Петър Дънов, известен още като Учителят, е една от най-ярките

Петър Дънов, прочут още като Учителят, е една от най-ярките фигури в българската история и духовна просвета. Той основава философско-религиозното обучение Дъновизъм, записано от Дирекцията по вероизповеданията като настрана изповедание.

Роден е на 11 юли 1864 в село Хадърча, Варненско, тогава част от Османската империя. Дънов има в действителност тежко детство. Той е третото дете в фамилията на духовник Константин Дъновски и Добра Чорбаджи Атанасова. До 6-годишна възраст не може да приказва, тялото му е извънредно едва и болнаво, рядко поддържа връзка с други деца, а избира да се усамоти, фиксирайки погледа си в една точка. Завършва главното си обучение във Варна, след което отпътува да учи богословие и медицина в Съединени американски щати. След като още веднъж се завръща в България през 1897 година, оформя своите първи характерни окултно-мистични хрумвания в капиталните си писания „ Седемте диалога “.

През 1912 година Дънов, дружно с трима свои почитатели – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и доктор Георги Миркович, основават учението “Бяло приятелство ”. Започват да пътуват из цялата страна, като Учителят изнася обществени проповеди под формата на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, възприеман като историческа, космична и метафизична персона. Творчеството и активността на Петър Дънов са обект на проучване и разбори от страна на редица учени и духовни водачи.

Нека се потопим в мъдростта на неговите слова и си напомним най-забележителните препоръки за любовта, на които ни учи този популярен българин.

1. Ако искаш да обичаш, не би трябвало да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не би трябвало да се съмняваш.

2. Когато желае да обсеби нещо с възприятията си, човек си основава карма. Когато дава независимост на хората, той се освобождава от своята карма.

3. Не може да мислиш за някого, в случай че и той не мисли за тебе.

4. Любовта е глуха за всички неприятни, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш мозъка му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима мощ. Който има Любов, той е мощен човек.

5. Любов, която не може да издържи на всички тествания в живота, не е същинска обич.

6. Любовта не е в жертвата. Любовта изисква освен това от жертва. Жертвата е единствено закон за изкупване на нашите грехове.

7. В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка обич, която повдига индивида, иде от Бога.

8. Любовта се демонстрира в живота отвън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава посредством вътрешен подтик, посредством вътрешен подтик.

9. Заради любовта хората са подготвени на такива жертви, каквито без обич в никакъв случай не биха създали.

10. Любовта е безконечният блян на две души.

11. Разликата сред човешката и божествената обич се състои в това, че божествената обич добавя всичко в човешката обич, без да я променя.

12. Любовта не е трайна, тъй като е толкоз мощна, че в случай че се застои, човек не би могъл да устои на нейните трептения.

13. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан

14. Любовта не се изисква. Който желае обич, той няма обич в себе си.

15. Когато двама души се обичат, те внасят подтик към нещо велико в целия космос.

16. Не можеш да обичаш някого, с който не си имал връзка в предишното. Любовта сред хората не се демонстрира единствено в един живот.

17. Този, който ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

18. За всеки човек е несъмнено кой да го обича. И всеки би трябвало да откри оня, който го обича.

19. Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте надалеч от любовта. Със мусене, с съмнение и подозрение любовта не се намира.

20. Ако някой не обръща внимание на твоята обич, това нищо не значи. Ще пристигна ден, когато той ще реши това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с обич. Той ще заплати с рента за това, което е получил от тебе. Човек може да губи на всички места и във всичко, само че не и в любовта.

21. Никога дамата не би трябвало да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си. 22.От огромно значение е какъв човек те обича. Ако те обича елементарен човек, и ти ще станеш елементарен. Ако те обича надарен човек, ще станеш надарен. Ако те обича талантлив, ще станеш талантлив.

23. Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е любов, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.

24. Не питайте никого: „ Ти обичаш ли ме? ”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой по какъв начин ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.

25. Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.