БГ музиката спечели 10,97 млн. лв. за година
Печалби в размер на $6,3 млн. (или 10,97 млн. лева.) – по този начин наподобява в числа 2018 година за българската звукозаписна промишленост. Това регистрира Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) на фона на годишния отчет на интернационалната федерация на звукозаписната промишленост IFPI.
Както у нас, по този начин и на интернационалния пазар, цифровият бранш продължава да има водещи позиции измежду източниците на доходи от записана музика. Най-голяма сума продуцентите получават от стрийминга, като в международен мащаб тя доближава до 8,9 милиарда $, показват от IFPI.
Близо една четвърт от общия доход за отминалата година на българска територия пък се дължи на цифровия бранш. 24 на 100 от облагата си звукозаписната ни промишленост дължи на платения или подкрепения от реклами стрийминг, като секторът бележи растеж от 50% по отношение на 2017 година Иначе казано, облагите от него възлизат на милион и половина $ или това са 2,61 млн. лв..
Стрийминг услугите са желани най-много от потребителите на възраст под 25 години, които избират да слушат музиката, която обичат на всички места, когато и да е и на разнообразни устройства, а не безусловно да я „ складират “ и „ имат “ на физически притежател. Въпреки това промишлеността регистрира, че не всеки „ състезател на пазара “ заделя заслужено заплащане за артистите.
„ YouTube заплаща толкоз, едвам може да се оправдае, че въпреки всичко дава нещо – минимално над нищото “, безапелационна е певицата Нели Фуртадо. Изпълнителката на Say It Right съпоставя отчисленията, които заделя уеб сайтът, с тези, изплатени от Spotify, като отбелязва, че през 2014 година YouTube е дал на звукозаписните компании по 0,72 $ за всеки собствен консуматор. Година по-рано Spotify брои близо по 30 пъти повече отчисления за всеки собствен консуматор.
„ Разлика в цената “ - това е употребяваният термин в сектора по отношение на сумите, които печелят платформи като YouTube и средствата, които заделят за създателите на наличието. Именно оправянето с този проблем е и един от водещите цели на промишлеността на международно ниво. „ Тъй като музикалните пазари не престават да се развиват и разпростират, налага се да има подобаваща правна и бизнес инфраструктура, с цел да се подсигурява, че музиката е заслужено оценена и че приходите се връщат към притежателите на права, с цел да се поддържа идващият цикъл на развиване.
Ние продължаваме да работим за признаването на музикалните авторски и сродни права по целия свят, както и за разрешаването на казуса с „ разликата в цената “ посредством основаване на равни условия за договаряне на обективни покупко-продажби за тези, които основават музика “, безапелационна е Франсес Муур, основният изпълнителен шеф на IFPI. Справянето с “разликата в цената “ пък е и измежду аргументите за въвеждането на оказалата се проблематична евродиректива за авторското право в цифровия обединен пазар.
Припомняме, че съгласно сегашния член 17 (преди член 13) платформите, чието наличие се генерира (и) от крайните консуматори ще би трябвало да създадат всичко допустимо, с цел да лицензират всяка една творба, обект на авторско право, която ние като потребители бихме могли да публикуваме. В противоположен случай биха носили отговорност. Мнозина се притесняват, че това ще докара до въвеждането на филтри за наличието, появиха се и митинги по отношение на ограничението на свободата на словото. Към момента от Европейски Съюз са безапелационни, че няма заплаха да се стигне до цензура.
От международната организация на звукозаписните продуценти обаче нямат безапелационен отговор с какъв брой биха се покачили приходите им, в случай че директивата влезе в действие. На въпроса имат ли прогнози за идващите пет години по отношение на проектозакона, от IFPI дадоха отговор пред медии, измежду които и „ Монитор “, че чакат „ растеж в облагите и понижаване на разликата в цената “. Въздържаха се обаче от по-голяма конкретика по тематиката.
Въпреки че цифровият бранш е мощен и у нас в България се вижда друго съответствие сред обособените доходи на музикалния пазар по отношение на нормалното такова в международен мащаб, разяснява изпълнителният шеф на Българската асоциация на музикалните продуценти Ина Килева. „ Така за 2018 година статистиката демонстрира, че главният дял в приходите на музикалната звукозаписна промишленост в България продължава да се образува от бранша на групово ръководство на сродни права и активността на съответното сдружение „ Профон “ - над 60%, при нормален дял на тези доходи в международен мащаб от едвам 14% “, споделя още Килева.
Тя прецизира, че измежду аргументите за това са законодателни пропуски, неприятното правоприлагане и проблематичната бизнес среда. „ Неефективното противопоставяне на пиратството онлайн също е в основата на това промишлеността в България да не монетизира в задоволителна степен ръководените от нея цифрови права и всеки ден да се бори за оцеляване “, означи още изпълнителният шеф на БАМП.
СПОРЕД ЕКСПЕРТИ: Интернет разруши географските граници пред артистите
Общо $19,1 милиарда са приходите на звукозаписните компании на интернационално ниво, като те бележат растеж в размер на 9,7% спрямо миналата 2017 година Това е четвърта поредна година на напредък. Сред трендовете, които означиха представителите на някои от най-големите продуцентски компании, като Concord Music, Sony Music, Universal Music Group и Warner Music Group, е прекрачването на географските граници точно с помощта на стрийминга.
По думите им колумбийският хитмейкър J Balvin е измежду най-ярките образци за това по какъв начин изпълнителят може да надрасне локалния пазар и да се утвърди като име в интернационалния мейнстрийм. „ Албумът Love Yourself: Answer на корейската тайфа BTS е втори по продажби за 2018 година на международно ниво. Това е сигурен симптом, че и най-големите шлагери могат да се раждат на всички места по света, с помощта на стрийминга.
Големите шлагери към този момент не е наложително и да са на британски език “, обясниха специалистите по време на конферентен диалог, част от който бе и „ Монитор “. Подобен е и образецът с парчето R.I.P. на мексиканката София Рейес, в което с присъединяване се разписват още бразилката Anitta и британката с албански корени Рита Ора. За по-малко от месец песента към този момент има близо 34 милиона гледания в YouTube, като по този метод качи на огромната международна сцена както Рейес, по този начин и Anitta.
Продължава и наклонността звукозаписната промишленост да регистрира все по-малко облаги от даунлоуд бранша и физическите носители. Общият спад в продажбата на дискове, касети, винили и така нататък е в размер на 10 на 100 по отношение на 2017 година Съществуват обаче към момента и страни, в които физическите носители на информация остават към момента най-котирани. Сред образците за това е Япония, където съгласно данни на IFPI дисковете съставляват почти 70% от пазара.
Впечатление прави, че съгласно статистиката за цяла Европа пък растежът в облагите за промишлеността се равнява на скромния 0,1%. Сред аргументите за това безспорно е и спадът (-9,9%) в приходите в Германия, която все пак остава в топ 5 на най-големите музикални пазари в света.
Намалелите средства пък се дължат на обстоятелството, че потребителите в страната към момента трансформират настройката си за слушане на обичаните си части – от физически носители към онлайн. „ Като цяло платеният стрийминг в Европа набъбна с 29,2%, до момента в който отчисленията от физически носители спадна с 19,4 на 100, даунлоудите – с 24,3 на 100. Приходите от права за осъществяване също са намалели - с 6,7%, което е най-големият спад в региона за всички райони, допринасяйки за по-бавния напредък на територията като цяло “, изясняват още от IFPI.
Както у нас, по този начин и на интернационалния пазар, цифровият бранш продължава да има водещи позиции измежду източниците на доходи от записана музика. Най-голяма сума продуцентите получават от стрийминга, като в международен мащаб тя доближава до 8,9 милиарда $, показват от IFPI.
Близо една четвърт от общия доход за отминалата година на българска територия пък се дължи на цифровия бранш. 24 на 100 от облагата си звукозаписната ни промишленост дължи на платения или подкрепения от реклами стрийминг, като секторът бележи растеж от 50% по отношение на 2017 година Иначе казано, облагите от него възлизат на милион и половина $ или това са 2,61 млн. лв..
Стрийминг услугите са желани най-много от потребителите на възраст под 25 години, които избират да слушат музиката, която обичат на всички места, когато и да е и на разнообразни устройства, а не безусловно да я „ складират “ и „ имат “ на физически притежател. Въпреки това промишлеността регистрира, че не всеки „ състезател на пазара “ заделя заслужено заплащане за артистите.
„ YouTube заплаща толкоз, едвам може да се оправдае, че въпреки всичко дава нещо – минимално над нищото “, безапелационна е певицата Нели Фуртадо. Изпълнителката на Say It Right съпоставя отчисленията, които заделя уеб сайтът, с тези, изплатени от Spotify, като отбелязва, че през 2014 година YouTube е дал на звукозаписните компании по 0,72 $ за всеки собствен консуматор. Година по-рано Spotify брои близо по 30 пъти повече отчисления за всеки собствен консуматор.
„ Разлика в цената “ - това е употребяваният термин в сектора по отношение на сумите, които печелят платформи като YouTube и средствата, които заделят за създателите на наличието. Именно оправянето с този проблем е и един от водещите цели на промишлеността на международно ниво. „ Тъй като музикалните пазари не престават да се развиват и разпростират, налага се да има подобаваща правна и бизнес инфраструктура, с цел да се подсигурява, че музиката е заслужено оценена и че приходите се връщат към притежателите на права, с цел да се поддържа идващият цикъл на развиване.
Ние продължаваме да работим за признаването на музикалните авторски и сродни права по целия свят, както и за разрешаването на казуса с „ разликата в цената “ посредством основаване на равни условия за договаряне на обективни покупко-продажби за тези, които основават музика “, безапелационна е Франсес Муур, основният изпълнителен шеф на IFPI. Справянето с “разликата в цената “ пък е и измежду аргументите за въвеждането на оказалата се проблематична евродиректива за авторското право в цифровия обединен пазар.
Припомняме, че съгласно сегашния член 17 (преди член 13) платформите, чието наличие се генерира (и) от крайните консуматори ще би трябвало да създадат всичко допустимо, с цел да лицензират всяка една творба, обект на авторско право, която ние като потребители бихме могли да публикуваме. В противоположен случай биха носили отговорност. Мнозина се притесняват, че това ще докара до въвеждането на филтри за наличието, появиха се и митинги по отношение на ограничението на свободата на словото. Към момента от Европейски Съюз са безапелационни, че няма заплаха да се стигне до цензура.
От международната организация на звукозаписните продуценти обаче нямат безапелационен отговор с какъв брой биха се покачили приходите им, в случай че директивата влезе в действие. На въпроса имат ли прогнози за идващите пет години по отношение на проектозакона, от IFPI дадоха отговор пред медии, измежду които и „ Монитор “, че чакат „ растеж в облагите и понижаване на разликата в цената “. Въздържаха се обаче от по-голяма конкретика по тематиката.
Въпреки че цифровият бранш е мощен и у нас в България се вижда друго съответствие сред обособените доходи на музикалния пазар по отношение на нормалното такова в международен мащаб, разяснява изпълнителният шеф на Българската асоциация на музикалните продуценти Ина Килева. „ Така за 2018 година статистиката демонстрира, че главният дял в приходите на музикалната звукозаписна промишленост в България продължава да се образува от бранша на групово ръководство на сродни права и активността на съответното сдружение „ Профон “ - над 60%, при нормален дял на тези доходи в международен мащаб от едвам 14% “, споделя още Килева.
Тя прецизира, че измежду аргументите за това са законодателни пропуски, неприятното правоприлагане и проблематичната бизнес среда. „ Неефективното противопоставяне на пиратството онлайн също е в основата на това промишлеността в България да не монетизира в задоволителна степен ръководените от нея цифрови права и всеки ден да се бори за оцеляване “, означи още изпълнителният шеф на БАМП.
СПОРЕД ЕКСПЕРТИ: Интернет разруши географските граници пред артистите
Общо $19,1 милиарда са приходите на звукозаписните компании на интернационално ниво, като те бележат растеж в размер на 9,7% спрямо миналата 2017 година Това е четвърта поредна година на напредък. Сред трендовете, които означиха представителите на някои от най-големите продуцентски компании, като Concord Music, Sony Music, Universal Music Group и Warner Music Group, е прекрачването на географските граници точно с помощта на стрийминга.
По думите им колумбийският хитмейкър J Balvin е измежду най-ярките образци за това по какъв начин изпълнителят може да надрасне локалния пазар и да се утвърди като име в интернационалния мейнстрийм. „ Албумът Love Yourself: Answer на корейската тайфа BTS е втори по продажби за 2018 година на международно ниво. Това е сигурен симптом, че и най-големите шлагери могат да се раждат на всички места по света, с помощта на стрийминга.
Големите шлагери към този момент не е наложително и да са на британски език “, обясниха специалистите по време на конферентен диалог, част от който бе и „ Монитор “. Подобен е и образецът с парчето R.I.P. на мексиканката София Рейес, в което с присъединяване се разписват още бразилката Anitta и британката с албански корени Рита Ора. За по-малко от месец песента към този момент има близо 34 милиона гледания в YouTube, като по този метод качи на огромната международна сцена както Рейес, по този начин и Anitta.
Продължава и наклонността звукозаписната промишленост да регистрира все по-малко облаги от даунлоуд бранша и физическите носители. Общият спад в продажбата на дискове, касети, винили и така нататък е в размер на 10 на 100 по отношение на 2017 година Съществуват обаче към момента и страни, в които физическите носители на информация остават към момента най-котирани. Сред образците за това е Япония, където съгласно данни на IFPI дисковете съставляват почти 70% от пазара.
Впечатление прави, че съгласно статистиката за цяла Европа пък растежът в облагите за промишлеността се равнява на скромния 0,1%. Сред аргументите за това безспорно е и спадът (-9,9%) в приходите в Германия, която все пак остава в топ 5 на най-големите музикални пазари в света.
Намалелите средства пък се дължат на обстоятелството, че потребителите в страната към момента трансформират настройката си за слушане на обичаните си части – от физически носители към онлайн. „ Като цяло платеният стрийминг в Европа набъбна с 29,2%, до момента в който отчисленията от физически носители спадна с 19,4 на 100, даунлоудите – с 24,3 на 100. Приходите от права за осъществяване също са намалели - с 6,7%, което е най-големият спад в региона за всички райони, допринасяйки за по-бавния напредък на територията като цяло “, изясняват още от IFPI.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ