Ефектът на пеперудата
Павлета Давидова
Живеем в забавни времена, занапред следва да стане ясно до каква степен правилно е китайското вярване, че това е проклинание. Светът тръпне в очакване на нещо ужасно, нещо, за което всички сме се надявали да остане единствено в предишното, в приказките или фантастиката.
Думата " война " е страшна сама по себе си. В забавните времена човек доста би трябвало да внимава с думите и понятията, които употребява. Особено в случай че връзките сред " огромните атове " са мощно обтегнати и мирише на кръв, безусловно. Затова политиците и дипломатите, изключително умелите, мерят всяка своя дума и всеки жест. Умните не бързат да взимат страна или да величаят едната или другата спорещи страни.
Внимателни в думите и позициите си би трябвало да са и публицистите. Ако в действителност са такива, а не просто пионки на някого, дръжки на микрофони или въздух под налягане. Конфликтът сред мощни политически играчи, дали хора или страни, завихря стихии на всички места. Знаете за Ефекта на пеперудата. Днешното международно торнадо е подбудено от дългогодишни махове с крила на руснаци, украинци и... американци. И освен. Сигурно и по тази причина задаващата се стихия заплашва всички нас.
Всички би трябвало да се борим за мир. Обаче прекалено много хора още занапред взеха решение, че са на война. И заеха позиции. Това направиха и българските медии. Журналистиката би трябвало да отразява всички гледни точки, да оказва помощ на хората да вземат осведомен избор. Медиите би трябвало да са поръчител за истина, за многообразие и необорим спор.
Какво получихме обаче - едностранно, еднотипно, " бомбастично " отразяване на спора сред Русия и Украйна. Стигна се до такава степен, че даже огромните и сякаш справедливи наши медии " инцидентно проспаха " публични позиции на съветското посолство у нас. Дали някоя огромна медия предложения някой анализатор, който даже напълно леко да допусна, че може би Москва има своите аргументи да е гневна? Изобщо не става въпрос дали е права, а какво я предизвика.
За сметка на това 99% от новините са свързани с позициите на украинското държавно управление, американското, силите на НАТО и... Най-общо казано, българските медии се включиха във войната, удряйки против Русия и спирайки всяка алтернатива за разнообразни позиции. Това публицистика ли е?
Не е казусът, че публицисти пазят атакувана страна. Проблемът е, че никой от огромните медии не показва претекстовете на Русия. Защото всяка монета има две страни, а уроците на историята се учат единствено през осъзнаването на събитията, довели до една или друга обстановка.
Абсурдно е и прекъсването на съветски медии и уеб сайтове. Пропагада има и от двете страни. Информационната война е единствено един от механизмите за другата война. И е също толкоз страшна и подмолна. Хората би трябвало да имат право да се осведомят. Или одобряваме по хипотеза, че всички са глупави и неспособни да разсъждават?
Още по-смешно е поради обстоятелството, че днешната мода е друга - по една или друга причина, младите от дребни стават англоговорящи, а съветските уеб сайтове и медии са им " комплицирани " за схващане. Забраната за рускоезичните медии единствено демонстрира боязън и некомпетентност за справяне със обстановката. А сякаш живеехме във времена на свободно изложение, плурализъм и прочувствена просветеност... Пеперудата още маха с криле, занапред ще усетим какъв брой помитащо ще е нейното торнадо.
Живеем в забавни времена, занапред следва да стане ясно до каква степен правилно е китайското вярване, че това е проклинание. Светът тръпне в очакване на нещо ужасно, нещо, за което всички сме се надявали да остане единствено в предишното, в приказките или фантастиката.
Думата " война " е страшна сама по себе си. В забавните времена човек доста би трябвало да внимава с думите и понятията, които употребява. Особено в случай че връзките сред " огромните атове " са мощно обтегнати и мирише на кръв, безусловно. Затова политиците и дипломатите, изключително умелите, мерят всяка своя дума и всеки жест. Умните не бързат да взимат страна или да величаят едната или другата спорещи страни.
Внимателни в думите и позициите си би трябвало да са и публицистите. Ако в действителност са такива, а не просто пионки на някого, дръжки на микрофони или въздух под налягане. Конфликтът сред мощни политически играчи, дали хора или страни, завихря стихии на всички места. Знаете за Ефекта на пеперудата. Днешното международно торнадо е подбудено от дългогодишни махове с крила на руснаци, украинци и... американци. И освен. Сигурно и по тази причина задаващата се стихия заплашва всички нас.
Всички би трябвало да се борим за мир. Обаче прекалено много хора още занапред взеха решение, че са на война. И заеха позиции. Това направиха и българските медии. Журналистиката би трябвало да отразява всички гледни точки, да оказва помощ на хората да вземат осведомен избор. Медиите би трябвало да са поръчител за истина, за многообразие и необорим спор.
Какво получихме обаче - едностранно, еднотипно, " бомбастично " отразяване на спора сред Русия и Украйна. Стигна се до такава степен, че даже огромните и сякаш справедливи наши медии " инцидентно проспаха " публични позиции на съветското посолство у нас. Дали някоя огромна медия предложения някой анализатор, който даже напълно леко да допусна, че може би Москва има своите аргументи да е гневна? Изобщо не става въпрос дали е права, а какво я предизвика.
За сметка на това 99% от новините са свързани с позициите на украинското държавно управление, американското, силите на НАТО и... Най-общо казано, българските медии се включиха във войната, удряйки против Русия и спирайки всяка алтернатива за разнообразни позиции. Това публицистика ли е?
Не е казусът, че публицисти пазят атакувана страна. Проблемът е, че никой от огромните медии не показва претекстовете на Русия. Защото всяка монета има две страни, а уроците на историята се учат единствено през осъзнаването на събитията, довели до една или друга обстановка.
Абсурдно е и прекъсването на съветски медии и уеб сайтове. Пропагада има и от двете страни. Информационната война е единствено един от механизмите за другата война. И е също толкоз страшна и подмолна. Хората би трябвало да имат право да се осведомят. Или одобряваме по хипотеза, че всички са глупави и неспособни да разсъждават?
Още по-смешно е поради обстоятелството, че днешната мода е друга - по една или друга причина, младите от дребни стават англоговорящи, а съветските уеб сайтове и медии са им " комплицирани " за схващане. Забраната за рускоезичните медии единствено демонстрира боязън и некомпетентност за справяне със обстановката. А сякаш живеехме във времена на свободно изложение, плурализъм и прочувствена просветеност... Пеперудата още маха с криле, занапред ще усетим какъв брой помитащо ще е нейното торнадо.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ