Пазарите вече смятат, че Европейската централна банка ще трябва да

Пазарите към този момент считат, че Европейската централна банка ще би трябвало да увеличи лихвените проценти до рекордните 4%, в случай че желае да реализира прогрес в битката с инфлацията, която се движи с повече от четири пъти над мечтаното равнище от 2%.   Това е подла задача, която стои и пред други значими централни банки като Федералния запас. Тяхната цел е да се преборят с най-интензивния ценови напън от десетилетия, като забавят, само че не срутват стопанските системи си.   Нивото на компликацията на задачата, пред която е изправена ЕЦБ, ще стане може би по-ясна в четвъртък, когато в 11 ч. бъде оповестен отчета за потребителските цени в еврозоната за февруари, разяснява MarketWatch.   Икономистите чакат инфлацията да спадне от 8,6% на годишна база през януари до 8,2% през февруари. Тя доближи рекордните 10,6% през октомври на фона на покачващите се цени на силата.   Отдръпването на инфлацията през последните месеци се дължи основно на спадащите цени на природния газ, след решението на Европа да понижи зависимостта си от съветска сила и относително меката зима.   Има възможност обаче да останат разочаровани тези, които се надяват да видят още спадове, съгласно Nomura. " Очакваме главният ритъм на инфлацията да остане неизменен на равнище от 8,6% ", обявиха анализатори от японската банка в отчет, оповестен при започване на седмицата.   И би било неправилно да се разпореждат прекалено много очаквания, че скорошните спадове на индустриалните цени ще доведат до сходни спадове в потребителските, споделят пазарни анализатори от CMC Markets.   Една от аргументите за упоритата инфлация е ускоряването на цените на храните. Англия не е в еврозоната, само че инфлационният напън може да бъде илюстриран с новината от вторник, че английските цени на питателните артикули са нарастнали от началото на 2023 година до февруари с рекордните 17,1%.   Инвеститорите не могат да кажат, че не са били предизвестени. Данни, оповестени във вторник, демонстрираха, че френската инфлация, изчислена въз основа на хармонизираните стандарти на Европейския съюз, изненадващо се е повишила до 7,2% на годишна база през февруари от 7% през януари.   Същия ден Испания съобщи, че потребителските ѝ цени са се покачили с 5,8% на годишна база през януари, след растеж от 5,5% през декември.  Освен това наподобява евентуално държанието на фирмите да задържи инфлационният напън. Индексът на икономическите настройки в еврозоната, оповестен при започване на седмицата, сподели, че инфлационните упования на бизнеса през идващите 12 месеца " остават нараснали в историческа вероятност ", съгласно стратези в Citi.   Всичко това допуска, че президентът на ЕЦБ Кристин Лагард е била права да заеме ястребова позиция, настоявайки централната банка да не понижава размера на повишението на лихвите за момента, разяснява MarketWatch.      Следващото съвещание на ЕЦБ за установяване на лихвения % е на 16 март. Очаква се Лагард да увеличи лихвения % по депозитите от 2,5% на 3%. Миналия юли лихвеният % беше към момента минус 50 базисни пункта.   " В неотдавнашни мнения членовете на управителния съвет обявиха нуждата от " постоянни " признаци, че главната инфлация се забавя преди да се мисли за по-различна лихвена политика. Ако ЕЦБ схване данните за инерцията на главната инфлация като база за своето решение, тогава рисковете са за ново нарастване от 50 базисни пункта през май ", споделя Марк Уол, основен икономист за Европа в Deutsche Bank.   " Това би повишило лихвения % по депозитите до 3,5%. По-голямо покачване през май ще значи и по-висока възможност последното нарастване от 25 базисни точки да пристигна през юни.  Това значи, че съществува действителен риск от терминална ставка от 3,75% ", разяснява Уол.   Добрата вест за вложителите в акции е, че страховете от лепкава инфлация, дружно с покачването на разноските по заемите, към този момент не пречат европейския фондов пазар. Общоевропейският Stoxx 600 е нагоре със 7,5% през 2023 година, поради положителните вести като внезапния спад на енергийните разноски и съживяването на китайската стопанска система след отпадането на Коронавирус рестриктивните мерки.   Всъщност вероятността за по-високи лихвени проценти се смята за добра вест за банковите доходи. Банковият показател Eurostoxx  се е покачил с 22% до момента през 2023 година и е на най-високото си равнище от май 2018 година насам.   Междувременно еврото е надолу с към 1.5% за годината по отношение на щатския $. Засега вероятностите за по-високи лихвени проценти не вършат кой знае какво, с цел да поддържат единната валута. Това е по този начин, тъй като доларът също нараства при някои данни за упорита инфлация и политиката за Федералния запас.