Родители се обявиха срещу новата стратегия за децата
Пазарджишката конструкция на Гражданска иициатива на родителите се разгласи катогорично срещу измененията, заложени в Националната тактика за детето 2019-2030 година От организацията излязоха с публично мнение, в което показват опасенията си от предстоящи негативни резултати от използването на документа. Цитират и съответни случаи на горчив опит от други страни по света, където сходни ограничения са се отразили пагубно върху деца и техните фамилии.
От родителската организация оферират два разновидността - или да се нанесат в тактиката корекции съгласно изброените в мнението възможни бъдещи проблеми, или тя да не се приема въобще, в случай че бъде оставена в сегашния си тип.
Въпросните корекции затварят всички малки врати на държавни чиновници да лишават законно дете от фамилията му, когато това не е неотложно, споделя локалната координаторка на организацията Силвия Сарафова. А без корекции пък тактиката е изцяло безполезна, защото към този момент има редица закони, които са регламентирали целият й обсег.
Становището е оповестено в Портала за публични съвещания на Министерския съвет, където противоречивата тактика е качена за обществено разискване.
А ето и текста на мнението:
Ние от Гражданска самодейност на родителите гр. Пазарджик сме твърдо срещу приемането на Националната тактика за детето 2019-2030г. в този ѝ тип. Причините за това ни мнение са следните:
Дългогодишен опит на други страни с използването на сходни документи.
В Норвегия работи Закон за благосъстоянието на детето, който сходно на Националната тактика за детето 2019 – 2030 се „ грижи ” за най-хубавия интерес на детето, в който страната дава стандарти за възпитанието, грижата, „ сигурна среда ”, образованието и други значими въпроси за децата, в който има възбрана за телесното наказване и страната взема решение, кое е положително за детето и кое - не. Този закон натоварва Службата за богатство на детето (Барневернт), Норвежката дирекция по въпросите на децата, младежта и фамилията и други, които да одобряват сигнали, проверяват и вземат решение въпросите свързани с децата. Барневернт работи от 1992г., за това могат да се създадат заключения и наблюдения за резултатите през годините от приемането на Закона за благосъстоянието на детето в Норвегия.
Отнетите от Барневернт деца са както следва 2012 – 8 995, 2013 – 9 078, 2014 – 9 611, 2015 – 10 069, 2016 – 10 234, 2017 – 10 169, общо: 58 156 единствено за последните 6 години (в България през 2018г. са родени 46 222. Това значи, че за 6 години обществените служби могат да отвлекат цяло потомство деца плюс още една трета). Децата са от 0-23 години. Има случаи на бебета, които изобщо не са давани на родителите им след раждането. През 2017 Барневернт са почнали 48 732 следствия и са приключили 48 235. Това значи, че близо 49 000 фамилии (не хора, а фамилии, което най-малко утроява броя на травмираните хора) са били разследвани, не просто посетени или провели диалог. 2017 Барневернт е получил 58 580 сигнала за деца и младежи. Персоналът им всяка година се усилва, усвояват се доста пари за приемните фамилии (вместо да се дадат на биологичните родители), за места за настаняване на децата с нерешена още орис и тн.
В Англия, Австрия, Швеция и други европейски страни работят закони със същия дух и правила. В Англия за последните 10 години има повишаване от 134% за съд.решения за изземване на деца, единствено 6% от децата настанени в приемни фамилии отиват в университет. Деца са отнемани в Англия, тъй като имат наднормено тегло, не си мият зъбите или тъй като не им е платен сладолед. Отнети са деца, след подаден сигнал от доктор, поради подута ръка или глава.
Според статистиката на Австрия има 5 223 деца в приемни фамилии и 8 423 в домовете за възрастни. Повече от 90% от децата са отстранени против волята на техните биологични родители.
Психически и физически последици от използването на крайната мярка заложена в този документ.
Всяка секунда надалеч от родителя е прекомерно дълга. – Д-р. Даун Маккарти.
Децата, които претърпяват делене от родителите им са под доста огромен риск от насърчаване нарушавания на психическото здраве под формата на меланхолия, незаинтересованост, зависимости (употребата на опиати и алкохол), синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност, посттравматичен стрес, мисли за самоубийство, а в някои случаи и опит за самоубийство. Като разследване и физическото им здраве е наранено отрицателно. Усложненията от посттравматичен стрес могат да доведат до хранителни разстройства – булимия, анорексия или наднормено тегло. Всички тези душевен или физически нарушавания водят непосредствено или косвено до преждевременна гибел.
Според психолози дребните деца нормално одобряват персонално контузиите и отрицателните прекарвания. Това може да докара до опустошителни дълготрайни провали на съзнанието им и самоунищожително държание като възрастни. Децата също нямат потенциал да изразят това, което изпитват и то се демонстрира телесно като загуба на вкус, стомашни болки и главоболие. Травмата продължава да живее в тялото и в случай че не се лекува, тези признаци могат да останат хронични.
Психолози настояват, че когато децата имат вяра, че родителите им не са разполагаем те се травмират, тъй като не схващат повода за неналичието и времето на завръщане. Когато децата са изложени на травматични събития и стрес като принудително делене от техните родители, тяхното възприятие за сигурност и сигурност е разрушено. Според Националния център за ПТС на Америка, травматичния стрес се асоциира с трайни промени в основни области на мозъка и с нараснал кортизол и норадреналин виновни за следващ стрес. Тези хормони отделяни за по-продължително време съществено повреждат и забавят цялостното развиване на детето физически и душевен.
Според изследване резултатите от разделянето на детето от майката върху неговата настъпателност се демонстрират рано и остават непрекъснати. Разделяне даже за седмица в първите 2 години на детето е обвързвано с по-високи равнища на негативност и експанзия у детето.
През 1940г. психиатъра Лоусън Лоури е почнал да изследва приети в болница деца и е забелязал, че деца сложени в приемни фамилии демонстрират чести случаи на враждебна експанзия, прояви на неспокойствие, нощно напикаване, недостатъци в говора, недостиг на внимание, позор и сензитивност, компликации с храненето, дебелоглав и негативизъм, нарцисизъм, смучене на пръст и несъразмерен рев. Около това, време други откриватели, Уилям Голдфраб и Рене Шпиц, доразвиват психическите и физическите последици от разделянето и лишаването на децата от родителите им в сиропиталища и лечебни заведения, които включват висок % на познавателна, поведенческа и психическа дисфункция и даже високи равнища на смъртност. Повечето от случаите на гибел не са резултат от непосрещнати физически потребности на детето, а от непосрещнати прочувствени потребности.
Криминализирането на деца в приемни фамилии.
Животът на децата в приемни фамилии е неприятен, неприветлив, презрян. Там децата не престават да не слушат както са правили при биологичните си родители. Дори непокорството им се утежнява откакто са отстранени от родителския престиж. На приемните родители не е разрешено да упражняват наставнически престиж или да дисциплинират децата под тяхна грижа. Повишеното неподчинение е обвързвано с това, че децата живеят с непознати хора и компликациите, които срещат да се приспособят към постоянно нестабилните взаимоотношения на приемните родители. Обикновено непокорството се състои в принуждение, чупене на чинии, разхвърляне на стаята, сборичкване с други деца, чупене на прозорци и други прояви на враждебна експанзия. Когато се появят дейности от този темперамент, приемните родители не дисциплинират детето, а вместо това викат полиция. Полицията се намесва и децата са третирани като обвинени нарушители.
Вярвайки, че същите деца могат да се приспособят по-добре в друго приемно семейство, обществените служби местят децата от едно в друго, което също им оказва отрицателно въздействие. Те се местят от и в разнообразни фамилни среди, учебни заведения и не могат да изградят обществени връзки. Други непокорни деца са настанени в изправителни домове, а някои даже са наказани за престъпни прояви. С други думи стават нарушители. Докато навършат 18 те са наказани нарушители, някои даже с доста дълго досие. Те стават жертви на системата, която твърди, че работи в най-хубавия им интерес.
Изследвания за децата изтръгнати от биологичните им фамилии и поместени в приемни фамилии са направени в Англия. Според публикация оповестена в изданието Гардиан на 29 Март 2016 година 1% от децата, които живеят в биологичните си фамилии свършват със правосъдна присъда до навършване на 18, против 6% с една или повече присъди при децата отгледани в приемни.[4] Проучвания сред деца отгледани в приемни фамилии разкрива, че те избират да живеят с биологичните си родители без значение от редките случаи на принуждение или немарливост, на което биологичните им родители са ги подлагали.
Заключение:
Националната тактика за детето 2019-2030г. не пази най-хубавия интерес на децата, а на страната. С горепосочените статистики и проучвания направени в страни, където се ползват същите или сходни политики се потвърждава, че резултатите за фамилиите са единствено и само съсипия, травматични прекарвания оставащи за цялостен живот, психическо и физическо осакатяване на деца и родители, криминализиране на деца настанени в приемни фамилии, увеличение на насилието над деца, само че към този момент упражнявано от управляващите, а не от родителите им и даже повишение на детската смъртност. Ефектите за страната са неограничени пари (защото няма конкретизирана цена на този проект), които ще се усвоят в процеса на осъществяване, възпитаване на всички деца на България в нейна изгода (а не в тяхна) чрез порочната просветителна система, цялостен надзор над родителите и други.
Тази тактика не дефинира вярно наказването и криминализира всяка негова форма като принуждение. Това приказва за непознаване на явлението принуждение. Води до:
- преднамерено, пристрастно и внушаващо отрицателно отношение към ролята на фамилията в едно общество.
- чиновническо безхаберие, изразено в копирането на правни рамки несъвместими с нашия обичай, просвета, теоретичен опит и капацитет.
- индиферентност към отрицателните резултати от използването на тази рамка на други места.
Всичко това може да се заключи в концепцията, че държавата(в лицето на държавния чиновник) не е по-добър родител от мама и баща, както ни внушава тази тактика. Изключенията дано бъдат криминализирани, само че дано те не задават презумпцията за виновността на родителя. Родителят не може да носи иманентно тази виновност. В противоположен случай се трансформира в рисков фактор за детето, а тази концепция е безумна в същността си.
Също поддържаме мненията на следните организации:
1. Поход за фамилията с препоръчаните промени. - https://www.family.bg/bg/2019/02/04/stanovishte-na-natsionalna-asotsiatsia-pohod-za-semeystvoto-za-proekta-na-natsionalna-strategia-za-deteto-2019-2030-g/?fbclid=IwAR3gaxcig9ma1qz94j3rYkeI7-aw_2PNw7Y7gp5BS-1TXXif042j8YSxfFs
2. Проект независимост за всеки. - http://svobodazavseki.com/blog/item/327-stanovishte-sv-strategia-2019-2030.html?fbclid=IwAR1F1YanxWiYtY9FYXG09oZkjHJB6a9Qt1PJZhFxVNJCTSj7GXB0Hhs6Icw
3. Гражданско съдружие Асоциация общество и полезности - https://civilactionbg.com/поискай-отхвърляне-на-националната-с/?fbclid=IwAR2A3sAD8ok5JSKSdOPKz3vRPKl9JXvGMLwjHwmeeSqXP0XY6RHWsKcgca4
4. Асоциация за домашно обучение - http://homeschoolingbg.com/index.php?id=370#.XFv1FMFR2Ul
5. Становище на Св.Синод на Българската православна черква
От родителската организация оферират два разновидността - или да се нанесат в тактиката корекции съгласно изброените в мнението възможни бъдещи проблеми, или тя да не се приема въобще, в случай че бъде оставена в сегашния си тип.
Въпросните корекции затварят всички малки врати на държавни чиновници да лишават законно дете от фамилията му, когато това не е неотложно, споделя локалната координаторка на организацията Силвия Сарафова. А без корекции пък тактиката е изцяло безполезна, защото към този момент има редица закони, които са регламентирали целият й обсег.
Становището е оповестено в Портала за публични съвещания на Министерския съвет, където противоречивата тактика е качена за обществено разискване.
А ето и текста на мнението:
Ние от Гражданска самодейност на родителите гр. Пазарджик сме твърдо срещу приемането на Националната тактика за детето 2019-2030г. в този ѝ тип. Причините за това ни мнение са следните:
Дългогодишен опит на други страни с използването на сходни документи.
В Норвегия работи Закон за благосъстоянието на детето, който сходно на Националната тактика за детето 2019 – 2030 се „ грижи ” за най-хубавия интерес на детето, в който страната дава стандарти за възпитанието, грижата, „ сигурна среда ”, образованието и други значими въпроси за децата, в който има възбрана за телесното наказване и страната взема решение, кое е положително за детето и кое - не. Този закон натоварва Службата за богатство на детето (Барневернт), Норвежката дирекция по въпросите на децата, младежта и фамилията и други, които да одобряват сигнали, проверяват и вземат решение въпросите свързани с децата. Барневернт работи от 1992г., за това могат да се създадат заключения и наблюдения за резултатите през годините от приемането на Закона за благосъстоянието на детето в Норвегия.
Отнетите от Барневернт деца са както следва 2012 – 8 995, 2013 – 9 078, 2014 – 9 611, 2015 – 10 069, 2016 – 10 234, 2017 – 10 169, общо: 58 156 единствено за последните 6 години (в България през 2018г. са родени 46 222. Това значи, че за 6 години обществените служби могат да отвлекат цяло потомство деца плюс още една трета). Децата са от 0-23 години. Има случаи на бебета, които изобщо не са давани на родителите им след раждането. През 2017 Барневернт са почнали 48 732 следствия и са приключили 48 235. Това значи, че близо 49 000 фамилии (не хора, а фамилии, което най-малко утроява броя на травмираните хора) са били разследвани, не просто посетени или провели диалог. 2017 Барневернт е получил 58 580 сигнала за деца и младежи. Персоналът им всяка година се усилва, усвояват се доста пари за приемните фамилии (вместо да се дадат на биологичните родители), за места за настаняване на децата с нерешена още орис и тн.
В Англия, Австрия, Швеция и други европейски страни работят закони със същия дух и правила. В Англия за последните 10 години има повишаване от 134% за съд.решения за изземване на деца, единствено 6% от децата настанени в приемни фамилии отиват в университет. Деца са отнемани в Англия, тъй като имат наднормено тегло, не си мият зъбите или тъй като не им е платен сладолед. Отнети са деца, след подаден сигнал от доктор, поради подута ръка или глава.
Според статистиката на Австрия има 5 223 деца в приемни фамилии и 8 423 в домовете за възрастни. Повече от 90% от децата са отстранени против волята на техните биологични родители.
Психически и физически последици от използването на крайната мярка заложена в този документ.
Всяка секунда надалеч от родителя е прекомерно дълга. – Д-р. Даун Маккарти.
Децата, които претърпяват делене от родителите им са под доста огромен риск от насърчаване нарушавания на психическото здраве под формата на меланхолия, незаинтересованост, зависимости (употребата на опиати и алкохол), синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност, посттравматичен стрес, мисли за самоубийство, а в някои случаи и опит за самоубийство. Като разследване и физическото им здраве е наранено отрицателно. Усложненията от посттравматичен стрес могат да доведат до хранителни разстройства – булимия, анорексия или наднормено тегло. Всички тези душевен или физически нарушавания водят непосредствено или косвено до преждевременна гибел.
Според психолози дребните деца нормално одобряват персонално контузиите и отрицателните прекарвания. Това може да докара до опустошителни дълготрайни провали на съзнанието им и самоунищожително държание като възрастни. Децата също нямат потенциал да изразят това, което изпитват и то се демонстрира телесно като загуба на вкус, стомашни болки и главоболие. Травмата продължава да живее в тялото и в случай че не се лекува, тези признаци могат да останат хронични.
Психолози настояват, че когато децата имат вяра, че родителите им не са разполагаем те се травмират, тъй като не схващат повода за неналичието и времето на завръщане. Когато децата са изложени на травматични събития и стрес като принудително делене от техните родители, тяхното възприятие за сигурност и сигурност е разрушено. Според Националния център за ПТС на Америка, травматичния стрес се асоциира с трайни промени в основни области на мозъка и с нараснал кортизол и норадреналин виновни за следващ стрес. Тези хормони отделяни за по-продължително време съществено повреждат и забавят цялостното развиване на детето физически и душевен.
Според изследване резултатите от разделянето на детето от майката върху неговата настъпателност се демонстрират рано и остават непрекъснати. Разделяне даже за седмица в първите 2 години на детето е обвързвано с по-високи равнища на негативност и експанзия у детето.
През 1940г. психиатъра Лоусън Лоури е почнал да изследва приети в болница деца и е забелязал, че деца сложени в приемни фамилии демонстрират чести случаи на враждебна експанзия, прояви на неспокойствие, нощно напикаване, недостатъци в говора, недостиг на внимание, позор и сензитивност, компликации с храненето, дебелоглав и негативизъм, нарцисизъм, смучене на пръст и несъразмерен рев. Около това, време други откриватели, Уилям Голдфраб и Рене Шпиц, доразвиват психическите и физическите последици от разделянето и лишаването на децата от родителите им в сиропиталища и лечебни заведения, които включват висок % на познавателна, поведенческа и психическа дисфункция и даже високи равнища на смъртност. Повечето от случаите на гибел не са резултат от непосрещнати физически потребности на детето, а от непосрещнати прочувствени потребности.
Криминализирането на деца в приемни фамилии.
Животът на децата в приемни фамилии е неприятен, неприветлив, презрян. Там децата не престават да не слушат както са правили при биологичните си родители. Дори непокорството им се утежнява откакто са отстранени от родителския престиж. На приемните родители не е разрешено да упражняват наставнически престиж или да дисциплинират децата под тяхна грижа. Повишеното неподчинение е обвързвано с това, че децата живеят с непознати хора и компликациите, които срещат да се приспособят към постоянно нестабилните взаимоотношения на приемните родители. Обикновено непокорството се състои в принуждение, чупене на чинии, разхвърляне на стаята, сборичкване с други деца, чупене на прозорци и други прояви на враждебна експанзия. Когато се появят дейности от този темперамент, приемните родители не дисциплинират детето, а вместо това викат полиция. Полицията се намесва и децата са третирани като обвинени нарушители.
Вярвайки, че същите деца могат да се приспособят по-добре в друго приемно семейство, обществените служби местят децата от едно в друго, което също им оказва отрицателно въздействие. Те се местят от и в разнообразни фамилни среди, учебни заведения и не могат да изградят обществени връзки. Други непокорни деца са настанени в изправителни домове, а някои даже са наказани за престъпни прояви. С други думи стават нарушители. Докато навършат 18 те са наказани нарушители, някои даже с доста дълго досие. Те стават жертви на системата, която твърди, че работи в най-хубавия им интерес.
Изследвания за децата изтръгнати от биологичните им фамилии и поместени в приемни фамилии са направени в Англия. Според публикация оповестена в изданието Гардиан на 29 Март 2016 година 1% от децата, които живеят в биологичните си фамилии свършват със правосъдна присъда до навършване на 18, против 6% с една или повече присъди при децата отгледани в приемни.[4] Проучвания сред деца отгледани в приемни фамилии разкрива, че те избират да живеят с биологичните си родители без значение от редките случаи на принуждение или немарливост, на което биологичните им родители са ги подлагали.
Заключение:
Националната тактика за детето 2019-2030г. не пази най-хубавия интерес на децата, а на страната. С горепосочените статистики и проучвания направени в страни, където се ползват същите или сходни политики се потвърждава, че резултатите за фамилиите са единствено и само съсипия, травматични прекарвания оставащи за цялостен живот, психическо и физическо осакатяване на деца и родители, криминализиране на деца настанени в приемни фамилии, увеличение на насилието над деца, само че към този момент упражнявано от управляващите, а не от родителите им и даже повишение на детската смъртност. Ефектите за страната са неограничени пари (защото няма конкретизирана цена на този проект), които ще се усвоят в процеса на осъществяване, възпитаване на всички деца на България в нейна изгода (а не в тяхна) чрез порочната просветителна система, цялостен надзор над родителите и други.
Тази тактика не дефинира вярно наказването и криминализира всяка негова форма като принуждение. Това приказва за непознаване на явлението принуждение. Води до:
- преднамерено, пристрастно и внушаващо отрицателно отношение към ролята на фамилията в едно общество.
- чиновническо безхаберие, изразено в копирането на правни рамки несъвместими с нашия обичай, просвета, теоретичен опит и капацитет.
- индиферентност към отрицателните резултати от използването на тази рамка на други места.
Всичко това може да се заключи в концепцията, че държавата(в лицето на държавния чиновник) не е по-добър родител от мама и баща, както ни внушава тази тактика. Изключенията дано бъдат криминализирани, само че дано те не задават презумпцията за виновността на родителя. Родителят не може да носи иманентно тази виновност. В противоположен случай се трансформира в рисков фактор за детето, а тази концепция е безумна в същността си.
Също поддържаме мненията на следните организации:
1. Поход за фамилията с препоръчаните промени. - https://www.family.bg/bg/2019/02/04/stanovishte-na-natsionalna-asotsiatsia-pohod-za-semeystvoto-za-proekta-na-natsionalna-strategia-za-deteto-2019-2030-g/?fbclid=IwAR3gaxcig9ma1qz94j3rYkeI7-aw_2PNw7Y7gp5BS-1TXXif042j8YSxfFs
2. Проект независимост за всеки. - http://svobodazavseki.com/blog/item/327-stanovishte-sv-strategia-2019-2030.html?fbclid=IwAR1F1YanxWiYtY9FYXG09oZkjHJB6a9Qt1PJZhFxVNJCTSj7GXB0Hhs6Icw
3. Гражданско съдружие Асоциация общество и полезности - https://civilactionbg.com/поискай-отхвърляне-на-националната-с/?fbclid=IwAR2A3sAD8ok5JSKSdOPKz3vRPKl9JXvGMLwjHwmeeSqXP0XY6RHWsKcgca4
4. Асоциация за домашно обучение - http://homeschoolingbg.com/index.php?id=370#.XFv1FMFR2Ul
5. Становище на Св.Синод на Българската православна черква
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ