Павлос Трихакис, Baringa: България има нужда от ВЕИ, ако иска да изнася ток
Павлос Трихакис е сътрудник в най-големият енергиен съветник в Европа Baringa. Той управлява южноевропейския енергиен консултантски екип, като дава търговски, стратегически и политически и регулаторни препоръки на клиенти, навигиращи в енергийния преход. Baringa е световна консултантска компания за ръководство с към 1600 консултанти в международен мащаб, в това число близо 120 консултанти в България. София е центърът на Baringa за Югоизточна Европа, с необикновен фокус върху консултациите на енергийния пазар, както и даването на системи за търговия с сила и ръководство на риск в района. Какво съгласно вас е положението на българската енергетика?
В електроенергийния бранш през днешния ден България се възползва от доста произвеждане на нуклеарна сила, като в същото време разчита в огромна степен и на лигнитни въглища. Развитието на ВЕИ до момента е относително постепенно в съпоставяне със прилежащите пазари на Европейски Съюз като Гърция или Румъния. С предстоящото последователно прекъсване на потенциала от лигнитни въглища, дали страната ще има недостиг или остатък в доставките на електрическа енергия ще зависи значително от размера на новоизградения нуклеарен и възобновимия потенциал.
България за жалост към момента не се е възползвала от положителните си благоприятни условия за възобновима сила. Гърция е добър бенчмарк за района. Защо България да не може да построи също толкоз зелени мощности, като солари, колкото има в Гърция?
Как наподобяват числата тъкмо?
В Гърция числата за тази година демонстрират че слънчевата и вятърната електрическа енергия е 40% от цялото произвеждане. Което е забележителна разлика от цифрата в България, което е към 15%.
Реклама
Но е редно да кажем, че производството на електрическа енергия от въглища в последните месеци носи съществени доходи на страната ви.
Но енергетиката има потребност от инфраструктура, а построяването на българо-гръцкия газов интерконектор лиши повече от 10 година?
Просто не беше задоволително огромен приоритет, какъвто е сега. Дори тези 3 милиарда м3, които България употребява са доста сложни за намиране сега на пазара.
Кое е най-голямото предизвикателство пред енергийната система?
Най-голямото предизвикателство за България е да се направи благонадежден проект за преход за електроцентралите на лигнитни въглища в страната до 2030 година
Също е значимо по какъв начин ще бъде уравновесена тя. Увеличаването на производството на ВЕИ ще докара до спомагателни спирания на системата, които ще би трябвало да бъдат деликатно ръководени от систематичния оператор. Към системата ще би трябвало да бъдат добавени акумулатори и помпено предпазване, с цел да се ръководи това спиране и да се подсигурява сигурност на доставките когато и да е.
Реклама А за цяла Европа?
Аз съм извънредно обезпокоен за протичащото се във Франция с нуклеарните реактори. Исторически атомните електроцентрали създават 400 тераватчаса електрическа енергия на година, а през тази година те ще са към 280, което е голяма загуба на базова и евтина електрическа енергия. Франция разчита на електрическа енергия за отопление, множеството битови консуматори се отопляват на ток там. Разликата в потреблението при меко и студено време е голяма, към 25 тераватчаса, които зависят единствено и само от температурата.
Има сериозен проблем с потенциалите в Западна Европа, Англия внася голямо количество ток от Франция и други страни, само че поради дефицита сега, страната изнася електрическа енергия.
Ще има ли изобщо значение в бъдеще дали си чист експортьор на електрическа енергия или чист вносител?
Очакваме България да остане чист експортьор на електрическа енергия до края на десетилетието, само че това също ще изисква обилни вложения във възобновими мощности. Ако бъдат създадени обилни размери нови нуклеарни мощности, тогава България евентуално ще остане чист експортьор на електрическа енергия в района най-малко до 2050 година
По отношение на дадена страна като чист експортьор или вносител, в действителност няма съответен мотив дали това е нещо положително или неприятно за страната като цяло.
В електроенергийния бранш през днешния ден България се възползва от доста произвеждане на нуклеарна сила, като в същото време разчита в огромна степен и на лигнитни въглища. Развитието на ВЕИ до момента е относително постепенно в съпоставяне със прилежащите пазари на Европейски Съюз като Гърция или Румъния. С предстоящото последователно прекъсване на потенциала от лигнитни въглища, дали страната ще има недостиг или остатък в доставките на електрическа енергия ще зависи значително от размера на новоизградения нуклеарен и възобновимия потенциал.
България за жалост към момента не се е възползвала от положителните си благоприятни условия за възобновима сила. Гърция е добър бенчмарк за района. Защо България да не може да построи също толкоз зелени мощности, като солари, колкото има в Гърция?
Как наподобяват числата тъкмо?
В Гърция числата за тази година демонстрират че слънчевата и вятърната електрическа енергия е 40% от цялото произвеждане. Което е забележителна разлика от цифрата в България, което е към 15%.
Реклама
Но е редно да кажем, че производството на електрическа енергия от въглища в последните месеци носи съществени доходи на страната ви.
Но енергетиката има потребност от инфраструктура, а построяването на българо-гръцкия газов интерконектор лиши повече от 10 година?
Просто не беше задоволително огромен приоритет, какъвто е сега. Дори тези 3 милиарда м3, които България употребява са доста сложни за намиране сега на пазара.
Кое е най-голямото предизвикателство пред енергийната система?
Най-голямото предизвикателство за България е да се направи благонадежден проект за преход за електроцентралите на лигнитни въглища в страната до 2030 година
Също е значимо по какъв начин ще бъде уравновесена тя. Увеличаването на производството на ВЕИ ще докара до спомагателни спирания на системата, които ще би трябвало да бъдат деликатно ръководени от систематичния оператор. Към системата ще би трябвало да бъдат добавени акумулатори и помпено предпазване, с цел да се ръководи това спиране и да се подсигурява сигурност на доставките когато и да е.
Реклама А за цяла Европа?
Аз съм извънредно обезпокоен за протичащото се във Франция с нуклеарните реактори. Исторически атомните електроцентрали създават 400 тераватчаса електрическа енергия на година, а през тази година те ще са към 280, което е голяма загуба на базова и евтина електрическа енергия. Франция разчита на електрическа енергия за отопление, множеството битови консуматори се отопляват на ток там. Разликата в потреблението при меко и студено време е голяма, към 25 тераватчаса, които зависят единствено и само от температурата.
Има сериозен проблем с потенциалите в Западна Европа, Англия внася голямо количество ток от Франция и други страни, само че поради дефицита сега, страната изнася електрическа енергия.
Ще има ли изобщо значение в бъдеще дали си чист експортьор на електрическа енергия или чист вносител?
Очакваме България да остане чист експортьор на електрическа енергия до края на десетилетието, само че това също ще изисква обилни вложения във възобновими мощности. Ако бъдат създадени обилни размери нови нуклеарни мощности, тогава България евентуално ще остане чист експортьор на електрическа енергия в района най-малко до 2050 година
По отношение на дадена страна като чист експортьор или вносител, в действителност няма съответен мотив дали това е нещо положително или неприятно за страната като цяло.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ