Сериал, филм и няколко книги, за да разберем конфликта между Израел и палестинците
Пет генерации хора по света - от бейби-бумърите до поколението Алфа - се раждат и живеят с новините от Ивицата Газа и Западния бряг на река Йордан. Един сериал, един документален филм с номинация за “Оскар ” и няколко книги от 21 век могат да оказват помощ да разберем какво се случва в тези към този момент 75 години кървава и многопластова история сред страната Израел и палестинците. В нея има всичко - битка за територия, вяра, международна геополитика, тероризъм, военни дейности. Няма единствено едно - мир.
Новата ескалация на спора стартира на 7 октомври 2023 година и е най-жестоката от 50 години насам. Началото ѝ сложи палестинската терориристична ислямистка организация “Хамас ”. За първи път от този момент Израел публично разгласи положение на война.
Някои от предложенията са за напреднали в проучването на един от най-сложните и дълги спорове в света, тъй като на моменти показват едностранчиво гледни точки на страните в спора.
Книгите не са преведени на български език, само че са налични на британски в Amazon.
" Фауда " (2015 -...) / Fauda
“Фауда ” е сериалът, който споделя за спора сред Израел и палестинците през интервенциите на “Миста`арвим ". Буквалният превод на понятието е “живеещ измежду арабите ”. Това е името на израелски специфични контраразузнавателни сили, които организират антитерористични интервенции под прикритие. Хората, които служат в такива елементи, владеят изкуството да се преобразяват в палестинци.
Името на поредицата е от арабски - значи “Хаос ”. Това е и методът, по който европейският свят от време на време назовава размирния район на Близкия изток.
Първият сезон на сериала излиза през 2015 година, а петият следва. Разпространява го платформата Netflix. Създателите на поредицата - Лиор Раз и Ави Исахаров, в миналото са служили в отряди на " Миста`арвим ". Те показват метода на работа на тези военизирани подразделения в спора сред Израел и палестинците - рекрутиране на сътрудници, специфични интервенции, разпити, сложени в подтекст. Според някои анализатори “Фауда ”, за разлика от други продукции, не показва палестинците едностранно като “пълното зло ”, а като “живи хора ”. Терористичните офанзиви и ответните удари са погледнати и от двете страни, споделят част от критиците на сериала.
Дрор Море и " Пазителите на портата " (2013)/ The Gatekeepers
Израелският режисьор на документални филми Дрор Море съумява да направи нещо, което съвсем граничи с невъзможното - сред 2000 и 2010 година: той интервюира шестима шефове на израелската Главна работа за сигурност - Шабак, която се занимава главно с " палестинския въпрос ". През 2013 година филмът получава номинация за " Оскар ". Филмът е наличен в Amazon.
Скоро след излизането му на екран се появява, която включва доста повече истории на събеседниците на Море.
И шестимата са чиновници на службите за сигурност до мозъка на костите си - сравжавали са се, командвали са интервенции, които стопират дъха и разказите им стопират дъха, а и никой от тях не би могъл да бъде “заподозрян ” в пацифизъм. Но всеки от тях в последна сметка стига до един извод - " палестинският въпрос " няма силово решение. Необходимо е политическо решение и в последна сметка основаване на палестинска страна. Но нито една от двете страни не е подготвена за това.
Даниел Гордис. " Израел: Кратка история на една възродена нация (2016)/ Israel: A Concise History of a Nation Reborn
на Даниел Гордис е известна апология на страната Израел. От нея може да се добие визия за обичайна версия на израелската история. Авторът, който има академична, писателска и журналистическа кариера, е сдържан реакционер. Той е американски евреин. Установява се в Израел през 1998 година, когато е съвсем на 40 години. Книгата е адресирана най-много към тези евреи, които са сериозни към Израел поради случаи на нарушение на човешки права в динамичността на спора.
Гордис, за разлика от ревностните бранители на Израел, не отхвърля априори сходни обвинявания и признава грехове страната - като ужасното кръвопролитие в палестинското село Кибия през 1953 година Авторът залага на тезата, че макар сходни случаи самокритичността и добросъвестността са определящи черти на Израел като страна и на израелците като нация, и личните неточности не биват подминавани.
" Новите историци " Бени Морис и Илан Папе
" Новите историци " са група израелски учени, които преразглеждат една и съща обичайната версия на историята на Израел от 80-те години на предишния век. Тогава управляващите в Израел дават достъп до архивите от времената на основаването на страната през 1948 година
Неформален водач на групата е Бени Морис, чиито съществени писания - (1988) и (2008) са отдадени на израелската борба за самостоятелност. За разлика от други създатели, Морис твърди, че всеобщото изселване на араби от географската област Палестина не е непряк резултат, а резултат от целенасочената политика на първото израелско държавно управление, ръководено от Давид Бен-Гурион.
За най-радикален от кръга на " новите историци " се счита Илан Папе. От 2007 година той живее във Англия. Автор е на книгите (2006 г.) и (2017 г.). Второто определение се отнася до обитаемоте с палестинци територии на Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа. Папе е един от дребното останали поддръжници на концепцията за " една страна за два народа ", т.е. за превръщането на Израел и териториите на Палестинската автономност в единна федерална арабско-еврейска страна.
Едуард Саид и " Краят на мирния развой " (2000)/ The End of the Peace Process
е последният от поредицата писания на Едуард Саид, отдадени на спора в района. Той е палестинец по генезис, роден е в противоречивия и заветен град Йерусалим. Най-известната му книга е " Ориентализъм " (1978). В нея проучва и подлага на критика концепцията за " екзотичния " Изток като колониална външна страна на " просветения " Запад. " Ориентализмът " се ражда значително като реакция на отразяването в западната преса на арабско-израелския спор, изключително на Шестдневната война от 1967 година и войната от Йом Кипур през 1973 година Авторът е разказва със благосклонност основаването на Организацията за избавление на Палестина, ръководена от персоналния му другар Ясер Арафат.
През по-голямата част от живота си Саид е последовател на правилото " две страни за два народа ", само че се опълчва на споразуменията от Осло от 1993 година Те плануват основаването на Палестинска национална власт и последователното прекачване на контрола над Западния бряг и Ивицата Газа към нея, до превръщането на администрацията в пълноправно държавно управление на пълноправна страна - поради опасения, че няма да бъде разрешено този развой да бъде приключен. " Краят на мирния развой " е оповестена през 2000 година, а последвалите палестинско-израелски договаряния не водят до резултат. От създателя може да се научи повече за палестинската позиция в спора.
Ронен Бергман и " Стани и убий пръв " (2018)/ Rise and Kill First
Бергман е един от най-авторитетните израелски публицисти, специалист по специфичните служби. Зловещото име на е откъс от Вавилонския талмуд: " Ако някой тръгне да те убива, стани и го убий пръв ". Книгата на Бергман е отдадена на " ликвидирането на точки " - по този начин израелските специфични служби назовават тези, които би трябвало да бъдат обезвредени в името на сигурността.
Отначало целите са най-вече избягали нацистки нарушители - сътрудници на “Мосад ” ги търсят по целия свят. След това - учени и инженери, които са взели участие в нуклеарните и ракетните стратегии на враждебни на Израел страни, измежду които са Египет, Ирак, Иран. След това - членове на палестинската формация " Черният септември ", която провежда терористична офанзива против израелската делегация на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година Но в последна сметка всичко опира до едно и също - палестинско-израелския спор. Книгата разказва едни от най-знаменателните интервенции на израелските специфични служби, които са като извадени от сюжет за касов трилър. Историите са свързани с исторически персони, взели участие в събитията преди да заемат високи постове - от министър-председателя Ехуд Барак до Йони Нетаняху, по-големият брат на сегашния министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху.
Бергман намерено се възхищава на изобретателността и успеваемостта на израелските разследващи служби, само че финалното му умозаключение е, че зад блестящата тактичност не стои тактика. Разказ за това по какъв начин израелските и палестинските фракции могат до безспир да усъвършенстват методите да се убиват взаимно, само че на спора може да се постави край единствено по политически път. Само че нито една от страните не е подготвена за това.
Дан Ефрон и " Убий царя " (2016)/ Killing a King
А за какво в последна сметка се обрисува мнение, че нито израелците, нито палестинците са подготвени за политическо решение на спора? Част от вероятните отговори могат да се открият в историята на убийството на израелския министър-председател Ицхак Рабин през 1995 година е с създател Дан Ефрон - американски публицист, някогашен началник на йерусалимското бюро на Newsweek.
Рабин не е пацифист - боец, шеф на Генералния щаб по време на Шестдневната война, министър на защитата. Но след Първата интифада и той стига до умозаключение, че " палестинският въпрос " няма силово решение. Споразуменията от Осло - първата практическа стъпка към основаване на палестинска страна след 1948 година - са негова рожба. Получава Нобел за мир, дружно Шимон Перес и палестинския водач Ясер Арафат. Заради Осло Рабин е погубен - от Игал Амир - еврейски набожен екстремист. Той не се разкайва, а пази дейностите си. Осъден е на пожизнен затвор.
Убийството на Рабин е огромен потрес за Израел. Оттогава Ехуд Барак е единственият министър председател, който се е опитвал да заприказва за някакви отстъпки пред палестинците, само че Арафат отхвърля ново съглашение.
Тарик Бакони и " Има задържане: Възпитаване и успокояване на палестинската опозиция " (2018 г.)
Тази книга е в действителност за напреднали в проучването на историята на спора, тъй като показва едностранно и даже интерпретира едностранчиво обстоятелствата. Авторът оглавява мозъчния концерн " Ал-Шабака ", който сплотява откриватели от палестински генезис от целия свят. Предупреждението не може да бъде подминато, само че въпреки всичко в книгата историята на “Хамас ” е разказана от първо лице - създателят интервюира водачи на групировката. Нито те самите, нито създателят счита, че са терористи.
Селекцията е на самостоятелната рускоезична медия “Медуза ”.
Новата ескалация на спора стартира на 7 октомври 2023 година и е най-жестоката от 50 години насам. Началото ѝ сложи палестинската терориристична ислямистка организация “Хамас ”. За първи път от този момент Израел публично разгласи положение на война.
Някои от предложенията са за напреднали в проучването на един от най-сложните и дълги спорове в света, тъй като на моменти показват едностранчиво гледни точки на страните в спора.
Книгите не са преведени на български език, само че са налични на британски в Amazon.
" Фауда " (2015 -...) / Fauda
“Фауда ” е сериалът, който споделя за спора сред Израел и палестинците през интервенциите на “Миста`арвим ". Буквалният превод на понятието е “живеещ измежду арабите ”. Това е името на израелски специфични контраразузнавателни сили, които организират антитерористични интервенции под прикритие. Хората, които служат в такива елементи, владеят изкуството да се преобразяват в палестинци.
Името на поредицата е от арабски - значи “Хаос ”. Това е и методът, по който европейският свят от време на време назовава размирния район на Близкия изток.
Първият сезон на сериала излиза през 2015 година, а петият следва. Разпространява го платформата Netflix. Създателите на поредицата - Лиор Раз и Ави Исахаров, в миналото са служили в отряди на " Миста`арвим ". Те показват метода на работа на тези военизирани подразделения в спора сред Израел и палестинците - рекрутиране на сътрудници, специфични интервенции, разпити, сложени в подтекст. Според някои анализатори “Фауда ”, за разлика от други продукции, не показва палестинците едностранно като “пълното зло ”, а като “живи хора ”. Терористичните офанзиви и ответните удари са погледнати и от двете страни, споделят част от критиците на сериала.
Дрор Море и " Пазителите на портата " (2013)/ The Gatekeepers
Израелският режисьор на документални филми Дрор Море съумява да направи нещо, което съвсем граничи с невъзможното - сред 2000 и 2010 година: той интервюира шестима шефове на израелската Главна работа за сигурност - Шабак, която се занимава главно с " палестинския въпрос ". През 2013 година филмът получава номинация за " Оскар ". Филмът е наличен в Amazon.
Скоро след излизането му на екран се появява, която включва доста повече истории на събеседниците на Море.
И шестимата са чиновници на службите за сигурност до мозъка на костите си - сравжавали са се, командвали са интервенции, които стопират дъха и разказите им стопират дъха, а и никой от тях не би могъл да бъде “заподозрян ” в пацифизъм. Но всеки от тях в последна сметка стига до един извод - " палестинският въпрос " няма силово решение. Необходимо е политическо решение и в последна сметка основаване на палестинска страна. Но нито една от двете страни не е подготвена за това.
Даниел Гордис. " Израел: Кратка история на една възродена нация (2016)/ Israel: A Concise History of a Nation Reborn
на Даниел Гордис е известна апология на страната Израел. От нея може да се добие визия за обичайна версия на израелската история. Авторът, който има академична, писателска и журналистическа кариера, е сдържан реакционер. Той е американски евреин. Установява се в Израел през 1998 година, когато е съвсем на 40 години. Книгата е адресирана най-много към тези евреи, които са сериозни към Израел поради случаи на нарушение на човешки права в динамичността на спора.
Гордис, за разлика от ревностните бранители на Израел, не отхвърля априори сходни обвинявания и признава грехове страната - като ужасното кръвопролитие в палестинското село Кибия през 1953 година Авторът залага на тезата, че макар сходни случаи самокритичността и добросъвестността са определящи черти на Израел като страна и на израелците като нация, и личните неточности не биват подминавани.
" Новите историци " Бени Морис и Илан Папе
" Новите историци " са група израелски учени, които преразглеждат една и съща обичайната версия на историята на Израел от 80-те години на предишния век. Тогава управляващите в Израел дават достъп до архивите от времената на основаването на страната през 1948 година
Неформален водач на групата е Бени Морис, чиито съществени писания - (1988) и (2008) са отдадени на израелската борба за самостоятелност. За разлика от други създатели, Морис твърди, че всеобщото изселване на араби от географската област Палестина не е непряк резултат, а резултат от целенасочената политика на първото израелско държавно управление, ръководено от Давид Бен-Гурион.
За най-радикален от кръга на " новите историци " се счита Илан Папе. От 2007 година той живее във Англия. Автор е на книгите (2006 г.) и (2017 г.). Второто определение се отнася до обитаемоте с палестинци територии на Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа. Папе е един от дребното останали поддръжници на концепцията за " една страна за два народа ", т.е. за превръщането на Израел и териториите на Палестинската автономност в единна федерална арабско-еврейска страна.
Едуард Саид и " Краят на мирния развой " (2000)/ The End of the Peace Process
е последният от поредицата писания на Едуард Саид, отдадени на спора в района. Той е палестинец по генезис, роден е в противоречивия и заветен град Йерусалим. Най-известната му книга е " Ориентализъм " (1978). В нея проучва и подлага на критика концепцията за " екзотичния " Изток като колониална външна страна на " просветения " Запад. " Ориентализмът " се ражда значително като реакция на отразяването в западната преса на арабско-израелския спор, изключително на Шестдневната война от 1967 година и войната от Йом Кипур през 1973 година Авторът е разказва със благосклонност основаването на Организацията за избавление на Палестина, ръководена от персоналния му другар Ясер Арафат.
През по-голямата част от живота си Саид е последовател на правилото " две страни за два народа ", само че се опълчва на споразуменията от Осло от 1993 година Те плануват основаването на Палестинска национална власт и последователното прекачване на контрола над Западния бряг и Ивицата Газа към нея, до превръщането на администрацията в пълноправно държавно управление на пълноправна страна - поради опасения, че няма да бъде разрешено този развой да бъде приключен. " Краят на мирния развой " е оповестена през 2000 година, а последвалите палестинско-израелски договаряния не водят до резултат. От създателя може да се научи повече за палестинската позиция в спора.
Ронен Бергман и " Стани и убий пръв " (2018)/ Rise and Kill First
Бергман е един от най-авторитетните израелски публицисти, специалист по специфичните служби. Зловещото име на е откъс от Вавилонския талмуд: " Ако някой тръгне да те убива, стани и го убий пръв ". Книгата на Бергман е отдадена на " ликвидирането на точки " - по този начин израелските специфични служби назовават тези, които би трябвало да бъдат обезвредени в името на сигурността.
Отначало целите са най-вече избягали нацистки нарушители - сътрудници на “Мосад ” ги търсят по целия свят. След това - учени и инженери, които са взели участие в нуклеарните и ракетните стратегии на враждебни на Израел страни, измежду които са Египет, Ирак, Иран. След това - членове на палестинската формация " Черният септември ", която провежда терористична офанзива против израелската делегация на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година Но в последна сметка всичко опира до едно и също - палестинско-израелския спор. Книгата разказва едни от най-знаменателните интервенции на израелските специфични служби, които са като извадени от сюжет за касов трилър. Историите са свързани с исторически персони, взели участие в събитията преди да заемат високи постове - от министър-председателя Ехуд Барак до Йони Нетаняху, по-големият брат на сегашния министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху.
Бергман намерено се възхищава на изобретателността и успеваемостта на израелските разследващи служби, само че финалното му умозаключение е, че зад блестящата тактичност не стои тактика. Разказ за това по какъв начин израелските и палестинските фракции могат до безспир да усъвършенстват методите да се убиват взаимно, само че на спора може да се постави край единствено по политически път. Само че нито една от страните не е подготвена за това.
Дан Ефрон и " Убий царя " (2016)/ Killing a King
А за какво в последна сметка се обрисува мнение, че нито израелците, нито палестинците са подготвени за политическо решение на спора? Част от вероятните отговори могат да се открият в историята на убийството на израелския министър-председател Ицхак Рабин през 1995 година е с създател Дан Ефрон - американски публицист, някогашен началник на йерусалимското бюро на Newsweek.
Рабин не е пацифист - боец, шеф на Генералния щаб по време на Шестдневната война, министър на защитата. Но след Първата интифада и той стига до умозаключение, че " палестинският въпрос " няма силово решение. Споразуменията от Осло - първата практическа стъпка към основаване на палестинска страна след 1948 година - са негова рожба. Получава Нобел за мир, дружно Шимон Перес и палестинския водач Ясер Арафат. Заради Осло Рабин е погубен - от Игал Амир - еврейски набожен екстремист. Той не се разкайва, а пази дейностите си. Осъден е на пожизнен затвор.
Убийството на Рабин е огромен потрес за Израел. Оттогава Ехуд Барак е единственият министър председател, който се е опитвал да заприказва за някакви отстъпки пред палестинците, само че Арафат отхвърля ново съглашение.
Тарик Бакони и " Има задържане: Възпитаване и успокояване на палестинската опозиция " (2018 г.)
Тази книга е в действителност за напреднали в проучването на историята на спора, тъй като показва едностранно и даже интерпретира едностранчиво обстоятелствата. Авторът оглавява мозъчния концерн " Ал-Шабака ", който сплотява откриватели от палестински генезис от целия свят. Предупреждението не може да бъде подминато, само че въпреки всичко в книгата историята на “Хамас ” е разказана от първо лице - създателят интервюира водачи на групировката. Нито те самите, нито създателят счита, че са терористи.
Селекцията е на самостоятелната рускоезична медия “Медуза ”.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ