Печалбата на банките в България започна да намалява
Печалбата на банките в България се сви за първи път от към четири години насам. За 11-те месеца от 2024 година тя доближи 3.3 милиарда лева, което е с минималния 1% под същия размер от миналата рекордна 2023 година Това е и втората година в стопанската история, в която банките регистрират над 3 милиарда лева облага.
Ръстът в облагата на банките стартира да се забавя тази година, когато резултатът от бурното кредитиране, изключително в жилищния сегмент, и ножицата сред покачващите се лихви по заемите и ниските лихви по депозитите към този момент се изчерпа.
Именно този еднократен резултат бе мотор на рекордната облага на финансовите институции през миналите две години. Така не е изключено банките в България да приключат годината с малко по-ниска облага от миналогодишната. Към края на третото тримесечие, до когато са по-детайлните данни, единствено единици банки регистрират годишен спад на облагата.
Според информацията на Българска национална банка към края на ноември облагата на банките се свива с 32 млн. лева, или 1% по отношение на 11-те месеца на 2023 година Така за първи път от пандемичната 2020 година облагата на банките действително се свива.
Въпреки това прекосяването на кота 3 милиарда лева още веднъж накара политиците да помислят за изключително в допълнение облагане на облагата им. Финансовият министър Людмила Петкова въпреки всичко се отхвърли от тази си концепция, която бе и изрично подложена на критика от гуверньора на Българска народна банка Димитър Радев. Припомняме, че от тази година някои банки, част от огромни интернационалните групи, към този момент биват обложени с 15% интернационален корпоративен налог.
Общо към края на ноември активите в системата доближават 183.6 милиарда лева, което съставлява годишен растеж от малко над 11%.
Разходи за обезценки
Отчетът на Българска народна банка демонстрира и забележителен, съвсем двоен растеж в разноските за обезценки на банките, които на процедура са хранителни запаси за възможни неприятни заеми. За 11-те месеца тази година те доближават 578 млн. лева – с 275 млн. лева над начислените за същия интервал на 2023 година, или растеж от 90.9%.
От доклада на банките след месец следва да се види кои са правили и най-големи обезценки – до септември това бяха Първа капиталова банка и tbi bank, които отговаряха за малко над половината от този вид разноски.
Ръстът в облагата на банките стартира да се забавя тази година, когато резултатът от бурното кредитиране, изключително в жилищния сегмент, и ножицата сред покачващите се лихви по заемите и ниските лихви по депозитите към този момент се изчерпа.
Именно този еднократен резултат бе мотор на рекордната облага на финансовите институции през миналите две години. Така не е изключено банките в България да приключат годината с малко по-ниска облага от миналогодишната. Към края на третото тримесечие, до когато са по-детайлните данни, единствено единици банки регистрират годишен спад на облагата.
Според информацията на Българска национална банка към края на ноември облагата на банките се свива с 32 млн. лева, или 1% по отношение на 11-те месеца на 2023 година Така за първи път от пандемичната 2020 година облагата на банките действително се свива.
Въпреки това прекосяването на кота 3 милиарда лева още веднъж накара политиците да помислят за изключително в допълнение облагане на облагата им. Финансовият министър Людмила Петкова въпреки всичко се отхвърли от тази си концепция, която бе и изрично подложена на критика от гуверньора на Българска народна банка Димитър Радев. Припомняме, че от тази година някои банки, част от огромни интернационалните групи, към този момент биват обложени с 15% интернационален корпоративен налог.
Общо към края на ноември активите в системата доближават 183.6 милиарда лева, което съставлява годишен растеж от малко над 11%.
Разходи за обезценки
Отчетът на Българска народна банка демонстрира и забележителен, съвсем двоен растеж в разноските за обезценки на банките, които на процедура са хранителни запаси за възможни неприятни заеми. За 11-те месеца тази година те доближават 578 млн. лева – с 275 млн. лева над начислените за същия интервал на 2023 година, или растеж от 90.9%.
От доклада на банките след месец следва да се види кои са правили и най-големи обезценки – до септември това бяха Първа капиталова банка и tbi bank, които отговаряха за малко над половината от този вид разноски.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ