. Минусът при тях е, че нормално е мъчно да задълбават поради лимитираното ефирно време или в случай че е печатна медия – е мъчно да се задълбае в тематиките в подробност.
Много се спекулира с рисковете от AI, само че по кое време в действителност има аргумент да се счита, че тази технология става рискова?
Сега. Защото откъм гърба седят толкоз доста неща, толкоз доста информация. Човек би трябвало да може да гледа първо времево по какъв начин се развиват нещата. Когато си приказваме за това до каква степен е стигнала някаква технология и дали може или не може да прави нещо, желаеме да погледнем обратно месеци или години и да забележим за какъв брой време е стигнала дотук. Само преди година и половина да вземем за пример AI въобще не можеше да написа програмен продукт. Изведнъж се оказа, че сега по измервателните бенчмаркове за това към този момент е постигнал към 80% успеваемост – т.е. написа код може би по-добър от огромна част от програмистите и то доста по-бързо.
Важно е да се огледа какво се е случило за година и половина, тъй като от тук може да си задаваме въпроса с каква скорост се движи това развиване и какво ще стане след още година и половина, и по какъв начин ще се отрази това на всичко. И това е единствено за софтуера, а то важи във всяка една друга промишленост.
Има ли въобще област, в която можем да приказваме за предимство на индивида и човешкия мозък над изкуствения разсъдък?
Превъзходство няма. Това, което има, е уникалността на това, че ние сме хора, и тя идва от метода, по който работи нашият мозък и нашето тяло, обвързвано с невротрансмитери и хормони. Реално ние нямаме някакво предимство, тъй като в последна сметка технологията, която сме създали, е копие на нашия мозък, единствено че може да бъде разширена, уголемена и да бъде забързана посредством повече компютри. Ние не можем да включваме шест индивида да създадат една задача – тя си остава в нашата глава. Така че единственото, което можем да вършим, е да се свързваме с него (б.а. – изкуствения интелект) и да го използваме на най-много.
Споменахте софтуерните разработчици. Кои са другите интелектуални специалности, съгласно Вас, които в идващите 2 – 3 години ще бъдат доста мощно наранени от навлизането на изкуствения разсъдък?
Почти всички специалности ще бъдат мощно наранени от качествата на AI. Но по кое време и по какъв начин ще навлезе в другите специалности, не мога да преценява. Знам, че имаме икономическия тласък, имаме капитализма, който бута напред всеки един човек и компания да се бори и да усъвършенства всичко. Така че има мотивиращи фактори на равнище страни и компании да се внедрява, употребява и развива AI. Но тъкмо по кое време и по какъв начин тези неща ще стартират действително да навлизат, не е ясно. Например, макар че има невероятни качества в програмирането, още не се употребяват на най-много на доста от местата.
А има ли бизнеси, които може да останат незасегнати?
Това, което знам, е, че на всички места, където се употребява човешки разсъдък, ще има изгода от AI. При всички положения, в случай че има мозък, който прави когнитивна активност – без значение дали е като шеф, управител или чиновник в някаква специалност – това нещо може да се възползва от AI.
Какви са наблюденията Ви за България съответно – възползва ли се бизнесът от технологията?
Нито тук, нито на други места технологията се употребява толкоз, колкото може да бъде употребена. Причините са доста и най-различни и те доста постоянно са свързани с човешкия фактор. При всеки диалог с компании, които ние водим, се схваща, че има колебливост, страхове, проблеми с бюджета. В множеството случаи те въобще не знаят на какво е кадърен AI и каква е трансформационната мощ, с която идва. Много мъчно се изяснява на хората какво ще се случва и по какъв начин ще се случва, и мъчно се възнамерява, тъй като технологията се развива извънредно бързо.
Вие сте шеф AI във фонда за рисков капитал Eleven. Кои са основните фактори, които вършат една AI основана компания привлекателна за инвестиция в настоящия динамичен пазар?
Различни фактори са и доста полемики се водят за това. Откакто преди няколко години се появи генеративният AI, започваме да размишляваме по нови фактори. Например какви данни има една компания, тъй като данните са основата за това да се построи модел, който другите не могат да изградят. Разглеждаме дали имат сериозна технология, която е написана от хора, които си схващат от работата и която мъчно може да се възпроизведе.
В момента преглеждаме изключително доста създателите на фирмите – дали са подготвени да одобряват концепцията за това да бъдат изцяло AI задвижвани, тъй като се оказва, че трансформацията на фирмите към това е извънредно сложна. Едно от забавните и значими неща, които се гледа, е: тези хора подготвени ли са от ден 1 да се учат на AI и да употребяват AI? Защото това ще им даде необикновено преимущество в скоростта, с която се движат във всяко едно отношение.
Има ли риск от надуване на „ балон “ от компании, които се показват като AI основани?
Ако става дума за това, че фирмите се показват като все едно имат доста AI и го вършат поради маркетинг, това е елементарно да се ревизира. Като кажат „ ние сме AI компания “ и след това ни покажат в действителност каква е технологията откъм гърба, какво вършат – тези неща бързо се виждат. Има доста компании, които просто употребяват API връзки към GPT, и след това го дават на потребителя по някакъв различен метод. Това нормално не са планове, в които ние бихме вложили, тъй като те нямат никакъв предпазен механизъм.
Какви, съгласно Вас, са позициите на България и района в подтекста на развиването на тази технология?
Недостатъците са ясни – изискват се доста пари и доста хора, които знаят какво вършат – а ние ги нямаме тези неща. Така че не бихме могли да създадем някакви големи достижения в областта на AI, както доста други страни няма да могат, просто тъй като нещата, които се изискват с цел да създадеш функционален модел, са доста на високо равнище – и като пари, и като фрагменти.
Плюсовете са, че имаме някакви звена, които са основни и значими. Едно от тях е институтът INSAIT, където фактически се образоват такива фрагменти и се работи по същински планове. Това е една от най-смислените начинания за AI в България. За страдание, има доста малко пари и доста малко запаси. Другото е финансирането за суперкомпютър, който ще се употребява за изкуствен интелект, само че това ще пристигна след години. Тепърва в този момент стартира да се възнамерява, a в света на AI години могат да значат доста неща.
Петър Петров AI изкуствен интелект Eleven Ventures промяна на стопанската система Webit 2025
Защо AI е толкоз друг от всички предходни софтуерни пробиви и по какъв начин бързината на неговото развиване ни принуждава да преосмислим акомодацията си? Реални ли са рисковете, които AI носи през днешния ден, и по какъв начин технологиите засягат бизнеса? Какви са провокациите през българския бизнес при внедряването на AI, както и факторите, които вършат една AI компания привлекателна за инвестиция?
За всичко това беседваме с Петър Петров. С него се срещнахме на софтуерния конгрес Webit 2025, където изнесе лекция за развиването на изкуствения интелекти и намирането на място в този безпорядък.
Г-н Петров, казвате, че главната цел на работата Ви е да запознаете хората с изкуствения разсъдък, с цел да могат да се приспособяват към измененията. Кое е първото и главното, което би трябвало да знаят за технологията?
Това, което постоянно се изпуска, е, че изкуственият разсъдък е много друг от всичко останало, с което сме се сблъсквали до момента. Ако се опитваме да си представяме по какъв начин ще се развиват нещата, не е доста потребно да гледаме обратно в историята, тъй като технологиите и измененията, които са се случвали – било то революции или просто някакви универсални изобретения – са от напълно друг диаметър от изкуствения разсъдък.
Ще дам образец: в случай че в предишното е имало някакъв пробив в една просвета, той си остава там. Сега, когато има пробив в AI, този пробив отива към всички промишлености и всички развития.
Как хората и бизнесът изобщо да се ориентират в тази динамичност и в нещо, което се трансформира безусловно всеки ден?
Трудно е фактически, тъй като е извънредно динамично. Аз самият едвам сколасвам, в случай че това ми е работата. Останалите хора, които са заети, ръководят компании или просто си живеят всекидневието се постанова под някаква форма да се осведомят. Може би най-ефективният метод е човек да си откри избрани хора, които „ смилат “ информацията, обработват я и по този начин да може да получава ъпдейти в скъсен вид, само че най-малко да усеща пулса на това какво се случва, изключително в сферата, в която се интересува.
Как AI технологиите се отразяват на доверието, в това число в медиите?
Доверието придобива напълно друго измерение. Става доста значимо да знаеш на кого да вярваш във време, в което технологията прави по този начин, че постоянно е неразличимо дали едно изображение, наличие или видео е AI генерирано, или не. Има го този проблем, че резултатите стават към този момент толкоз положителни, че не могат да се разпознават, и от тази позиция ще става фактически значимо кой е източникът на информацията. Ако се гледат изявленията с хора в обществените мрежи, безусловно може да са фалшифицирани и то с лекост. Това към този момент не изисква особени познания, с цел да може да бъде направено.
Така че фактически огромните медии още веднъж имат преимуществото да имат престиж. Минусът при тях е, че нормално е мъчно да задълбават поради лимитираното ефирно време или в случай че е печатна медия – е мъчно да се задълбае в тематиките в подробност.
Много се спекулира с рисковете от AI, само че по кое време в действителност има аргумент да се счита, че тази технология става рискова?
Сега. Защото откъм гърба седят толкоз доста неща, толкоз доста информация. Човек би трябвало да може да гледа първо времево по какъв начин се развиват нещата. Когато си приказваме за това до каква степен е стигнала някаква технология и дали може или не може да прави нещо, желаеме да погледнем обратно месеци или години и да забележим за какъв брой време е стигнала дотук. Само преди година и половина да вземем за пример AI въобще не можеше да написа програмен продукт. Изведнъж се оказа, че сега по измервателните бенчмаркове за това към този момент е постигнал към 80% успеваемост – т.е. написа код може би по-добър от огромна част от програмистите и то доста по-бързо.
Важно е да се огледа какво се е случило за година и половина, тъй като от тук може да си задаваме въпроса с каква скорост се движи това развиване и какво ще стане след още година и половина, и по какъв начин ще се отрази това на всичко. И това е единствено за софтуера, а то важи във всяка една друга промишленост.
Има ли въобще област, в която можем да приказваме за предимство на индивида и човешкия мозък над изкуствения разсъдък?
Превъзходство няма. Това, което има, е уникалността на това, че ние сме хора, и тя идва от метода, по който работи нашият мозък и нашето тяло, обвързвано с невротрансмитери и хормони. Реално ние нямаме някакво предимство, тъй като в последна сметка технологията, която сме създали, е копие на нашия мозък, единствено че може да бъде разширена, уголемена и да бъде забързана посредством повече компютри. Ние не можем да включваме шест индивида да създадат една задача – тя си остава в нашата глава. Така че единственото, което можем да вършим, е да се свързваме с него (б.а. – изкуствения интелект) и да го използваме на най-много.
Споменахте софтуерните разработчици. Кои са другите интелектуални специалности, съгласно Вас, които в идващите 2 – 3 години ще бъдат доста мощно наранени от навлизането на изкуствения разсъдък?
Почти всички специалности ще бъдат мощно наранени от качествата на AI. Но по кое време и по какъв начин ще навлезе в другите специалности, не мога да преценява. Знам, че имаме икономическия тласък, имаме капитализма, който бута напред всеки един човек и компания да се бори и да усъвършенства всичко. Така че има мотивиращи фактори на равнище страни и компании да се внедрява, употребява и развива AI. Но тъкмо по кое време и по какъв начин тези неща ще стартират действително да навлизат, не е ясно. Например, макар че има невероятни качества в програмирането, още не се употребяват на най-много на доста от местата.
А има ли бизнеси, които може да останат незасегнати?
Това, което знам, е, че на всички места, където се употребява човешки разсъдък, ще има изгода от AI. При всички положения, в случай че има мозък, който прави когнитивна активност – без значение дали е като шеф, управител или чиновник в някаква специалност – това нещо може да се възползва от AI.
Какви са наблюденията Ви за България съответно – възползва ли се бизнесът от технологията?
Нито тук, нито на други места технологията се употребява толкоз, колкото може да бъде употребена. Причините са доста и най-различни и те доста постоянно са свързани с човешкия фактор. При всеки диалог с компании, които ние водим, се схваща, че има колебливост, страхове, проблеми с бюджета. В множеството случаи те въобще не знаят на какво е кадърен AI и каква е трансформационната мощ, с която идва. Много мъчно се изяснява на хората какво ще се случва и по какъв начин ще се случва, и мъчно се възнамерява, тъй като технологията се развива извънредно бързо.
Вие сте шеф AI във фонда за рисков капитал Eleven. Кои са основните фактори, които вършат една AI основана компания привлекателна за инвестиция в настоящия динамичен пазар?
Различни фактори са и доста полемики се водят за това. Откакто преди няколко години се появи генеративният AI, започваме да размишляваме по нови фактори. Например какви данни има една компания, тъй като данните са основата за това да се построи модел, който другите не могат да изградят. Разглеждаме дали имат сериозна технология, която е написана от хора, които си схващат от работата и която мъчно може да се възпроизведе.
В момента преглеждаме изключително доста създателите на фирмите – дали са подготвени да одобряват концепцията за това да бъдат изцяло AI задвижвани, тъй като се оказва, че трансформацията на фирмите към това е извънредно сложна. Едно от забавните и значими неща, които се гледа, е: тези хора подготвени ли са от ден 1 да се учат на AI и да употребяват AI? Защото това ще им даде необикновено преимущество в скоростта, с която се движат във всяко едно отношение.
Има ли риск от надуване на „ балон “ от компании, които се показват като AI основани?
Ако става дума за това, че фирмите се показват като все едно имат доста AI и го вършат поради маркетинг, това е елементарно да се ревизира. Като кажат „ ние сме AI компания “ и след това ни покажат в действителност каква е технологията откъм гърба, какво вършат – тези неща бързо се виждат. Има доста компании, които просто употребяват API връзки към GPT, и след това го дават на потребителя по някакъв различен метод. Това нормално не са планове, в които ние бихме вложили, тъй като те нямат никакъв предпазен механизъм.
Какви, съгласно Вас, са позициите на България и района в подтекста на развиването на тази технология?
Недостатъците са ясни – изискват се доста пари и доста хора, които знаят какво вършат – а ние ги нямаме тези неща. Така че не бихме могли да създадем някакви големи достижения в областта на AI, както доста други страни няма да могат, просто тъй като нещата, които се изискват с цел да създадеш функционален модел, са доста на високо равнище – и като пари, и като фрагменти.
Плюсовете са, че имаме някакви звена, които са основни и значими. Едно от тях е институтът INSAIT, където фактически се образоват такива фрагменти и се работи по същински планове. Това е една от най-смислените начинания за AI в България. За страдание, има доста малко пари и доста малко запаси. Другото е финансирането за суперкомпютър, който ще се употребява за изкуствен интелект, само че това ще пристигна след години. Тепърва в този момент стартира да се възнамерява, a в света на AI години могат да значат доста неща.
Петър Петров AI изкуствен интелект Eleven Ventures промяна на стопанската система Webit 2025
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ