За отрязаната десница
ПАЗЕТЕ „ ОТРЯЗАНАТА РЪКА “, ЩЕ ПОТРЯБВА!!!
Един заслужен българин, шокиращ ваятел, несравним мъж и неоспорим нравствен гуру – Александър Дяков, в края на 70-те изготви абстрактен план за пространствено преаранжиране композицията на „ Паметника на Съветската Армия “ и го внесе за разглеждане в „ Комитета за Култура “ и „ СБХ “, в случай че не се неистина – първоначално 80-те години на предишния век.
Този неповторим образец за народен дух и религия, за храброст, за креативен разсъдък и божествена мъдрост Ви представям през днешния ден, не с цел да петня простотията и варварщината на акта по разрушаването Паметника на Съветската Армия. Просто е нужно в това мракобесно време да забележим „ други възможности “, образци, които приказват сами за себе си и обезглавяват цялата самодейна, тенденциозна, самоцелна русофобска режисура – режисирана с единствената цел да „ озлоби “ и „ опълчи “, да фашизира и раздели обществото, да унищожи гражданския мир и дълговечните връзки сред два приятелски, славянски и православни народа..!
Сашо Дяков е наследник на регент.
Баща му е министър на правораздаването и просветен преди 9.9.1944 година
Това го споделям, с цел да нямат думата всякакви комунистически орденоносци и бандити на новото време, които се преоблякоха с евроатлантически доспехи и през днешния ден са недостижими нито от прокурор, нито от „ Магнитски “, нито от Съдбата… /държат се като Алексей Петров – нали от едно „ свърталище “ бяха/.
В обосновката на Александър Дяков за смяна Паметника на Съветската войска четем:
/Обръщам внимание: При „ Социализма “, наследник на царски регент и министър, този „ зложелател на народа “ е позволен да показа публично план за реорганизация на Паметника на Червената войска!!!
Ах, тази ДС…
Направете паралели с актуалната демократура..!/
Ние сме православни нации, не може оръжието да е най - от горната страна, (като главен знак на успеха над фашизма „ ДА “) но като знак на нашите взаимоотношения „ НЕ “– Общият знак е Кръста /Вярата/.
Това допуска не да се разрушава едно грандиозно произведение на изкуството, а да се преаранжира композицията. Понеже войната/ВСВ/ е провокирала доста беди, гибел, ненавист, отмъщения и противостоене в обществото – оръжието и страха е разумно (и за съветския и за българския народ), да се размени с „ Божията десница “ на помиряването. Затова:
Най-високо да се извисява Православният Кръст на Вярата и „ Божията десница “, Прошката и Помирението а фигуралните композиции да се развият в по ниското пространство, тогава „ шпагенът “ ще бъде просто инструмент, за реализиране на справедливостта от индивида против Варварството на Фашизма. В борбата на човечеството против злото.
Така, великия Александър Дяков създаваше предпоставки, по какъв начин българите да бъдем дружно, без да рушим…
За да може един ден, в някое от поколенията напред – да си извиним, да се помирим, да живеем почтено и единни да градим Отечество.
Бях с него в Президентството, когато за 80-тата му годишнина, бате Сашо получи от президента Плевнелиев медал „ Кирил и Методий “ и символичния „ Ключ за столицата “ – като почетен жител на София.
Спомням си, по този мотив безподобния Александър Дяков сподели: „ …Приемам този медал като че ли „ посмъртно “, тъй като аз съм ПОЧТЕН жител /включително на София/ и не зная, следва ли през днешния ден да участвам на този цирк.?! Защото тези от предишното, най-малко ми позволиха да работя и да осъществявам няколко мои произведения. Тези през днешния ден, не извършиха някои мой проект…Някое посолство им е споделило да ме наградят, друго преди години – да не ме убият. Просто, тъй като съм честен...
„ Достойният човек знае кое е заслужено, елементарният знае кое е изгодно…
Достойният се управлява от Справедливостта, а Простият от Изгодата “
Днес, за разлика от времената на Конфуций и Александър Дяков, най-трудно е да се приказва за достолепие и честност.
Достойни каузи.
Достойно държание.
Достоен и честен живот…
Но, за Простотията – Ооо, простотията през днешния ден е на респект!!!
Няма по какъв начин двадесет години да ръководи човек като „ Борисов “ - /най-дълго управляващия министър председател, притежател на ордена „ Ломоносов “ за страж на паметника на Съветската войска (23 ноември 2007 г.)
/ и това да не е характерност за равнището на „ електората “…
Няма по какъв начин човек като „ Пеевски “ да заема министерски постове напряко от студентската пейка, да го „ награждават “ с „ Магнитски “ с цел да стане народен представител на Движение за права и свободи, началник на ДАНС при Станишев (БСП) и министър председател в сянка на „ Сглобката “ (ППДБ ГЕРБ СДС) и това да не е характерност за „ достолепието “ на нацията...
Няма по какъв начин, измежду провокирана война сред два православни народа, да изнасяш оръжие на единия, и да разрушаваш паметниците и затваряш храмовете на другия. Това е неприемливо по законите на дипломацията и е „ безчовечие “ на православен и всемирен език. А за безчовечен дейности /на която и да е страна/ – няма амнистия..! /...и Захарова никак не се бави да го потвърди/
Какви би трябвало да са тези изроди, които могат да основат на народа си „ такава вероятност.?!
При всички положения „ недостойни “. Вероятно са преференциални някому тези срамни и рискови проекти – тъй като за всеки средностатистически дръвник от колониалният български „ хайлайф “ е ясно, че през днешния ден се предпоставя българския „ Майдан “… За който, единствено преди броени дни, на футболната среща „ България-Унгария “, платени обединения си организираха „ планувана “ подготовка /ако е по-удачно ще го назовем тренировка/. Кой има интерес да отприщи цивилен спор, ненавист, фашизъм?! Кой тласка подправената „ Сглобка “ от неуместни политически субекти и познати ни до болежка подвластни, жалки и недостойни хора /ЮДИ/ – към това цинично, неонацистко деградиращо публичните връзки държание?!
...И дали още веднъж, колониалния ни хайлайф, няма да сглоби и провокира /Православната/ Божия десница на Помирението – още веднъж да се появи, този път с Калашник в ръка.?!
Това желае Посолството..! И нито един ПОЧТЕН БЪЛГАРИН...
ПАЗЕТЕ „ ОТРЯЗАНАТА РЪКА “, ЩЕ ПОТРЯБВА!!!
С НАМ И БОГ!!!
Лазар Мурджев
Един заслужен българин, шокиращ ваятел, несравним мъж и неоспорим нравствен гуру – Александър Дяков, в края на 70-те изготви абстрактен план за пространствено преаранжиране композицията на „ Паметника на Съветската Армия “ и го внесе за разглеждане в „ Комитета за Култура “ и „ СБХ “, в случай че не се неистина – първоначално 80-те години на предишния век.
Този неповторим образец за народен дух и религия, за храброст, за креативен разсъдък и божествена мъдрост Ви представям през днешния ден, не с цел да петня простотията и варварщината на акта по разрушаването Паметника на Съветската Армия. Просто е нужно в това мракобесно време да забележим „ други възможности “, образци, които приказват сами за себе си и обезглавяват цялата самодейна, тенденциозна, самоцелна русофобска режисура – режисирана с единствената цел да „ озлоби “ и „ опълчи “, да фашизира и раздели обществото, да унищожи гражданския мир и дълговечните връзки сред два приятелски, славянски и православни народа..!
Сашо Дяков е наследник на регент.
Баща му е министър на правораздаването и просветен преди 9.9.1944 година
Това го споделям, с цел да нямат думата всякакви комунистически орденоносци и бандити на новото време, които се преоблякоха с евроатлантически доспехи и през днешния ден са недостижими нито от прокурор, нито от „ Магнитски “, нито от Съдбата… /държат се като Алексей Петров – нали от едно „ свърталище “ бяха/.
В обосновката на Александър Дяков за смяна Паметника на Съветската войска четем:
/Обръщам внимание: При „ Социализма “, наследник на царски регент и министър, този „ зложелател на народа “ е позволен да показа публично план за реорганизация на Паметника на Червената войска!!!
Ах, тази ДС…
Направете паралели с актуалната демократура..!/
Ние сме православни нации, не може оръжието да е най - от горната страна, (като главен знак на успеха над фашизма „ ДА “) но като знак на нашите взаимоотношения „ НЕ “– Общият знак е Кръста /Вярата/.
Това допуска не да се разрушава едно грандиозно произведение на изкуството, а да се преаранжира композицията. Понеже войната/ВСВ/ е провокирала доста беди, гибел, ненавист, отмъщения и противостоене в обществото – оръжието и страха е разумно (и за съветския и за българския народ), да се размени с „ Божията десница “ на помиряването. Затова:
Най-високо да се извисява Православният Кръст на Вярата и „ Божията десница “, Прошката и Помирението а фигуралните композиции да се развият в по ниското пространство, тогава „ шпагенът “ ще бъде просто инструмент, за реализиране на справедливостта от индивида против Варварството на Фашизма. В борбата на човечеството против злото.
Така, великия Александър Дяков създаваше предпоставки, по какъв начин българите да бъдем дружно, без да рушим…
За да може един ден, в някое от поколенията напред – да си извиним, да се помирим, да живеем почтено и единни да градим Отечество.
Бях с него в Президентството, когато за 80-тата му годишнина, бате Сашо получи от президента Плевнелиев медал „ Кирил и Методий “ и символичния „ Ключ за столицата “ – като почетен жител на София.
Спомням си, по този мотив безподобния Александър Дяков сподели: „ …Приемам този медал като че ли „ посмъртно “, тъй като аз съм ПОЧТЕН жител /включително на София/ и не зная, следва ли през днешния ден да участвам на този цирк.?! Защото тези от предишното, най-малко ми позволиха да работя и да осъществявам няколко мои произведения. Тези през днешния ден, не извършиха някои мой проект…Някое посолство им е споделило да ме наградят, друго преди години – да не ме убият. Просто, тъй като съм честен...
„ Достойният човек знае кое е заслужено, елементарният знае кое е изгодно…
Достойният се управлява от Справедливостта, а Простият от Изгодата “
Днес, за разлика от времената на Конфуций и Александър Дяков, най-трудно е да се приказва за достолепие и честност.
Достойни каузи.
Достойно държание.
Достоен и честен живот…
Но, за Простотията – Ооо, простотията през днешния ден е на респект!!!
Няма по какъв начин двадесет години да ръководи човек като „ Борисов “ - /най-дълго управляващия министър председател, притежател на ордена „ Ломоносов “ за страж на паметника на Съветската войска (23 ноември 2007 г.)
/ и това да не е характерност за равнището на „ електората “…
Няма по какъв начин човек като „ Пеевски “ да заема министерски постове напряко от студентската пейка, да го „ награждават “ с „ Магнитски “ с цел да стане народен представител на Движение за права и свободи, началник на ДАНС при Станишев (БСП) и министър председател в сянка на „ Сглобката “ (ППДБ ГЕРБ СДС) и това да не е характерност за „ достолепието “ на нацията...
Няма по какъв начин, измежду провокирана война сред два православни народа, да изнасяш оръжие на единия, и да разрушаваш паметниците и затваряш храмовете на другия. Това е неприемливо по законите на дипломацията и е „ безчовечие “ на православен и всемирен език. А за безчовечен дейности /на която и да е страна/ – няма амнистия..! /...и Захарова никак не се бави да го потвърди/
Какви би трябвало да са тези изроди, които могат да основат на народа си „ такава вероятност.?!
При всички положения „ недостойни “. Вероятно са преференциални някому тези срамни и рискови проекти – тъй като за всеки средностатистически дръвник от колониалният български „ хайлайф “ е ясно, че през днешния ден се предпоставя българския „ Майдан “… За който, единствено преди броени дни, на футболната среща „ България-Унгария “, платени обединения си организираха „ планувана “ подготовка /ако е по-удачно ще го назовем тренировка/. Кой има интерес да отприщи цивилен спор, ненавист, фашизъм?! Кой тласка подправената „ Сглобка “ от неуместни политически субекти и познати ни до болежка подвластни, жалки и недостойни хора /ЮДИ/ – към това цинично, неонацистко деградиращо публичните връзки държание?!
...И дали още веднъж, колониалния ни хайлайф, няма да сглоби и провокира /Православната/ Божия десница на Помирението – още веднъж да се появи, този път с Калашник в ръка.?!
Това желае Посолството..! И нито един ПОЧТЕН БЪЛГАРИН...
ПАЗЕТЕ „ ОТРЯЗАНАТА РЪКА “, ЩЕ ПОТРЯБВА!!!
С НАМ И БОГ!!!
Лазар Мурджев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ