Пекинез
Пекинезът е куче, което е било обичано на китайските императори и е едно от най-популярните от по този начин наречените стайни кучета. То може да живее в малко жилище.
История на пекинез
Пекинезът е основан като куче придружител преди повече от две хиляди години в Китай. Името на породата е зародило от името на китайската столица Пекин. В Китай кучетата от тази порода са известни с името Фу. Пекинезите от край време са били на респект в Китай, за което свидетелстват разнообразни предмети на изкуството, изобразяващи дребните космати любимци. Първоначално пекинезите можели да живеят единствено в императорския двор и под боязън от смъртно наказване се забранявало развъждането им от елементарни хора. Ако някой си разрешавал да открадне или да нарани пекинез, го чакала екзекуция. Смятало се, че пекинезите трябвало да украсяват покоите на императора, само че се допускало те да живеят и в дамското поделение на двореца.
Древните китайци считали, че пекинезите са духове, които охраняват живота на императора. Един от пекинезите, живели преди стотици години, бил разгласен от античните китайци за преродения Буда. Според антична китайска легенда лъвът се влюбил в маймуна и не след дълго се появило тяхното дете, което имало смешната физиономия на майката и гордия темперамент на бащата. Често пекинезите са били наричани дребни китайски лъвове. Китайците кръщавали улици на имената на пекинезите на императора. След първата половина на XIX век кучетата от тази порода попаднали в Европа, откакто англичаните завладяли летния Императорски замък в Пекин. Тогава пет пекинеза се трансформирали в трофей на завоевателите. В края на XIX век пекинезът за пръв път бил показан на европейско ревю. През 1909 година в Съединени американски щати поражда първият клуб на феновете на тази порода.
Стандарт на пекинез
Пекинезът доближава до 6 кг тегло и е висок до 23 сантиметра. Рядко се срещат пекинези, които да са колоси, само че въпреки всичко има и такива, които доближават до 10 кг. В съпоставяне с предците си актуалните пекинези са по-ниски с няколко сантиметра. Така се реализира гордата походка, която е значим съставен елемент при оценяването на кучето по време на изложения. Челото на пекинеза е безусловно плоско. Очите са ситуирани на огромно разстояние едно от друго. Те са тъмни и са доста изпъкнали. Носът постоянно е черен, без значение от цвета на козината на кучето. Тя може да е разнообразна на цвят, като единственият неприемлив колорит е сивкаво-кафеникавият. Най-разпространеният цвят на козината на пекинеза е рижав. На муцунката си пекинезът има черна маска, само че може да бъде позволен до галерия и при липса на маска. Опашката е доста пухкава и образува огромен вързоп от дълги косми. Тя нормално е вдигната, само че дългата четина се спуска до земята. Козината по тялото на пекинеза е доста гъста и пухкава.
Грижи за пекинез
Основната грижа за пекинеза се показва в ресане на красивата му четина. При липса на задоволително постоянно разресване, тя се сплъстява и в нея даже могат да се завъдят молци. Ако не държите кучето ви да се появява по изложения, можете да го подстрижете късо. Така козината му няма да се сплъстява и няма да се постанова непрекъснато да я разресвате.
Кучетата от тази порода имат потребност от непрекъснато внимание, с цел да се усещат спокойни. Те не обичат, в случай че някой се държи с тях жестоко. Пекинезът няма огромна потребност от придвижване. Това куче е основано, с цел да прави компания в помещение и са му задоволителни няколко минути разходка на ден, с цел да се усеща добре. Пекинезът би трябвало да се къпе един път месечно, като за задачата се употребява мек шампоан.
Пекинезът има потребност от ежедневно разчистване на гънките на муцунката си, защото там се натрупват тайни и замърсявания. Очите на пекинеза би трябвало да бъдат предпазвани от пострадвания и да се почистват постоянно, защото сълзят. Ушите на пекинеза би трябвало постоянно да се ревизират за разнообразни инфекции. Пекинезът не понася добре горещините, тъй че в топлите летни дни не се предлага да се разхожда денем. Препоръчително е това да става рано заран или късно вечер. Пекинезът не също по този начин и теченията, тъй че мястото, където спи, би трябвало да е добре изолирано.
Обикновено пекинезът съумява да си извоюва място за спане в леглото на стопанина си. Колкото и да го гонят от спалнята, той може да прояви изключителна непримиримост, с цел да реализира задачата си. Пекинезът има потребност от място, където от самото начало да си лежи. Кучетата от тази порода са подобаващи за неопитни стопани, а също по този начин за възрастни хора, защото не са прекомерно дейни. Не се предлага пекинезът да живее в фамилии с прекомерно дребни деца, защото те могат да го наранят, до момента в който играят с него. Но с по-големи деца пекинезът живее в съвършен синхрон, защото макар мързела си е подготвен да се включи постоянно в игрите на хлапетата. По темперамент пекинезът е отзивчив, когато е учтив добре.
Обучение на пекинез
Обучението на пекинеза не е лесна задача най-много поради упорития им темперамент, който даже се трансформира в дебелоглав. Още от първия си ден в жилището дребният пекинез би трябвало да получи първите основи на възпитанието си. Пекинезът е мъдро кученце, което обаче може изрично да откаже да извършва каквито и да е команди. При образованието пекинезът реагира по-добре на похвалите и лакомствата, в сравнение с грубото държание на стопанина си. Единственият метод, по който може да бъде реализиран резултат при образованието на тези кучета, е успокоение и доста поощрения.
Хранене на пекинез
Пекинезът се храни с консервирана или суха кучешка храна, само че на драго сърце хапва и натурални артикули. Кучетата от тази порода е добре да се хранят с пилешко или телешко месо. Свинското не се предлага за пекинеза, защото е прекомерно мазно, а някои от кучетата от тази порода са склонни към проблеми с тежестта. Допуска се даването на термично обработени дреболийки на пекинеза, само че това не би трябвало да е главното му меню. Пекинезът на драго сърце ще хапва разнообразни зеленчуци и плодове за кучета.
Кучетата от тази порода обичат да ядат сладко, само че не се позволява да им се дават захарни и шоколадови произведения, защото това съществено поврежда здравето им. Пекинезът може да се храни с кисело мляко и извара като допълнение към менюто на кучето. Свареният ориз също може да се прибавя в менюто му, както и твърдо сварени яйца. Веднъж седмично може да му се дава сварена пилешка шийка. Не се предлага пекинезът да се храни с пикантни, солени, тестени храни, с пушено месо, риба, както и с прекомерно гореща и прекомерно студена храна. Препоръчва се пекинезът да се храни два пъти на ден.
Заболявания на пекинеза
Пекинезът е генетично предразположен на разнообразни типове кучешки болести. Сред тях са бъбречно-каменната болест, болести на сърдечните клапи, болести на гръбнака, недостатъци в дихателната система, кучешка катаракта, увреждания на роговицата.
Любопитни обстоятелства за пекинез
Интересен факт е, че очите на пекинеза, които са изпъкнали и като че ли ще изпаднат от орбитите си, са доста податливи на разнообразни типове контузии. Тъй като липсва издадена напред зурла очите се намират прекомерно покрай носа на кучето. Тъй като то се пробва непрекъснато да помирише нещо, очите се намират в прекомерно рискова непосредственост до разнообразни предмети.
Въпреки че пекинезът е напълно дребно кученце, то е доста самоуверено и неразумно се хвърля в борби, в случай че на пътя му се изпречи по-едро куче. Причината за това се крие във обстоятелството, че пекинезът се мисли за охранител на стопанина си. Интересен факт е, че колкото и кучета да живеят под един покрив, пекинезът постоянно ще се демонстрира като водач. За страдание обаче при общуване с други кучета или котки пекинезите постоянно изгубват зрението си, защото при сбивания или даже при игри очите им могат да бъдат прободени от ноктите или зъбите на другите животни.
Недостатъци на пекинез
Пекинезът няма изключително огромни дефекти. Фактът, че по време на промяната на козината му пада огромно количество косми, се отразява зле на някои стопани, които са принудени да чистят жилището си по през целия ден. Но в случай че кученцето се разресва постоянно по време на промяната на козината си, пекинезът няма да замърси изключително жилището. При общуване с други животни това куче постоянно ще демонстрира ревнивост и ще изисква цялото внимание на стопанина да е ориентирано единствено към него. Пекинезът не е подобаващ за хора, които желаят успокоение и тишина, защото доста лаят и поради характерните си муцунки издават най-различни звуци, до момента в който спят. Те хъркат мощно, а денем могат да хриптят и да издават звуци, сходни на едва грухтене.
Ако желаете да си вземете кученце от тази порода, разгледайте тези разгласи за пекинез.
