Перитонзиларният абсцес представлява гнойно възпалително заболяване, засягащо тъканите между небните

Перитонзиларният цирей съставлява гнойно възпалително заболяване , засягащо тъканите сред небните тонзили и мускулите на фаринкса. Абсцесът най-често се разполага в горния полюс на тонзилата, като нормално е унилатерален (само от едната страна).

Развитието на болестта е последователно, като в началото се развива перитонзиларен целулит, който при погрешно и несвоевременно лечебно държание прераства в цирей. Счита се, че има два механизма, които изясняват натрупването на гнойна сбирка в рехавата съединителна тъкан над и към сливиците:
Повечето експерти смятат, че перитонзиларният цирей се развива в следствие от погрешно и донякъде оздравял бактериален тонзилит. В тези случаи постоянно се касае за несъответствуващ избор на антибиотик или къс лечебен курс. Според друга доктрина това е възпалителнен развой, засягащ слюнчените жлези, ситуирани в тази област, който след това прераства до цирей.

Кои са най-честите причинители?

Много постоянно се потвърждава смесена бактериална флора – аеробни и анаеробни бактерии. Бета-хемолитичният стрептокок от група А се изолира в 25-40% от случаите. В над 90% от децата с перитонзиларен цирей се открива и анаеробна микрофлора. В последните години, с повишаване на антибиотичната устойчивост, все по-често се изолира и метицилин-резистентен Стафилококус ауреус.

Кои са признаците на перитонзиларния цирей?

Първият симптом нормално са болките в гърлото . С придвижване на болестта и на възпалителни развой, се появяват и останалите признаци:
Хиперемирани и оточни тонзили; Увеличаване на шийните лимфни възли; Изместване на тонзилата и околната тъкан напред и към увулата; Силна болежка от едната страна на врата; Трудно отваряне на устата и затруднено преглъщане; Висока температура и втрисания; Главоболие; Болки в ухото; Повишено слюноотделяне; Лош дъх; „ Падане” на гласа.

Нелекуван перитонзиларният цирей може да докара до редица тежки затруднения. Например инфекцията може да се популяризира към лицево-челюстната област и белия дроб. Съществува и риск от развиване на бактериемия и сепсис.

Свързани публикации.. Ангина – кошмарът на майките 0 Лечението на ангината - съгласно причинителя 0 Ангината - постанова постелен режим 0

Как се слага диагнозата?

Извършва се обстоен обзор на детето, при който лекарят оглежда деликатно гърлото, близките периферни лимфни възли, както и останалият соматичен статус. Обикновено се назначават кръвни проучвания с фактори на инфектиране. Микробиологичните проучвания включват наложително проучване на пълнозвучен секрет, а при тежко протичане и хемокултура. В някои случаи, въпреки и рядко, е допустимо възпалителният развой да е толкоз напреднал, че да докара до ограничение на въздушния поток през горните дихателни пътища.

Как се лекува перитонзиларният цирей?

Обикновено лечебният метод включва дрениране на цирея . При него се изтегля насъбраната гнойна сбирка, което води до в началото облекчение на недоволствата. В някои случаи интервенцията е съпроводена с премахване и на сливиците. След това е належащо да се извърши един антибиотичен курс, с цел да се отстрани патогенната микрофлора.

Лечението се прави в болнична конюнктура с интравенозни антибиотици, като при възстановяване на положението лекуването продължава още известно време през устата. Необходимо е антибиотичният курс да бъде задоволително дълъг и с вярно подбрани лекарства, с цел да се избегне рецидивиране на инфекцията. Колкото по-рано е почнала лечението, толкоз е по-голям шансът за по-бързо и дейно лекуване.

Терапевтичното държание може да включва и интравенозна рехидратация, банкет на антипиретици и противовъзпалителни лекарствени средства, постелен режим. Навременното и вярно осъществяване на лечението е извънредно значимо за попречване на тежките и животозастрашаващи затруднения. 3658