Пеперудите се появяват на бял свят след преминаване през съвършено

„ Пеперудите се появяват на бял свят след прекосяване през напълно замислена от природата поредност от промени. Пеперудата-майка слага яйцата си върху листо. Ларвите, които се излюпват, известно време се хранят върху листата. По-късно си построяват леговище, наречено какавида. Какавидата на пеперудата е същинско знамение на дизайна - закачена е за клоните на дърветата с доста тънка, само че здрава нишка. Гъсеницата се развива в тази какавида и последователно излиза на открито като прелестно, изцяло ново създание: пеперуда. Пеперудата би трябвало сама да успее да разтвори пашкула си, с цел да полети. Ако посредством външна интервенция се помогне на пеперудата да излезе от какавидата с цел да полети тя умира. “

Свободата търсим цялостен живот и доста постоянно живеем с химерата за нея, тъй като неверно я разбираме. Свободен е оня, който дава преимущество на волята си и отстранява рестриктивните мерки. Именно това се корени в сърцевината на свободата. Обратно, ние вършим всичко, или съвсем всичко срещу волята си и се барикадираме с купчина ограничавания и по този начин предостатъчно потриваме ръце, че сме надделели себе си и сме съумели да се надмогнем. Тържествено превъзнасяме личността си и кичим душата си с венци от лаври. Нека си спомним по кое време си позволихме да възроптаем против това, че не сме щастливи? Именно. Защото се мамим, че живеем щастливо. Кога се изправихме против деспотичния началник? Кога казахме, че не ни е до среща, тъй като ни е досадно и скучно? Кога поискахме да кажем по какъв начин бие бясно сърцето ни въпреки и да се срамим от признанието? Колко пъти се осмелихме да изглеждаме глуповато и естествено? Колко пъти откакто сме се спънали в тротоара сме траяли напред вместо да се оглеждаме сепнато?

Вървим против себе си, пъдим ненадейно обхваналите ни страсти, натикали сме надълбоко в чекмеджетата на същността ни порива на насладата, която мислим, че ни прави уязвими. Размахваме пръст против любовта и непринудено споходилата ни пристрастеност, тъй като ни е боязън. Този боязън, който сме залостили като пакостливо дете в гардероб вместо да го хванем за ръка и да го създадем наш съдружник. И колкото по – задоволено живеем, толкоз по – незадоволени сме в действителност. Изобилието блика към нас, а ние сме небогати, ръцете ни празни, а душите ни пусти.

Много постоянно търсим трескаво да си доставим приятност извън, тъй като сме огорчени вътре в нас. Говорим си за свободата във връзката но се озъртаме като хищна хиена, когато сътрудникът ни закъснее след работа. Притиснали сме връзките си и сме ги трансформирали в безсърдечие. Искаме да притежаваме другия, а не познаваме себе си. Мислим за ситуацията на близките, а сме бездомни лутащи се. Рисуваме си криле на ангели, а сме демонски нещастни. Признаваме ли го? Не. Защото не познаваме свободата.

Ако питаме някой какво е независимост би споделил може би следното: „ Да си свободен, значи да не ти пука “, „ Свобода е да кажеш каквото мислиш. “, „ Свободен съм когато мога да си купя каквото желая и да отида където пожелая. “ Да си непукист е по – скоро тип защита и отбрана в сравнение с независимост. В свободата няма граница, тъй като е безгранична. И да кажем каквото мислим, огромна работа щом нищо не реализираме с казаното. И 10 книги да си купим и още 10 дестинации да обиколим това не ни дава независимост, в случай че книгата потъва в прахуляк, а от екскурзиите помним единствено имената на фериботите.

Свободата би трябвало да търсим в мозъка си. После в душата си, а по-късно в делата си. Свободата не идва при нас, в случай че не я търсим. Трябва да я желаем и да се стремим към нея всеки ден. Да я откриеш постоянно лишава време, носи болежка или даже привършване на нещо вечно. Свободата не постоянно носи наслада. Във войната умират доста сражаващи се. А свободата на мозъка от време на време може да ни сервира сложна истина, тъжна дума, разтърсваща вест. Свободата е тогава, когато обратно на всичко, през което минаваме ние го одобряваме такова каквото е. Свободата е когато покажем уязвимост даже.

Свободен е оня, който може да каже не мога. Отричане, приемане, отдаване, боязън, обич, смяна, Аз- всичко това е независимост. За да се научим да сме свободни на първо място би трябвало да достигнем до същността на смисъла на свободата. За всеки от нас свободата е друга, само че едно е, което стопява всяко разграничение и то е, че всеки от нас я търси. Да се погледнем от вътрешната страна на открито. Да бъдем почтени, в действителност почтени със себе си. Да си признаем фактически щастливи ли сме? Нека се откажем от досадни другарства, мъж, който не ни радва към този момент, работа, която не ни доставя наслаждение, непосредствен, който не може да крепите постоянно в неговите проблеми, връзка, която няма развиване, образование, което влачим като болест, дом, който не харесваме повече.

“Пеперудата би трябвало сама да успее да разтвори пашкула си, с цел да полети. Ако посредством външна интервенция се помогне на пеперудата да излезе от какавидата с цел да полети тя умира. ”

Винаги съумяваме да си попречим или да се намеси в „ пашкула “ на другите. Ние не умеем да летим, само че сме благословени да живеем доста по – дълго от една пеперуда. Понякога свободата е тъкмо това, да се опитаме, да излезем от личния си пашкул на шаблоните, очакванията и лъжите. Ако успеем да откриваме и съхраняваме свободата ще може да научим душата си да лети свободна като пеперуда.