Пет пъти теглото на Националния дворец на културата - над

...
Пет пъти теглото на Националния дворец на културата - над
Коментари Харесай

Над 100 хил. тона текстил се изхвърлят годишно в България, сочи проучване

Пет пъти тежестта на Националния замък на културата - над 100 хиляди тона – толкоз текстил изхвърляме годишно единствено в България. Едва 2 на 100 от тях се рециклират, а сред 50 и 70 на 100 от събраните облекла и другите текстилни артикули в Европа са годни за приложимост. Това оповестиха от Асоциацията по преработване на текстил.

В момента у нас системата за разделно събиране на текстил работи напълно на непринуден принцип. Има разнообразни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни боклуци, които си сътрудничат с общините. В България към този момент има и компании, които оферират взимане на непотребния текстил от вкъщи, с цел да ни спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на положителната воля на жителите и тяхната екологична просвета. Но в скоро време ще бъде наложително за всички.

Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се вкарва като наложителна за текстила и обувките за страните - членки в проверката на Рамковата инструкция на боклуци. В България организация по оползотворяване към момента няма, за разлика от доста други европейски страни, показват от Асоциацията. А тя е нужна не просто поради законовите условия, а и тъй като ще способства за конкурентоспособна европейска рециклираща промишленост, позволяваща кръговата стопанска система и запазвайки ресурсите за бъдещите генерации.

Към момента наложителни групови системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно основаване на така наречен организации по оползотворяване има в Белгия. В развой на подготовка за основаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.

Различни европейски страни са осъществили разнообразни начинания за поощряване на разделното събиране на текстил. Тези начинания постоянно включват основаване на събирателни пунктове, акции за повишение на осведомеността и съдействие с общините и бизнеса.

Поставянето на контейнери за събиране на текстил в публични пространства, жилищни и търговски зони е нормална процедура. Нарастващото осъзнаване на въздействието на бързата мода върху околната среда стартира да кара потребителите да премислят навиците си за извършване на покупки. Мнозина избират варианти втора ръка като устойчива и етична опция на непрекъснатото пазаруване на нови облекла.

Необходими са спомагателни ограничения от страните за въвеждане на цели за подготовка за повторна приложимост и преработване. Само по този начин може да се приложи йерархията за ръководство на отпадъците и отпадъчният текстил да се върне назад в стопанската система.

Ако времето на носенето на една дреха се удвои, излъчванията на парникови газове ще намалеят с почти 44 на 100, спрямо производството на нова дреха.

Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се ползва моделът на разширената отговорност на производителя и е доближат висок % на оползотворяване – над 50 на 100 от пуснатите на пазара нови облекла се събират и оползотворяват назад. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа, скандинавските страни също имат висок % на събираемост и оползотворяемост.

Експерти оферират да се намерения за въвеждане на отговорност на производителя, която да сложи началото на качествено разделно събиране, с съответни ограничения за подготовка за повторна приложимост и преработването им по образеца на френското държавно управление, което към този момент години ползва сполучливо този модел и за текстил и за обувки.

Новото европейско законодателство планува въвеждането на продуктова такса за текстилни произведения, която се заплаща от пускащия изделието на пазара. Предстои да се види по кое време и по какъв начин ще се вкара този механизъм и у нас.

С 1 кг облекла втора ръка спестяваме 5,9 кг въглероден диоксид и 5 448 л вода.

Текстилната промишленост е измежду най-големите потребители на вода. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, в сравнение с от всички битови потребности на човечеството. Около 20 на 100 от световното замърсяване на водата е породено от боядисването и довършителната обработка на текстилните артикули с микро пластмаси. Текстилната промишленост употребява 45 млн. тона петрол и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души.

Всяка година в Европейски Съюз се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 кг. Неслучайно назовават текстила " новата пластмаса ". Парниковите излъчвания от този отрасъл са колкото тези от авиацията, железопътния и корабния превоз взети дружно.

Ако непотребният към този момент текстил се изхвърли дружно с битовите боклуци и се депонира в сметищата, остава там за десетилетия и при разграждането се отделят нездравословни газове и токсични субстанции, които се просмукват в почвата и подземните води.

Европа интензивно предизвиква кръговата стопанска система и разделното събиране на текстил. Целта е текстилът да се употребява допустимо най-дълго посредством преработване, наново предопределение и повторна приложимост. До 2025 година всички страни членки на Европейския съюз би трябвало да вкарат наложително разделно събиране на текстил.
Източник: econ.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР