БАН: Чистим баласта от учебниците по история
Периодиката на българската история е същата - древност, средновековие, османски интервал, възобновление, следосвобожденска история, България след 1944 година и измененията след 1989 година
Внесени са обаче някои разяснения, като в стратегиите след 1944 година има блян да се постави акцент върху този интервал, тъй като той беше "сбутан " в досегашното преподаване, само че изрично ново отношение към интервалите по история няма. Това съобщи в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция доцент Даниел Вачков - шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
По думите му новото в образователните стратегии е "изчистването на част от баласта " в тях и задаването на благоприятни условия за повече разсъждения и за повече работа върху историческите интервали от учениците.
Българската история се учи "кръгово " в учебно заведение - тя се учи на "ниско ниво " - в шести и седми клас, към този момент в десети клас предметът се учи на по-задълбочено равнище, изясни доцент Вачков.
Той добави, че в 8 и 9 клас се учи нова и най-нова обща история и по този метод се разполагат българските исторически процеси в подтекста на международните.
Замислите на Министерството на образованието и науката са доста амбициозни за образованието в 11-и и 12-и клас, в които се планува проучването на история на "предуниверситетско равнище " , разяснява шефът на Института за исторически проучвания.
Той сложи обаче въпроса до каква степен има задоволително готови учители, които да преподават на учениците, избрали да профилират по история в 11-и и 12-и клас.
На конференцията учени от института приказваха за достиженията на историческата просвета и за това по какъв начин се преподава историята в българските учебни заведения.
Историците от Българска академия на науките обявиха, че дружно с академични преподаватели постоянно вземат участие в разискването на новите образователни стратегии по история за българското учебно заведение.
Преди месец обсъждахме един противоречив миг, който обаче не влезе в образователната стратегия и той беше за " българските оферти България да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики ", сподели доцент Вачков.
Той изясни, че това не е станало, защото измежду откривателите има съществени разлики за претекстовете, които са карали Политбюро да сложи това предложение и този детайл не е влезнал като тематика.
Големият проблем на преподаването по история е, че българската история е извънредно дълга, ние сме народ с една от най-дългите държавни истории от европейските, имаме и доста дълга преддържавна история, изясни доцент Вачков.
Той разясни, че това прави доста мъчно да се откри баланс по какъв начин да се преподават всички столетия.
"Известно е, обществен факт е, че последните столетия - най-много след 1944 година, не се изучаваха задоволително в детайли в българското учебно заведение, макар че бяха залегнали в стратегиите и са написани в учебниците ", разяснява доцент Вачков.
По думите му за тези уроци на учителите в гимназиите не им е стигало време да ги преподават. Сега новата стратегия прави опит да се преодолее това неявяване на един значим интервал, тъй като не е задоволително младежите, завършващи гимназия, да не са изучавали историята на България след 1944 година и за нея да си градят оценки и познания единствено от фамилния роман, разяснява историкът.
Проф. Илия Илиев - експерт по средновековна българска история и по обща история, съобщи, че подготвяните в този момент учебници "са може би четвъртата годишна продукция от нови учебници след измененията ". По думите му първите "нови " учебници по история са от 1996 година, а в този момент се учи по учебниците по история, които са от 2000-2001 година
Новите образователни стратегии по история, които породиха разногласия, ще влязат в действие, когато сегашните осмокласници са в десети клас.
" В учебниците по история от 1996 година, всичко това, за което се спори в този момент , даже и от трибуната на Народното събрание, го има написано ", разяснява проф. Илиев. Според него с този факт "трябва да се постави точка по спекулацията - за какво щяло да има за партизаните, или нямало да има, ще има или няма да има за Белене, за Тодор Живков или за нещо друго в учебниците ".
Българска социалистическа партия: Кои ”корифеи” написаха програмата по История за 10 кл.? >>
Тази поредна промяна в образованието има едно позитивно качество и то е обвързвано с това, че с разпоредба на МОН - учителите и създателите на учебници, са длъжни да плануват 40% от образователните часове - не за учене на нови познания и нови държавни управления, а за извършения и за основаване на исторически умения у учениците, разяснява проф. Илия Илиев.
Той означи, че по този метод учениците няма да наизустяват следващата фактология , която бързо да не помнят. Учебниците по история ще бъдат облекчени от непотребната фактология и ще остане повече време на учениците да ревизират, да вземем за пример в архивите или в секретните архиви за така наречен мероприятия на Народната власт, изясни проф. Илиев.
Той изрази убеденост, че от "новата образователна стратегия по история, одобрена неотдавна от МОН, ще излязат също толкоз читави учебници, както и от предходните стратегии ".
Главен помощник Димитър Христов от Българска академия на науките - експерт по Българско възобновление и преподавател по история, уточни по какъв начин в новите образователни стратегии по история се понижава така наречен баласт на политическата терминология.
Например, в образователните стратегии през 90-те години доста постоянно се използваше политическото факсимиле "България, като фактор на непоклатимост на Балканите ", като предстоящ резултат учениците да схващат и правят оценка мястото на България на Балканите, изясни Димитър Христов. Той означи, че това факсимиле е излязло от политическа приложимост и не би трябвало да го има в учебниците.
По мотив опасенията на учители, че в новата образователна стратегия по история го има и интервалът на приватизация , а не е минало задоволително време от него и по какъв начин да го преподават, доцент Даниел Вачков призна, че този интервал още не е задоволително научно проучен.
Когато процесите не са изцяло завършили, мъчно се написа история, само че в целия свят и у нас е традиция уроците и историята да се докарват до допустимо най-близките интервали, изясни той. Вачков означи, че в програмата това е "доведено " до влизането на България в Европейски Съюз, като посочи, че една от главните характерности на времето след 1989 година е обвързвано с приватизацията.
В този интервал го има към този момент плурализмът в политическата и културната сфера, има я многопартийността, демократичната Конституция, само че в програмата са заложени и обществените проблеми на прехода, свързани с маргинализацията от образованието и със степента на безработица, сподели шефът на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
Вълчев: Няма да отменяме програмата по история за 10 клас >>
Внесени са обаче някои разяснения, като в стратегиите след 1944 година има блян да се постави акцент върху този интервал, тъй като той беше "сбутан " в досегашното преподаване, само че изрично ново отношение към интервалите по история няма. Това съобщи в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция доцент Даниел Вачков - шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
По думите му новото в образователните стратегии е "изчистването на част от баласта " в тях и задаването на благоприятни условия за повече разсъждения и за повече работа върху историческите интервали от учениците.
Българската история се учи "кръгово " в учебно заведение - тя се учи на "ниско ниво " - в шести и седми клас, към този момент в десети клас предметът се учи на по-задълбочено равнище, изясни доцент Вачков.
Той добави, че в 8 и 9 клас се учи нова и най-нова обща история и по този метод се разполагат българските исторически процеси в подтекста на международните.
Замислите на Министерството на образованието и науката са доста амбициозни за образованието в 11-и и 12-и клас, в които се планува проучването на история на "предуниверситетско равнище " , разяснява шефът на Института за исторически проучвания.
Той сложи обаче въпроса до каква степен има задоволително готови учители, които да преподават на учениците, избрали да профилират по история в 11-и и 12-и клас.
На конференцията учени от института приказваха за достиженията на историческата просвета и за това по какъв начин се преподава историята в българските учебни заведения.
Историците от Българска академия на науките обявиха, че дружно с академични преподаватели постоянно вземат участие в разискването на новите образователни стратегии по история за българското учебно заведение.
Преди месец обсъждахме един противоречив миг, който обаче не влезе в образователната стратегия и той беше за " българските оферти България да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики ", сподели доцент Вачков.
Той изясни, че това не е станало, защото измежду откривателите има съществени разлики за претекстовете, които са карали Политбюро да сложи това предложение и този детайл не е влезнал като тематика.
Големият проблем на преподаването по история е, че българската история е извънредно дълга, ние сме народ с една от най-дългите държавни истории от европейските, имаме и доста дълга преддържавна история, изясни доцент Вачков.
Той разясни, че това прави доста мъчно да се откри баланс по какъв начин да се преподават всички столетия.
"Известно е, обществен факт е, че последните столетия - най-много след 1944 година, не се изучаваха задоволително в детайли в българското учебно заведение, макар че бяха залегнали в стратегиите и са написани в учебниците ", разяснява доцент Вачков.
По думите му за тези уроци на учителите в гимназиите не им е стигало време да ги преподават. Сега новата стратегия прави опит да се преодолее това неявяване на един значим интервал, тъй като не е задоволително младежите, завършващи гимназия, да не са изучавали историята на България след 1944 година и за нея да си градят оценки и познания единствено от фамилния роман, разяснява историкът.
Проф. Илия Илиев - експерт по средновековна българска история и по обща история, съобщи, че подготвяните в този момент учебници "са може би четвъртата годишна продукция от нови учебници след измененията ". По думите му първите "нови " учебници по история са от 1996 година, а в този момент се учи по учебниците по история, които са от 2000-2001 година
Новите образователни стратегии по история, които породиха разногласия, ще влязат в действие, когато сегашните осмокласници са в десети клас.
" В учебниците по история от 1996 година, всичко това, за което се спори в този момент , даже и от трибуната на Народното събрание, го има написано ", разяснява проф. Илиев. Според него с този факт "трябва да се постави точка по спекулацията - за какво щяло да има за партизаните, или нямало да има, ще има или няма да има за Белене, за Тодор Живков или за нещо друго в учебниците ".
Българска социалистическа партия: Кои ”корифеи” написаха програмата по История за 10 кл.? >>
Тази поредна промяна в образованието има едно позитивно качество и то е обвързвано с това, че с разпоредба на МОН - учителите и създателите на учебници, са длъжни да плануват 40% от образователните часове - не за учене на нови познания и нови държавни управления, а за извършения и за основаване на исторически умения у учениците, разяснява проф. Илия Илиев.
Той означи, че по този метод учениците няма да наизустяват следващата фактология , която бързо да не помнят. Учебниците по история ще бъдат облекчени от непотребната фактология и ще остане повече време на учениците да ревизират, да вземем за пример в архивите или в секретните архиви за така наречен мероприятия на Народната власт, изясни проф. Илиев.
Той изрази убеденост, че от "новата образователна стратегия по история, одобрена неотдавна от МОН, ще излязат също толкоз читави учебници, както и от предходните стратегии ".
Главен помощник Димитър Христов от Българска академия на науките - експерт по Българско възобновление и преподавател по история, уточни по какъв начин в новите образователни стратегии по история се понижава така наречен баласт на политическата терминология.
Например, в образователните стратегии през 90-те години доста постоянно се използваше политическото факсимиле "България, като фактор на непоклатимост на Балканите ", като предстоящ резултат учениците да схващат и правят оценка мястото на България на Балканите, изясни Димитър Христов. Той означи, че това факсимиле е излязло от политическа приложимост и не би трябвало да го има в учебниците.
По мотив опасенията на учители, че в новата образователна стратегия по история го има и интервалът на приватизация , а не е минало задоволително време от него и по какъв начин да го преподават, доцент Даниел Вачков призна, че този интервал още не е задоволително научно проучен.
Когато процесите не са изцяло завършили, мъчно се написа история, само че в целия свят и у нас е традиция уроците и историята да се докарват до допустимо най-близките интервали, изясни той. Вачков означи, че в програмата това е "доведено " до влизането на България в Европейски Съюз, като посочи, че една от главните характерности на времето след 1989 година е обвързвано с приватизацията.
В този интервал го има към този момент плурализмът в политическата и културната сфера, има я многопартийността, демократичната Конституция, само че в програмата са заложени и обществените проблеми на прехода, свързани с маргинализацията от образованието и със степента на безработица, сподели шефът на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
Вълчев: Няма да отменяме програмата по история за 10 клас >>
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ