Коледният паяк: Легенда превръща паяжината в празнична украса
Паяжините и Коледа като че ли нямат нищо общо. Но една легенда, надълбоко вкоренена в украинската традиция, ги свързва – и изяснява за какво се трансформират в класическа коледна декорация. В сърцето на зимата, когато има снежна пелена, а въздухът ухае на бор, множеството истории и митове са обилни и зрелищни. Има Юлския интервал с неговите огньове, страховития Див лов в небето и, несъмнено, Дядо Коледа, който разнася дарове.
Но има и друга история, която постоянно остава незабелязана в шумната празнична блъсканица. Това е разказът за коледните паяци – обаятелен фолклор, който се вплита в тъканта на празничните обичаи. Докато седите край огъня с чаша горещо какао, ето историята на тези митични създания и тяхното място в коледните вярвания.
Легендата за златната паяжина
Легендата има разнообразни разновидности в обособените култури, само че същността ѝ остава една и съща – превръщането на елементарното в неизмеримо. Тя е изключително публикувана в Западна Украйна, където е известна като Легендата за коледния паяк.
Приказката споделя за вдовица и нейните деца, които живеели в студена, продухана барака. Те били положителни хора, само че живеели в последна беднотия. Един летен ден на земния под паднала борова шишарка и пуснала корени. Децата с наслада се грижели за нея, надявайки се, че до зимата ще порасне задоволително, с цел да стане коледно дърво. Дървото в действителност пораснало, само че когато настъпила Бъдни вечер, фамилията било съкрушено – нямали пари даже за една декорация. Те си легнали с натежали сърца, оставяйки елхата гола.
Но домашните паяци, които следили от ъглите, чули детския рев. В желанието си да оказват помощ, те се покачили по дървото и изплели комплицирани сиви паяжини по клоните му.
Когато фамилията се събудило на Коледната заран и отворило прозорците останали сюрпризирани. Те се възхитили на любовта, с която паяците били изработили паяжините. В този момент сивата коприна се трансформирала в ослепително злато и сребро. Семейството било изпълнено с наслада и повече в никакъв случай не живяло в беднотия.
От легендата до всекидневната
Този фолклорен роман дава пояснение за произхода на една от най-популярните коледни украси – паяжината.
Окичването на елхите със сребристи влакна е директна отпратка към именитите железни паяжини. И това има историческа основа. Първите ламети са изобретени в Германия при започване на XVII век и са били направени от същинско, нарязано на тънки ленти сребро. Целта им била да отразяват светлината на свещите по елхата и да наподобяват блясъка на замръзнала паяжина.
В Германия тези влакна към момента са известни като Lametta. С времето обаче същинското сребро започвало да потъмнява и почернява – сходно на прашна паяжина – което довело до потреблението на алуминиеви и пластмасови ламети, каквито познаваме през днешния ден.
В Украйна обаче връзката с паяците е още по-дълбока от самата ламета.
Павучки
Ако посетите обичаен украински дом по време на празниците, може да видите павучки (буквално „ дребни паяци “).
Макар актуалните разновидности постоянно да се създават от мъниста и тел, обичайните павучки били огромни геометрични структури от ръжена плява, обособени от коледното дърво. Окачени на тавана, тези леки фигури се въртели леко с въздушните течения в дома.
Те имали и духовна функционалност – „ паяжините “ на сламените мобили се считали за клопки за отрицателна сила и отбрана от зли духове. Освен това, защото паяците постоянно се свързват с преплетеността на фамилните връзки, тези украси се възприемали като място за покой на духовете на предците, които посещават фамилията по празниците.
Науката за нашите осмокраки другари
Паяците са майстори архитекти и доста типове плетат неповторими паяжини. Кръстосаният паяк да вземем за пример основава класическата спираловидна мрежа – същинско знамение на естественото инженерство. Тези паяжини, блестящи от утринна роса или покрити със скреж в студена коледна нощ, не служат единствено за хващане на плячка, само че и за леговище и привличане на сътрудници. Тяхната издръжливост и резистентност са обект на съществени научни проучвания с евентуални приложения в медицината и инженерството на материалите.
Известни са над 45 000 типа паяци, всеки със свои присъщи особености – от дребния самоански мъхов паяк, едвам по-голям от връх на топлийка, до гигантския ловен паяк с впечатляващ обсег на краката. Това многообразие, сходно на другите празнични обичаи, е доказателство за адаптивността и еволюционния триумф на паяците.
Като биоиндекатори, паяците оказват помощ на учените да правят оценка здравето на екосистемите. Промените в популациите им могат да алармират за замърсяване или климатични промени, което ги прави значими съдружници в опазването на природата.
В земеделието паяците са тихи герои. Те унищожават огромни количества вредители и понижават потребността от химически пестициди, подпомагайки устойчивото земеделие и биоразнообразието.
Духът на коледния паяк
Ако тази легенда ви подхожда, можете да потърсите украси или просто да употребявате ламета, напомнящи за коледните паяци. Можете обаче и сами да създадете такива. Изработването на коледни паяци може да бъде прелестно фамилно занятие по празниците.
Коледният паяк намира място и в литературата и медиите, като пленява публиката с историята си за вяра и видоизменение. Детски книги и анимационни филми постоянно описват тази приказка, предавайки магията ѝ на нови генерации.
В комплицираната мрежа на живота коледният паяк ни учи да намираме наслада в дребните чудеса и да имаме вяра в магията на празника. Така че идващия път, когато видите паяк или паяжина по време на коледната подготовка, отделете момент, с цел да оцените тези забележителни създания и богатия фолклор, който са въодушевили.
Превод: GlasNews.bg
Но има и друга история, която постоянно остава незабелязана в шумната празнична блъсканица. Това е разказът за коледните паяци – обаятелен фолклор, който се вплита в тъканта на празничните обичаи. Докато седите край огъня с чаша горещо какао, ето историята на тези митични създания и тяхното място в коледните вярвания.
Легендата за златната паяжина
Легендата има разнообразни разновидности в обособените култури, само че същността ѝ остава една и съща – превръщането на елементарното в неизмеримо. Тя е изключително публикувана в Западна Украйна, където е известна като Легендата за коледния паяк.
Приказката споделя за вдовица и нейните деца, които живеели в студена, продухана барака. Те били положителни хора, само че живеели в последна беднотия. Един летен ден на земния под паднала борова шишарка и пуснала корени. Децата с наслада се грижели за нея, надявайки се, че до зимата ще порасне задоволително, с цел да стане коледно дърво. Дървото в действителност пораснало, само че когато настъпила Бъдни вечер, фамилията било съкрушено – нямали пари даже за една декорация. Те си легнали с натежали сърца, оставяйки елхата гола.
Но домашните паяци, които следили от ъглите, чули детския рев. В желанието си да оказват помощ, те се покачили по дървото и изплели комплицирани сиви паяжини по клоните му.
Когато фамилията се събудило на Коледната заран и отворило прозорците останали сюрпризирани. Те се възхитили на любовта, с която паяците били изработили паяжините. В този момент сивата коприна се трансформирала в ослепително злато и сребро. Семейството било изпълнено с наслада и повече в никакъв случай не живяло в беднотия.
От легендата до всекидневната
Този фолклорен роман дава пояснение за произхода на една от най-популярните коледни украси – паяжината.
Окичването на елхите със сребристи влакна е директна отпратка към именитите железни паяжини. И това има историческа основа. Първите ламети са изобретени в Германия при започване на XVII век и са били направени от същинско, нарязано на тънки ленти сребро. Целта им била да отразяват светлината на свещите по елхата и да наподобяват блясъка на замръзнала паяжина.
В Германия тези влакна към момента са известни като Lametta. С времето обаче същинското сребро започвало да потъмнява и почернява – сходно на прашна паяжина – което довело до потреблението на алуминиеви и пластмасови ламети, каквито познаваме през днешния ден.
В Украйна обаче връзката с паяците е още по-дълбока от самата ламета.
Павучки
Ако посетите обичаен украински дом по време на празниците, може да видите павучки (буквално „ дребни паяци “).
Макар актуалните разновидности постоянно да се създават от мъниста и тел, обичайните павучки били огромни геометрични структури от ръжена плява, обособени от коледното дърво. Окачени на тавана, тези леки фигури се въртели леко с въздушните течения в дома.
Те имали и духовна функционалност – „ паяжините “ на сламените мобили се считали за клопки за отрицателна сила и отбрана от зли духове. Освен това, защото паяците постоянно се свързват с преплетеността на фамилните връзки, тези украси се възприемали като място за покой на духовете на предците, които посещават фамилията по празниците.
Науката за нашите осмокраки другари
Паяците са майстори архитекти и доста типове плетат неповторими паяжини. Кръстосаният паяк да вземем за пример основава класическата спираловидна мрежа – същинско знамение на естественото инженерство. Тези паяжини, блестящи от утринна роса или покрити със скреж в студена коледна нощ, не служат единствено за хващане на плячка, само че и за леговище и привличане на сътрудници. Тяхната издръжливост и резистентност са обект на съществени научни проучвания с евентуални приложения в медицината и инженерството на материалите.
Известни са над 45 000 типа паяци, всеки със свои присъщи особености – от дребния самоански мъхов паяк, едвам по-голям от връх на топлийка, до гигантския ловен паяк с впечатляващ обсег на краката. Това многообразие, сходно на другите празнични обичаи, е доказателство за адаптивността и еволюционния триумф на паяците.
Като биоиндекатори, паяците оказват помощ на учените да правят оценка здравето на екосистемите. Промените в популациите им могат да алармират за замърсяване или климатични промени, което ги прави значими съдружници в опазването на природата.
В земеделието паяците са тихи герои. Те унищожават огромни количества вредители и понижават потребността от химически пестициди, подпомагайки устойчивото земеделие и биоразнообразието.
Духът на коледния паяк
Ако тази легенда ви подхожда, можете да потърсите украси или просто да употребявате ламета, напомнящи за коледните паяци. Можете обаче и сами да създадете такива. Изработването на коледни паяци може да бъде прелестно фамилно занятие по празниците.
Коледният паяк намира място и в литературата и медиите, като пленява публиката с историята си за вяра и видоизменение. Детски книги и анимационни филми постоянно описват тази приказка, предавайки магията ѝ на нови генерации.
В комплицираната мрежа на живота коледният паяк ни учи да намираме наслада в дребните чудеса и да имаме вяра в магията на празника. Така че идващия път, когато видите паяк или паяжина по време на коледната подготовка, отделете момент, с цел да оцените тези забележителни създания и богатия фолклор, който са въодушевили.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ