Пенчо Славейков е поет, който надскача провинциалното, за да достигне

Пенчо Славейков е стихотворец, който надскача провинциалното, с цел да доближи до универсални хрумвания и измерения, сподели психиатърът доктор Любомир Трифонов по време на полемика в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Габрово, отдадена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Инициативата е под надпис „ Пенчо Славейков през днешния ден “ и се провежда от Българската телеграфна организация.

Модератор на срещата е поетът, литературовед и книжовен критик Йордан Ефтимов. В полемиката също по този начин участваха генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, историкът Даниела Цонева, Венета Козарева и кметът на Трявна Денчо Минев.

В изявлението си доктор Трифонов разяснява ролята на Пенчо Славейков за популяризирането на концепциите на Фридрих Ницше в България. Психиатърът уточни, че постоянно срещаното определение, че поетът е „ ницшеанец “, би трябвало да бъде обсъждано деликатно.

„ Това е едно факсимиле, в учебно заведение също се споделя – той е ницшеанец. Някои от концепциите не са навръх Ницше, а са на Щирнер или на други създатели от това време, които са мислили в сходна посока – мощният човек, свръхчовека и така нататък “, сподели доктор Трифонов.

По думите му връзката сред Пенчо Славейков и Ницше е значима най-много поради превода на едно от най-известните творби на философа. „ Пенчо е безусловно обвързван първо с превод, доста важен превод на най-крупното съчинение на Ницше – „ Тъй рече Заратустра “. И второ, самият той има поеми за гибелта на свръхчовека, които не се учат в учебно заведение “, уточни психиатърът.

Според него Ницше би трябвало наложително да бъде споменаван, когато се приказва за Пенчо Славейков. „ На второто издание на „ Тъй рече Заратустра “ написа: превод от Мария Белчева, редакция на Пенчо Славейков. Всички знаем, че огромна част от текстовете са от него – превод, освен редакция “, сподели той.

Д-р Трифонов цитира израз от „ Тъй рече Заратустра “, който съгласно него демонстрира близостта сред концепциите на Ницше и самосъзнанието на Пенчо Славейков: „ Моят съвременник е времето “. По думите му това демонстрира, че и Пенчо Славейков е живял с мисълта, че ще остане във времето.

„ И той в действителност е съумял. Не инцидентно сме се събрали тук 160 години след рождението. Но единствено с такива цели човек може да стигне до Нобела “, сподели доктор Трифонов. Той акцентира, че Пенчо Славейков е достигнал равнище, което го слага измежду огромните европейски създатели. Според него диалогът за поета би трябвало да бъде обвързван и с други носители на Нобелова премия за литература.

Д-р Трифонов напомни думите на Йосиф Бродски, че „ положителната лирика имитира живота “, и уточни, че Пенчо Славейков в най-хубавите си стихотворения фактически реализира това.

Ученият уточни стихотворението „ Луд гидия “, което съгласно него може да бъде обсъждано по отношение на концепциите на Макс Вебер за така наречен кадийска юстиция. Според доктор Любомир Трифонов „ Луд гидия “ е доста по-подходящ образец за описанието на това, което Макс Вебер назовава кадийска юстиция. По думите на психиатъра това е предмодерен метод за правосъдие, при който липсват институционални процедури и опция за обжалване. Той уточни като образец стиха „ погрешно седи, право съди “, който съгласно него демонстрира несъобразяване със законите на страната. „ Тези модели, за огромно страдание, можем да ги забележим и в нашата реалност “, сподели доктор Трифонов.

Той акцентира, че Пенчо Славейков е бил човек с доста положителни прогностични чувства и че в творчеството му могат да бъдат открити интуиции за бъдещи исторически събития. „ Той не е толкоз тъмен. Пенчо Славейков в действителност умира на 49 години, само че тогава стартира поредност от неудачни войни и национални произшествия. Той по някакъв метод съумява да ги планува, да ги съчетае в творчеството си “, сподели доктор Трифонов.

Той цитира Езра Паунд, съгласно който „ поетите са антените на едно общество “, и уточни, че Пенчо Славейков е точно подобен стихотворец – човек, който усеща процесите в обществото и времето.

Инициативата „ Пенчо Славейков през днешния ден “ се организира във всички 33 национални пресклуба на Българска телеграфна агенция в страната. Първата среща диалог, отдадена на Пенчо Славейков, се състоя в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. В рамките на самодейността такива диалози се състояха още в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали и Пазарджик.

Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде отдадено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и особено написани текстове от по 160 думи от 160 души за 160-ата годишнина от рождението на поета.