Съобщиха най-добрата новина за пенсионерите
Пенсиите ще бъдат увеличени с 12% от 1 юли 2023 година Досега нарастването на пенсиите с този % беше единствено прогноза, само че към този момент е ясно, че това ще стане, защото са оповестени данни за инфлацията и междинния застрахователен приход за предходната година, оповестява " Труд ".
От средата на годината пенсиите би трябвало да бъдат индексирани по класическото “швейцарско предписание " с 50 на 100 от инфлацията и с 50 на 100 от растежа на междинния застрахователен приход за предходната година, гласят текстове от Кодекса за обществено обезпечаване.
Средногодишната инфлация за предходната година (според потребителската кошница на хората в ЕС), която ще бъде употребена при индексирането на пенсиите, е тъкмо 13 на 100. А растежът на междинния застрахователен приход е с 11%. Средният застрахователен приход за предходната година е 1298,45 лева, при 1169,25 лева за миналата година, демонстрират данни на Национален осигурителен институт. Така по настоящата сега формула пенсиите ще бъдат увеличени от 1 юли тъкмо с 12 на 100.
Това нарастване няма да се случи, единствено в случай че депутатите от идващия парламент решат да трансформират формулата за годишно индексиране на пенсиите. В предходния парламент имаше предложение всяка година пенсиите да бъдат увеличавани със 100% от по-високото - растежа на междинния застрахователен приход или инфлацията за миналата година. При потреблението на тази формула всяка година растежът на пенсиите щеше да бъде по-голям, само че предлагането не беше подкрепено от депутатите.
Увеличението на минималната пенсия от 1 юли обаче няма да стане автоматизирано, както би трябвало да бъдат вдигнати останалите пенсии за стаж и възраст. Размерът на минималната пенсия се дефинира при гласуването на бюджета за съответната година.
В момента минималната пенсия е 467 лева вследствие на удължаването на действието на бюджета за предходната година. Минималната пенсия може да бъде увеличена единствено от Народното събрание при гласоподаване на бюджета за 2023 година От Министерството на финансите публично обявиха, че ще приготвят план на бюджет, който ще показват на новия парламент след изборите на 2 април. Но дали от министерството ще предложат нарастване на минималната пенсия към момента не е ясно.
Целта на Министерството на финансите е да предложи на Народното събрание план на бюджет с недостиг под 3% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната или покрай този предел. Това е доста значимо поради кандидатурата ни за участие в еврозоната. Един от критериите от Маастрихт за приемане на еврото е бюджетен недостиг под 3%. За предходната година България извърши този аршин.
Но отлагането на влизането ни в еврозоната значи, че и за актуалната 2023 година дефицитът би трябвало да е под 3 на 100. Както и вероятността за идващите две години също би трябвало да е за подобен бюджетен недостиг.
Първоначалните планове на Министерството на финансите демонстрират, че при настоящите сега закони дефицитът в държавната хазна за актуалната година ще бъде към 6% от Брутният вътрешен продукт. Затова, с цел да осъществим условията за еврозоната, ще бъде изработен опит за стесняване на някои разноски и увеличение на приходите.
Именно поради нарастването на пенсиите на два пъти през предходната година - от 1 юли и от 1 октомври, разноските за пенсии през тази и идващите години нарастват доста. За цялата 2022 година разноските за пенсии са в размер на 15,6 милиарда лева, което е нарастване с 1,385 милиарда лева, или с 9,7% по отношение на миналата година. През актуалната година индексирането на пенсиите с 12% от 1 юли ще докара де още по-големи разноски на държавната хазна.
Общият брой на обезпечените е 2,8 млн.
Близо 250 хиляди души на възраст над 63 години не престават да работят. Това са хора в пенсионна възраст, които не престават да се трудят, тъй като нямат нужния стаж за пенсия или тъй като пенсиите им не са задоволителни за естествен живот.
През актуалната година нужната възраст за пенсиониране на дамите е 62 години, а на мъжете - 64 години и 6 месеца. Освен това дамите би трябвало да имат трудов стаж от 36 години и 4 месеца, а мъжете - 39 години и 4 месеца.
Общият брой на обезпечените жители в страната през предходната година е бил 2,82 млн. души. От тях 248,9 хиляди души, или над 8,8%, са родени преди 1 януари 1960 година Преобладаващата част от работещите хора на възраст над 63 години работят на заплата в изискванията на трета категория труд - те са 226 хиляди души. Но има и 6,7 хиляди души на такава възраст, които работят в изискванията на първа и второкласен труд, както и доста самоосигуряващи се.
Много хора над 63 години не престават да работят, само че те получават по-ниски заплати от по-младите. Средният застрахователен приход на родените преди 1 януари 1960 година е 1053 лева, а междинният застрахователен приход на родените след тази дата е 1322 лева Конкретно при работещите на заплата в изискванията на трета категория труд, хората на възраст над 63 години имат междинен застрахователен приход от 1061 лева, а по-младите са обезпечени приблизително върху 1353 лева
Любопитно е, че самоосигуряващите се жители заплащат вноски за обществено и здравно обезпечаване върху доста по-ниски приходи от работещите на заплата. Например самоосигуряващите се, които вършат вноски за всички осигурителни опасности, имат междинен застрахователен приход от 744 лева, в случай че са над 63 години, и 732 лева, в случай че са по-млади. Сред аргументите за това е, че в тази група влизат и записаните аграрни производители и тютюнопроизводители, които най-често са обезпечени върху невисок приход.
От общия брой на обезпечените хора в страната, 60,6 хиляди са обезпечени за сметка на работодателя им, тъй като са държавни чиновници, следователи, съдии, прокурори или членове на изборни комисии. Освен тях има още близо 68 хиляди души, които също са обезпечени от техния шеф и работят в бранш “Отбрана и сигурност ".
Заплатите изостават от инфлацията
Средният застрахователен приход за месец декември 2022 година е 1445,64 лева, демонстрират данни на Националния застрахователен институт (НОИ). А средномесечният застрахователен приход за цялата 2022 година е 1298,45 лева като той нараства с 11% по отношение на спрямо миналата година. Ръстът на приходите на хората доста изостава от инфлацията, която приблизително за предходната година е 15,3% съгласно потребителската кошница на българите. Заради рекордното повишаване през предходната година хората действително са обеднели макар повишението на заплатите.
Ръстът на осигурителния приход през предходната година се дължи главно на следните фактори: нарастването на минималната работна заплата за страната от 650 лева на 710 лева (с 9,2 на сто) от 1 април 2022 г.; нарастването на минималния месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.; увеличението на минималния месечен осигурителния приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.; увеличението на оптималния месечен осигурителния приход от 3000 лева на 3400 лева от 1 април 2022 г.; както и на нарастването на възнагражденията на чиновниците в бюджетния бранш.
Осигурителният приход на работещите хора, родени след 31 декември 1959 година, които са обхванати от спомагателното наложително пенсионно обезпечаване в универсални пенсионни фондове, е приблизително 1322,14 лева, демонстрират данни на Национален осигурителен институт. Нарастването на този междинен приход по отношение на миналата година е с 11,1%. Хората на повече години, родени преди 1 януари 1960 година, имат по-малък междинен застрахователен приход - 1053,57 лева, който е с 6,9% по-висок спрямо миналата година.
Запазва се разликата в осигурителния приход на обезпечените мъже и дами. Средният застрахователен приход на мъжете през 2022 година е 1340,64 лева, а на дамите - 1254,20 лева Това е причина при пенсиониране мъжете да получават по-високи пенсии от дамите.
Най-малки вноски вършат фермерите
Учителите са обезпечени върху по-висок застрахователен приход от военните, демонстрират данни на Национален осигурителен институт. Средномесечният застрахователен приход за 2022 година на хората, заети в бранш “Отбрана и сигурност ", е 1882,29 лева, което е с 6,6% повече спрямо 2021 година
При учителите осигурителните вноски се разпределят сред работодателя и служителя. Осигурителният приход на учителите за 2022 година е приблизително 1992,29 лева, или с 8,9% по-висок от 2021 година В резултат на провежданата през последните години политика по приходите за педагогическите експерти, средномесечният застрахователен приход на учителите за 2022 година е с 53,4% по-висок от средномесечния застрахователен приход за страната.
Средният застрахователен приход на държавните чиновници, следователите, съдиите и прокурорите за предходната година е 2096,60 лева, или с 8,7% по-висок по отношение на 2021 година Характерно за военните и държавните чиновници е, че осигуровките им се заплащат напълно от работодателя, а не се удържат от заплатите им. Като точно държавните чиновници, следователите, съдиите и прокурорите са с най-голям междинен застрахователен приход.
Средният застрахователен приход на работещите при изискванията на трета категория труд през предходната година е 1324,56 лева, като по отношение на 2021 година нарастването е с 11,2%. Осигурителният приход на работещите при изискванията на първа и второкласен труд е 1540,89 лева За тях повишаването по отношение на миналата 2021 година е с 11,4%.
За 2022 година междинният застрахователен приход на самоосигуряващите се жители, без земеделските стопани и тютюнопроизводители, е 739,92 лева, при 681 лева за 2021 година Средният застрахователен приход на записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители е 623,46 лева, при 421,66 лева за миналата година. Именно фермерите заплащат най-малки осигуровки, което дефинира и ниските пенсии, които получават при пенсиониране.
Морските лица, които се обезпечават за лична сметка, имат междинен застрахователен приход от 842,28 лева, или с 4,5% по-висок по отношение на миналата година.
От средата на годината пенсиите би трябвало да бъдат индексирани по класическото “швейцарско предписание " с 50 на 100 от инфлацията и с 50 на 100 от растежа на междинния застрахователен приход за предходната година, гласят текстове от Кодекса за обществено обезпечаване.
Средногодишната инфлация за предходната година (според потребителската кошница на хората в ЕС), която ще бъде употребена при индексирането на пенсиите, е тъкмо 13 на 100. А растежът на междинния застрахователен приход е с 11%. Средният застрахователен приход за предходната година е 1298,45 лева, при 1169,25 лева за миналата година, демонстрират данни на Национален осигурителен институт. Така по настоящата сега формула пенсиите ще бъдат увеличени от 1 юли тъкмо с 12 на 100.
Това нарастване няма да се случи, единствено в случай че депутатите от идващия парламент решат да трансформират формулата за годишно индексиране на пенсиите. В предходния парламент имаше предложение всяка година пенсиите да бъдат увеличавани със 100% от по-високото - растежа на междинния застрахователен приход или инфлацията за миналата година. При потреблението на тази формула всяка година растежът на пенсиите щеше да бъде по-голям, само че предлагането не беше подкрепено от депутатите.
Увеличението на минималната пенсия от 1 юли обаче няма да стане автоматизирано, както би трябвало да бъдат вдигнати останалите пенсии за стаж и възраст. Размерът на минималната пенсия се дефинира при гласуването на бюджета за съответната година.
В момента минималната пенсия е 467 лева вследствие на удължаването на действието на бюджета за предходната година. Минималната пенсия може да бъде увеличена единствено от Народното събрание при гласоподаване на бюджета за 2023 година От Министерството на финансите публично обявиха, че ще приготвят план на бюджет, който ще показват на новия парламент след изборите на 2 април. Но дали от министерството ще предложат нарастване на минималната пенсия към момента не е ясно.
Целта на Министерството на финансите е да предложи на Народното събрание план на бюджет с недостиг под 3% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната или покрай този предел. Това е доста значимо поради кандидатурата ни за участие в еврозоната. Един от критериите от Маастрихт за приемане на еврото е бюджетен недостиг под 3%. За предходната година България извърши този аршин.
Но отлагането на влизането ни в еврозоната значи, че и за актуалната 2023 година дефицитът би трябвало да е под 3 на 100. Както и вероятността за идващите две години също би трябвало да е за подобен бюджетен недостиг.
Първоначалните планове на Министерството на финансите демонстрират, че при настоящите сега закони дефицитът в държавната хазна за актуалната година ще бъде към 6% от Брутният вътрешен продукт. Затова, с цел да осъществим условията за еврозоната, ще бъде изработен опит за стесняване на някои разноски и увеличение на приходите.
Именно поради нарастването на пенсиите на два пъти през предходната година - от 1 юли и от 1 октомври, разноските за пенсии през тази и идващите години нарастват доста. За цялата 2022 година разноските за пенсии са в размер на 15,6 милиарда лева, което е нарастване с 1,385 милиарда лева, или с 9,7% по отношение на миналата година. През актуалната година индексирането на пенсиите с 12% от 1 юли ще докара де още по-големи разноски на държавната хазна.
Общият брой на обезпечените е 2,8 млн.
Близо 250 хиляди души на възраст над 63 години не престават да работят. Това са хора в пенсионна възраст, които не престават да се трудят, тъй като нямат нужния стаж за пенсия или тъй като пенсиите им не са задоволителни за естествен живот.
През актуалната година нужната възраст за пенсиониране на дамите е 62 години, а на мъжете - 64 години и 6 месеца. Освен това дамите би трябвало да имат трудов стаж от 36 години и 4 месеца, а мъжете - 39 години и 4 месеца.
Общият брой на обезпечените жители в страната през предходната година е бил 2,82 млн. души. От тях 248,9 хиляди души, или над 8,8%, са родени преди 1 януари 1960 година Преобладаващата част от работещите хора на възраст над 63 години работят на заплата в изискванията на трета категория труд - те са 226 хиляди души. Но има и 6,7 хиляди души на такава възраст, които работят в изискванията на първа и второкласен труд, както и доста самоосигуряващи се.
Много хора над 63 години не престават да работят, само че те получават по-ниски заплати от по-младите. Средният застрахователен приход на родените преди 1 януари 1960 година е 1053 лева, а междинният застрахователен приход на родените след тази дата е 1322 лева Конкретно при работещите на заплата в изискванията на трета категория труд, хората на възраст над 63 години имат междинен застрахователен приход от 1061 лева, а по-младите са обезпечени приблизително върху 1353 лева
Любопитно е, че самоосигуряващите се жители заплащат вноски за обществено и здравно обезпечаване върху доста по-ниски приходи от работещите на заплата. Например самоосигуряващите се, които вършат вноски за всички осигурителни опасности, имат междинен застрахователен приход от 744 лева, в случай че са над 63 години, и 732 лева, в случай че са по-млади. Сред аргументите за това е, че в тази група влизат и записаните аграрни производители и тютюнопроизводители, които най-често са обезпечени върху невисок приход.
От общия брой на обезпечените хора в страната, 60,6 хиляди са обезпечени за сметка на работодателя им, тъй като са държавни чиновници, следователи, съдии, прокурори или членове на изборни комисии. Освен тях има още близо 68 хиляди души, които също са обезпечени от техния шеф и работят в бранш “Отбрана и сигурност ".
Заплатите изостават от инфлацията
Средният застрахователен приход за месец декември 2022 година е 1445,64 лева, демонстрират данни на Националния застрахователен институт (НОИ). А средномесечният застрахователен приход за цялата 2022 година е 1298,45 лева като той нараства с 11% по отношение на спрямо миналата година. Ръстът на приходите на хората доста изостава от инфлацията, която приблизително за предходната година е 15,3% съгласно потребителската кошница на българите. Заради рекордното повишаване през предходната година хората действително са обеднели макар повишението на заплатите.
Ръстът на осигурителния приход през предходната година се дължи главно на следните фактори: нарастването на минималната работна заплата за страната от 650 лева на 710 лева (с 9,2 на сто) от 1 април 2022 г.; нарастването на минималния месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.; увеличението на минималния месечен осигурителния приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 650 лева на 710 лева от 1 април 2022 г.; увеличението на оптималния месечен осигурителния приход от 3000 лева на 3400 лева от 1 април 2022 г.; както и на нарастването на възнагражденията на чиновниците в бюджетния бранш.
Осигурителният приход на работещите хора, родени след 31 декември 1959 година, които са обхванати от спомагателното наложително пенсионно обезпечаване в универсални пенсионни фондове, е приблизително 1322,14 лева, демонстрират данни на Национален осигурителен институт. Нарастването на този междинен приход по отношение на миналата година е с 11,1%. Хората на повече години, родени преди 1 януари 1960 година, имат по-малък междинен застрахователен приход - 1053,57 лева, който е с 6,9% по-висок спрямо миналата година.
Запазва се разликата в осигурителния приход на обезпечените мъже и дами. Средният застрахователен приход на мъжете през 2022 година е 1340,64 лева, а на дамите - 1254,20 лева Това е причина при пенсиониране мъжете да получават по-високи пенсии от дамите.
Най-малки вноски вършат фермерите
Учителите са обезпечени върху по-висок застрахователен приход от военните, демонстрират данни на Национален осигурителен институт. Средномесечният застрахователен приход за 2022 година на хората, заети в бранш “Отбрана и сигурност ", е 1882,29 лева, което е с 6,6% повече спрямо 2021 година
При учителите осигурителните вноски се разпределят сред работодателя и служителя. Осигурителният приход на учителите за 2022 година е приблизително 1992,29 лева, или с 8,9% по-висок от 2021 година В резултат на провежданата през последните години политика по приходите за педагогическите експерти, средномесечният застрахователен приход на учителите за 2022 година е с 53,4% по-висок от средномесечния застрахователен приход за страната.
Средният застрахователен приход на държавните чиновници, следователите, съдиите и прокурорите за предходната година е 2096,60 лева, или с 8,7% по-висок по отношение на 2021 година Характерно за военните и държавните чиновници е, че осигуровките им се заплащат напълно от работодателя, а не се удържат от заплатите им. Като точно държавните чиновници, следователите, съдиите и прокурорите са с най-голям междинен застрахователен приход.
Средният застрахователен приход на работещите при изискванията на трета категория труд през предходната година е 1324,56 лева, като по отношение на 2021 година нарастването е с 11,2%. Осигурителният приход на работещите при изискванията на първа и второкласен труд е 1540,89 лева За тях повишаването по отношение на миналата 2021 година е с 11,4%.
За 2022 година междинният застрахователен приход на самоосигуряващите се жители, без земеделските стопани и тютюнопроизводители, е 739,92 лева, при 681 лева за 2021 година Средният застрахователен приход на записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители е 623,46 лева, при 421,66 лева за миналата година. Именно фермерите заплащат най-малки осигуровки, което дефинира и ниските пенсии, които получават при пенсиониране.
Морските лица, които се обезпечават за лична сметка, имат междинен застрахователен приход от 842,28 лева, или с 4,5% по-висок по отношение на миналата година.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ