Ученият, който доброволно се излагаше на отровни газове в името на науката
Историята на науката е цялостна с учени, подготвени да рискуват всичко в името на откритията. Някои опити върху самите тях приключват с триумф, други - с мъчителни уроци, а трети наподобяват напряко безумни. Сред най-ярките образци обаче несъмнено е шотландският физиолог Джон Скот Холдейн - индивидът, който непринудено вдишвал смъртоносни газове, с цел да разбере по какъв начин работят върху човешкия организъм и по какъв начин могат да бъдат избавени човешки животи.
Близо 200 години след гибелта на Бетовен, ДНК от косата на композитора разкрива огромна загадка
Какво откриват учените
Днес сходни опити биха били немислими без строги етични правила и голям брой позволения. В края на XIX и началото на XX век обаче Холдейн не чакал ничие утвърждение - той просто влизал в лабораторията, поемал надълбоко въздух... и започвал следващия си опит.
Роден в заможно семейство в Шотландия, Холдейн посвещава живота си на физиологията. За него науката не е единствено доктрина, а инструмент, който би трябвало да оказва помощ на хората да оцелеят в рискови условия.
Най-големите му достижения идват след следствията на трагични произшествия във въгледобивните мини. Той учи токсичните газове, които убиват миньори след детонации, създава по-ефективни респиратори и вкарва процедура, която остава знак на минното дело десетилетия наред.
Именно от неговата работа се ражда концепцията за канарчето в мината. Малките птици били изпращани преди миньорите, тъй като били доста по-чувствителни към отровните газове. Ако канарчето загине или покаже признаци на отравяне, хората знаели, че би трябвало неотложно да изоставен мината.
Работата му обаче надалеч не се изчерпвала с мините. Холдейн прави революционни проучвания върху декомпресията при водолазите - познания, които и през днешния ден стоят в основата на актуалната водолазна медицина. По време на Първата международна война взе участие и в създаването на ранните противогази, които защищават бойците от смъртоносното деяние на хлор, фосген и иприт.
Но зад всички тези научни триумфи стоял един необикновен табиет - в случай че желал да разбере по какъв начин работи даден газ, първо го тествал... върху себе си. Специално за тези опити в лабораторията му била построена херметически затворена камера, където той вдишвал разнообразни токсични субстанции и деликатно записвал всяка смяна в положението си.
По това време не съществували комисии по нравственос, оценки на риска или строги правила за опити с хора. Холдейн бил същински пионер на самоекспериментите.
Нещо повече - от време на време включвал и личното си семейство. Според исторически източници той излагал сина си Джак на рискови концентрации на хлор и други токсични газове, с цел да следи резултатите им, написа IFL Science.
Дъщеря му Наоми също оставя любопитен спомен. Един ден тя поканила свое шестгодишно приятелче с думите: " Ела вътре. Татко желае кръвта ти. " Не е изненадващо, че детето избягало с писъци.
След един от опитите Холдейн бил спрян от служител на реда в Оксфорд, който решил, че ученият е съществено почерпен. Обяснението му надали направило обстановката по-нормална: " Не съм пийнал. Просто вдишвах газове. "
Сред най-рискованите му опити е този с въглеродния оксид. Холдейн самичък вдишвал разнообразни концентрации от мощно токсичния газ, като в детайли описвал признаците си и измервал до каква степен хемоглобинът в кръвта му се насища с него. Благодарение на тези проучвания учените стартират доста по-добре да схващат по какъв начин въглеродният оксид взаимодейства с хемоглобина и за какво е толкоз рисков за индивида.
Тъмната страна на Алберт Айнщайн
Какво не знаем за гения
Любопитството му не спирало дотук. За да изследва въздействието на разредения въздух върху организма, Холдейн провежда експедиция до връх Пайкс Пийк в американския щат Колорадо, където изследвал по какъв начин високата надморска височина трансформира снабдяването на тялото с О2.
Иронията е, че индивидът, който десетилетия наред непринудено се е излагал на въглероден оксид, хлор и редица други рискови газове в името на науката, не умира в лабораторията. Джон Скот Холдейн умира през 1936 година от пневмония, откакто се завръща от научна експедиция в Персия, където изследва въздействието на рисковите горещини върху служащите в петролната промишленост. До последните си дни той продължава да работи на терен - по този начин, както е правил през целия си живот.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Близо 200 години след гибелта на Бетовен, ДНК от косата на композитора разкрива огромна загадка
Какво откриват учените
Днес сходни опити биха били немислими без строги етични правила и голям брой позволения. В края на XIX и началото на XX век обаче Холдейн не чакал ничие утвърждение - той просто влизал в лабораторията, поемал надълбоко въздух... и започвал следващия си опит.
Роден в заможно семейство в Шотландия, Холдейн посвещава живота си на физиологията. За него науката не е единствено доктрина, а инструмент, който би трябвало да оказва помощ на хората да оцелеят в рискови условия.
Най-големите му достижения идват след следствията на трагични произшествия във въгледобивните мини. Той учи токсичните газове, които убиват миньори след детонации, създава по-ефективни респиратори и вкарва процедура, която остава знак на минното дело десетилетия наред.
Именно от неговата работа се ражда концепцията за канарчето в мината. Малките птици били изпращани преди миньорите, тъй като били доста по-чувствителни към отровните газове. Ако канарчето загине или покаже признаци на отравяне, хората знаели, че би трябвало неотложно да изоставен мината.
Работата му обаче надалеч не се изчерпвала с мините. Холдейн прави революционни проучвания върху декомпресията при водолазите - познания, които и през днешния ден стоят в основата на актуалната водолазна медицина. По време на Първата международна война взе участие и в създаването на ранните противогази, които защищават бойците от смъртоносното деяние на хлор, фосген и иприт.
Но зад всички тези научни триумфи стоял един необикновен табиет - в случай че желал да разбере по какъв начин работи даден газ, първо го тествал... върху себе си. Специално за тези опити в лабораторията му била построена херметически затворена камера, където той вдишвал разнообразни токсични субстанции и деликатно записвал всяка смяна в положението си.
По това време не съществували комисии по нравственос, оценки на риска или строги правила за опити с хора. Холдейн бил същински пионер на самоекспериментите.
Нещо повече - от време на време включвал и личното си семейство. Според исторически източници той излагал сина си Джак на рискови концентрации на хлор и други токсични газове, с цел да следи резултатите им, написа IFL Science.
Дъщеря му Наоми също оставя любопитен спомен. Един ден тя поканила свое шестгодишно приятелче с думите: " Ела вътре. Татко желае кръвта ти. " Не е изненадващо, че детето избягало с писъци.
След един от опитите Холдейн бил спрян от служител на реда в Оксфорд, който решил, че ученият е съществено почерпен. Обяснението му надали направило обстановката по-нормална: " Не съм пийнал. Просто вдишвах газове. "
Сред най-рискованите му опити е този с въглеродния оксид. Холдейн самичък вдишвал разнообразни концентрации от мощно токсичния газ, като в детайли описвал признаците си и измервал до каква степен хемоглобинът в кръвта му се насища с него. Благодарение на тези проучвания учените стартират доста по-добре да схващат по какъв начин въглеродният оксид взаимодейства с хемоглобина и за какво е толкоз рисков за индивида.
Тъмната страна на Алберт Айнщайн
Какво не знаем за гения
Любопитството му не спирало дотук. За да изследва въздействието на разредения въздух върху организма, Холдейн провежда експедиция до връх Пайкс Пийк в американския щат Колорадо, където изследвал по какъв начин високата надморска височина трансформира снабдяването на тялото с О2.
Иронията е, че индивидът, който десетилетия наред непринудено се е излагал на въглероден оксид, хлор и редица други рискови газове в името на науката, не умира в лабораторията. Джон Скот Холдейн умира през 1936 година от пневмония, откакто се завръща от научна експедиция в Персия, където изследва въздействието на рисковите горещини върху служащите в петролната промишленост. До последните си дни той продължава да работи на терен - по този начин, както е правил през целия си живот.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ