Чия е дупката в Обеля, в която пропадна жена?
Пешеходци, не минавайте! Това не е предизвестие от институция. Това е зов на жител във Фейсбук. Защото институциите — по остарял табиет — отсъстват.
" Пешеходци, не минавайте!!! А в случай че сте с автомобил, погледнете към въпросното място, може би някой има потребност от помощта Ви! Под водата има дупка с дълбочина 1+ м, не е обезопасено!!! Току-що една жена пропадна, оказана й е помощ, за жалост нямахме опция да обезопасим заради липса на подръчни материали за това ", написа във Фейсбук Валентина Асенова.
Между Обеля 1 и Обеля 2, „ след денонощното, посока моста “, под видимо безобидна локва се крие дупка с дълбочина над метър. Необезопасена. Непредупредена. Нечия „ частна благосъстоятелност “, превърната в публичен капан. Жена към този момент е пропаднала. Помощ ѝ е оказана от инцидентни хора — не от табели, не от ленти, не от виновни лица. Подръчни материали за обезопасяване? Нямало. Подръчни виновни? Също.
И тук идва обичаният български рефрен: „ Ама то е частно. “
Частно — значи може да убива?
Частно — значи общината си измива ръцете?
Частно — значи чакаме да стане покруса, с цел да се задейства протоколът „ след дъжд — качулка “?
В мненията хората припомнят, че за тази „ улица “ се е говорило преди години. Говорило се е, писало се е, спорило се е. Накрая — тишина. Докато някой не пропадне. Докато някой не се нарани. Докато шансът не свърши.
А решението е толкоз „ комплицирано “, че звучи еретично: Намерете притежателя. Глобете солено. Обезопасете неотложно. Запълнете, циментирайте, обезопасете — през днешния ден, не на следващия ден. Търсете разноските назад с лихвите.
Да, толкоз е просто. И тъкмо по тази причина не се прави.
Защото е по-удобно да се криеш зад формулировки, в сравнение с зад бариери. По-лесно е да пишеш „ частна благосъстоятелност “, в сравнение с да сложиш ограждение. По-безопасно е за чиновника — не и за минувача.
Докато спорим чие е, някой ще падне. Докато си прехвърляме топката, някой ще пострада. Докато мълчим, клопки като този ще се множат.
И не — това не е малък квартален проблем. Това е неуспех на контрола, неуспех на реакцията и неуспех на отговорността. Защото собствеността може да е частна, само че рискът е публичен.
" Пешеходци, не минавайте!!! А в случай че сте с автомобил, погледнете към въпросното място, може би някой има потребност от помощта Ви! Под водата има дупка с дълбочина 1+ м, не е обезопасено!!! Току-що една жена пропадна, оказана й е помощ, за жалост нямахме опция да обезопасим заради липса на подръчни материали за това ", написа във Фейсбук Валентина Асенова.
Между Обеля 1 и Обеля 2, „ след денонощното, посока моста “, под видимо безобидна локва се крие дупка с дълбочина над метър. Необезопасена. Непредупредена. Нечия „ частна благосъстоятелност “, превърната в публичен капан. Жена към този момент е пропаднала. Помощ ѝ е оказана от инцидентни хора — не от табели, не от ленти, не от виновни лица. Подръчни материали за обезопасяване? Нямало. Подръчни виновни? Също.
И тук идва обичаният български рефрен: „ Ама то е частно. “
Частно — значи може да убива?
Частно — значи общината си измива ръцете?
Частно — значи чакаме да стане покруса, с цел да се задейства протоколът „ след дъжд — качулка “?
В мненията хората припомнят, че за тази „ улица “ се е говорило преди години. Говорило се е, писало се е, спорило се е. Накрая — тишина. Докато някой не пропадне. Докато някой не се нарани. Докато шансът не свърши.
А решението е толкоз „ комплицирано “, че звучи еретично: Намерете притежателя. Глобете солено. Обезопасете неотложно. Запълнете, циментирайте, обезопасете — през днешния ден, не на следващия ден. Търсете разноските назад с лихвите.
Да, толкоз е просто. И тъкмо по тази причина не се прави.
Защото е по-удобно да се криеш зад формулировки, в сравнение с зад бариери. По-лесно е да пишеш „ частна благосъстоятелност “, в сравнение с да сложиш ограждение. По-безопасно е за чиновника — не и за минувача.
Докато спорим чие е, някой ще падне. Докато си прехвърляме топката, някой ще пострада. Докато мълчим, клопки като този ще се множат.
И не — това не е малък квартален проблем. Това е неуспех на контрола, неуспех на реакцията и неуспех на отговорността. Защото собствеността може да е частна, само че рискът е публичен.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ