Петър Дочев е от онези популярни лица, които успяват да

Петър Дочев е от тези известни лица, които съумяват да съчетаят артистичност, разсъдък и рискован дух. Зрителите го познават като водещ на „ Преди обед ”, където впечатлява с възприятие за комизъм и прям жанр на другарство. Малцина обаче знаят, че зад телевизионната усмивка стои човек, който нееднократно е обмислял радикално друг житейски път, в това число и емиграция зад океана.

 

Дочев е признавал, че преди да бъде утвърден за водещ на утринното предаване, съществено е възнамерявал да замине за Съединените щати. По думите му престоят трябвало да продължи към шест-седем месеца и бил обвързван с негов дълготраен план. И до през днешния ден артистът пази безмълвие към детайлностите. Съдбата обаче очевидно имала други проекти. Именно тогава пристигнало предлагането от Би Ти Ви – късмет, който той решил като прекомерно огромен, с цел да бъде пропуснат. Решението да остане в България се оказало повратна точка в кариерата му. Телевизията му дала освен известност, само че и опция да доближи до доста по-широка публика. Дочев в никакъв случай не е крил, че за един артист известността има значение – тя отваря порти, основава нови благоприятни условия и прави името ти познато надалеч оттатък театралната сцена. Така вместо самолетен билет за Америка, той получил билет за сърцата на феновете.

Въпреки това мисълта за живот в чужбина по този начин и не го напуща изцяло. Петър е споделял искрено, че постоянно гледа на открито и обмисля разновидности, въпреки към този момент да не подхваща съответни дейности. За него границите в никакъв случай не са били стени, а предложения за нови прекарвания. Идеята да емигрира към момента не му е непозната и споделя, че евентуално и това ще се случи в бъдеще.

Пътешествията са огромната пристрастеност на актьора. Той е обиколил доста страни и не се лимитира единствено до известните европейски дестинации. Стигал е и до далечни и екзотични за нас места като Аржентина и Бразилия. Всяко пътешестване за него е урок, среща с друга просвета и късмет да излезе от познатото. Колкото и мощни страсти да му носят странстванията обаче, до момента постоянно се е прибирал вкъщи.

Дочев признава, че даже когато не може физически да пътува, го прави мисловно. Чете книги, преглежда карти, пресъздава градове и улици. Така да вземем за пример, когато за първи път се озовал в Ню Йорк, съумял да се ориентира в Манхатън съвсем като локален. Приятелят му останал учуден по какъв начин знае какво къде се намира. Оказало се, че Петър авансово е прочел няколко романа, разрастващи се като деяние там, и нееднократно е разглеждал региона в интернет. За него въображението е също толкоз мощно средство за пътешестване, колкото и самолетният билет.

Най-силното му прекарване зад граница остава срещата с водопада Игуасу. Актьорът съумял да го види и от аржентинската, и от бразилската страна. Пред мощта на природата очите му се насълзили. Той не крие, че точно поради такива мигове човек би трябвало да пътува – с цел да се почувства дребен пред величието на света и по едно и също време с това по-жив от всеки път.

Макар през днешния ден да е телевизионно лице, Петър не крие, че сцената остава огромната му обич. Той искрено признава, че в малкия екран се усеща надалеч по-некомфортно, в сравнение с в театъра. Причината е елементарна – на сцената може да се скрие зад облик, реплики и персонаж. Там носи непознат живот и непознати думи. В малкия екран обаче би трябвало да бъде себе си, без маска и без избавителна роля. „ Тук би трябвало да се разголя и да съм оптимално почтен ”, споделя той. Именно това прави задачата му по-трудна, само че и по-ценна.

Интересното е, че актьорската му кариера стартира съвсем инцидентно. Като възпитаник Петър се увлякъл по госпожица, която пеела в хор. За да я впечатли, той също се записал на пеене. Любовният претекст в този случай се оказал предопределен. Малко по-късно с другари от хора основали аматьорски спектакъл, а учителките му по музика и литература го насочили към поета и режисьор Симеон Димитров. Срещите с него дефинитивно убедили младия Петър, че желае да кандидатства в НАТФИЗ. Родителите му подкрепили избора без съмнение.

Пътят обаче не бил безпроблемен. Още в първи курс Дочев претърпял сериозна рецесия. Познати му предложили да се включи в непряк бизнес и вниманието му почнало да се разпилява. Последиците не закъснели – проф. Атанас Атанасов му написал тройка и му споделил ясно да реши дали в действителност желае да се занимава с тази специалност. Този пестник от действителността се оказал нужен. Петър се мобилизирал, а втората му година в Академията по-късно дефинира като най-ценната. Тогава срещнал и своя наставник Тодор Димитров – другарство, което продължава и до през днешния ден.

Освен артистична натура, Дочев очевидно има и добър бизнес усет. По време на пандемията, когато мнозина изпаднали в суматоха, той решил да влага в акции, чиито цени били мощно паднали. Само след шест месеца цената им повишена доста. Актьорът се възползвал и си обезпечил финансова непоклатимост за години напред.

През последните години Петър е трансформирал отношението си към себе си. Той признава, че е решил да се освободи от егото си и към този момент не се вълнува непрекъснато по какъв начин наподобява в очите на близките. Въпреки това мнозина не престават да го дефинират като секссимвол.

Дочев наподобява човек, който е намерил салдото сред сцената, малкия екран, пътешествията и персоналната независимост. Все още гледа с необятни очи към света и не изключва опцията някой ден да замине далеко, само че към този момент остава тук – на екран, на сцена и в непрестанно придвижване напред.