Пазарът на частен кредит – оценяван на около 1,7 трилиона

Пазарът на частен заем – оценен на към 1,7 трилиона $ – стартира да дава сигнали за напрежение, които към този момент не могат да бъдат подминати. Години наред тази ниша беше считана за една от най-сигурните машини за облаги на Уолстрийт. Години наред вложителите се възхищаваха от постоянните доходности над 8%, а частните кредитни фондове изливаха милиарди в покупко-продажби, които обичайните банки постоянно избягваха. Но колкото и привлекателна да изглеждаше фасадата, зад нея се натрупваха пукнатини, които в този момент излизат нескрито.Традиционно ниските равнища на дефолти се дължаха на огромната еластичност на този пазар. За разлика от обществените облигационни пазари, където просрочието се регистрира незабавно, тук кредиторите могат да „ разтягат времето “ – да договарят уединено с частни компании, да дават отсрочвания, да одобряват промени в изискванията, а от време на време даже да заменят паричните заплащания с по този начин наречените PIK заплащания – начисляване на рента върху главницата, която ще се изплати в бъдеще. По време на пандемията точно това избави доста компании от банкрут, а кредиторите от това да отчетат огромни загуби. Но през днешния ден този модел стартира да наподобява все по-рисков.Според JPMorgan формалният % на дефолти в частния заем е към 2–3%, което наподобява ниско. Но в случай че включим по този начин наречените „ неработещи заеми “, при които кредиторите към този момент чакат загуби, действителната цифра набъбва до 5,4%. Това към този момент е изцяло сравнимо с равнищата в пазара на синдикирани заеми, който дълго време се смяташе за по-рисков. А в случай че прибавим и „ скритите дефолти “ – случаите, когато падежите се удължават, заплащанията се трансферират в PIK, или се трансформират ковенанти, с цел да се избегне официално нарушаване, тогава действителната картина става още по-мрачна. Lincoln International пресмята, че по този начин нареченият „ shadow default rate “ е към 6% за второто тримесечие на 2025 година, до момента в който през 2021 беше единствено 2%.И тук поражда огромният проблем – пазарът на частен заем съществува в сянка, без унифицирана формулировка за „ дефолт “. Различните институции наблюдават разнообразни срезове от компании и покупко-продажби, което прави съвсем невероятно някой да има цялостна видимост върху действителните опасности. Това обаче не трансформира посоката – съвсем всички разбори демонстрират едно: кривата на дефолтите потегля нагоре.JPMorgan предизвестява, че прекомерно огромните финансови потоци в този бранш през последните години са довели до всеобщо „ разхлабване на критериите “ при отпущането на заеми. С други думи, когато пари има в остатък, всички са подготвени да поемат повече риск, с цел да не изтърван договорка. А в моменти на повтаряем спад това постоянно се заплаща скъпо. Сега, когато икономическата интензивност се охлажда и потреблението се забавя, точно тези преждевременно финансирани компании са първите, които стартират да изпитват усложнения.S&P Global акцентира, че репутацията на частния заем като пазар с ниски дефолти е подвеждаща, тъй като се базира на тясна формулировка. Ако включим всички типове „ селективни дефолти “ – отсрочвания, предоговаряния, конвертиране на заплащания – картината е друга. Или както го формулира един анализатор: „ Дефолтите не изчезват, те просто се маскират посредством промени в договорите. “Интересното е, че макар тези сигнали за напрежение, пазарът към момента притегля свежи пари. До края на юли тази година фондовете са набрали към 70 милиарда $ – надалеч по-малко от предишни години, само че въпреки всичко внушителна сума. Тя обаче съставлява едвам 10% от общите потоци към различни активи – най-ниският дял от 2015 насам. Това е явен сигнал, че вложителите стартират да бъдат по-предпазливи.На фона на тези данни се откроява едно несъгласие. Някои анализатори предизвестяват за нова вълна от загуби, до момента в който други остават оптимисти, аргументирайки се с понижаващите се лихви. От позиция на компании с тежки дългови структури, всяко понижение на цената на капитала е глътка въздух. „ Устойчиви компании със мощни парични потоци могат да си разрешат днешните лихвени нива “, споделят мениджъри от Partners Group. Проблемът е, че устойчивите компании са малцинство. Повечето от най-задлъжнелите сдружения са слаби по формулировка и даже лихвената пауза не взема решение главните им проблеми.Втората значима линия е, че огромна част от капитала е заключен в задължения, които частните equity фондове не желаят да разтоварят бързо. Това значи, че доста активи се държат „ на мрачно “, до момента в който се чака по-добро време. Но по-добро време може и да не пристигна. Ако стопанската система влезе в криза, вместо гладко изстудяване, тогава казусът с частния заем може да се разрасне експоненциално.Тук би трябвало да прибавим и систематичния риск. Частният заем към този момент е толкоз огромен пазар, че рецесията в него няма да остане изолиран феномен. Банки, пенсионни фондове, застрахователи – всички имат експозиции. А в случай че „ сигурната рентабилност от 8% “ се окаже заблуда, резултатът може да удари по доста фронтове.За вложителите това е явен сигнал – зад блясъка на „ златната опция “ се крие същият повтаряем риск, който виждаме и при всички други класове активи. Частният заем не е ваксинирана територия. Той е артикул на свръхликвидността в последните години и в този момент стартира да заплаща цената.Аз съм Алекс и ви споделям следното: когато ви дават обещание рентабилност без риск, постоянно задавайте въпроса „ къде е уловката “. Частният заем беше звездата на последното десетилетие. Но както знаем, всяка звезда има своята нощна сянка.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.