Петър Марчев*Да, традициите отдавна не са това, което бяха. Но

Петър Марчев*

Да, традициите от дълго време не са това, което бяха. Но една остаряла българска социалистическа традиция – всеки да работи не това, за което е учил – продължава ревниво да се съблюдава по нашите географски ширини. Злободневният образец е от подготовката на фамозния Фестивал на българското игрално кино „ Златната роза 2023 “. Съгласно Статута на фестивала, всички филми би трябвало да бъдат оценени от 2 /две/ селекционни комисии от по трима члена – една за пълнометражни и втора за късометражни ленти, като във всяка от тях би трябвало да взе участие и шефът на Националния кино център като четвърти член. Вероятно някоя студентка първокурсничка компетентност „ Право “ може да си мисли, че Статутът на един фестивал е с сан на Конституция и би трябвало да се съблюдава – в случай че не за друго, най-малко от кумова срама. Нищо сходно – явно НФЦ е обладан от някакъв артистично-анархистичен poltergeist – своеволен дух, на който изобщо не му пука за разни-мазни статути-батути.
И по този начин, със Заповед № 171/07.07.2023 на изп. шеф Петър Тодоров на ИА „ НФЦ “ това условие от Статута е зачеркнато и е основана

единствено 1 /една/ комисия от 4 члена

Да, броя на комисиите не е толкоз значима, само че по-притеснителен е съставът на тази Селекционна комисия, в която четем името единствено на един потвърден кино-специалист /кинокритикът Александър Донев/. Останалите трима члена са чиновници на НФЦ и е редно да ги споменем поименно: Виолета Стаменова /завършила е ВИИ „ Карл Маркс “, компетентност „ Политикономия “/, Ростислав Малчев /СУ, компетентност „ Политология “/ и Кремена Димитрова, чийто трудов стаж е най-вече в региона на връзките и PR-а. Тоест, оценката на показаните филми от страна на тези служители има същата тежест като мнението на всеки един фен в киносалона, определен на инцидентен принцип, и тя варира от „ одобрявам “ до „ не одобрявам “ - без да е стъпила на някакъв професионален опит и знания в областта на кинопроизводството.
По-притеснителен е фактът, че присъединяване на доминиращ брой чиновници на НФЦ в комисията по селекцията е

фрапантен образец за спор на ползи:

в смисъл, че в селекцията попадат извънредно филми, финансирани от Филмовия център. А самостоятелното кино се пренебрегва.
Защо?
Ето един вероятен отговор на този въпрос: с цел да не разбере публиката, че и с 15 000 лева е допустимо да се сътвори живописен артикул, сравним с сходен, само че създаден с бюджет от 955 000 лева А хората от по този начин наречената аудитория са и данъкоплатци, които се вълнуват по какъв начин и защо се харчат парите от техните налози.
Какво може да се направи в този проблем?
Ако на Министъра на културата му пука какви безобразия правят неговите подчинени, има задоволително време

да се назначи нова Селекционна комисия

от киноспециалисти. Която да вземе авторитетни решения.
А в случай че и на новия Министър му пука за културата колкото и на Веждичката, най-добре да му връчим един „ Златен скункс “. А на Националния кино център – една „ Златна малинка “ за изцяло творчество…

*Авторът е публицист и белетрист, самостоятелен кинопродуцент.