България се бори за Балкански блок в ЕС
„ Перспективата за европейско участие на страните от Западните Балкани ще е основен
фактор за триумфа на българското председателство на Европейски Съюз. Амбицията на държавното управление е
България да бъде мотор в европейската вероятност на Западните Балкани. Така България,
Сърбия и Македония ще имат късмет да основат Балкански блок, чиято дума да се чува мощно в
Европа. “ Това съобщи политологът Димитър Ганев в изявление за Факти.бг във връзка
председателството на България.
Способна ли е България да задава тона на Европейски Съюз?
Ключът за отговора на този въпрос се крие в това дали в границите на това председателство ще
отключим една тематика, която като че ли стои настрана от европейския спор. Става въпрос за
вероятността за европейско участие на Западните Балкани. Действията на България, още
преди председателството да стартира и подчертаната дипломатическата интензивност на Борисов,
насочваха нещата натам. Международните фактори играха в наша изгода. Имам в поради, че
през последните години в Западните Балкани има забележителна динамичност. Черна гора стана
член на НАТО, а в Македония властта на Груевски се смени с тази на Зоран Заев, който е
очебийно прозападен политик. В същото време Съединени американски щати дадоха ултиматум на Сърбия да се
дефинира дали ще бъде със Запада или Русия. В този смисъл външнополитическата интензивност
на България през последните месеци и самото председателство идват в един доста добър
геополитически подтекст. В този смисъл аз съм по-скоро оптимистично надъхан, че България
има късмет в границите на своето председателство да направи дребни стъпки за даването на
европейска вероятност на Западните Балкани. Това съгласно мен е значимо, както за България,
по този начин и за целия район.
Може ли по този метод България да се трансформира в водач на Балканите?
Мисля, че това е и упоритостта на настоящето управление. Тоест България да бъде мотор в
европейската вероятност на Западните Балкани. Тук обаче има два пътя, по които може да
се мине. Единият е пътят на ускорената интеграция, която е по-скоро пътят, който България
пази. Тоест да не се минава пътя на тежките и мъчителни процедури, които всяка една
страна-членка трябваше да одобри до момента. По-скоро да се вземе политическо решение за
интеграцията на Западните Балкани, поради два фактора. Говоря за изострените връзки
сред Запада и Русия през последните четири години към Украйна и все по-навлизащото
геополитическо въздействие посредством вложения на Китай. Трябва да се отбележат и опитите на
Турция да възвърне въздействието си на Балканите. Този конфликт на геополитически ползи на
Западните Балкани би трябвало да бъде взет в поради от европейските водачи, за това какъв брой
бързо би трябвало да се работи в тази посока.
Другият път е по-тежкият, който по-скоро е защитаван от Германия. Тоест, че всяка една
страна би трябвало да премине през всички процедури и отваряне на глави. Това обаче ще значи,
че ще са нужни 10 години преди страните от Западните Балкани да станат членки на Европейски Съюз.
Въпросът е кой от тези разновидности ще бъде определен, като аз се надявам България като
ръководител ще способства за избирането на първия път за ускорена интеграция на
Западните Балкани. България несъмнено има интерес от това страни като Сърбия и
Македония да са в Европейски Съюз.
При влизане в Европейски Съюз на страните от Западните Балкани, допустимо ли ще е да се
сътвори балкански блок по сходство на Вишеградската четворка?
Според мен това е огромната цел в дълготраен проект. Целта е да се образува сходен блок.
Най-близките като езиково, културно и религиозно завещание страни до България са
Македония и Сърбия. От годините ни на участие в Европейски Съюз ние по този начин и не можахме да създадем
някакъв общ блок с Румъния и Гърция. Тези страни не са ни толкоз близки.
Трите страни имат разнообразни ползи и поддържат връзки с разнообразни страни. България с
Германия, Румъния с Франция, а Гърция по-скоро с Англия. Този блок по този начин и не се роди. С България, Сърбия и Македония може да се роди тъкмо подобен Балкански блок, чийто
глас да е доста по-силен в Европейски Съюз. Той може жестоко казано да е индивид, какъвто е Вишеград в
момента. Това ще е добре за развиването на района – Балкани и Западни Балкани.
Може ли България да извлече изгоди от председателството, свързани с участие в
Шенген или еврозоната?
Аз съм песимистичен за това, че председателството има нещо общо с участието на България в
Шенген и еврозоната. Членството на България в еврозоната е решение, което би трябвало да бъде
взето от Европейската централна банка. Ние би трябвало да минем процедура за влизане за
чакалнята на еврозоната. Тоест ние не трябва да си мислим, че може да извлечем директна изгода
от това председателство. Има обаче косвени такива.
Председателството на България ще задълбочи политическите контакти на най-високо равнище,
както и на дипломатическо и административно равнище с европейските структури. Това е добре
за по-нататъшните диалози за обвързването на България със структурите на Шенген и
еврозоната. Това, което разбирам е, че София в края на своето председателство ще подаде
документи за участие в механизма ERM 2 или чакалнята на еврозоната.
България е изпълнила всички критерии, както за Шенген, по този начин и за еврозоната. За Шенген
всички механически условия са изпълнени. Ние се доказахме като благонадежден сътрудник при
опазването външната граница в границите на най-тежката бежанска рецесия от преди две години.
В случая на еврозоната имаме един от най-ниските проценти на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Имаме
невисок бюджетен недостиг. От тук нататък решенията са по-скоро политически, а не
административни или механически.
Като се имат в поради митингите в деня на започването на председателството,
допустимо ли е да се оказва вътрешнополитически напън върху държавното управление?
Неминуемо тези протестни групи, мисля че единствено в деня на председателството митингите бяха
9, са за да оказват напън на държавното управление в миг, в който то желае оптимално
успокоение и непоклатимост. Причината е, че председателството би трябвало да мине без ексцесии.
Не имам вяра, че тези митинги ще се отразят по някакъв метод на председателството. Едва ли
България ще има несполучливо председателство поради тези митинги. Забелязвам, че от доста
политици и специалисти това председателство се употребява като Рубикон за този кабинет. Едва ли
не едно държавно управление е формирано за председателството и по-късно потоп, или в тази ситуация
предварителни избори.
Не споделям тази догадка, че след председателството наложително ще има предварителни
парламентарни избори. От единствено начало на председателството стартира борбата на
тълкования. Интерпретации, за това дали това председателство ще бъде сполучливо.
Забелязвате, че опозицията в Народното събрание и отвън него оказва сериозен напън върху властта.
Става въпрос за избор на съмнение и митинги. Въпросът е коя теза ще вземе превъзходство след
председателството. Дали то е било сполучливо или не.
Ако председателството е сполучливо, то непроменяемо ще се даде заем на доверие на това
държавно управление до идващите избори, които са за европейски парламент през май 2019 година Ако
главната интерпретация е, че председателството е несполучливо, то тогава натискът върху
властта ще се ускори още повече. От там нататък сюжетите към този момент са мъчно предвидими. Тук
в България политическата обстановка се сменя на всеки два или три дни. Не мисля, че е
правилно някой да каже, че ще последват наложително предварителни избори. Аз не се ангажирам
с такива дълготрайни прогнози.
фактор за триумфа на българското председателство на Европейски Съюз. Амбицията на държавното управление е
България да бъде мотор в европейската вероятност на Западните Балкани. Така България,
Сърбия и Македония ще имат късмет да основат Балкански блок, чиято дума да се чува мощно в
Европа. “ Това съобщи политологът Димитър Ганев в изявление за Факти.бг във връзка
председателството на България.
Способна ли е България да задава тона на Европейски Съюз?
Ключът за отговора на този въпрос се крие в това дали в границите на това председателство ще
отключим една тематика, която като че ли стои настрана от европейския спор. Става въпрос за
вероятността за европейско участие на Западните Балкани. Действията на България, още
преди председателството да стартира и подчертаната дипломатическата интензивност на Борисов,
насочваха нещата натам. Международните фактори играха в наша изгода. Имам в поради, че
през последните години в Западните Балкани има забележителна динамичност. Черна гора стана
член на НАТО, а в Македония властта на Груевски се смени с тази на Зоран Заев, който е
очебийно прозападен политик. В същото време Съединени американски щати дадоха ултиматум на Сърбия да се
дефинира дали ще бъде със Запада или Русия. В този смисъл външнополитическата интензивност
на България през последните месеци и самото председателство идват в един доста добър
геополитически подтекст. В този смисъл аз съм по-скоро оптимистично надъхан, че България
има късмет в границите на своето председателство да направи дребни стъпки за даването на
европейска вероятност на Западните Балкани. Това съгласно мен е значимо, както за България,
по този начин и за целия район.
Може ли по този метод България да се трансформира в водач на Балканите?
Мисля, че това е и упоритостта на настоящето управление. Тоест България да бъде мотор в
европейската вероятност на Западните Балкани. Тук обаче има два пътя, по които може да
се мине. Единият е пътят на ускорената интеграция, която е по-скоро пътят, който България
пази. Тоест да не се минава пътя на тежките и мъчителни процедури, които всяка една
страна-членка трябваше да одобри до момента. По-скоро да се вземе политическо решение за
интеграцията на Западните Балкани, поради два фактора. Говоря за изострените връзки
сред Запада и Русия през последните четири години към Украйна и все по-навлизащото
геополитическо въздействие посредством вложения на Китай. Трябва да се отбележат и опитите на
Турция да възвърне въздействието си на Балканите. Този конфликт на геополитически ползи на
Западните Балкани би трябвало да бъде взет в поради от европейските водачи, за това какъв брой
бързо би трябвало да се работи в тази посока.
Другият път е по-тежкият, който по-скоро е защитаван от Германия. Тоест, че всяка една
страна би трябвало да премине през всички процедури и отваряне на глави. Това обаче ще значи,
че ще са нужни 10 години преди страните от Западните Балкани да станат членки на Европейски Съюз.
Въпросът е кой от тези разновидности ще бъде определен, като аз се надявам България като
ръководител ще способства за избирането на първия път за ускорена интеграция на
Западните Балкани. България несъмнено има интерес от това страни като Сърбия и
Македония да са в Европейски Съюз.
При влизане в Европейски Съюз на страните от Западните Балкани, допустимо ли ще е да се
сътвори балкански блок по сходство на Вишеградската четворка?
Според мен това е огромната цел в дълготраен проект. Целта е да се образува сходен блок.
Най-близките като езиково, културно и религиозно завещание страни до България са
Македония и Сърбия. От годините ни на участие в Европейски Съюз ние по този начин и не можахме да създадем
някакъв общ блок с Румъния и Гърция. Тези страни не са ни толкоз близки.
Трите страни имат разнообразни ползи и поддържат връзки с разнообразни страни. България с
Германия, Румъния с Франция, а Гърция по-скоро с Англия. Този блок по този начин и не се роди. С България, Сърбия и Македония може да се роди тъкмо подобен Балкански блок, чийто
глас да е доста по-силен в Европейски Съюз. Той може жестоко казано да е индивид, какъвто е Вишеград в
момента. Това ще е добре за развиването на района – Балкани и Западни Балкани.
Може ли България да извлече изгоди от председателството, свързани с участие в
Шенген или еврозоната?
Аз съм песимистичен за това, че председателството има нещо общо с участието на България в
Шенген и еврозоната. Членството на България в еврозоната е решение, което би трябвало да бъде
взето от Европейската централна банка. Ние би трябвало да минем процедура за влизане за
чакалнята на еврозоната. Тоест ние не трябва да си мислим, че може да извлечем директна изгода
от това председателство. Има обаче косвени такива.
Председателството на България ще задълбочи политическите контакти на най-високо равнище,
както и на дипломатическо и административно равнище с европейските структури. Това е добре
за по-нататъшните диалози за обвързването на България със структурите на Шенген и
еврозоната. Това, което разбирам е, че София в края на своето председателство ще подаде
документи за участие в механизма ERM 2 или чакалнята на еврозоната.
България е изпълнила всички критерии, както за Шенген, по този начин и за еврозоната. За Шенген
всички механически условия са изпълнени. Ние се доказахме като благонадежден сътрудник при
опазването външната граница в границите на най-тежката бежанска рецесия от преди две години.
В случая на еврозоната имаме един от най-ниските проценти на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Имаме
невисок бюджетен недостиг. От тук нататък решенията са по-скоро политически, а не
административни или механически.
Като се имат в поради митингите в деня на започването на председателството,
допустимо ли е да се оказва вътрешнополитически напън върху държавното управление?
Неминуемо тези протестни групи, мисля че единствено в деня на председателството митингите бяха
9, са за да оказват напън на държавното управление в миг, в който то желае оптимално
успокоение и непоклатимост. Причината е, че председателството би трябвало да мине без ексцесии.
Не имам вяра, че тези митинги ще се отразят по някакъв метод на председателството. Едва ли
България ще има несполучливо председателство поради тези митинги. Забелязвам, че от доста
политици и специалисти това председателство се употребява като Рубикон за този кабинет. Едва ли
не едно държавно управление е формирано за председателството и по-късно потоп, или в тази ситуация
предварителни избори.
Не споделям тази догадка, че след председателството наложително ще има предварителни
парламентарни избори. От единствено начало на председателството стартира борбата на
тълкования. Интерпретации, за това дали това председателство ще бъде сполучливо.
Забелязвате, че опозицията в Народното събрание и отвън него оказва сериозен напън върху властта.
Става въпрос за избор на съмнение и митинги. Въпросът е коя теза ще вземе превъзходство след
председателството. Дали то е било сполучливо или не.
Ако председателството е сполучливо, то непроменяемо ще се даде заем на доверие на това
държавно управление до идващите избори, които са за европейски парламент през май 2019 година Ако
главната интерпретация е, че председателството е несполучливо, то тогава натискът върху
властта ще се ускори още повече. От там нататък сюжетите към този момент са мъчно предвидими. Тук
в България политическата обстановка се сменя на всеки два или три дни. Не мисля, че е
правилно някой да каже, че ще последват наложително предварителни избори. Аз не се ангажирам
с такива дълготрайни прогнози.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ